Р Е Ш Е Н И Е № 452/2015 г. гр. София 25.03.2016 г.. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд - четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на 07 декември през две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА ЗОЯ АТАНАСОВА при участие на секретаря Аврора Караджова като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова гр.дело № 4406 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 303 и сл. ГПК. Образувано е по подадена молба вх. № 953/28.04.2015 г. от ответницата С. В. П., чрез адв.Д. К. за отмяна на влязло в сила решение № 450/10.11.2014 г. по гр.дело № 507/2014 г. на Софийски окръжен съд и потвърденото с него решение № 127/23.04.2013 г. по гр.дело № 833/2011 г. на Районен съд [населено място], както и на решение от 26.11.2013 г. по гр.дело № 833/2011 г. на Районен съд [населено място] на основание чл.303,ал.1,т.1 ГПК. Молителката поддържа, че са налице нови обстоятелства и нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му и с които не е могла да се снабди своевременно. Според молителката с влязлото в сила решение от 23.04.2013 г. по гр.дело № 833/2011 г. на Самоковския районен съд, поправено с решение от 26.11.2013 г. е уважен предявен срещу нея установителен иск за собственост от В. П. Л. и В. Х. Ц. за недвижимия имот УПИ, находящ се в [населено място], [община] с идентификатор № 61604.51.332 с площ от 482 кв.м., с построените в същия сграда с идентификатор 61604.51.332.1 на един етаж със застроена площ от 32 кв.м. с предназначение жилищна еднофамилна сграда, сграда с идентификатор 61604.51.332.2 на един етаж със застроена площ от 48 кв.м. с предназначение жилищна еднофамилна сграда, сграда на един етаж с идентификатор 61604.51.33.3 със застроена площ от 20 кв.м. с предназначение селскостопанска сграда при квоти от собствеността, посочени в решението. Сочи, че за да уважи предявения установителен иск съдът е приел, че ищците основават правото си на собственост на наследствено правоприемство от техния наследодател П. Л. Ц., на когото имотът е бил възложен в дял на основание чл.288,ал.2 ГПК/отм./ с решение от 25.12.1987 г. по гр.дело № 428/87 г. на Самоковския районен съд, че решаващите си правни изводи за основателност на исковата претенция съдът е основал на това решение. Поддържа, че след влизането в сила на посоченото съдебно решение е възобновено спряното на основание чл.229,ал.1,т.4 ГПК производство по гр.дело № 516/2012 г. на Самоковския районен съд, образувано по искова молба, подадена от М. Т. Д. и С. Г. Й. срещу В. Х. Ц. с трето лице помагач на страната на ответника В. П. Л. с правно основание на иска чл.108 ЗС и с предмет същия недвижим имот. Твърди, че по това дело молителката е встъпила като трето лице помагач на страната на ищците, на които продала процесния имот – нот.акт № 110/2011 г. – участието й е допуснато с определение на съда, постановено в с.з. на 15.04.2015 г., на което не е присъствала. За извършените съдопроизводствени действия в посоченото съдебно заседание молителката била уведомена на 16.04.2015 г. от М. Т. Д. и от упълномощения да я представлява адвокат Д. К.. Твърди, че научила, че няколко дни преди съдебното заседание при подготовката за защитата по делото М. Т. Д. се е снабдил с копия на съдебни решения и въз основа на съдържащите се в тях данни впоследствие се е снабдил и с официално заверени преписи от Самоковския районен съд и от ВКС. Сочи, че от тези новооткрити писмени доказателства е установено, че е отменено възлагането на имота на П. Л. Ц. и че след това имотът е бил възложен на Й. И. Л. и е получена информация за извършен в края на 1990 г. въвод на Й. Л. Ц. във владение на имота, като е предоставено и копие от протокол за опразване и въвод във владение по изп.дело № 249/90 г. на съдия изпълнител при СРС. Сочи, че тези докаменти са решение № 478/17.11.1989 г. по гр.дело № 326/89 г. на ВС, I г.о., решение от 06.02.1990 г. по гр.дело № 378/89 г. на Самоковския районен съд, решение от 28.06.1990 г. по гр.дело № 5948/90 г. на Софийски окръжен съд, решение № 1125/13.12.1990 г. по гр.дело № 1163/90 г. на ВС, I г.о., протокол за опразване и въвод във владение по изп.дело № 249/90 г. на съдия изпълнител при СРС. Според молителката посочените съдебни решения, съставляващи официални писмени доказателства установяват по безспорен начин, че възлагането на допуснатия до делба недвижим имот, извършено с решението от 25.12.1987 г. по гр.дело № 428/1987 г. на Самоковския районен съд е било отменено, след което същият имот е бил възложен в дял на Й. Л. Ц. – частен праводател на молителката на основание покупко-продажба, оформена с нот.акт от 30.04.1999 г. Сочи, че освен тези обстоятелства от предоставената й от В. И. Л. информация и от протокола за въвод във владение научила и обстоятелствата, че Й. Л. Ц. е бил въведен във владение на имота на 16.11.1990 г. Поддържа, че тези обстоятелства и писмени доказателства не са били известни на молителката в хода на делото по предявения срещу нея установителен иск за собственост, тъй като не е била страна в производството за делба на имота и в изпълнителното производство. Поддържа, че посочените обстоятелства и писмени доказателства са нови по смисъла на чл.303,ал.1,т.1 ГПК и, че са от съществено значение за изхода на производството по установителния иск за собственост на В. Х. Ц. и В. П. Л., тъй като ако тези доказателства са били приобщения към доказателствения материал по делото биха довели до промяна на решаващите фактически и правни изводи на съда. Искането е за отмяна на влязлото в сила решение на Софийски окръжен съд и потвърденото с него решение на Самоковския районен съд, включително и решението на последния, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка и връщане делото на Самоковския районен съд за ново разглеждане от друг състав. Към молбата са приложени писмените доказателства: решение № 478/17.11.1989 г. по гр.дело № 326/89 г. на ВС, I г.о., решение от 06.02.1990 г. по гр.дело № 378/89 г. на Самоковския районен съд, решение от 28.06.1990 г. по гр.дело № 5948/90 г. на Софийски окръжен съд, решение № 1125/13.12.1990 г. по гр.дело № 1163/90 г. на ВС, I г.о., протокол за опразване и въвод във владение по изп.дело № 249/90 г. на съдия изпълнител при СРС, молба от молителката за допускане като трето лице-помагач на страната на ищците по гр.дело № 516/2012 г. на СРС, протокол от съдебно заседание на 15.04.2015 г. по гр.дело № 516/2012 г. на СРС. Ответниците по молбата В. Х. Ц. и В. П. Л., чрез адв.А. Ч. в писмен отговор за изразили становище за недопустимост на молбата за отмяна, като подадена след срока, предвиден в чл.305,ал.1,т.1 ГПК и за неоснователност на същата. Сочат, че молбата за отмяна е недопустима като просрочена. Според ответниците по молбата посочените писмени доказателства не са нови по смисъла на чл.303,ал.1,т.1 ГПК, тъй като се касае за съдебни решения от 1989 г. – 1990 г. с предмет на спора същия недвижим имот, които са били публично достъпни и молителката е могла да се снабди с тях по време на процеса, решението по който иска да се отмени. По основателността на молбата за отмяна поддържат, че същата е неоснователна. Според ответниците по молбата представените писмени доказателства не са от съществено значение за делото, влязлото в сила решение по което се иска да бъде отменено. Поддържат, че в мотивите на решението са изброени множество титули за собственост върху имота, между които множество нотариални актове и множество съдебни решения по делбено производство, считано от 1987 г. до 2011 г., между които и решение от 25.12.1987 г. на Районен съд [населено място] за извършена делба, с което процесния имот е възложен в дял на П. Л. Ц. на основание чл.288,ал.2 ГПК/отм./, което от представените доказателства с молбата за отмяна е било отменено. Считат, че последното решение не е мотивирало съда да установи собствениците на спорния имот с атакуваното решение, че решаващият състав е установил собствеността на ищците не на основание някой от изброените в мотивите нотариални актове или съдебни решения, а на основание давностно владение, че в мотивите на решението е прието, че Й. Ц. не е владял процесния имот, че го е владял наследодателят на ищците – П. Ц. до смъртта си, че в имота заедно с него е живяла и го е владяла и съпругата му – ищцата В. Ц., като след смъртта му последната продължила да живее в имота и да го владее, както и ищцата В. Л., че не е установено праводателят Й. Ц. да е живял и да е владял процесния имот. Поддържат също, че тези обстоятелства, послужили на съда като основание за признаване на правото на собственост не се опровергават с представените с молбата за отмяна по делбеното производство решение от 06.02.1990 г. по гр.дело № 378/1989 г. на СРС. С определение № 307/16.09.2015 г., постановено по настоящото дело молбата за отмяна е допусната до разглеждане в съдебно заседание. Молбата за отмяна е подадена от легитимирана страна, в срока по чл.305,ал.1,т.1 ГПК и е допустима. По подадената молба за отмяна Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира за установено следното: С решение № 127/23.04.2013 г., постановено по гр.дело № 833/2011 г. на Самоковския районен съд е признато за установено по отношение на ответницата-сега молител С. В. П., че В. П. Л. и В. Х. Ц. са собственици на недвижимия имот, находящ се в [населено място] [община] с идентификатор № 61604.51.332 с площ от 472 кв.м., стар номер 178 от кв.12, парцел X., с построените в същия сграда с идентификатор 61604.51.332.1 на един етаж със застроена площ от 32 кв.м. с предназначение жилищна еднофамилна сграда, сграда с идентификатор 61604.51.332.2 на един етаж със застроена площ от 48 кв.м. с предназначение жилищна еднофамилна сграда, сграда на един етаж с идентификатор 61604.51.33.3 със застроена площ от 20 кв.м. с предназначение селскостопанска сграда при квоти от собствеността, посочени в решението. Със същото решение е отхвърлено искането на ищците за прогласяване нищожността на нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение № 166/27.04.1999 г. и на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 170/30.04.1999 г. на основание чл.26,ал.1 и ал.2 ЗЗД – поради противоречие със закона, липса на предписана от закона форма и издаден без правно основание, както и искането за прогласяване нищожността на извършени нотариални действия от нотариус С. Х., касаещи нот.акт № 166/27.04.1999 г. Със същото решение е отменен нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение № 166/27.04.1999 г. С посоченото решение съдът е приел, че предявеният положителен установителен иск за собственост върху описания недвижим имот е допустим и основателен. Прието е, че ищците – сега ответници по молбата за отмяна основават правото си на собственост върху процесния имот на наследствено правоприемство, а за втората ищца В. Ц. и на основание нотариален акт № 80,том ІІ ,дело № 540/22.06.1988 год. на Самоковски районен съдия, с който П. Л. Ц. и В. Х. Ц. са признати за собственици на процесния имот. Прието е за установено, че с решение на Самоковския районен съд по гр. дело № 428/1987 год., на наследодателя на ищците е възложен в дял процесния имот - дворно място с площ от 482 кв.м., образуващо поземлен имот ХХІ, пл.№ 178 от кв.12 по плана на [населено място], заедно с построената в него къща. Със същото решение е отхвърлена възлагателната претенция на Й. Л. Ц.–брат на наследодателя на ищците. Прието е също за установено, че П. Л. Ц. към момента на смъртта му 09.11.2000 год. и ищцата В. Х. Ц. – сега ответник по молбата за отмяна са били собственици на имота при равни права, като след смъртта му собствеността е преминала към неговите наследници –ищците по делото - по наследствено правоприемство при делбени части -1/4 идеална част за ищцата В. П. Л. и 1/6 идеална част за ищцата В. Х. Ц.. Съдът е приел, че ищците са установили при условията на пълно и главно доказване, че са собственици на процесия имот на твърдените от тях основания в исковата молба Посочил е, че е недоказано възражението за изтекла придобивна давност в полза, както на праводателя Й. Л. Ц. и на ответницата-сега молител С. В. П.. Съдът е приел, че с нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение № 166/1999 г.Й. Л. Ц. е признат за собственик на основание давностно владение върху недвижимия имот - дворно място с урегулирана площ от 481 кв.м.,представляващо парцел ХХІ,отреден за имот планоснимачен № 178, в кв.12 по регулационния план на селото, ведно с построените в дворното място едноетажна паянтова жилищна сграда със застроена площ от 73 кв.м. и лятна кухня с площ от 30 кв.м. Прието е, че доказателствената сила на констативен нотариален акт за собственост може да се опровергае с всички допустими от ГПК доказателствени средства, в това число и със свидетелски показания. Според първоинстанционния съд ако са налице елементите на фактическия състав на чл. 79, ал. 1 ЗС по отношение на претендиращото собствеността лице и то установени при условията на пълно и пряко доказване в хода на процеса, възражението за изтекла придобивка давност на конкретен недвижим имот, може да бъде уважено. Съдът е приел, че в случая е установено,че след възлагането на процесния имот на П. Л. Ц. с решение от 25.12.1987 год. на Самоковския районен съд Й. Ц. не е владял процесния имот. Прието е, че имотът е владян от наследодателя на ищците –П. Ц. до смъртта си, че в имота заедно с него е живяла и го е владяла и съпругата му –ищцата В. Ц., като след смъртта му последната е продължила на живее в имота и да го владее, както и ищцата В. Л.. Според първоинстанционния съд не е установено праводателят на ответницата Й. Ц. да е владял процесния имот. Прието е, че праводателят на ответницата С. П. – Й. Ц. не е станал собственик по смисъла на чл.79, ал.1 ЗС, тъй като не е владял имота непрекъснато явно, несъмнено, с намерение да го свои за себе си. Прието е също за установено, че Й. Ц. въобще не е владял процесния имот, че С. П. е придобила собствеността върху процесния имот от несобственик, че за да го придобие по давност, след като е налице юридическото основание - нотариален акт, тя трябва да владее имота непрекъснато в продължение на пет години съгласно разпоредбите на чл.79,ал.2 ЗС. Според първоинстанционния съд по делото не е установено, че ответницата е владяла процесния имот сама или чрез другиго по силата на договор за мандат или друга правна сделка в продължение на пет години. Посочил е, че добросъвестният владелец, придобил имота на правно основание от несобственик, става собственик, ако упражнява фактическа власт върху него постоянно, непрекъснато, несъмнително, спокойно и явно в продължение на давностния срок, предвиден в закона. Направил е извод, че ответницата не е станала собственик на процесния имот, тъй като никога не е упражнявала владение върху имота. С първоинстанционното решение е уважен предявеният иск с правно основание чл.124,ал.1 ГПК при квоти от собствеността, посочени в решението и е отменен на основание чл.537,ал.2 ГПК нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение № 166/27.04.1999 г., издаден в полза на Й. Л. Ц.. Със същото решение е отхвърлено искането на ищците за прогласяване нищожността на нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение № 166/27.04.1999 г. и нотариален акт за покупко продажба на недвижим имот № 170/30.04.1999 г. на основание чл.26,ал.1 и ал.2 ЗЗД – поради противоречие със закона, липса на предписана от закона форма и издаден без правно основание, както и искането за прогласяване нищожността на извършени нотариални действия от нотариус С. Х. касаещи нот.акт № 166/27.04.1999 г. С решение от 26.11.2013 г., постановено по гр.дело № 833/2011 г. на Самоковския районен съд е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението на същия съд по гр. дело № 833/2011 г., като вместо при квоти от съсобственост ¼ ид.част от имота за ищцата В. Л. и 1/6 ид.част за ищцата В. Ц. се чете 1/4 ид.част от имота за ищцата В. Л. и ¾ ид.части за В. Ц.. С решение № 450/10.11.2014 г. по гр.дело № 507/2014 г. на Софийски окръжен съд е потвърдено решение № 127/23.04.2013 г. по гр.дело № 833/2011 г. на Самоковския районен съд и е прекратено производството по жалбата на С. В. П. срещу решение от 26.11.2013 г. по гр.дело № 833/2013 г. на Самоковския районен съд. Въззивният съд е приел, че предявеният положителен установителен иск с правно основание чл.124,ал.1 ГПК е допустим и основателен. Посочил е, че в хода на производството по делото ищците при условията на пълно и главно доказване са доказали, че са собственици на твърдяното придобивно основание – делба и наследство на процесния недвижим имот. Преценени са за неоснователни доводите във въззивната жалба на С. П., че в полза на ответницата, съответно в полза на нейния праводател е изтекла придобивна давност. Прието е също, че по делото не са събрани доказателства С. П. да е владяла процесния имот. Въззивният съд е приел, че въззивната жалба е неоснователна, а решението на първоинстанционния съд в часттта, с която е уважен предявения иск по чл.124,ал.1 ГПК е правилно и обосновано и следва да се потвърди, като на основание чл.272 ГПК е препратил към мотивите на първоинстанционното решение. Производството по жалбата от 09.12.2013 г. срещу решение от 26.11.2013 г. по гр.дело № 833/2011 г. съдът е приел, че следва да се прекрати, поради липса на правен интерес. Съгласно разпоредбите на чл.303,ал.1,т.1 ГПК заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му, или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Нови писмени доказателства по смисъла на чл.303,ал.1,т.1 ГПК са новооткрити писмени доказателства, които се отнасят до твърдени обстоятелства от страната в хода на делото, които не са били доказани, поради липса на тези доказателства. Нови писмени доказателства са тези, за които страната не е знаела или макар и да е знаела да не е била в състояние да се снабди с документа, за да го представи по делото до приключване на устните състезания, като незнанието или непредставянето не следва да се дължат на липса на нормална и дължима грижа за добро водене на делото. Представените от молителката доказателства–решение № 478/17.11.1989 г. по гр.дело № 326/89 г. на ВС, I г.о., решение от 06.02.1990 г. по гр.дело № 378/89 г. на Самоковския районен съд, решение от 28.06.1990 г. по гр.дело № 594/90 г. на Софийски окръжен съд, решение № 1125/13.12.1990 г. по гр.дело № 1163/90 г. на ВС, I г.о., протокол за опразване и въвод във владение по изп.дело № 249/90 г. на съдия изпълнител при СРС представляват нови писмени доказателства по смисъла на чл.303,ал.1,т.1 ГПК. От същите се установява, че с решение № 478 от 17.11.1989 г. на ВС, I г.о. е отменено по реда на надзора решението от 25.12.1987 г., постановено по гр.дело № 428/1987 г. на Самоковския районен съд в частта за извършване на делбата и в тази част е върнато делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав. След връщане на делото за ново разглеждане с решение от 06.02.1990 г., влязло в сила на 13.12.1990 г. по гр.дело № 378/1989 г. на Самоковския районен съд процесния имот – дворно място, находящо се в [населено място], С. област, представляващо парцел X. – 178 в кв. 12 с построената върху него къща паянтова жилищна сграда е поставен в дял на основание чл.288,ал.2 ГПК/отм./ на Й. Л. Ц. – праводател на молителката за жилищни нужди. Последният е осъден да заплати за уравнение на дяловете на П. Л. Ц. сумата 1936.50 лв./стари лева/, ведно с 6% годишна лихва считано от влизане на решението в сила до окончателното изплащане на сумата по начина и в сроковете, указани в чл.288,ал.6,изр.1 ГПК/отм./ и е оставена без уважение претенцията на П. Л. Ц. за поставяне в дял на делбения имот на основание чл.288,ал.2 ГПК/отм./. От приложения протокол за опразване и въвод във владение от 16.11.1990 г., преценен заедно с признанието, съдържащо се в отговора по молбата за отмяна на В. Х. Ц. и В. П. Л., чрез адв.А. Ч. се установява, че на 16.11.1990 г. в процесния имот е въведен във владение Й. Л. Ц.. Както се отбеляза последният е праводател на молителката С. П. – с нот.акт № 170 от 30.04.1999 г. Й. Л. Ц. продал на молителката процесното дворно място – факт, установен с решението, чиято отмяна е поискана. Настоящият съдебен състав преценява, че така представените нови писмени доказателства и установените с тях обстоятелства не са от съществено значение за делото, решението по което е поискана отмяна с подадената молба от ответницата С. П.. Решаващите правни изводи на Самоковския районен съд, съответно на Софийския окръжен съд с постановеното въззивно решение са, че ищците са придобили собствеността на процесния имот на основание давностно владение. Както вече се отбеляза с мотивите на първоинстанционното решение, към които е препратил с решението и въззивния съд е прието, че спорния имот е владян от П. Ц. от възлагане на имота с решение от 25.12.1987 г. на Самоковския районен съд до смъртта си – до 09.11.2000 г., че Й. Ц.-праводател на молителката не е владял същия имот. Съдът е приел също, че в имота, заедно с П. Ц. е живяла и го е владяла и съпругата му – ищцата В. Ц. и след смъртта му последната е продължила да живее в имота и да го владее, както и ищцата В. Л.. Прието е също, че не е установено праводателят на молителката Й. Ц. да е живял и да е владял процесния имот, както и, че не е установено и С. П. след като е придобила имота от несобственик – покупко-продажба, извършена с нот.акт № 170/1999 г. да го е владяла непрекъснато в продължение на пет години, така както е предвидено в чл.79,ал.2 ЗС. Според първоинстанционния съд по делото не е установено молителката да е владяла процесния имот сама или чрез другиго в продължение на пет години, че молителката никога не е упражнявала владение върху имота, поради което не е станала собственик. Представените от молителката нови писмени доказателства, посочени по-горе и установените нови обстоятелства не са от съществено значение за делото, тъй като няма да променят правните изводи на първоинстанционния и въззивен съд по основателността на предявения иск с правно основание чл.124,ал.1 ГПК в решенията, чиято отмяна е поискана. Поради това съдът преценява, че молбата за отмяна на влязлото в сила решение на Софийски окръжен съд и оставеното с него в сила решение на Самоковския районен съд, включително и това, с което е допусната поправка на ЯФГ следва да се остави без уважение. С оглед изхода на спора в полза на ответниците по молбата за отмяна следва да се присъди сумата 1000 лв. рзноски по делото за настоящото производство. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : Оставя без уважение молба с вх. № 953/28.04.2014 г., подадена от ответницата С. В. П., [населено място][жк], [жилищен адрес] чрез адв. Д. К., съдебен адрес [населено място], [улица],ет.3,ап.12 за отмяна на влязло в сила решение № 450/10.11.2014 г., постановено по гр.дело № 507/2014 г. на Софийски окръжен съд и потвърденото с него решение № 127/23.04.2013 г. по гр.дело № 833/2011 г. на Самоковския районен съд, както и на решение от 26.11.2013 г., постановено по гр.дело № 833/2011 г. на Самоковския районен съд на основание чл.303,ал.1,т.1 ГПК. Осъжда С. В. П., [населено място][жк], [жилищен адрес] да заплати на В. Х. Ц. ЕГН [ЕГН] и В. П. Л. ЕГН [ЕГН], двете със съдебен адрес [населено място], [улица], ет.1,ап.1, чрез адв. А. Ч. сумата 1000 лв. разноски по делото за настоящото производство за адвокатско възнаграждение. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: