Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 534 гр. София, 29.06.2010 г. В ИМЕТО НА НАРОДА             Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание проведено на девети юни през две хиляди и десета година в състав:        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА  ЧЛЕНОВЕ:СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА при секретаря Ан. Иванова след като разгледа докладваното от съдия Л. РИКЕВСКА гр. д. № 1563 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взема предвид следното: Производство по чл. 290 и сл. ГПК. С решение от 24.03.2009 г. по гр. д. № 1124/08 г. Софийски градски съд е оставил в сила решение от 10.10.2007 г., поправено с решение от 29.11.2007 г., по гр. д. № 5958/07 г. на Софийски районен съд в обжалваната му част, в която предявеният от М. М. Я. срещу С. М. С. и В. Б. С. иск по чл. 76 ЗН за обявяване недействителността на сделка обективирана в нот. акт № 76 от 22.12.2005 г. за продажба на 1/6 ид. ч. от вилна сграда е отхвърлен, както и в частта в която са определени квотите на съделителите по отношение на вилната сграда. Срещу решението на въззивния съд е подадена жалба от М. Я. Ответникът по касация С. С. оспорва жалбата. Ответниците по касация В. С. и М. И. Я. не изразяват становище по жалбата. ВКС, след като взема предвид становищата на страните, обсъди доводите им съобразно чл. 290 ал. 2 ГПК, както и събраните по делото доказателства, прие за установено следното: С определение № 152 от 16.02.2010 г. ВКС е допуснал на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК касационно обжалване на въззивното решение по формулирания процесуалноправен въпрос за възможността във въззивното производство ищецът да направи възражения и да ангажира доказателства като защитно средство срещу възражения на ответника. Настоящият състав счита, че отговор на въпроса е даден с т. 6 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. на ОСГК ВКС, според който пред въззивния съд е допустимо да бъдат използвани от страните нови защитни средства, представляващи фактически твърдения свързани с изгодни за тях правни последици. По същността си те представляват фактически твърдения, с които се свързват изгодни правни последици - изтекла давност, право на задържане, изключване от доказателствата на неистински документ. До приключване на устните състезания пред въззивния съд ответникът може да използува нови отбранителни защитни средства, тъй като те се преклудират от силата на пресъдено нещо на решението. Съответно ищецът, с оглед принципа на равенство, разполага с реплика срещу защитните средства на ответника. Тя обаче не може да се изразява чрез въвеждане нови обстоятелства които е могъл, но не е посочил в исковата молба. С иска за делба М. Я. е предявил и иск по чл. 76 ЗН, за обявяване на недействителна по отношение на него продажбата, с която Ц. Я. продала на С. С. 1/6 ид. ч. от едноетажна вилна сграда. Първоинстанционният съд е отхвърлил иска по чл. 76 ЗН и е допуснал делба на вилната сграда при квоти по 1/6 ид. ч. за М. Я. и С. С. и общо 4/6 за С. С. и В. С. За да остави в сила първоинстанционното решение в обжалваната му част, в която искът по чл. 76 ЗН е отхвърлен и в частта, касаеща квотите на съсобственост на вилната сграда, въззивният съд приел че вилната сграда била придобита в съпружеска имуществена общност от Ц. и М. Я. . Методи починал през 2004 г., като оставил за наследници съпругата си Ц. и децата С. и М. През 2005 г. Цветанка продала на С. своите общо 4/6 ид. ч. от вилата. Според съда разпоредителната сделка е действителна тъй като представлявала акт на разпореждане с получено наследство. В исковата молба не били въведени твърдения, а и не били ангажирани доказателства за наличие на други вещи в наследствената маса. Съдът не възприел доводите във въззивната жалба за наличие на останали в наследство движими вещи, като ново защитно средство касаещо иска по чл. 76 ЗН, а приел че се касае за незаявени в исковата молба нови обстоятелства, които е недопустимо да бъдат обсъждани. В касационната жалба се твърди, че незаконосъобразно съдът не обсъдил посоченото във въззивната жалба ново защитно средство, наличие на останали в наследство и движими вещи. Доводите в жалбата са неоснователни по следните съображения: Установено е по делото, че процесната вилна сграда е изградена в УПИ * по време на брака между М, починал на 03.04.2004 г. и съпругата му Ц. Я. , починала на 05.09.2006 г. Техни наследници по закон са децата им С. и М. С нот. акт № 160 от 22.07.1990 г. Методи и Ц. Я. дарили на децата си М. и С. собствеността на дворното място без вилната сграда. С нот. акт № 74 от 22.12.2005 г. Цветана Я. продала на С. С. своите общо 4/6 ид. ч. от вилната сграда. Законосъобразно въззивният съд е приел, че искът по чл. 76 ЗЗД е неоснователен. Разпоредбата на чл. 76 ЗН цели да охрани интересите на наследниците, тъй като всяко прехвърляне на идеална част на трето лице, води до усложнения при ликвидацията на наследството. Затова, ако се прехвърли идеална част на лице което не е наследник, тази сделка е относително недействителна. Тя произвежда своите правни последици от момента на извършването й, но ако имотът не се падне в дял на наследника отчуждител, правните последици които е породила се заличават с обратна сила. Няма обаче никаква пречка, ако един наследник се разпореди със своята идеална част в полза на друг наследник, тъй като в този случай не се накърняват интересите на наследниците, а сделката увеличава частта само на наследника - приобретател по нея. Той не е трето лице по отношение на наследството и затова чл. 76 ЗН не намира приложение. Актът на разпореждане, който преживелият съпруг е извършил с личния си дял и с това, което е получил по наследство в полза на дете от брака не е недействителен. В този смисъл е константната практика на ВКС изразена и в решения № 773 от 13.10.1994 г. по гр. д. № 491/94 г. на ВКС І ГО и № 105 от 17.02.2009 г. по гр. д. № 750/08 г. на ВКС III ГО. Въззивното решение не противоречи и на задължителната практика на ВКС изразена в ТР № 72/85 г. ОСГК на ВС и ТР № 1/04 г. на ВС ОСГК. Според приетото в тях, актът на сънаследник с отделна наследствена вещ е непротивопоставим на останалите наследници когато с разпоредената вещ се изчерпва наследството. Хипотезата не намира приложение в отношенията между страните, тъй като тя касае продажба на наследствен дял в полза на лице което не е наследник. За действителността на процесната сделка няма значение дали в наследство освен вилната сграда има оставени и движими вещи, тъй както беше посочено по-горе, чл. 74 ЗН не се отнася за случаите на продажба на наследствен дял от един наследник по отношение на друг наследник. При тези данни и съгласно чл. 291 ал. 1 т. 1 ГПК следва да се приеме, че становището изразено в обжалваното въззивно решение е правилно, поради което касационната жалба срещу него е неоснователна и следва да се остави без уважение. Водим от горното и на основание чл. 293 ГПК ВКС Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение от 24.03.2009 г. по гр. д. № 1124/08 г. на Софийски градски съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: