6 Р Е Ш Е Н И Е № 431 Гр. София, 12 ноември 2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети октомври през две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: 1. ЮРИЙ КРЪСТЕВ 2. БИСЕР ТРОЯНОВ при участието на секретаря Кристина Павлова .............................................................. и в присъствието на прокурора Димитър Генчев ............................................................ разгледа докладваното от съдия Троянов ........................................................................ наказателно дело № 1459 по описа за 2013 г. Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия А. И. А. (чрез адв. Л. Л.) против решение № 67 от 04.06.2013 год. по в.н.о.х.д. № 29/ 2013 год. на Бургаски апелативен съд, Наказателна колегия, с алтернативни искания за неговата отмяна, оправдаване на подсъдимия по повдигнатото му обвинение и отхвърляне на гражданските искове или за връщане на делото за ново разглеждане, или за изменение на въззивния съдебен акт с преквалификация в по-леко наказуем закон, с намаляване на наказанията и на присъдените обезщетения. Наведените касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 от НПК са обосновани с допуснати процесуални нарушения при доказателствения анализ, неверни правни изводи за извършено престъпление, незаприложен институт по чл. 15 от НК, неправилна квалификация на деянието и несправедливост на наказанието и на присъдената обезвреда. Пред касационната инстанция защитникът на подсъдимия (адв. Л.) поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Счита, че въззивният съд не е анализирал подробно и прецизно събраните доказателства и не е отчел съществуващите противоречия между отделните експертни заключения. Подсъдимият не е могъл да предотврати инцидента, тъй като с неправомерното поведение пострадалият отнел неговото право да довърши предприетата маневра на пътя. Не е имал и обективната възможност да възприеме моториста при наличното слабо осветление и установената пътна обстановка. Незаконосъобразно съдът отказал да преквалифицира деянието при по-леко наказуемия състав на чл. 343а от НК. Наложеното наказание несправедливо било завишено при отчетеното съпричиняване. Обезщетенията били несъразмерно завишени. Частните обвинители и граждански ищци Г. Х. А. и Н. Д. А. не вземат становище по делото. Техният повереник (адв. К.) счита касационната жалба за неоснователна. Излага съображения, че съдът не е допуснал нарушение на материалния закон и липсват основания за приложението на чл. 15 от НК или за преквалификация по чл. 343а, ал. 1, б. „Б” от НК. Наказанията и обезщетенията са справедливо определени. Претендира присъждане на направените в хода на касационното производство разноски. Представителят на Върховна касационна прокуратура изразява становище за отхвърляне на жалбата на подсъдимия. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на жалбата, изложените от страните съображения в открито съдебно заседание и извърши касационната проверка в законоустановените предели, намери следното: С присъда № 311 от 12.12.2012 г. по н.о.х.д. № 1101/ 2012 г. Бургаският окръжен признал подсъдимия А. И. А. за виновeн в това, че на 18.09.2011 г. в [населено място], на кръстовище на [улица]и паркинга на магазин „П. м.”, при управление на моторно превозно средство – товарен автомобил „Ф. Т.” с д.к. [рег.номер на МПС] , нарушил правилото по чл. 50, ал. 1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Х. Н. А., поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б. ”в”, във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. ІІІ от НК и чл. 54 от НК му било наложено наказание от две години и шест месеца лишаване от свобода, изпълнението на което било отложено за изпитателен срок по чл. 66 от НК за пет години, както и кумулативно наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от пет години, на основание чл. 343г от НК. Подсъдимият А. бил осъден да заплати на родителите на починалия: Н. Д. А. и Г. Х. А. обезщетение в размер по 80 хиляди лева за претърпените от тях неимуществени вреди, както и 2 хиляди лева обезщетение за имуществени вреди, заедно със законната лихва върху присъдените обезщетения от 18.09.2011 г. и разноски в размер на 600 лева. В тежест на подсъдимия били възложени съдебните разноски от 1718.80 лева. Съдът се разпоредил с веществените доказателства по делото. С решение № 67 от 04.06.2013 г. Бургаският апелативен съд изменил присъдата, като намалил срока на наказанието лишаване от свобода на две години и изпитателния срок по чл. 66 от НК – на четири години, кумулативното наказание лишаване от право да управлява МПС – на четири години, а в останалата част потвърдил съдебния акт. Осъдил подсъдимия А. да заплати извършените пред въззивната инстанция разноски в размер на 1420 лева. Касационната жалба е основателна. Поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила въззивният съдебен акт следва да бъде отменен, а делото – върнато на Бургаския апелативен съд за ново разглеждане. Въззивният съд не е подложил на внимателна проверка всички събрани по делото доказателства и не е извършил преценка на фактите след проведеното въззивно съдебно следствие. По този начин е пренебрегнал изискването на чл. 14, ал. 1 от НПК вътрешното му убеждение да е основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, както и на разпоредбата на чл. 107, ал. 5 от НПК. Апелативният съд е провел съдебно следствие, назначавайки по искане на подсъдимия А. комплексна петорна медико-автотехническа експертиза (л. 49-63 от в.н.о.х.д.), която приобщил по делото. За изясняване на съществени факти по делото експертите дали конкретни величини, които се различават от изводите в тройната автотехническа експертиза (л. 103-116 от дозн.) и в допълнителната автотехническа експертиза (л. 64-73 от н.о.х.д.). Различията обхващат мястото на удара между двете превозни средства по дължина на пътното платно (7 м/ 9 м); отстоянието на мотоциклета от мястото на удара в началото на маневрата завиване наляво от подсъдимия (70.85 м/ 77.80 м); опасната зона за спиране на мотоциклетиста при избраната скорост на движение (53.90 м/ 56-57 м); скоростта на движение на товарния автомобил при удара (20 м/ 17 м); действителната скорост на движение на мотоциклета (76 км/ч / 77.4 км/ч) и др. Величините от конкретно поставените на вещите лица задачи се различават, а това оказва съществено влияние за правилното установяване на фактите по случая. Бургаският апелативен съд е възприел фактическата обстановка на първоинстанционния съд, преписвайки мотивите. Вместо да съпостави различията и да изясни на какво те се дължат, като изложи съображения кои от тях приема и кои – отхвърля, въззивната инстанция се задоволила да отбележи в решението си, че „няма съществени различия” и петорната експертиза „...допълва и доизяснява някои въпроси от механизма на автопроизшествието”. Съпоставимите стойности не подкрепят така направения доказателствен извод и представят процесуалната дейност на съда като незадълбочена и повърхностна. Липсата на мотиви спрямо доказателствените различия накърнява и процесуалното право на подсъдимия да узнае действителната съдебна воля по постъпилата жалба срещу осъдителната присъда на окръжния съд. Допуснатото процесуално нарушение е съществено и може да бъде отстранено след повторно разглеждане на въззивното производство от друг съдебен състав. Допуснато е и нарушение на нормата на чл. 327 от НПК, съгласно която въззивният съд е длъжен да се произнесе в закрито заседание по допускането на доказателства - служебно или по искане на страните. Определение по реда на чл. 327 от НПК липсва. Обсъждане от съдебния състав на поставените пред него въпроси не е извършено. Във всички случаи, за да прецени необходимостта от събиране на доказателства и провеждане на въззивно съдебно следствие, въззивният съд следва предварително да е проучил материалите по делото, да се е запознал с присъдата и със събраните от първата инстанция доказателства. Само тогава може адекватно да съобрази дали наличните доказателства са достатъчни за установяване на дадени факти или следва да се съберат и допълнителни доказателства. Удовлетворяване на доказателствените искания на жалбоподателя, направени по-късно, след постъпване на жалбата, не замества предвиденото в закона и задължително за въззивната инстанция обсъждане по чл. 327 от НПК – необходим ли е разпит на подсъдимия и на нови свидетели, или повторен разпит на вече разпитани пред първоинстанционния съд свидетели и вещи лица. Приложеното на л. 10 от въззивното дело анонимно разпореждане (тъй като не е означен неговият автор) не може да замести изискуемото от закона определение на тройния съдебен състав. Към материалите на л. 41 от въззивното дело е приложено разпореждане за назначаване на комплексна експертиза, но отсъстват имената на експертите, на които тя е възложена. Допускайки изготвянето на нова експертиза съдът не може да пренебрегне задълженията си по чл. 145, ал. 1 от НПК да определи нейния персонален състав. В съдебно заседание на 23.04.2013 г. съдът пък е пропуснал да снеме самоличността на вещото лице К. Я., с което е нарушил процесуалните си задължения по чл. 317, във вр. чл. 272, ал. 3 от НПК. В съдебния протокол следва да бъдат отразени всички определения на съда, а от приложения към делото и подписан от председателя на състава и от секретаря протокол определенията актовете липсват – няма начало и край на въззивното съдебно следствие, няма отбелязване на проведеното тайно съдебно съвещание. При повторното разглеждане на делото следва да бъдат съобразени и други обстоятелства, свързани с: правната оценка на извършеното от подсъдимия телефонно обаждане непосредствено след катастрофата (за което свидетелства С. Т., л. 38 от н.о.х.д.) и как този факт се съотнася към привилегирования състав по чл. 343а от НК (фактът е отразен в обвинителния акт и в мотивите към присъдата); моментът от който се дължат лихвите за забава от непозволено увреждане (от датата на настъпване на смъртта, 21.09.2011 г., а не от датата на деянието, тъй като претендираното обезщетение е за претърпени неимуществени вреди от смъртта на пострадалия); каква е степента на съпричиняване от страна на пострадалия; какво е правното значение на настъпилите щети по мотоциклета и по товарния автомобил, след като тези вреди се поглъщат от престъпния състав с по-тежко наказуеми обстоятелства. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, на основание чл. 354, ал. 1, т. 4 от НПК Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 67 от 04.06.2013 год. по в.н.о.х.д. № 29/ 2013 год., по описа на Бургаски апелативен съд, Наказателна колегия. ВРЪЩА делото за ново разглеждане на Бургаския апелативен съд от друг съдебен състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.