Р Е Ш Е Н И Е                                                   №  186   София,  30 април  2009 година       В ИМЕТО НА НАРОДА               Върховният касационен съд на Република България, II наказателно     отделение, в съдебно заседание на 15 април, две хиляди и девета година, в състав:       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Гроздан Илиев           ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев Елена Авдева     при участието на секретаря Кр. Павлова и в присъствието на прокурора А. Лаков изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 72/2009 година.     Производството пред Върховния касационен съд, е по реда на чл. 419 и следващите НПК и е образувано по искане на осъденият М. Х. К. от с. С., обл. Русе, за възобновяване на наказателното производство по влязла в сила присъда, по нохд № 1787/2007 г., на Русенския районен съд, потвърдена с въззивно решение № 197/02.10.2008 г., по внохд № 195/2008 г., на Окръжен съд гр. Р.. Твърди се, че са допуснати нарушения на закона и съществени процесуални нарушения, а наложеното наказание – явно несправедливо, като се иска да бъдат отменени съдебните актове и делото върнато на досъдебното производство.   Представителят на Върховната касационна прокуратура, в съдебно заседание е изразил становище, че искането е неоснователно и не следва да бъде уважавано.     Върховният касационен съд разгледа искането, провери съдебните актове в пределите на проверката по реда на чл. 426 НПК, с оглед на поддържаните отменителни основания и за да се произнесе съобрази следното:     С влязла в сила присъда № 90/10.04.2008 г., постановена по нохд № 1787/2008 г., Русенският районен съд, 7-ми наказателен състав, потвърдена с решение № 197/02.10.2008 г., по внохд № 195/2008 г., на Окръжен съд Русе, наказателна колегия, подс. М. Х. К., е бил признат за виновен в извършено на 08.03.2006 г., в гр. Р., по непредпазливост, престъпление, по чл. 331, ал. 3, пр. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 330, ал. 1 НК и при условията на чл. 54 и 36 НК и осъден на две години и шест месеца лишаване от свобода, условно за изпитателен срок от три години, по реда на чл. 66, ал. 1 НК, като са присъдени и направените по делото разноски.     По довода за допуснато нарушение на закона:   Посоченото основание - по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Направените възражения в искането по този довод, лаконично се свеждат до твърденията, че не са събрани достатъчно и безспорни доказателства за вината на подсъдимия в извършване на престъпното деяние.     При приетите за установени фактически положения и от двете съдебни инстанции, с оглед ограничителните основания по чл. 348 НПК, към които препращат разпоредбите на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, направените изводи за авторството на деянието и правната му квалификация по чл. 331, ал. 3, пр. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 330, ал. 1 НК, са напълно законосъобразни. Разгледано в тези параметри, то осъществява всички обективни и субективни признаци на това престъпление. Подс. М. К. , действайки по непредпазливост, на инкриминираната дата, запалил чужди имоти, на значителна стойност, като са последвали и значителни вреди - 6 871.43 лв., собственост на различни лица. Тези изводи са подкрепени частично от обясненията на подсъдимия, показанията на разпитаните свидетели, подробно посочени в мотивите на решаващия съд, заключенията по пожаротехническите, строително техническите експертизи – основни и допълнителни, от приложените писмени доказателства – протоколи за оглед на местопроизшествие. Съдилищата в мотивите си, са изложили подробни и убедителни съображения, за утвърждаване на обоснования им извод, по приетите за установени фактически положения. Всички събрани доказателства са били внимателно преценени в съответствие с изискванията на чл. 305, ал. 3 и съответно чл. 339, ал. 2 НПК, видно от изложените съображения на инстанциите и точно е посочено на кои се изгражда извода за виновността на подсъдимия в извършване на престъпното деяние. В случая, вътрешното им убеждение е изградено на основата, на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства, относими към предмета на доказване в процеса. Правната квалификация на посоченото деяние, съответства на приложимия в случая материален закон.     По своята същност, възраженията по този довод се свеждат до оспорване обосноваността на съдебните актове, във връзка с приетата фактическа обстановка. Достоверността на доказателствените материали, не подлежи на преобсъждане в настоящото производство. За това и процесуалния закон не предвижда необосноваността като касационно основание и от там основание за възобновяване чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1 НПК.     Посочените възражения са били предмет на обсъждане пред въззивната инстанция. Същата подробно и задълбочено ги е обсъдила – л. 23, гърба и 24, като е изложила убедителни и логични съображения, подкрепени от разбора на събраните доказателства, защо не ги възприема. Правилно е било прието, че доводът за недоказаност на авторството е неоснователен, тъй като от показанията на св. А останалите свидетели, посочените експертни заключения и писмени доказателства, е установено по несъмнен начин, че пожарът е възникнал и разпространил от помещението използвано от подсъдимия, половин час след като го е напуснал, вследствие неправилното боравене с отоплителен уред - печка на твърдо гориво, който не отговарял на изискванията за безопасна работа. Безспорно е било установено от данните по делото, в подкрепа на този извод, че в околните помещения, включително и в намиращото се под него жилище, никъде не е имало отоплителни уреди на твърдо гориво или други, които биха могли да причинят пожара по този начин и място. Осъдителната присъда може да се изгради и само върху косвени доказателства, когато от техния анализ, логически следва единственото заключение, че престъпното посегателство е осъществено от подсъдимия, а не от друго лице. В този случай, съдилищата са направили вярната констатация, че събраните доказателства изобличават еднозначно подс. К. , като извършител на деянието. Настоящата инстанция споделя тези изводи, като правилни и законосъобразни и счита, че мотивите в тяхна подкрепа, представляват подробен и изчерпателен анализ на всички събрани доказателства и същевременно излагат ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти.     С оглед на изложеното, съставът на 2-ро наказателно отделение при Върховния касационен съд счита, че искането в тази си част е неоснователно, поради което не следва да бъде уважавано.     По довода за допуснати съществени процесуални нарушения:   Настоящата инстанция счита и този довод за неоснователен. Не са налице основанията по чл. 348, ал. 3, т.т. 1 – 4 НПК, към които препращат разпоредбите на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, за да възникне задължение, за отмяна на съдебните актове по реда на това производство.     В случая, съдилищата са изпълнили в пълен обем процесуалните си задължения за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, относими към главния факт от предмета на доказване в процеса. При установяване на решаващите факти свързани с въпроса, извършено ли е или не престъпление от подсъдимия, е анализирана подробно цялата доказателствена съвкупност, чрез която е установено точно поведението и действията му през инкриминирания период. След като са установили по несъмнен начин, че е осъществил състава на посоченото престъпление, правилно е бил осъден за това.     От своя страна въззивният съд, е възприел същата фактическа обстановка на решаващия съд, като е направил и свой собствен анализ, на съвкупността, на доказателствените материали, в подкрепа и допълнение на направените изводи от районния съд. Възприемайки установената фактическа обстановка в мотивите на първостепенния съд и направените правни изводи, не е допуснал нарушение на процесуалния закон.     При извършената проверка не бяха констатирани нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правата на подсъдимия, по смисъла на чл. 348, ал. 3 НПК Обезпечена е била процесуална равнопоставеност на страните, участник на негов защитник, възможност за искания и устно изложение по направените доводи, а изводите и заключенията относно правно – релевантните факти са основани на цялостен анализ на събрания доказателствен материал. Инстанциите, в изпълнение на процесуалните си задължения по чл. 107, ал. 5, 305, ал. 3 и чл. 339, ал. 2 НПК, обсъждайки направените доводи, мотивирано са обосновали отказа да приемат, че състава на престъплението не е бил осъществен от него, че са били допуснати съществени процесуални нарушения при назначаването и изслушването на пожаротехническите експертизи и отхвърляне на искане по доказателствата. По никакъв начин не са били ограничени процесуалните му права.     Неоснователни са конкретните възражения за участието в процеса на в. л. П. П. и в друго процесуално качество – като свидетел и назначаване на нова пожаротехническа експертиза Същите са били обект на внимателна преценка от въззивната инстанция и в мотивите си тя е изложила убедителни съображения, по тези твърденията, защо не ги възприема и защо счита, че не са такива по смисъла на чл. 348, ал. 3 НПК и ТР 2/2002 г., на ВКС.     Настоящият съдебен състав счита, че тези изводи са напълно законосъобразни, съобразени с данните по делото, следва да бъдат споделени. Действително П. П. , непосредствено след образуване на наказателното производство, е бил разпитан като свидетел, но в последствие, е бил третиран само като експерт – в обвинителното заключение, обвинителния акт и в съдебното производство, никъде не е посочен и разпитван като свидетел. Тълкуването на разпоредбите, на чл. 148, ал. 1, т.т. 1 и 2, чл. 29, ал. 1, т. 6 НПК, не поставят под съмнение извода, че едно лице не може да бъде третирано едновременно като свидетел и вещо лице в наказателното производство, но няма забрана в по – ранен етап от това производство да бъде разпитан като свидетел. В тази връзка второинстанционният съд е изложил убедителни и логични съображения, на л. 24 от мотивите си, които не се нуждаят от преповтаряне.   Изготвените и приети от съда основна и допълнителна пожаротехнически експертизи, са пълни ясни и обосновани, отговарят на всички изисквания по НПК, не възниква съмнение за тяхната правилност и кореспондират със останалите събрани доказателства по делото. Ето защо, са липсвали основания за назначаване на друга такова и правилно е било отхвърлено това искане от въззивния съд. Право на тази инстанция е да прецени необходимостта за допускане или не на искани доказателства. Видно от определение, от 04.09.2008 г., л. 2 на съдебния протокол, съдът се е произнесъл по време на съдебното следствие по такова искане и отказвайки назначаването на допълнителна пожаротехническа експертиза, не е допуснал нарушение на процесуалния закон.   Ето защо, искането и в тази си част се явява неоснователно, поради което не следва да бъде уважено.   По довода за явна несправедливост на наложеното наказание:   Конкретни възражения по това отменително основание не са направени.   Настоящият съдебен състав счита, че определеното от решаващия съд и потвърдено от въззивната инстанция наказание от две години и шест месеца лишаване от свобода, условно по реда на чл. 66, ал. 1 НК, за изпитателен срок от три години, напълно съответства на степента, на обществена опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, на принципите за индивидуализация по чл. 54 НК. Осъденият К. е получил шанс да промени поведението си без да търпи ограниченията на затвора. Тази санкция по размер и начин на изтърпяване, е напълно справедлива и няма основания да бъде променяна.   Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, 2 наказателно отделение при Върховния касационен съд   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъденият М. Х. К. от с. С., обл. Русе, за възобновяване на наказателното производство по влязлата в сила присъда № 90/10.04.2008 г., по нохд № 1787/2007 г., на Русенския районен съд, 7-ми наказателен състав, потвърдена с въззивно решение № 197/02.10.2008 г., на Русенския окръжен съд, наказателна колегия.   Решението не подлежи на обжалване.     Председател:     Членове: