3 Р Е Ш Е Н И Е № 291 гр. София, 14 юли2009 г. Върховният касационен съд трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на единадесети юни две хиляди и девета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вероника Имова ЧЛЕНОВЕ: Борислав Ангелов Фиданка Пенева с участието на прокурора Искра Чобанова и при секретаря Кристина Павлова разгледа докладваното от съдията Борислав Ангелов наказателно дело № 289/09 година. Производството е образувано по жалбата на подсъдимия С. П. С. против присъда от 26.01.2009 год. по внохд № 2921/2008 год. на Софийски градски съд. С жалбата изготвена от адв.В. се оспорва авторството на деянието.Твърди се, че липсват доказателства за постановяване на осъдителна присъда по отношението на подсъдимия С..Показанията на единствения свидетел по делото-М. са противоречиви и не следва да се кредитират.Според собственика на вещите помещението от което са откраднати е било заключено, противно на казаното от свидетеля.Това се отнася и за лицето обадило се на полицията.Не е извършен оглед на произшествието и инкриминираните вещи не са били приобщени като веществени доказателства по делото.Прави се искане за оправдаване на подсъдимия по повдигнатото обвинение.в саморъчно написаната жалба същият намира, че неправилно е осъден да е извършил престъплението при условията на опасен рецидив, след като е изтърпял наказанията по предишни осъждания.Служебният защитник в съдебно заседание поддържа жалбата, с направените искания. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава становище за неоснователност на жалбата и оставяне на присъдата в сила. ВКС на РБ, за да се произнесе взе предвид следното: С присъда от 05.06.2008 год. по нохд № 1854/07 год., Софийски районен съд е признал подсъдимия С. П. С. за невинен в извършен опит за кражба на вещи на обща стойност 616.00 лв., при условията на опасен рецидив, поради което е на основание чл.304 НПК е оправдан по обвинението по чл.196 ал.1, т.1, вр. с чл.194 ал.1, вр. с чл.18 ал.1, вр. с чл.29 ал.1, б.”а” и „б” НК. По протест на прокурора въззивната инстанция е постановила нова присъда, с която посочената е отменена и подсъдимият С. П. С. е признат за виновен по чл.196 ал.1, т.1, вр. с чл.194 ал.1, вр. с чл.29 б.”а” и „б” НК, и при условията на чл.58 б.”а” и чл.55 ал.1 НК е осъден на една година лишаване от свобода, при първоначален „строг” режим. Върховният касационен съд като обсъди доводите на страните и извърши проверка на присъдата в пределите на чл.347 ал.1 НПК намира, че жалбата е неоснователна. Оплакването в жалбата, че въззивната инстанция е направила неправилен извод за виновността на подсъдимия, тъй като едностранчиво само в подкрепа на обвинителната теза са ценени показанията на разпитания по делото свидетел-М. не се подкрепя от данните по делото.Въззивният съд след задълбочен, обективен и всеобхватен анализ на доказателствената съвкупност, в съответствие с правомощията си по чл.316 НПК е установил нови фактически положения и правни изводи от тях.Спазени са изцяло изискванията по чл.305 ал.3 НПК.В мотивите на постановената нова присъда, са изложени убедителни съображения за достоверността на свидетелските показания, като са посочени установените факти и обстоятелства от предмета на делото и въз основа на кои доказателствени източници, както и правните съображения за взетото решение.Твърдението на подсъдимия, че не е извършил престъплението за което е обвинен и осъден и голословно.Заловен е на местопрестъплението с откраднатите вещи от св.М.-охранител на обекта.Неговите показания, за да бъдат кредитирани от въззивната инстанция, са подложени на подробен и внимателен анализ, съпоставени са и с други доказателства.Като очевидец е категоричен, че видял подсъдимия за излиза от входа на партерния етаж на блока, скрил се до оградата на строителния обект, носейки сака в който са открити инкриминираните вещи.Подгонил го, и след като двамата прескочили оградата, го заловил.Обадил се на полицията и на мястото пристигнали полицейските служители-св.Т. и В..Те установили самоличността на задържаното лице и бил откаран във ВМА за оказване на медицинска помощ, защото при преодоляване на оградата наранил главата си.В тези подробни показания от безпристрастен свидетел се съдържат данни за всички обективни елементи на престъплението кражба.Тези показания не са единственото доказателство по делото /както се твърди в жалбата/, за авторството на деянието.Те се подкрепят от показанията на св.Вунчов, пристигнал на местопроизшествието, който пресъздава обстановка, която се покрива с описаното от св.М..Видял е задържания в лицето на подсъдимия, както и сака с откраднатите вещи, намиращ се до него.Известни непълноти в спомена на св.М. и незначителни противоречия в показанията, са за ирелевантни обстоятелства към предмета на доказване.Затова, както е приел и въззивният съд, те не могат да разколебаят достоверността на разказаното от него.Установено е, че вещите за отнети от помещение на първият етаж, където са били оставени от техния собственик.Доказателствата са възприети съобразно действителното им съдържание, при спазване правилата на формалната логика.При тази доказателствена съвкупност, са направени правилни фактически констатации и правни изводи за виновно поведение на подсъдимия, с което е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл..196 ал.1, т.1, вр. с чл.194 ал.1, вр. с чл.18 ал.1 НК.По тези съображения, касационният състав намери, че при постановяването на въззивната присъда, не е допусната касационното основание по чл.348 ал.1, т.1 НПК.Приетите за установени фактически положения са правилни и материалният закон не е нарушен.Обвинението е доказано по несъмнен начин, както изисква чл.303 ал.2 НПК. Вярно е, че не е извършен оглед на местопрестъплението и не е приобщен като веществено доказателство предмета на престъплението.Тези доказателствени непълноти, както е приел и въззивният съд, не са пречка да се направят несъмнени изводи, относно авторството на деянието. Противоречи на закона направеното от подсъдимия възражение, че след като е изтърпял наказанията лишаване от свобода по предходни осъждания, не следва да се прилага разпоредбата за опасния рецидив.Осъждан е с присъда по нохд № 692/1999 год.на СРС, влязла в сила на 26.05.2000 год., с която е осъден на три години лишаване от свобода, за престъпление по чл.195 ал.1, т.т.3 и 7 НК.С присъда по нохд № 1823/1996 год. на СРС, в сила от 12.06.1997 год.е осъден на десет месеца лишаване от свобода, условно с изпитателен срок от три години за престъпление по чл.195 ал.1, т.3, вр. с чл.18 ал.1 НК.При тези данни са налице предпоставките за квалификация на деянието като опасен рецидив.От актуализираното свидетелство за съдимост, приложено към наказателното дело на първата инстанция е видно, че впоследствие е осъждан и за други две кражби, последната извършена също при опасен рецидив. Поради липса на други оплаквания в жалбата, които да бъдат обсъждани и намерят отговор, присъдата като правилна и законосъобразна следва да остане в сила. По тези съображения и на основание чл.354 ал.1, т.1 НПК, Върховният касационен съд на РБ, в състав на ІІІ н.о., Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда от 26.01.2009 год. постановена по внохд № 2921 по описа за 2008 год. на Софийски градски съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: