Р Е Ш Е Н И Е                                             № 703                              София, 01.12. 2009 г.                                 В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България,  първо гражданско отделение  в съдебно заседание  на 24 септември две хиляди и девета година в състав                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА                                         ЧЛЕНОВЕ:  МАРГАРИТА СОКОЛОВА                                                                 ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА   при участието на секретаря Емилия Петрова изслуша докладваното от  съдията Д. Василева гр.дело 4536/2008 година  и за да се произнесе взе предвид следното:  Производството е по чл.303 и сл.ГПК. С решение № 426 от 26.04.2006 г. по гр.д. № 2194/2005 г. на Варненски окръжен съд ответниците С са осъдени на основание чл.108 ЗС да предадат на ищцата А владението на собствения й недвижим имот, представляващ дворно място от 505,53 кв.м. в землището на гр. В., кв.”Г”, местността „Р” . С решение № 754 от 3.10.2007 г. по гр.д. № 865/ 2006 г. на ВКС, второ гражданско отделение решението на въззивния съд е оставено в сила. На 11.08.2008 г. ответниците са подали молба за отмяна на горното решение на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК, като се позовават на нови обстоятелства и нови писмени доказателства, които не са били известни на съда при решаване на делото и имат съществено значение за изхода на спора. Ищцата оспорва молбата като неоснователна. За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното: Ищцата е лице, на което поземлената комисия е възстановила бивш земеделски имот- нива от 6,447 дка, част от която се заема от ответниците, противопоставящи възражение, че техните праводатели са я изкупили на основание §4а ПЗР ЗСПЗЗ. Имотът произхожда от наследодателката на ищцата Н, починала през 1967 г., като по делото не е било спорно обстоятелството, че тя е била собственик и че имотът е възстановен в стари реални граници с решение № 493 от 24.04.1998 г. на П. комисия- В. Доказателствените усилия на ответниците са били насочени към установяване, че владеят имота на правно основание, тъй като са го придобили с валидна правна сделка от лица, които са имали качеството на ползватели и са изкупили имота по реда на §4а ПЗР ЗСПЗЗ. За да уважи иска въззивният съд е изложил съображения, че намиращата се в мястото постройка няма характер на сграда по смисъла на §1в ДР ППЗСПЗЗ и затова ползвателите не са имали право да изкупят имота по реда на §4а ПЗР ЗСПЗЗ, респективно да станат собственици и да прехвърлят това право на ответниците. С молбата за отмяна се представят като нови писмени доказателства две удостоверения от Т. държавен архив- В. , издадени на 30.07.2008 г., в които се посочва, че в архива не е постъпвало за съхранение заявление за членство в ТКЗС и опис- декларация, съдържащи данни за размера и границите на недвижимите имоти, внесени от лицето Н. К. В. , както и че същото лице не присъства в списъка за оземляване на малоимотни жители на с. Г.. С. молителите тези доказателства сочат на обстоятелството, че наследодателката на ищцата Н не е притежавала имоти преди колективизацията, не е внасяла такива в ОТКЗС „Ч”, с. Г. и затова същите неправилно са възстановени на ищцата от поземлената комисия. Като съобрази данните по делото, новите писмени доказателства и изложеното в молбата за отмяна, настоящият състав на ВКС, първо гражданско отделение намира, че същата е неоснователна и следва да се остави без уважение. Отмяната по чл.303, ал.1, т.1 ГПК се допуска, когато се открият нови обстоятелства и нови писмени доказателства, които не са били известни на страната и които биха имали значение за изхода на делото. В случая новите писмени доказателства имат отношение към въпроса дали наследодателката на ищцата е била собственик на възстановения имот, но този въпрос не е бил спорен по делото, тъй като по изрично изявление на ответниците в с.з. от 22.04.2005 г. те не оспорват решението, с което ищцата се легитимира като собственик, а градят защитната си теза на становището, че правата на ползвателите, които са изкупили имота по §4а ПЗР ЗСПЗЗ / и от които ответниците черпят своите права като частни правоприемници/ имат приоритет пред тези на реституирания собственик. Отделно от това по делото са събрани свидетелски показания- св. С св. Стамат С. , които установяват , че собствеността на имота преди образуване на ТКЗС е била на наследодателката на ищцата. С оглед на тези данни следва да се приеме, че новите писмени доказателства, дори и да бяха представени по делото, не биха били от значение за изхода на спора, който се определя от обстоятелството и изводите на съда, че праводателите на ответниците, въпреки че са имали отстъпено право на ползване и са заплатили имота, не са имали правото да го изкупят на основание §4а ПЗР ЗСПЗЗ. По изложените съображения настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение   Р Е Ш И   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на С. Г. Р. и Р. К. Р. от гр. В. за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК на влязлото в сила решение № 426 от 26.04.2006 г. по гр.д. № 2194/2005 г. на Варненски окръжен съд. Осъжда С. Г. Р. и Р. К. Р. от гр. В., ж.к. Младост, бл.142, вх.3, ет.5, ап.60 да заплатят на А. Г. Е. от с.гр. разноски по делото за настоящото производство в размер на 150 лв.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: