Р Е Ш Е Н И Е
№ 135/2017 год.
гр. София, 08.02.2018 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ІІ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на четвърти декември две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретаря Т. Иванова, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 5116 по описа за 2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 и сл. от ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], представлявано от изпълнителния директор Н. П. Ш., чрез процесуалния представител адв. М. Г., против въззивното решение № 89 от 14.07.2016 год. по възз. гр. д. № 223/2016 год. на Апелативен съд – Бургас. С него е потвърдено решението № 45 от 25.02.2016 год. по гр. д. № 544/2012 год. на Окръжен съд – Бургас в обжалваната му част, с която е уважен предявеният от [фирма] против [фирма] иск по чл. 108 ЗС и ответникът е осъден да предаде владението както на петте сгради по въззивната жалба, така и на другите в необжалваната част /общо 15 броя/ сгради, изградени в поземлен имот с идентификатор № 07079.604.195 по КК на [населено място], надлежно индивидуализирани в диспозитива на първоинстанционното съдебно решение. Делото е разгледано при участието на Районен кооперативен съюз „Черноморие“ - трето лице, помагач на страната на ищеца.
Касаторът поддържат оплаквания за недопустимост, респ. неправилност на въззивното решение поради наличие на основанията по чл. 281, т. 3 ГПК и иска обезсилването му, респ. неговата отмяната, като вместо това предявеният иск бъде отхвърлен, с присъждане на направените по делото във всички инстанции разноски.
Ответникът по касационната жалба – [фирма] и третото лице, негов помагач – РКС „Черноморие” не са взели становище по жалбата.
Касационното обжалване на въззивното решение е допуснато с определение № 351 от 27.07.2017 год. по изведения от поставените в изложението на касатора въпроси по приложението на параграф 1 ЗК/отм./ и уточнен от настоящия състав на ВКС съобразно правомощията му по ТР № 1/19.02.2010 год. по т. д. № 1/2009 год. въпрос за значението на уреждането, респ. отсъствие на такова, на облигационните отношения по чл. 2 на ПМС № 192/91 год. по отношение възстановяването на правото на собственост в контекста на въведените от касатора възражения по допустимостта на обжалваното решение с оглед отхвърляне на иска по чл. 108 ЗС на субекта на реституцията с решение № 952 от 05.03.2010 год. по гр. д. № 1802/2008 год. на ВКС, III г.о., както и по въпроса: Формира ли сила на пресъдено нещо спрямо приобретателя влязлото в сила съдебно решение, с което, по съображения за неуредени облигационни отношения по чл. 2, ал. 2 от ПМС № 192/1.10.1991 год., е отхвърлен иск по чл. 108 ЗС за предаване владението на сгради, попадащи в терен, реституиран на основание § 1 от ДР на ЗК от 1991 год.; настъпва ли реституционен ефект по отношение на сградите, изградени в терен, реституиран на основание § 1 от ДР на ЗК от 1991 год. с оглед разпоредбата чл. 2, ал. 2 от ПМС № 192/1.10.1991год. в хипотезата на спор за собствеността на подобренията, като с оглед спецификата на същия касационното обжалване е допуснато в приложното поле на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Върховният касационен съд, в настоящият състав на Второ гражданско отделение, като взе предвид доводите на касатора, въз основа на събраните доказателства и в правомощията си по чл. 290 и 293 ГПК, приема следното:
С обжалваното решение апелативният съд в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил първоинстанционното решение в обжалваната част – относно пет от процесните сгради, подробно описани. Препращайки към мотивите му по реда на чл. 272 ГПК, въззивният съд приел, че предявеният от [фирма] срещу касатора иск по чл. 108 ЗС е основателен. Процесните сгради се намират в имот, възстановен на основание § 1, ал. 1 ДР на ЗК от 1991 г. в полза Районен кооперативен съюз „Черноморие“ със заповед на министъра на търговията от 1993 г., като чрез покупко-продажба в полза на [фирма] и апорт, собствеността върху тях е придобита от ищцовото дружество. Съгласно § 1 от ДР на ЗК от 1991 г. собствеността върху одържавено кооперативно имущество се възстановява по силата на закона, а уреждането на отношенията по повод извършените в подлежащия на връщане имот подобрения съгласно чл. 2, ал. 2 от ПМС № 192/91 год. е предмет на установяване по делото, като в случая ответникът, сега касатор не е доказал обстоятелствата, релевирани от него в подкрепа на тезата му, че не следва да предаде спорните сгради – не е установил, че същите са построени от него, нито, че в тях са вложени държавни средства, както и не е доказано същите да превишават значително стойността на одържавения имот. Възражението за последваща приватизация, на която се е позовал също е прието от съда за неоснователно. Фактическият състав на чл. 17а ЗППДОП(отм.) не е налице, тъй като правото на собственост не е било в патримониума на преобразуваното и впоследствие приватизирано държавно предприятие. Възражението за отвод за пресъдено нещо с оглед влязлото в сила решение № 952 от 05.03.2010 год. по гр. д. № 1802/2008 год. на ВКС, III г. о. е отхвърлено като неоснователно, поради липсата на пълен обективен и субективен идентитет на делата. Изложени са съображения, че процесните сгради представляват подобрения по смисъла на ПМС № 192/1.10.1991 год. за условията и реда за връщане на кооперации на тяхно иззето и одържавено имущество след 10 септември 1944 год. Въз основа на приетите по делото експертни заключения е направен краен извод, че същите не са на значителна стойност по смисъла на чл. 2, ал. 2 от ПМС № 192/1.10.1991 год., поради което възражението за ненастъпил реституционен ефект, с оглед горната разпоредба от цитираното ПМС е прието за неоснователно. Въззивният съд пирел, че облигационните отношения между страните са уредени, тъй като в полза на ответника е платена стойността на подобренията.
По основанието за допускане на касационното обжалване, настоящият състав намира следното:
Поставените въпроси касаят възстановяване правата на съществуващи и възстановени кооперации върху тяхното иззето и одържавено имущество след 10.09.1944 год., съгласно параграф 1, ал. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗК/1991 год./отм./. Във връзка с тази нормативна уредба е постановено ТР № 2/95 год. на ОСГК на ВС, съдържащо разяснения по въпросите кое имущество подлежи на връщане, при какви условия, какъв е характера на споразумението по чл. 2, ал. 3 на ПМС № 192/1991 год. за уреждане на облигационните отношения, възникнали при и по повод възстановяване на права на кооперациите върху тяхно иззето и одържавено имущество. Съображенията за отговор на поставените въпроси се основават на постановките на горното тълкувателно решение, както и на последващото такова в същата материя ТР № 6 по т. д. № 6/2005 год. ОСГК на ВКС, като с оглед спецификата на казуса настоящият състав намира следното: Възстановяването на правата върху иззетото или одържавено кооперативно имущество е предвидено в закона - чл. 1, ал. 1 ДР на ЗК от 1991 год. /отм./, но връщането на имуществото не настъпва автоматично, а след изпълнение на процедурата относно условията и реда за това, уредени в ПМС № 192/1991 год. /отм./, целта на което е да не се допусне неоснователно разместване на имуществени блага между държавата и кооперациите при различните хипотези на одържавяването, отчитайки наличието или не на подобрения във възстановявания имот, с чии средства същите са извършени, в какво съотношение се намират те спрямо стойността на иззетия и одържавен имот и др. обстоятелства. Влязлото в сила решение по гр. д. № 1802/2008 год. на ВКС, ІІІ г., с което е отхвърлен иска на кооперацията /РКС „Черноморие”/ за предаване на възстановения на горното основание имот, срещу дружеството, намиращо се в него /настоящият касатор/, отчита именно липсата на разрешаването на възникналите облигационни отношения между тях като условие за връщане на имуществото – а това са извършените с държавни средства подобрения, значително надвишаващи стойността на одържавеното имущество. Уреждането на тези отношения по чл. 2 на ПМС № 192/91 год. има значение по отношение връщането на имуществото, независимо от възстановяването на правото на собственост именно поради необходимостта от равнопоставеност между субектите. С оглед поставения въпрос за влязлото в сила решение, с което е отхвърлен иска за собственост на кооперативния съюз, праводател на ищцовото дружество и силата на пресъдено нещо по отношение на правоприемника настоящият състав намира следното: По силата на чл. 298, ал. 2 ГПК влязлото в сила съдебно решение обвързва и правоприемниците на страните, но само в случай, че правоприемството е настъпило след възникване на силата на пресъдено нещо по отношение на праводателя. Тази хипотеза е налице в случая с оглед придобиване на спорните сгради от праводателя на дружеството, ищец – [фирма] от РКС „Черноморие” след влизане в сила на решението, с което искът на последния е отхвърлен. Независимо от това обаче, доколкото е налице въведен нов факт в основанието на предявения ревандикационен иск, а именно – заплащане на сума с оглед уреждане на облигационните отношения, то отговорът на горния въпрос не обосновава недопустимост на предявения иск на основание чл. 299, ал. 1 ГПК. Уреждането на тези облигационни отношение на основание чл. 2, ал. 2 от ПМС, предвиждащ различни хипотези в случаите, когато подобренията значително превишават стойността на иззетия или одържавен имот – договаряне за използване под наем, дялово участие в общия имот или имотно, респ. парично обезщетение по избор на кооперативната организация, така както са предвидени, обосновават и отговора, че уреждането на тези отношения по някой от предвидените начини всъщност представлява предпоставка, за да настъпи реституционния ефект по отношение на сградите в терен, подлежащ на възстановяване на основание параграф1 ДР на ЗК от 1991 год. Този, който се позовава на благоприятните за него последици, трябва да докаже фактите за настъпването им, а именно – иска се предаване на владението върху спорните сгради, следователно следва да се докаже уреждането на облигационните отношения по повод същите и по някой от предвидените в закона начини за това.
Макар и процесуално допустим поради горните съображения в тази насока, предявеният ревандикационен иск е неоснователен, поради следното: Правилен и обоснован е направеният от въззивният съд извод относно наличието на предпоставките за възстановяване правата на РКС „Черноморие” като съществуваща кооперативна организация върху иззетото и одържавено негово имущество въз основа на представения нотариален акт № 51, т. І, д. 353/1956 год. на Б. народен съд за собствеността на парцел от 40 345 кв. м., върху който се намират спорните сгради. Връщането, предаването на спорните сгради от ответното дружество, сега касатор, като подобрения в имота, е обусловено от уреждането на облигационните отношения, съгласно чл. 2 и чл. 3 ПМС № 192/91 год., извън извършеното безвъзмездно предаване на имущество от [фирма] по предавателно-приемателния протокол от 3.11.1993 год. на основание заповедта на министъра на търговията. Видно е от същата /РД 16-233 от 11.10.1993 год./, че връщането на възстановения на кооперацията имот за извършените от [фирма] в него подобрения в периода 1959-1992 год. е уреждането им в съответствие с чл. 2 и чл. 3 ПМС № 192/1991 год., в този смисъл са и съображенията за отхвърляне на иска на РКС с влязлото в сила решение на ВКС, а и ищецът не е поддържал друг да е строил тези сгради. С оглед на това, че са били вложени държавни средства в иззетия и одържавен имот на кооперацията, за нея е възникнало задължението да изпълни условията за връщането на имота по някой от предвидените в чл. 2 от ПМС № 192/1991 год. способи. Тъй като с влязлото в сила решение е прието, че ликвидирането на облигационните отношения следва да стане по реда на чл. 2, ал. 2 от постановлението, с оглед съпоставката между стойността на имота и подобренията, то изборът за това е предоставен на кооперацията. Доказателства в този смисъл при спазване на предвидения в чл. 3, ал. 1 от същото постановление срок не са представени по делото от носещия доказателствената тежест за това ищец – превеждането на сумата 385 лв. не установява уреждане на облигационните отношения по смисъла на чл. 2, ал. 2, нито има данни това да е остатъчна стойност/а такава хипотеза е предвидена по реда в чл. 2, ал. 1 от постановлението, каквато не е настоящата/. Поради това и ищцовото дружество не може да се легитимира като собственик на спорните сгради, тъй като праводателят на неговия праводател – РКС „Черноморие” не е могъл да прехвърли правото на собственост с оглед липсата на разрешаване на облигационните отношения с касатора нито по споразумение, нито по исков ред, което е предпоставка за легитимацията му като техен собственик.
При това положение не е налице първата от кумулативно предвидените предпоставки за основателност на предявения иск по чл. 108 ЗС, което изключва обсъждането на останалите такива. Поради това предявеният ревандикационен иск е неоснователен. Постановявайки обратния извод въз основа на съображения за неоснователност на релевираните от ответното дружество права, които е безпредметно да бъдат обсъждани при липса на първата предпоставка – ищецът да е доказал, че е собственик, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени и вместо това се постанови друго, с което искът за предаване владението върху описаните пет сгради, предмет на въззивното решение, се отхвърли като неоснователен.
С оглед изхода на спора ищцовото дружество, ответник по касация, следва да заплати на касатора направените по делото във всички инстанции разноски, както следва: 7 081.90 лв. – за внесени дължими държавни такси, 300 лв. – за заплатени възнаграждения за вещи лица и уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение за трите инстанции в общ размер 48 000 лв. Направеното пред първоинстанционния съд оспорване за прекомерност на същото, съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно по съображения за наличие на правна и фактическа сложност на делото, разгледано в триинстанционно производство, както и съответствие с минимално определените размери на възнаграждението по Наредба № 1/2004 год.
С оглед неправилно изчисление на дължимата държавна такса за настоящето производство /несъобразяване размера на обжалваемия интерес с оглед частичното обжалване пред въззивния съд, предмет и на настоящето производство/ надвнесената сума в размер 4 986.41 лв. следва да се върне съобразно подадената в тази насока молба от пълномощника на дружеството, касатор.
По тези съображения и на основание чл. 293, ал. 2, вр. с ал. 1 ГПК Върховният касационен съд, ІІ г. о. в настоящият състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА въззивното решение № 89 от 14.07.2016 год. по гр. д. № 223/2016 год. на Бургаския апелативен съд и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от З. С., иск срещу [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от Н. Ш., за предаване от последното владението върху следните сгради в поземлен имот с идентификатор 07079.604.195 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрени със заповед № РД-18-9/30.01.2009 год., изменена със заповед № КД-14-02-333/26.02.2010 год., намиращи се в [населено място], ПЗ „С.”: едноетажна сграда с идентификатор 07079.604.195.40 със застроена площ 1 995 кв. м. и предназначение: Складова база, склад, едноетажна сграда с идентификатор 07079.604.195.46, със застроена площ 402 кв. м., с предназначение: Промишлена сграда, едноетажна сграда с идентификатор 07079.604.195.47 със застроена площ 339 кв. м., с предназначение: Промишлена сграда, едноетажна сграда с идентификатор 07079.604.195.67 със застроена площ 200 кв. м., с предназначение: Промишлена сграда и едноетажна сграда с идентификатор 07079.604.195.70 със застроена площ 474 кв. м. и презназначение: Промишлена сграда.
Осъжда [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от З. С., да заплати на [фирма] направените разноски за всички инстанции, както следва: 7 081.90 лв. /седем хиляди осемдесет и един лева и 90 ст./ – за внесени дължими държавни такси, 300 лв. /триста лева/ – за заплатени възнаграждения за вещи лица и 48 000 лв. /четиридесет и осем хиляди лева/ за заплатено адвокатско възнаграждение.
Да се върне на [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от Н. Ш., сумата 4 986.41 лв. /четири хиляди деветстотин осемдесет и шест лева и 41 ст./, представляваща надвнесена държавна такса по сметка на ВКС с платежно нареждане от 17.08.2017 год., като сумата се преведе по сметката, посочена в молбата на адв. М. Г. вх. № 9155 от 21.08.2017 год., с пощенско клеймо от 17.08.2017 год.,
Решението е постановено при участие на трето лице-помагач Районен кооперативен съюз „Черноморие”, [населено място].
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |