Р Е Ш Е Н И Е                № 299, София, 25 юни 2010 година    В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на втори юни две хиляди и десета година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ                                                             ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА                                                                                       БЛАГА ИВАНОВА                                                                                    при участието на секретаря Румяна Виденова и в присъствието на прокурора Антони Лаков изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 245 по описа за 2010 година.   Производството е по реда на глава 33 НПК. Главният прокурор е направил искане за възобновяване на внохд № 93/09 г. на Военно-апелативния съд, отмяна на постановеното по него решение № 104 от 28.10.2009 г. и на решение № 11 от 03.06.2009 г. по нохд № 11/08 г. на Софийския военен съд и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на СВС от стадия на съдебното заседание. Възразява се наличието на основанията по чл.348, ал.1, т.т.1 и 2 НПК. Пред ВКС искането се поддържа от представителя на ВКП. Оправданият и защитата му изразяват становище за неоснователност на оплакванията и отсъствието на основания за възобновяване на наказателното производство. За да се произнесе ВКС, І-во наказателно отделение взе предвид и следното: С решение по нохд № 11/08 г. СВС признал подсъдимия Р. Б. М. за невинен и го оправдал по предявеното му обвинение по чл.123, ал.1 НК. С решение по внохд № 93/09 г., образувано по съответен протест на прокурора, ВАС потвърдил посоченото решение на СВС. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка ВКС, І-во наказателно отделение установи: Искането е допустимо, а по същество – частично основателно. Налице е касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 във връзка с ал.3, т.1 НПК. В искането се твърди, че първоинстанционният съд е нарушил изискването на чл.258, ал.2 НПК, не е отменил определението на предходния състав за конституиране на допълнителни страни – частни обвинители и граждански ищци, не се е произнесъл по гражданските искове, а това е довело до ограничаване на процесуалните права на гражданските ищци. Процесуалното развитие на делото е усложнено. По внесеният срещу Р. М. обвинителен акт било образувано нохд № 11/08 г. по описа на СВС. С разпореждане от 29.01.2008 г. съдия-докладчик по делото на основание чл.248, ал.2, т.4 и чл.376 НПК насрочил делото за разглеждане по реда на глава 28 НПК – „Освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание”, като на 27.03.2008 г. дал ход на делото и в две следващи заседания събирал и проверявал доказателства. В съдебно заседание на 24.10.2008 г. СВС отменил разпореждането си от 29.01.2008 г. за разглеждане на делото по реда на глава 28 НПК и постановил разглеждането му да започне по общия ред. Съображенията за това са на плоскостта на чл.2, ал.1 НК, които по същество са неправилни. Последващите изменения на материалния закон имат обратно действие, само когато са по-благоприятни за дееца, а ограничението по чл.78а, ал.6 НК, въведено със Законът за изменение и допълнение на НК, публикуван в Дв.бр.75/2006 г., в сила от 13.10.2006 г., не е такова - спрямо предявеното срещу М. престъпление по чл.123, ал.1 НК, извършено в периода от 21-22.05.2006 г.. Приложимият закон за последното е чл.78а НК в редакцията му от Дв.бр. № 86/2005г. в сила от 29.04.2006 г. Обобщено, наличието на предпоставките на чл.78а, ал.1, б. „а” и „б” НК и доколкото от престъплението не са причинени имуществени вреди, са предпоставяли разглеждане на делото по реда на глава 28 НПК. По-късно, поради обективни причини, делото е преразпределено на друг съдия-докладчик, който с разпореждане от 26.01.2009 г. на основание чл.248, ал.2, т.4 във връзка с чл.375 НПК дал ход на делото по реда на глава 28 НПК и приключил разглеждането на делото с цитираното по-горе решение. 1. Възражението за допуснато нарушение на чл.258, ал.2 НПК е неоснователно. Разпределението на делата, както е известно, се извършва при условията на чл.9, ал.1 ЗСВ като председателят на съда определя съдия-докладчик – чл.248, ал.1 НПК, а не съдебен състав. В случаите, когато е определен нов съдия-докладчик по делото, няма как да се отрече възможността му да упражни правомощията си, детайлно очертани в НПК – чл.247 и сл. НПК, а при тази хипотеза чл.258, ал.2 НПК не намира приложение. Възражението свързано с определението за конституиране на допълнителни страни при предходното разглеждане на делото, обяснимо не е обвързано със съответното процесуално правило, задължаващо новия съдия-докладчик да го проверява, изменя, отменя. Последният не е обвързан от решенията (като родово понятие) на предходния съдия-докладчик, състав на съда. Когато за инкриминираното престъпление намира приложение чл.78а НК, производството следва да протече по реда на глава 28 НПК, в което е изключено участието на допълнителни страни, каквито са частният обвинител и гражданският ищец – чл.376, ал.ал.3 и 4 НПК. При липсата поначало на възможност за придобиването на процесуални права, няма как да се претендира ограничение на същите. Все в тази насока, няма как да не се спомене, че приложимостта на чл.78а НК е следвало най-напред да се съобрази от прокурора във връзка с правомощията му по чл.242, ал.1 НПК.   2. На следващо място, прокурорът възразява срещу дейността на съда по оценката на събраните доказателства, като се твърди, че част от тях са игнорирани, други анализирани непрецизно, а трети – изопачени. Възражението е основателно. За изясняване на причините за смъртта на пострадалата, на досъдебното производство са назначени три съдебно-медицински експертизи – 3 , 5 и 7 – членни, приложени съответно в т.1, л.50 и л.65 и т.3, л.14. Последната е назначена в съответствие с указанията на СВС, дадени с определение № 280 от 17.11.2006 г. по чнд № 280/06 г., образувано по реда на чл.243 НПК. Нещо повече, при противоречивите заключения по първо посочените СМЕ, относно наличието или не на ДИК синдром, назначаването на седмочленната СМЕ е било наложително. Мотивите на въззивното решение обективират избирателен прочит на експертните изводи по 7-мо членната СМЕ, като тези по т.т.10 – 17, са останали без коментар от страна на въззивния съд. В последните се съдържат съществени констатации, които няма как да бъдат пренебрегнати, щом са предопределили крайният извод, че „съществува връзка между медицинските действия, оценката на хематологичните показатели, препоръчаните консултации, навременността на проведените медицински мероприятия и развилите се усложнения, довели до настъпването на смъртта на пострадалата”. Вярно е, че експертното заключение не е задължително за съда, но когато не е съгласен с него, той е длъжен да се мотивира – чл.154 НПК. Преди това обаче, съдът е длъжен внимателно, в детайли да анализира изводите на експертите, поотделно и във взаимната им връзка, изцяло. Това не е сторено от ВАС, а избраният от него подход дискредитира постигането на обективната истина по делото. Обяснимо в мотивите на решението му не се съдържат съображения по изводите на експертите, които са останали вън от погледа на съда по същество, въпреки същественото им значение за обстоятелствата по чл.102 НПК. Изложеното предопределя частична основателност на искането на главния прокурор, поради което и ВКС следва да упражни правомощията, произтичащи от чл.425, ал.1, т.1 НПК. Ръководен от изложеното на основание чл.425, ал.1, т.1 НПК, ВКС, І-во наказателно отделение   Р Е Ш И :   ОТМЕНЯ ПО РЕДА НА ВЪЗОБНОВЯВАНЕТО решение 104 от 28.10.2009 г., постановено по внохд № 93/09 г. на Военно-апелативния съд и ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на съдебното заседание.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: