Р Е Ш Е Н И Е   № 339   София, 15 юли 2009 г     В  И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България,  Наказателна колегия, II н.о., в съдебно  заседание на първи юли двехиляди и девета  година в състав:                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: Гроздан Илиев                               ЧЛЕНОВЕ: Лиляна Методиева                                                    Юрий Кръстев   при секретар Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Явор Гебов изслуша докладваното от съдията Лиляна Методиева н.дело № 285/2009 год. Производството по чл. 346 т.1 НПК е образувано по касационни жалби на подсъдимите С. Б. Б. и А. М. М. против въззивно решение № 53 от 27.03.2009 год. постановено по ВНОХ дело № 14/2009 год. по описа на Пловдивския апелативен съд. В жалбата и в съдебно заседание от подсъдимия С се поддържа касационно основание по чл. 348 ал.1т.1 НПК, като се излагат съображения, че е осъден при липса на доказателства за участието му в престъплението. По същество се иска въззивното решение да бъде отменено и да бъде оправдан. В жалбата и в съдебно заседание от подсъдимия А общо се твърди, че присъдата е постановена в нарушение на закона, при непълнота на доказателствата и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, необоснована е и явно несправедлива. В условията на алтернативност се иска да бъде отменена изцяло и да бъде оправдан, или да бъде изменена като наказанието бъде индивидуализирано при условията на чл. 55 НК. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбите са неоснователни. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и в пределите по чл. 347 НПК изцяло провери правилността на обжалваното въззивно решение, за да се произнесе констатира следното: С присъда № 222 от 26.11.2008 год. постановена по НОХ дело № 556/2006 год. Хасковският окръжен съд е признал подсъдимите А. М. М. и С. Б. Б. за виновни в това, че на 4.06.2006 год. на ГКПП-Кап. Андреево, в съучастие, първият като извършител, а вторият като помагач, с лек автомобил, без надлежно разрешително пренесли през границата на страната високорискови наркотични вещества – 12 725 кг.”хероин” и 0.665кг. “кокаин” на обща стойност 1 672 925лв., поради което и на основание чл. 242 ал.2 пр.1 във вр. с чл. 20 ал.2 и чл. 55 ал.1т.1 НК за подсъдимия М на основание чл. 242 ал.2 пр.1 във вр. с чл. 20 ал.3 и чл. 54 НК за подсъдимия Б ги е осъдил както следва: М. на шест години лишаване от свобода, а Б. на десет години лишаване от свобода и глоба в размер на 100 000лв, като ги е оправдал по обвинението по чл. 242 ал.4 пр.1 НК за контрабанда в особено големи размери преставляваща особено тежък случай, а за Б. и за формата на съучастие “подбудителство”. Зачел им е предварителното задържане за времето от 7.06.2006 год. На основание чл. 242 ал.7 НК съдът е отнел в полза на държавата предмета на престъплението, а на основание чл. 242 ал.8 НК е отнел превозното средство, послужило за извършване на деянието. С въззивно решение № 53 от 27.03.2009 год. постановено по ВНОХ дело № 14/2009 год. Пловдивският апелативен съд е потвърдил присъдата на първата инстанция. По касационната жалба на подсъдимия С: Оплакването за постановяване на въззивното решение при наличието на касационното основание по чл. 348 ал.1т.1 НПК не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. То се мотивира с нарушения в оценъчната дейност по проверката на доказателствените източници, довели до осъждането му по обвинението, без да е доказано авторството на деянието. В този смисъл е изложеното съображение, че при установяване на правнорелевантните факти още първоинстанционният съд е нарушил правилата за формиране на волята си, като недопустимо е основал извода си за участието му в престъплението само въз основа уличаващите го обяснения на подсъдимия М, без да отчете пряката му заинтересованост да отклони вниманието от себе си, прехвърляйки му цялата вина и на данните от мобилния оператор, че многократно двамата са разговаряли по телефона, без да е установено съдържанието на тези разговори, а въззивната инстанция е възприела този неправил подход. С тези съображения по същество се релевира неизпълнение задължението на възивната инстанция по чл. 14, чл. 107 НПК и чл. 303 НПК. Такива нарушения по делото не са допуснати. Вътрешното съдийско убеждение за фактите, включени в предмета на доказване по отношение съучастническата дейност на този подсъдим в изпълнението на престъплението не е опорочено, защото е основано на съвкупния анализ на събраните по надлежния процесуален ред доказателствени материали, без нито едно от тях да е пренебрегнато или съдържащите се в него фактически данни да са извратени. Приетите за установени фактически положения относно уговорката между двамата подсъдими да извършат нерегламентиран превоз на забранени стоки през границата на страната, участието на подсъдимия Б в поръчката по изготвянето на тайника, осигуряването от него на средства за пътуването на под. М. в чужбина с оглед получаването на стоката, непрекъснатия контакт между двамата по време на престоя на под. М. в Република Турция и след като последният съобщил, че безпрепятствено е преминал граничната проверка на връщане в Република България, указанията, които давал за маршрута на движение на автомобила в страната, не са направени при недопустимо предположение и въз основа на доказателства, които без основание са кредитирани. Обясненията на подсъдимия са важен източник на доказателства както за своята престъпна дейност, така и за тази на съучастниците си и когато са събрани по надлежния процесуален ред съдът не може да ги изключи от доказателствената съвкупност. Доколкото за съобщените от него факти не носи наказателна отговорност и осъществявайки правото си на защата, може да даде каквито прецени за необходимо обяснения, съдът има задължение внимателно да ги анализира и съпостави с останалите източници на доказателства. Процесуалният закон забранява присъдата да се основава само на тях, независимо дали касаят собствената престъпна дейност или тази на посочените от него съучастници. По делото нарушения на тези правила не са допуснати. Мотивирано е прието от решаващите съдилища, че обясненията на подсъдимия М не са единствен източник на доказателства относно участието на подсъдимия Б в престъплението, за да се приеме, че осъдителната присъда е постановена на процесуално недопустим ”оговор”, в какъвто смисъл е доводът на жалбоподателя. Подсъдимият М. от момента на разкриване на деянието от граничните служители е последователен, както относно своето участие, така и относно участието на другия подсъдим. Посочвайки подсъдимия М като лицето, което дало идеята да извършат престъплението и в процеса на реализацията му давало указания по маршрута на движение на автомобила, по никакъв начин не е смекчил собственото си наказателно положение и не се е опитал да припише неизвършени действия на съучастника си. Двамата са се намирали в добри приятелски отношения и липсват данни за наличието на основания, че умишлено дава сведения в негова вреда. Не са единствен релевантен източник на факти в процеса, поради което неоснователно се поддържа, че е нарушена забраната за осъждането на подсъдимия само въз основа уличаващите доказателства, съдържащити се в обясненията на другия подсъдим. Достоверността на съобщените от него факти е установена от останалите доказателствени източници, които макар и по коствен път са свързани с предмета на доказване и подкрепят извода за участие на подсъдимия Б в инкриминираната контрабанда. В този смисъл са показанията на св. П, които са установили действията във връзка с изработването на тайника и проявения от двамата интерес за изпълнението на поръчката, показанията на св. Б, които са били в непрекъсната връзка с подсъдимия М от граничния пункт до пристигането в гр. В. и са установили, че указанията за движение на автомобила да получавани от под. Б. , като и сами са имали възможност да чуят част от тези указания. Съучастническата му дейност е установена и от обективните находки при претърсването и изземването на вещи от дома му, а също така и от разпечатките за проведените между двамата телефонни разговори. Липсата на запис на телефонните разговори, не води до невъзможност да се установи с други доказателствени средства съдържанието им. По делото такива безпротиворечиви доказателства са събрани и това са обясненията на подсъдимия М показанията на св. Б. Логически е изводът, че след като само за времето от съобщението на М. , че преминал безпрепятствено границата, Б. тридесет пъти се е свързвал по мобилния телефон с него, като му указвал по кой път да се движи и го предупреждавал да се оглежда за “опашка”, не само е знаел къде и с каква цел е пътувал М. и че се превозва специфичен товар, но интереса му е бил насочен към него. Този извод се налага и от действията му след като се убедил, че М. е разкрит. От този момент не само престанал с проявяваната загриженост към своя приятел, но преустановил възможност на връзка с него. С оглед на фактическата обстановка, установена при спазване на правилата за събиране, проверка и оценка на доказателствата, материалният закон е приложен точно и деянието му е квалифицирано като контрабанда на наркотично вещество. При общност на умисъла всеки от двамата подсъдими е извършил конкретни действия, насочени към реализиране на предварително взетото решение да превозят през границата на страната, без знанието и съгласието на митническите власти, получените от чужбина наркотични вещества. Мотивирано е посочено в какво се е изразила неговата дейност, която е била насочена и обективно е подпомогнала подсъдимия М при изпълнение на престъплението. Извън довода за липса на доказателствена основа за осъждането му, от жалбоподателя не се поддържат други конкретни оплаквания за нарушение или неправилно приложение на материалния закон, на които настоящата инстанция е длъжна да отговори. По жалбата на подсъдимия А: Начинът на упражняване правото на жалба от този подсъдим затруднява извършването на касационната проверка. В жалбата, която се поддържа и в съдебно заседание, се изразява общо несъгласие с постановения от въззивната инстанция съдебен акт, като се твърди, че присъдата е постановена в нарушение на материалния закон, при непълнота на доказателствата, необоснована е и явно несправедлива и са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Конкретни съображения се излагат само за явната несправедливост на наказанието. По същество се иска да бъде оправдан или наказанието да бъде индивидуализирано при условията на чл. 55 НК. Правомощията на касационната инстанция са ограничени в рамките на касационните основания по чл. 348 НПК, а в тях не са включени необосноваността и непълнотата на доказателства. В конкретния случай касационната проверка следва да се ограничи до приложението на материалния закон, спазването на установения процесуален ред за разглеждане на делото и постановяване на съдебният акт и справедливостта на наказанието. В подкрепа на първите две касационни основания не се излагат конкретни съображения, поради което правилността на въззивното решение следва да се ограничи главно до наличието на нарушения, които са основания за служебна намеса и без изрично да са релевирани от жалбоподателя. Такива нарушения, довели до неправилно приложение на материалния закон с осъждането на подсъдимия или до ограничаване на процесуалните му права, които са основание за отмяна на въззивното решение и за оправдаване или за връщане на делото на ново разглеждане от друг състав, не са допуснати. Производството пред въззивната инстанция е проведено по установения процесуален ред, без да са допуснати каквито и да било нарушения, а още по-малко съществени нарушения от котегорията на посочените в чл. 348 ал.3 т.1 НПК, довели до ограничаване процесуалните права на подсъдимия. В изпълнение на задължанията си по чл. чл.312 и 313 ал.1 НПК Пловдивският апелативен съд изцяло е проверил правилността на обжалваната от подсъдимите осъдителна присъда на Хасковския окръжен съд. При нея е констатирал, че първоинстанционният съд в условията на непосредственост и като е осигурил равни условия за състезателност на страните в процеса и за упражняване на правата им, е събрал необходимите и възможни доказателствени източници за изясняване на обстоятелствата, включени в предмета на доказване. След като самостоятелно ги е обсъдил поотделно и в логическата им връзка и не е констатирал нарушения на правилата на формалната логика при оценката им, не е имал основание да направи от тях различни фактически констатации и правни изводи. Възприетите от нея фактически констатации, че след изработването на тайника в резервоара на автомобила, подсъдимият М отишъл с него в Република Турция, там получил наркотичните вещества, поставил ги в тайника и се върнал в Република България, като при извършената гранична проверка на ГКПП”Кап. Андреево”, деянието било разкрито, не са лишени от доказателствена основа и не са направени при превратна оценка на доказателствата, в това число и съдържащите се в обясненията му. Съобразно действителното им съдържание са оценени обясненията му, дадени в съдебно заседание и пред съдия в досъдебното производство, в които е признал, че сам е поставил наркотика в тайника и не е съобщил на границата за превозването му, показанията на разпитаните свидетели, които са участвали при разкриване на деянието, заключенията на експертизите за количеството и вида на наркотика и за вменяемостта му, както и писмените доказателства, приобщени по делото по надлежния процесуален ред. При приетите фактически констатации материалният закон е приложен точно с квалификацията на деянието като престъпление по възведеното обвинение. Налице са всички обективни и субективни елементи от състава на престъплението контрабанда на наркотично вещество. Жалбоподателят не поддържа конкретни доводи в подкрепа на искането за отмяна на осъдителната присъда и за оправдаването му. Оплакването за постановяване на възивното решение при наличието на касационното основание по чл. 348 ал.5 т.1 НПК се мотивира с нарушения при преценка на относителната тежест на обстоятелствата от значение за индивидуализацията му, довели до потвърждаване на присъдата, с която е наложено наказание, което не съответства на степента на обществената опасност на деянието и дееца. Доводите на жалбоподателя са идентични с възраженията против правилността на присъдата и се свеждат до това, че поначало наказанието правилно е индивидуализирано при условията на чл. 55 ал.1т.1 НК, но не е отдадено достатъчно значение на обстоятелствата, които смекчават наказателното положение. Пловдивският апелативен съд ги е обсъдил и е обосновал извода си, че наложеното с присъдата наказание от шест години лишаване от свобода не е явно несправедливо завишено. Изложените съображения са основани на точна оценка на данните по делото и закона. При индивидуализацията на наказанието не са нарушени принципите за законосъобразност и справедливост. Определено е в рамките на закона, като точно е преценена относителната тежест на всички обстоятелства от значение за определяне обема на наказателната принуда, в това число и тези, на които жалбоподателят основава искането си за намаляването му. За да го определи в този размер още първоинстанционният съд не само е приел наличието на обстоятелства, които смекчават наказателното положение, но е преценил, че са многобройни, а едно от тях и изключително по смисъла на чл. 55 НК и при наличието им и най-лекото наказание от десет години лишаване от свобода би се явило несъразмерно тежко. Мотивирал е решението си да наложи наказание лишаване от свобода далеч под тази граница, както и да не наложи комулативно превиденото наказание глоба. Отдал е достатъчно наказателноправно значение на процесуалното му поведение и съдействието, което е оказал за разкриване престъпната дейност на другия подсъдим. На това обстоятелство не може да се отдава по-голямо значение. Само по себе си не води до извод, че деянието и деецът разкриват ниска степен на обществена опасност и може да му се въздейства в достатъчна степен поправително и превъзпитателно с налагане по-малко по размер наказание. Освен с процесуалното си повередие деецът се характеризира и с начина на извършване на деянието. По делото е установено и прието, че съзнателно и доброволно е участвал в добре организираната и планирана дейност по трафика на наркотика, който е в особено големи размери. Още преди да потегли за Република Турция сам е поръчал изработката на тайника, в който да бъде поставен наркотика. Тези данни заедно с фактите отразени в приложената в досъдебното производство характеристика/Л.187/, че е криминално проявен и има криминална регистрация за престъпление от общ характер и съобщените от свидетелите Т, че преди това се занимавал с контрабанда на цигари, които пренасял в тайник на автомобила си, налагат извода, че не е личност с ниска степен на обществена опасност и следва да бъде изолиран от обществото за приетия по делото период от време за да осмисли бъдещото си поведение. Наказание в приетия размер е съответно и на целите на генералната превенция. Необходимо е за оказване възпиращо въздействие върху лицата, които за в бъдеще биха участвали в извършване на престъпления от този вид. По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че при постановяване на въззивното решение на Пловдивския апелативен съд не са допуснати поддържаните от жалбоподателите нарушения и следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 354 ал.1т.1 НПК   Р Е Ш И:   Оставя в сила въззивно решение № 53 от 27.03.2009 год. постановено по ВНОХ дело № 14/2009 год. по описа на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдена присъда № 222 от 26.11.2008 год. по НОХ дело № 556/2006 год. по описа на Хасковския окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: