5 1 Р Е Ш Е Н И Е № 544 София, 11 януари 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на деветнадесети ноември две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ при участието на секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Антони Лаков изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 1468 по описа за 2012 година. Постъпили са касационни жалби от подсъдимите Г. П. С. и Г. П. Г. против присъда № 60 от 02.07.2012 г., постановена по внохд № 165/12 г. на Окръжния съд – гр.Разград. С жалбата от името на подс.С., подадена чрез неговите защитници – адвокати И. Д. и Е. Т., се претендира наличието на всички основания по чл.348, ал.1 НПК с алтернативни искания – за преквалификация, връщане на делото за ново разглеждане, намаляване на наказанията. Пред ВКС жалбоподателят, редовно призован, не се явява, а защитниците му – поддържат жалбата. С жалбата от името на подс.Г., подадена чрез адвокат Е. Н., допълнена по реда на чл.351, ал.3 НПК от адвокати М. Д. и Ж. Ж., също се възразява наличието на всички основания по чл.348, ал.1, т.т.1-3 НПК с алтернативни искания за връщане на делото за ново разглеждане, оправдаване или намаляване на наказанието. Пред ВКС жалбоподателят и защитниците му – адвокати Д. и Ж., поддържат жалбата. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на оплакванията. За да се произнесе ВКС, първо наказателно отделение взе предвид следното: С присъда по нохд № 737/10 г. Районният съд – гр.Разград оправдал подсъдимите Г. С., Г. Г., И. Р. и В. С. по предявените им обвинения, съответно: първият – по чл.387, ал.3, във връзка с ал.2 и 1, чл.20, ал.2 и 3, чл.26, ал.1 НК; по чл.339, ал.1 НК и по чл.212, ал.1, във връзка с чл.20, ал.3 и 4 НК; вторият – по чл.387, ал.3, във връзка с ал.2 и 1, чл.26, ал.1 и чл.20, ал.2-4 НК; третият – по чл.387, ал.1, във връзка с чл.20, ал.2 НК и четвъртата – по чл.212, ал.1, във връзка с чл.20, ал.2 НК. По внохд № 165/12 г., образувано по протест на прокурора, РОС отменил посочената присъда в частите по оправдаването: на подс.С. по чл.387, ал.3, във връзка с ал.1, чл.26, ал.1 и чл.20, ал.2 НК и по чл.339, ал.1 НК; на подсъдимите С. и С. по чл.212, ал.1, във връзка с чл.20, ал.2-4 НК; на подс.Г. по чл. 387, ал.3, във връзка с ал.1, чл.26, ал.1 и чл.20, ал.3 НК, като вместо това постановил нова присъда, с която: 1) осъдил подс.С. - на основание чл.387, ал.3, във връзка с ал.1, чл.26, ал.1, чл.20, ал.2 и чл.54 НК на две години лишаване от свобода; на основание чл.339, ал.1 и чл.54 НК – на шест месеца лишаване от свобода; на основание чл.23, ал.1 НК РОС наложил на същия подсъдим едно общо наказание, най-тежкото, а именно две години лишаване от свобода, като по реда на чл.66, ал.1 НК отложил изпълнението му за срок от четири години; 2) осъдил подс. Г. на основание чл.387, ал.3, във връзка с ал.1, чл.26, ал.1, чл.20, ал.3 и чл.55, ал.1, т.1 НК на шест месеца лишаване от свобода с отлагане на изпълнението за срок от три години; 3) преквалифицирал извършеното от подсъдимите С. и С. от престъпление по чл.212, ал.1, във връзка с чл.20, ал.2-4 НК в такова по чл.212б, ал.1, т.4, във връзка с чл.212, ал.6, ал.1, чл.20, ал.2 – за подс.С. и чл.20, ал.3 и 4 – за подс.С., като на основание чл.24, ал.1, т.3 НПК прекратил производството по делото тази му част поради изтичане на предвидената в чл.81, ал.3, във връзка с чл.801 ал.1, т.5 НК давност. В останалата й част присъдата на РРС е потвърдена. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл.347, ал.1 НПК, ВКС, първо наказателно отделение установи: Изводимо от оплакванията на иницииралите образуването на настоящото поизводство, пределите на касационния контрол са стеснени до осъжданията на жалбоподателите по чл.387, ал.3, във връзка с ал.1, чл.26, ал.1 и чл.20, ал.2 (за подс.С.) и чл.20, ал.3 (за подс.Г.) НК и това на подс.С. по чл.339, ал.1 НК. В останалата част съдебният акт не е оспорен, нито пък са налице основанията на чл.347, ал.2 НПК. В така очертаните предели на касационната проверка, ВКС установи, че оплакванията на жалбоподателите за допуснати съществени нарушения на процесуални правила са основателни. Наличието на основанието по чл.348, ал.1, т.2 НПК, което е отстранимо, налага съответна отмяна на оспорения съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане. РОС е нарушил изискването за логическа цялост и вътрешна безпротиворечивост на присъдата – обективира се противоречие между мотиви и диспозитив относно обема на отговорността на подс.Г. и вида на съучастието му в общата престъпна дейност с подс.С.. В мотивите на постановената нова присъда (л.62) е прието, че присъдата на РРС спрямо подс.Г., следва да бъде отменена само в частта относно деянията по двадесет и два пункта от обвинението. Независимо от това и в противоречие с него, РОС отменил проверяваната от него присъда не съответно на заявеното, а изцяло относно предявеното срещу подс.Г. обвинение по чл.387, ал.3, във връзка сал.1, чл.26, ал.1 и чл.20, ал.3 НК. Нещо повече, макар и да е ангажирал отговорността на същия подсъдим само за двадесет и два пункта от обвинението, очевидно РОС не е решил въпроса с останалите пунктове от цялостното му обвинение, като за тях наказателният процес е висящ. При казаното по-горе, относно пределите на касационната проверка, този пропуск не е от категорията на чл.348, ал.1, т.2 НПК и принципно е отстраним от настоящата инстанция. Не той е причина за осъществяване на правомощията по чл.354, ал.3, т.2 НПК, но се посочва за пълнота на изложението. По идентичен начин стоят нещата и с констатацията, че деянието по пункт 39 стои вън от приетия от РОС период на осъществяване на престъпната дейност от страна на подс.Г.. Същото деяние е извършено, видно от приетите за установени факти, на 10.02.2006 г., а инкриминирания от РОС период за подс.Г. е за времето от 02.03.2006 г. до 06.06.2008 г. По-важно е това, че изводите на РОС относно дейността на подс.Г. са изолирани от фактите, приети за установени, а на места - в очевидно противоречие с тях. Решаващият съд е приел, че подс.Г. „е бил проводник на претенциите на недоволните нарушители, от него те са поискали съдействие и той е поел ангажимента да реши въпроса” (л.62). На същото място са изложени съображения за взаимното доверие между двамата подсъдими, подкрепени с аргумента за предварително изписаните от подс.Г. резолюции. Фактическите констатации, приети за установени от въззивния съд, относно инкриминираните спрямо подс.Г. двадесет и два пункта, налагат извод, че съображенията за които стана дума, са относими само за част от тях, но не и за всички, както произтича от изложеното на л.62 от мотивите. От подс.Г. е поискано съдействие само по пунктове 41,45,48, 57-64; а по пункт 67 – св.В. е потърсил подс.Г. не по собствена инициатива, а по съвет от страна на автопатрулния екип на МВР – св.С. и С.. А. относно предварително изписаните от подс.Г. резолюции, свързано с приетите за установени факти, е относим само към осем от всички двадесет и два пункта (п.46-53). Нещо повече, данните по делото сочат, че подс.Г. предварително е поставял резолюции – върху известия за глоби с фиш и върху актове за установяване на административни нарушения, но РОС не е ценил този факт – предварителната резолюция, еднозначно. В първите случаи – резолюциите обективират, според въззивния съд, доверителните връзки между двамата подсъдими, от които произтича склоняване от страна на подс.Г. (л.62), а във втория – не (л.70), в последния случай - дори изрично е подчертано, че това не указва на склоняване от страна на подс.Г. спрямо подс.С.. От изложеното в мотивите не се разкриват причините за двойнствения подход на съда. Последно посоченото има пряко значение за вида на съучастието на подс.Г. в общата му с подс.С. престъпна дейност. В тази част съдебният акт е недопустимо противоречив. За общата престъпна дейност, отговорността на С. е ангажирана за съучастие с подс.Г. като помагач по смисъла на чл.20, ал.4 НК, а личната отговорност на подс.Г. е ангажирана за това, че е действувал като подбудител по смисъла на чл.20, ал.3 НК, като умишлено е склонил подс.С.. Съображенията на РОС относно съучастието на подсъдимите, на плоскостта на казаното дотук, са повече от противоречиви, неясни, а на места и предположителни - достатъчно е само да се препрати към изложеното на л.62, където при и въпреки липсата на фактически констатации относно конкретното поведение на подс.Г., съдът е приел, че той „несъмненно е съдействал за постигане на целения резултат”, което според РОС представлява „склоняване” по смисъла на чл.20, ал.3 НК. От друга страна, мотивите на присъдата са изготвени в нарушение на изискванията по чл.339, ал.3, във връзка с чл.305, ал.3 НПК - липсват съображения по оценката на противоречивите доказателства, с едно изключение, свързано с показанията на св.Р. И.. При първоинстанционното разглеждане на делото, по реда на чл.281 НПК са приобщени показанията на множество свидетели (13 на брой), дадени от тях в досъдебното производство, а за голямата част от тях е ползван редът по чл.281, ал.4 НПК. В мотивите на новата присъда РОС е взел отношение само спрямо показанията на св.Р.И., чийто показания от досъдебното производство са били приобщени към доказателствения материал по реда на чл.281, ал.5, във връзка с ал.1, т.5 НПК. Когато при първоинстанционното разглеждане на делото са събрани доказателства и по реда на чл.281 НПК, контролиращият съд най-напред е длъжен да извърши проверка относно правилността и законосъобразността на съответно ползваната процедура по чл.281 НПК, за всеки един от свидетелите; после да оцени противоречивите доказателства, като посочи кои от тях приема и поради какви причини, а в случаите на чл.281, ал.4 НПК – и кои са останалите доказателства, извън показанията на съответния свидетел. От мотивите на проверяваната присъда не личи такава проверка да е извършвана. Поради изложеното оспореният съдебен акт следва да бъде отменен съответно, а делото – върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на съдебното заседание. Предвид характера на констатираното касационно основание – чл.348, ал.1, т.2 НПК, останалите възражения на жалбоподателите – относно основанията по чл.348, ал.1, т.т.1 и 3 НПК, не могат да получат отговор в настоящото производство, но следва да получат убедителен такъв при новото разглеждане на делото. Водим от горното на основание чл.354, ал.3, т.2, във връзка с чл.355, ал.1, т.1 и 3 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ присъда № 60 от 02.07.2012 г., постановена по внохд № 165/12 г. на Окръжния съд – гр.Разград, както следва: - в частта, с която подсъдимият Г. П. С. е осъден за престъпления по чл.387, ал.3, във връзка с ал.1, чл.26, ал.1, чл.20, ал.2 НК и по чл.339, ал.1 НК и в частта по приложението на чл.23, ал.1 НК; - в частта, с която подсъдимият Г. П. Г. е осъден за престъпление по чл.387, ал.3, във връзка с ал.1, чл.26, ал.1 и чл.20, ал.3 НК. В ТЕЗИ ЧАСТИ връща делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на съдебното заседание. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: