Р Е Ш Е Н И Е № 757 гр. София, 09.01.2013 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна колегия, II н.о., в съдебно заседание на четиринадесети декември двехиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева ЧЛЕНОВЕ: Елена Авдева Биляна Чочева при секретар Надя Цекова и в присъствието на прокурора Мария Михайлова изслуша докладваното от съдията Лиляна Методиева н.дело № 1969/2012 год. Производството по чл. 419 и сл. от НПК е образувано по искане на осъдения М. И. В. за проверка по реда на възобновяването на протоколно определение от 3.10.2012 год. постановено по НОХ дело № 1905/2012 год. по описа на Старозагорския районен съд. От осъдения се релевира основание за възобновяване по чл. 422 ал.1 т.5 във вр. с чл. 348 ал.1т.3 от НПК и се иска производството по делото да бъде възобновено, протоколното определение да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав или да бъде изменено чрез намаляване по размер на наказанието. В подкрепа на искането се излагат съображения, че съдът не е изпълнил правомощията си по чл.382 ал.7 от НПК и го е одобрил в представения от страните вид, като не е отчел, че наказанието, което подсъдимият се е съгласил да изтърпи очевидно не съответства на степента на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващи обстоятелства и на целите по чл. 36 от НК. В съдебно заседание осъденият не се явява и не изпраща процесуален представител. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че искането е неоснователно. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и в пределите на правомощията си изцяло провери правилността на влязлото в сила протоколно определение, за да се произнесе констатира следното: С протоколно определение от 3.10.2012 год. постановено по НОХ дело № 1905/2012 год. Старозагорският районен съд е одобрил споразумението между прокурора и защитника, с което подсъдимият М. И. В. се е признал за виновен в това, че на 17.04.2012 год. в гр. Ст. з. управлявал МПС без свидетелство за управление на МПС в едногодишния срок от наказването му по административен ред с наказателно постановление № 1307/ 28.06.2011 год., влязло в сила на 25.08.2011 год. за управление на МПС без свидетелство за управление, поради което и на основание чл. 343в ал.2 във вр. с ал.1, във вр. с чл.55 ал.1 т.2 б.”б” от НК му е наложено наказание пробация включващо пробационните мерки “задължителна регистрация по настоящ адрес” при периодично изпълнение два пъти седмично, “задължителни периодични срещи с пробационен служител” и “полагане на безвъзмезден труд в полза на обществото” – двеста часа годишно, всичките за срок от по три години и е прекратил производството по делото. Определението не подлежи на обжалване и е влязло в сила. Искането е процесуално допустимо, защото е направено в срока по чл. 421 от НПК от легитимна страна и съдебният акт подлежи на проверка по реда на възобновяването на наказателното дело, а разгледано по същество е неоснователно. С обвинителният акт на М. И. В. е предявено обвинение по чл. 343в ал.2 във вр. с ал.1 от НК за това, че на 17.04.2012 год. управлявал лек автомобил без да притежава свидетелство за правоуправление и в едногодишния срок от наказването му по административен ред за същото по вид престъпление. Съдът е приел делото за разглеждане и го е насрочил в открито съдебно заседание с призоваване на страните и свидетелите. Преди даване ход на делото страните са направили искане да бъде решено по реда на глава двадесет и девета от НПК, като са декларирали, че са постигнали споразумение по въпросите посочени в чл. 381 ал.5 от НПК, което са представили в писмен вид, подписано от прокурора, защитника на подсъдимия и от подсъдимия. Подсъдимият е декларирал, че разбира обвинението и се признава за виновен, разбира последиците от споразумението, доброволно го е подписал и се съгласява с всичките му клаузи. Съдът е извършил проверката по чл. 382 ал.5-7 от НПК и е констатирал, че досъдебното производство не е опорочено, за признатите от подсъдимия правнорелевантни факти са събрани достатъчно други доказателства, че деянието точно е квалифицирано, а определеното за изтърпяване наказание е индивидуализирано в рамките на закона и са налице материално правните и процесуалноправните предпоставки за одобряването му във вида, в който е постигнато съгласието между страните. Като го е одобрил не е постановил съдебният си акт при поддържаното от осъдения нарушение. Не намира опора в разпоредбите на процесуалния закон упрекът, който се отправя към съда, че преди да одобри споразумението не е обсъдил и решил въпросите относто тежестта на обстоятелствата по чл. 54 НК от значение за индивидуализацията на наказанието, които не дават възможност да бъде одобрено в представения от страните вид. Оплакването не дължи сметка за различния обем процесуални задължения на съда като решаващ орган, когато делото приключва със споразумение в сравнение с тези, които има при разглеждането му по общия ред. При решаването на делото със споразумение страните сами решават въпроса за размера на наказателната отговорност, а съдът има процесуална възможност да се намесва само когато констатира допуснати отклонения от изискванията на закона и морала. Решаващата му роля намира проявление в задължението да провери дали страните са изразили воля по всички въпроси на споразумението, дали доброволно са го подписали и дали във вида, в който са го представили за одобрение не противоречи на закона и морала. Проверката му по чл. 382 от НПК за приложението на закона в частта за наказателната отговорност се свежда до решаване на въпроса дали наказанието, което са се споразумяли подсъдимият да изтърпи, е индивидуализирано в рамките, предвидени за престъплението. Когато констатира основание за служебна намеса в тази част, има процесуална възможност само да предложи промени в споразумението, но не да замести волята на страните. Предложението му се обсъжда от страните, но решаваща е тяхната воля, защото могат да не се съгласят с него и по този начин да препятстват решаването на делото по този процесуален ред. В конкретният случай съдът не е имал основание за служебна намеса. С ясното съзнание за последиците от процесуалното си поведение, подсъдимият е изразил собствена воля за решаване на делото по този процесуален ред, така както са били решени три други дела от отразените в свидетелството му за съдимост четири влязли в сила присъди. Съгласил се е с всички клаузи на споразумението, в това число и за вида и размера на наказателната отговорност. Както сам признава в искането си, възползвал се е от предоставената от процесуалния закон възможност да му бъде наложено по-леко по вид наказание при условията на чл. 55 ал.1 т.2 от НК за да избегне привеждането в изпълнение на предходно наказание лишаване от свобода. Наказанието, което се е съгласил да изтърпи е индивидуализирано в рамките на закона, като освен двете задължителни мерки за контрол и въздействие по чл. 42а от НК му е наложена само една от останалите незадължителни. Всички мерки са в законно установените размери и съдът при изпълнение на задължението по чл 382 ал. 7 от НПК е направил вярна преценка, че не са налице основания да упражни правомощието си по чл. 382 ал.5 от НПК, като предложи промени в споразумението в поддържания от осъдения смисъл. При обремененото му съдебно минало с четири предходни влязли в сила присъди за умишлени престъпления от общ характер, извършването на инкриминираното деяние само четири месеца, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за същото престъпление и в изпитателния срок, за които е отложено изтърпяването на наказание лишаване от свобода за престъпление против собствеността и упоритото престъпно незачитане на установените правила за управление на МПС, не може да се приеме, че наказанието надхвърля целите по чл. 36 от НК. По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че при постановяване на влязлото в сила протоколно определение на Старозагорския районен съд не е допуснато поддържаното от осъдения нарушение и като неоснователно искането му за възобновяване производството по делото следва да бъде оставено без уважение, поради което и в същия смисъл Р Е Ш И: Оставя без уважение искането на осъдения М. И. В. за отмяна по реда на възобновяването на протоколно определение от 3.10.2012 год. постановено по НОХ дело № 1905/2012 год. по описа на Старозагорския окръжен съд, с което е одобрено споразумението между прокурора и защитника за прекратяване на воденото срещу него наказателно производство за престъпление по чл. 343в ал.2 от НК. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: