4 Р Е Ш Е Н И Е № 126 С., 03,12,2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в откритото съдебно заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева Емил Марков при секретаря НАТАЛИЯ ТАКЕВА………………..……. и с участието на прокурор……………………..……………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 482 по описа за 2010 г., за да се произнесе взе предвид: Производството е по реда на чл. 290 ГПК. С определение № 128 от 28.ІІ.2011 г., постановено по делото, касационният контрол по отношение атакуваното от Д. Ив. Д. от [населено място], област М. решение № 110 на Софийския апелативен съд, ГК, 1-и с-в, от 11.ІІ.2010 г. по гр.д. № 2352/09 г. е бил допуснат в хипотезите по т.т. 2 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК по въпросите дали влязлата в сила присъда, в частта й по уважен иск срещу подсъдимия делинквент граждански иск с присъдено обезщетение за претърпени от ПТП неимуществени вреди, представлява процесуална пречка да се предяви впоследствие пряк иск срещу застрахователя по чл. 226, ал. 1 КЗ на основание задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, която този делинквент е имал към датата на процесното ПТП, а също и дали при установено неплащане от страна на осъдения пряк причинител на вредите от това ПТП е възможно веднъж присъденото обезщетение да се претендира извънсъдебно от застрахователя по посочената по-горе застраховка и допустимо ли е в тази връзка съответното застрахователно д-во „да преразглежда както основанието за плащане, така и присъдения размер”. На основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК касационното производство е било спряно до произнасянето на ОСТК на ВКС с тълкувателно решение по тълк. дело № 1/2010 г. по следните два въпроса: 1/ При уважен иск срещу делинквента по чл. 45 ЗЗД, допустим ли е пряк иск по чл. 407, ал. 1 /отм./ ТЗ, съответно по чл. 226, ал. 1 от действащия КЗ, срещу застрахователя по застраховка „гражданска отговорност”?; 2/ Има ли решаващо значение плащането на сумата, присъдена на основание чл. 45 ЗЗД за допустимостта или за евентуалната основателност на прекия иск по чл. 407, ал. 1 (отм.) ТЗ, респ. по чл. 226, ал. 1 КЗ, срещу застрахователя? В откритото съдебно заседание пред настоящата инстанция страните по спора не са били представлявани. Като взе предвид оплакванията и доводите на касатора Д. Ив. Д. и провери по реда на чл. 290, ал. 2 ГПК процесуалната и материалноправна законосъобразност на обжалваното въззивно решение Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, приема следното: Касационната жалба е основателна. Въззивната инстанция е приела, че следва да бъде обезсилено решението на първостепенния съд по прекия иск на Д. Ив. Д. от [населено място], област М. против застрахователното акционерно д-во „Б. В. И. Г.”-С., понеже прекият делинквент, причинител на процесното ПТП от датата 7.ІІІ.2008 г., а именно Г. С. В. е бил осъден на основание чл. 45 ЗЗД да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата от 38 000 лв., от която застрахователят бил изплатил част в размер на сумата 12 000 лв. Съгласно задължителните (арг. от текста на чл. 130, ал. 2 ЗСВ) за съдилищата в Републиката постановки по ТР № 2 от 6.VІ.2012 г. на ОСТК на ВКС, постановено по тълкувателно дело № 2/2010 г., отговорите на горепосочените два правни въпроса са следните: 1/ При уважен иск срещу делинквента по чл. 45 ЗЗД е допустим прекият иск на увреденото лице по чл. 407, ал. 1 (отм.) ТЗ, съответно по действащия чл. 226, ал. 1 КЗ срещу застрахователя по застраховка „гражданска отговорност”; 2/ Плащането на сумата, присъдена на увреденото лице на основание чл. 45 ЗЗД, няма значение за допустимостта на прекия иск по чл. 407, ал. 1 (отм.) ТЗ, съответно по чл. 226, ал. 1 КЗ, но е от евентуално значение за неговата основателност. Особено ще следва да се подчертае изразеното в мотивите към тълкувателния акт, че с възприетото в него разрешение „свързан се явява и въпросът за процесуалната възможност конкуриращите се искове срещу застраховател и делинквент да бъдат съединени при условията на кумулативност – в отстъпление от постановките в т. 11 на ППВС № 7/1977 г.” С оглед така посочена нова задължителна практика на ВКС, обжалваното решение № 110, постановено от САС, ГК, 1-ви с-в, на 11.ІІ.20122 г. по гр. дело № 2352/09 г., ще следва да бъде отменено, като делото се върне за ново разглеждане от друг състав на тази въззивен съд, който да се произнесе по основателността на прекия иск на Д. Ив. Д. от [населено място] по чл. 226, ал. 1 КЗ, предявен срещу ответното застрахователно д-во за присъждане на обезщетение в размер на 26 000 лв. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 110 на Софийския апелативен съд, ГК, 1-и с-в, от 11.ІІ.2010 г., постановено по гр. дело № 2352/09 г. В Р Ъ Щ А делото за ново разглеждане от друг състав на Софийския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1 2 Решение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по т. д. № 482 по описа за 2010 г.