Ключови фрази


1

2
Р Е Ш Е Н И Е

№ 85

гр. София, 14.07. 2022 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А



ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в публично заседание на шести юни две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

при секретаря СИЛВИАНА ШИШКОВА, като изслуша докладваното от съдия Желева т. д. № 968 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. Б. Р. срещу решение № 260003 от 8. 01. 2021 г. по в. т. д. № 521/2020 г. на Варненски апелативен съд, ТО, с което е обезсилено решение № 260018 от 7. 07. 2020 г. по т. д. № 1421/2019 г. на Варненски окръжен съд, с което по иска на касатора по чл. 74 ТЗ срещу „Кагип“ ЕООД са отменени решения на общото събрание на съдружниците от 20. 06. 2019 г. за изключване на съдружник, освобождаване на управител и поемане на дяловете от оставащ едноличен собственик, взети в нарушение на изискванията на закона по чл. 139, ал. 1 ТЗ, и е прекратено производството по предявения от касатора срещу „Кагип“ ЕООД иск по чл. 74 ТЗ.
Касационният жалбоподател поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушения на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди, че извършената от въззивния съд преценка, че искът по чл. 74 ТЗ е недопустим, тъй като е предявен след изтичане на срока по чл. 74, ал. 2 ТЗ, е неправилна. Оспорва извода на съда, че ищецът е узнал за решенията на общото събрание, проведено на 20. 06. 2019 г., чиято отмяна се иска, на 7. 08. 2019 г. – датата на вписването в търговския регистър. Поддържа, че с оглед правилното заключение на съда, че ищецът не е бил редовно поканен за общото събрание, доколкото същото е протекло при различен от обявения в получената покана дневен ред, преклузивният четиринадесетдневен срок за предявяване на иска по чл. 74 ТЗ тече от узнаването, което в случая е станало на 23. 08. 2019 г. Моли въззивното решение да бъде отменено. Прави искане за присъждане на направените разноски по делото.
Ответникът „Кагип“ ЕООД оспорва касационната жалба. Излага доводи, че извършената от въззивния съд преценка за недопустимост на предявения иск е правилна. Сочи, че в хода на производството не е правил признание, че ищецът касатор е узнал за оспорените решения на общото събрание на съдружниците в ответното дружество от 20. 06. 2019 г. на 23. 08. 2019 г., в какъвто смисъл били доводите на касатора. Счита за правилен извода на въззивния съд, че датата на узнаване на решенията на посоченото общо събрание е датата на вписването им в търговския регистър – 7. 08. 2019 г., от която дата тече и четиринадесетдневният срок за предявяване на иска по чл. 74 ТЗ. Моли да му бъдат присъдени направените по делото разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като разгледа касационната жалба, прецени данните по делото с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че между страните не е налице спор, че: ищецът Р. Р. е бил съдружник и управител на ответното дружество; на 20. 06. 2019 г. е проведено общо събрание на съдружниците на „Кагип“ ООД със съдържание, отразено в протокола, който е представен към заявлението за вписване в търговския регистър по партидата на дружеството; за свикване на общото събрание е съставена покана със съдържание, съответстващо на тази, приложена по делото и към заявлението за вписване в търговския регистър; решенията на проведеното общо събрание са вписани по партидата на търговеца на 7. 08. 2019 г.
Въззивният съд е констатирал, че на 3. 06. 2019 г. Г. К., който е бил съдружник и управител на ответното дружество, е отправил до ищеца Р. Р. покана за свикване на общо събрание на съдружниците на 20. 06. 2019 г., с дневен ред: 1. Вземане на решение за погасяване на дружествените кредити и 2. Преразпределение на дружествените дялове между съдружниците. След преценка на представените по делото доказателства, решаващият състав е приел, че посочената покана е получена от ищеца на 4. 06. 2019 г. Същевременно, в решението е формиран извод, че процедурата по свикване на събранието е нередовна, тъй като видно от протокола за общото събрание от 20. 06. 2019 г. същото е протекло по различен от обявения в поканата дневен ред – на събранието е разгледана точка за изключване на съдружника Р. Р., която не е била предварително обявена. Съдът е посочил, че в поканата е липсвало и надлежно предупреждение за изключването на съдружника, което да е ясно, недвусмислено и предоставящо срок за коригиране на поведението на лицето, до което е отправено.
С оглед заключението, че ищецът не е бил редовно поканен за събранието, въззивният съд е счел, че искът е следвало да бъде предявен в четиринадесетдневен срок от датата на узнаването от страна на ищеца, че събранието е проведено, но не по-късно от 3 месеца от деня на провеждането му. Констатирайки, че оспорените решения на общото събрание са вписани в търговския регистър на 7. 08. 2019 г., решаващият състав е приел, че това е датата, на която ищецът е узнал за проведеното събрание. Позовал се е на публичността на търговския регистър и на оповестителното действие на вписването, регламентирано в чл. 7 ЗТРРЮЛНЦ, съгласно който вписаното обстоятелство се смята, че е станало известно на третите добросъвестни лица от момента на вписването. Като е счел, че ищецът е узнал за общото събрание на 7. 08. 2019 г. и е установил, че исковата молба е била депозирана в съда на 2. 09. 2019 г., съдът е направил извод, че искът е предявен след изтичане на четиринадесетдневния преклузивен срок, съответно е недопустим.
С определение № 114 от 11. 03. 2022 г., постановено по настоящото дело, е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК касационно обжалване на въззивното решение по значимия за изхода на делото въпрос „Вписването в търговския регистър на обстоятелства въз основа на приети от общото събрание на съдружниците решения счита ли се за узнаване на решенията с оглед определяне на началния момент, от който тече срокът по чл. 74, ал. 2, предл. второ ТЗ?“.
По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение:
В практиката на ВКС, обективирана в определение № 783 от 30. 12. 2009 г. по ч. т. д. № 761/2009 г. на ВКС, І т. о., постановено по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, по въпроса за началния момент, от който тече преклузивният срок по чл. 74, ал. 2 ТЗ, е прието, че визираната в чл. 11 ЗТРЮЛНЦ /загл. изм. – ДВ бр. 74/2016 г., в сила от 1. 01. 2018 г./ публичност на търговския регистър не означава публичност на всички вписвания в него. Публичността по смисъла на чл. 11, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ се дефинирана чрез правото на всеки на свободен и безплатен достъп до регистъра и възможността да се направи справка по извършените вписвания, заличавания и обявявания. С публичност се ползват само актовете обявени в търговския регистър. На обявяване подлежат само актовете, за които със закон е предвидено, че подлежат на обявяване /чл. 5 ЗТРРЮЛНЦ/. Само при обявяване на представените актове по чл. 5 ЗТРРЮЛНЦ, се презумира, че те са станали публично известни /чл. 9, ал. 2 ЗТР/. Затова и заявлението за вписване на подлежащите на вписване промени, настъпили по силата на взетото решение от общото събрание на дружество с ограничена отговорност, не се ползва с презумпцията на чл. 9, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ. Само обявяването осигурява публичност на обявения акт /чл. 9, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ/, защото докато при вписването се въвежда информация само за подлежащите на вписване обстоятелства, при обявяването на актовете по чл. 5 ЗТРРЮЛНЦ в регистъра се пренася тяхното съдържание. Останалите актове, включени в търговския регистър, като такива подлежащи на вписване, каквито например са данните за промяна в състава на ответното дружество с ограничена отговорност, могат да станат известни на широк кръг лица, чрез осигурената от регистъра публична възможност за достъп. Узнаването им, обаче, не се презумира, а следва да бъде доказано, още повече, че не може да се вмени в задължение на съдружниците непрекъснато да следят в търговския регистър дали не са вписани промени по партидата на дружеството.
Формирана е и практика на ВКС по правните въпроси за значението на вписването на решенията на общото събрание на сдружението с оглед определяне на началния момент на срока по чл. 25, ал. 6, предл. първо ЗЮЛНЦ и дали вписването на новите обстоятелства по партидата на читалището в ТРРЮЛНЦ се счита за „узнаване на решението“ от прокурора по смисъла на чл. 15, ал. 7 ЗНЧ, която следва да бъде съобразена. В решение № 349 от 11. 02. 2019 г. по т. д. № 3028/2017 г. на ВКС, ІІ т. о., постановено по чл. 290 ГПК, е дадено разрешението, че трети лица по смисъла на чл. 599, ал. 1 ГПК не са членовете на сдружението при вписване в съдебен регистър на решения на общо събрание на сдружение, поради което вписването на решенията не определя началния момент, от който тече едномесечният срок по чл. 25, ал. 6, предл. първо ЗЮЛНЦ за предявяване на иск по чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ. В определение № 42 от 4. 02. 2022 г. по ч. т. д. № 2314/2021 г. на ВКС, І т. о., постановено по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, е прието, че вписването на изменените обстоятелства или обявяването на решенията на общото събрание на народното читалище в ТРРЮЛНЦ не доказва узнаването им от прокурор, респ. не определя началния момент, от който тече преклузивният срок по чл. 15, ал. 7 ЗНЧ за предявяване на иск от прокурора за отмяна на решението на общото събрание като противоречащо на закона или устава. В същото е разяснено, че вписването в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел има оповестително и защитно действие, а в определени от закона случаи - и конститутивно действие. Оповестителното действие на вписването е регламентирано в чл. 7, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ, съгласно който вписаното обстоятелство се смята, че е станало известно на третите добросъвестни лица от момента на вписването. Налице е оборима презумпция - до изтичането на петнадесет дни от вписването то не може да се противопостави на трети лица, които докажат, че им е било невъзможно да го узнаят. В чл. 10 ЗТРРЮЛНЦ е регламентирано защитното действие на вписването, изразяващо се във възможността трети добросъвестни лица да се позовават на вписването, както и на обявяването, дори ако вписаното обстоятелство, съответно обявеният акт, не съществува. Невписаните обстоятелства се смятат несъществуващи за третите добросъвестни лица. Оповестителното и защитното действие на вписването целят гарантиране на сигурността на оборота, като предпазват третите лица от неизгодни за тях правни последици, произтичащи от неизвестни им факти и обстоятелства /съществуващи, но невписани в съответния регистър/ за юридическото лице, с което встъпват в правоотношение, респ. изменят или прекратяват съществуваща правна връзка.
С оглед дадените разрешения в практиката на ВКС, които се споделят от настоящия състав, следва да се приеме, че вписването в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел на изменените обстоятелства въз основа на приети от общото събрание на съдружниците решения не се счита за узнаване на решенията с оглед определяне на началния момент, от който тече срокът по чл. 74, ал. 2, предл. второ ТЗ за предявяване на иск за отмяна на решенията.
По основателността на касационната жалба:
Предвид отговора на правния въпрос въззивният съд неправилно е приел, че искът с правно основание чл. 74 ТЗ е недопустим, тъй като е предявен след изтичане на четиринадесетдневния срок, течащ от вписването на взетите решения по партидата на ответното дружество „Кагип“ ООД в ТРРЮЛНЦ. Четиринадесетдневният срок по чл. 74, ал. 2, предл. второ ТЗ е свързан с реалното фактическо узнаване на решенията, от който момент следва да се упражни потестативното право по чл. 74 ТЗ. В случая ищецът поддържа, че е узнал за оспорените решения на общото събрание на съдружниците в ответното дружество на 23. 08. 2019 г., при справка в търговския регистър. По делото не се установява решенията да са доведени до знанието му в периода от провеждането на общото събрание – на 20. 06. 2019 г. до посочената дата, като ответникът не е поддържал, че има друга, по-ранна дата на узнаване, освен датата на вписване на промените по партидата на дружеството в ТРРЮЛНЦ, поради което срокът по чл. 74, ал. 2 ТЗ следва да се счита за спазен с подаването на исковата молба на 2. 09. 2019 г.
По тези съображения настоящият състав приема, че като е обезсилил първоинстанционното решение и е прекратил производството по делото поради недопустимост на предявения иск по чл. 74 ТЗ с оглед предявяването му след изтичане на преклузивния четиринадесетдневен срок по чл. 74, ал. 2, предл. второ ТЗ, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. На основание чл. 293, ал. 3 ГПК делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд за произнасяне по съществото на спора.
При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе по реда на чл. 294, ал. 2 ГПК по разноските за водене на делото във ВКС.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 260003 от 8. 01. 2021 г. по в. т. д. № 521/2020 г. на Варненски апелативен съд, ТО.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Варненски апелативен съд.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.