4 Р Е Ш Е Н И Е №409 гр. София, 4 ноември 2015 год. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и петнадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ ВАЛЯ РУШАНОВА при участието на секретаря Мира Недева и в присъствието на прокурора Кирил Иванов изслуша докладваното от съдия Рушанова наказателно дело № 916/2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е по глава тридесет и трета от НПК. Образувано по искане на осъдения А. К. В. за възобновяване на наказателното дело, по което същият е осъден с влязло в законна сила решение № 4 от 07.01.2015 г. по ВНОХД № 1039/2014 г. от Плевенски окръжен съд, с което е потвърдена първоинстанционната присъда № 249/25.11.2014г. по НОХД № 2523/2014 г. на Районен съд- Плевен. В искането се заявяват оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 422, ал.1 т. 5 във връзка с чл. 348, ал.1, т.2 НПК. Молителят твърди, че не е могъл да присъства на делото, като съдът не му е дал възможност да сключи споразумение с представителя на прокуратурата за прекратяване на наказателното производство. Прави искане за възобновяване на наказателното производство и връщане на делото на първоинстанционния съд за предоставяне на възможност за сключване на споразумение. В допълнително изложения осъденият поддържа, че делото се е разгледало в негово отсъствие и в отсъствието на свидетелите, като е било приключило по общия ред. В съдебно заседание пред касационната инстанция служебният защитник на осъдения поддържа искането. Представителят на Върховна касационна прокуратура намира искането за неоснователно. Осъденият В. моли искането да бъде уважено, делото да се върне на първоинстанционния съд, където да му се даде възможност да сключи споразумение и наказанието му да бъде намалено. Върховният касационен съд, след като обсъди направеното искане и допълнението към него, както и съображенията, развити устно в открито съдебно заседание и след като извърши проверка в рамките на изтъкнатото основание за възобновяване, намира следното: Искането за възобновяване е допустимо, тъй като е направено от процесуално легитимирана страна, в установения от закона срок и има за предмет акт по чл. 419, ал.1, изр.1 от НПК, непроверен по касационен ред. Разгледано по същество искането е неоснователно. С присъда № 249/25.11.2014г. по НОХД № 2523/2014г. на Районен съд-гр.Плевен А. К. В. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 196, ал.1, т.2 във връзка с чл.195, ал.1, т.4, пр.2 във връзка с чл.194, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 във връзка с чл.18, ал.1 във връзка с чл.29, ал.1, б”а” и б”б” НК като на осн. чл. 58а, ал.1 във връзка с чл.54, ал.1 НК му е наложено наказание две години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване. С присъдата съдът се е произнесъл по направените разноски, както и по веществените доказателства на осн. чл. 53, ал.1, б.”а” НК. По въззивна жалба на А. В. било образувано ВНОХД № 1039/2014г. по описа на Окръжен съд - Плевен, приключило с постановяване на решение № 4 от 07.01.2015г., с което първоинстанционната присъда е изцяло потвърдена. Внимателния прочит на релевираните от молителя основания дава основание да се заключи, че същият заявява и основанието по чл. 423 НПК, доколкото декларативно е посочил, че не е участвал в производството по уважителни причини от семеен характер. Оплакванията в тази насока не могат да се споделят, тъй като не кореспондират с обективните данни по делото. Пред първоинстанционния съд производството се е развило по реда на гл. ХХVІІ от НПК - „съкратено съдебно следствие”, като в съдебно заседание от 25.11.2014г., с участието на осъдения и служебния му защитник, съдът е обявил на осн. чл. 372, ал.4 НПК, че при постановяване на присъдата ще ползва направеното самопризнание от страна на осъдения, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Във въззивното производство осъденият В. е бил редовно призован, чрез майка си, за съдебното заседание, като не се е явил. Нито той (в молба или по друг начин), нито служебният му защитник са посочили уважителни причини за неявяването му в съдебното заседание пред окръжния съд. При тези данни настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките на чл.423, ал.1 НПК за възобновяване на наказателното производство. Осъденият В. е знаел за воденото срещу него наказателно производство, участвал е лично и със защитник в хода на първоинстанционното производство, а за участието му във въззивното производство е бил редовно уведомен. Към момента на провеждане на заседанието пред окръжния съд- 06.01.2015г.- явяването му не е било задължително и в съответствие с изискванията на чл. 329, ал.2 НПК( в сила до 12.06.2015г.) правилно окръжният съд е приел, че неявяването му не е пречка за разглеждане на производството. Касационният съд прецени, че липсват основания приключилото наказателно производство да бъде възобновено и поради заявеното основание по чл.422, ал. 1, т. 5 във вр.чл. 348, ал.1, т. 2 НПК. По същество молителят не оспорва начина на провеждане на производството, протекло по реда на гл. ХХVІІ НПК, а единствено изтъква, че свидетелите по делото, включително и св. Р., не са били разпитани. Необходимо е обаче да се отчете, че редът, по който е било разгледано делото от първата инстанция, е предопределил и особеностите на производството, в което при условията на чл. 372, ал.4 НПК, принципно не се събират доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. В конкретния случай инстанциите по същество са изпълнили задължението си да преценят от една страна наличието на валидно признание от страна на осъдения, а от друга- и съответствието му със събраните на досъдебното производство доказателствени източници, като процесуалните им действия са изцяло в съответствие с указанията, дадени от ВКС в ТР №1/2009г. на ОСНК. Не се споделя и доводът, че осъденият е бил лишен от правото да поиска приключване на делото със споразумение. По принцип диференцираната процедура по гл.ХХІХ от НПК не създава право на обвиняемия или подсъдимия за приключване на наказателното производство със споразумение, което право да корелира със задължение на съда да предприеме действия за решаване на делото именно по този процесуален механизъм. Несъмнено е, че се касае до правна възможност, ефектът на която се постига не само и единствено по волята на осъдения и защитника му. Необходима предпоставка за приключване на делото със споразумение е наличието на съвпадащо насрещно волеизявление на прокурора по въпросите по същество на наказателното производство, както и констатация на решаващия съд, че споразумението не противоречи на закона и морала. Отделен е въпросът, че на осъденият или подсъдимият е предоставено право на избор коя от двете диференцирани процедури - “съкратено съдебно следствие” по реда на гл.ХХVІІ НПК или „приключване на делото със споразумение” по реда на гл.ХХІХ НПК да предпочете, съобразно ефективното упражняване на правото му на защита. При всички случай законът е очертал различни предпоставки за реализиране на отделните процедури, както и крайния момент, в който те да могат поискани от легитимираните за това страни. Предвид очертаните в закона особености на двете процедури е очевидно, че е недопустимо съвместното им провеждане. В конкретния случай осъденият в изрично изявление пред първоинстанционния съд в съдебно заседание от 25.11.2014г. е заявил, че желае делото да продължи по реда на съкратеното съдебно следствие, с което на практика е демонстрирал предпочитанието си именно към разглеждане на делото именно по реда на гл.ХХVІІ от НПК. Предвид изложеното, касационният съд прецени, че липсват основания приключилото наказателно производство да бъде възобновено поради допуснати съществени нарушения на процесуални правила по смисъла на чл.348, ал.3 НПК. При внимателен преглед на депозираните от осъдения искания касационната инстанция констатира, че липсват такива, относими към касационното основание чл.348, ал.1, т.3 НПК и конкретно справедливостта на отмереното наказание. В производстото по чл.419 и сл. НПК пределите на проверка се определят с искането, като липсва служебно начало. Ето защо въпроса за справедливостта на отмереното на осъдения В. наказание е извън пределите на проверка и не трябва да бъде обсъждан в рамките на производството. Предвид изложеното искането за възобновяване се явява неоснователно, с оглед на което то следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното, ВКС, първо наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения А. К. В. за отмяна по реда за възобновяване на наказателни дела на влязлото в законна сила решение № 4 от 07.01.2015г. по ВНОХД № 1039/2015 г. на Окръжен съд- гр. Плевен. Настоящото решение не подлежи на обжалване и протестиране. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.