Ключови фрази
Родителски права след развода * пътуване в чужбина * интерес на детето

РЕШЕНИЕ
№ 286

София, 21. октомври 2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев

при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 2564 по описа за 2014 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
Допуснато е касационното обжалване на решение № 8393/12.12.2013 на Софийския градски съд по гр.д. № 8521/2013, с което е потвърдено решение № ІІІ-88-29/20.03.2013 на Софийския районен съд по гр.д. № 18227/2012 в частта, в която са отхвърлени исканията за заместване на съгласието на бащата за издаването на лични документи на детето за пътуване в чужбина, както и на разрешение за неограниченото извършване на пътувания в чужбина без съгласието на единия родител. Обжалването е допуснато поради значението на процесуалноправния въпрос за легитимацията на родителя, комуто не са предоставени за упражняване родителските права да иска заместване на съгласието на родителя, комуто родителските права са предоставени, за издаването на лични документи на детето за пътуване в чужбина, както и на разрешение за неограниченото извършване на пътувания в чужбина без съгласието на двамата родители.
По повдигнатия правен въпрос Върховният касационен съд намира, че детето не следва родителя, комуто са възложени за упражняване родителските права. Този родител може да взема по отношение на детето самостоятелно само тези решения, които според закона не е необходимо да бъдат взети от двамата родители. Никой от родителите не може да вземе самостоятелно решенията за местоживеенето на дето, за издаване на задграничен паспорт и за извършването на пътувания с детето зад граница. Детето има право на свободно придвижване (в т.ч. да пътува в чужбина), но докато не навърши пълнолетие то не може да упражнява това право нито само, нито със съдействието на единия от родителите. Родителят, комуто родителските права не са възложени за упражняване, не е лишен от тях. Той продължава да ги притежава, но непосредственото им упражняване е ограничено поради обстоятелството, че двамата родители живеят разделени. Като титуляр на родителски права той не е ограничен да преодолее разногласието с другия родител, като поиска заместване на неговото съгласие за промяна на местоживеенето на детето, за издаването на лични документи, както и на разрешение за пътувания в чужбина с цел да осъществява личните си отношения с детето в своя среда, да посещават заедно близки и роднини, да участва в обучения, екскурзии и др.
По последния въпрос е постановено решение по чл. 290 ГПК № 446/30.06.2010 на ВКС, ІV ГО по гр.д. № 4549/2008, съгласно което, когато детето има нужда да пътува в чужбина, при разногласие между родителите, съдът може да разреши конкретни пътувания в определен период от време и до определени държави или неограничен брой пътувания през определен период от време, но също до определени държави.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира основателна поради следните съображения:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че родителят, комуто не са предоставени за упражняване родителските права не е легитимиран да иска заместване на съгласието на родителя, комуто родителските права са предоставени за упражняване, за издаването на лични документи на детето, както и на разрешение за неограниченото извършване на пътувания в чужбина без съгласието на двамата родители.
Неправилно въззивният съд е приел, че майката не може да иска заместване на съгласието на бащата, комуто са предоставени родителските права, за издаването на лични документи на детето и на разрешение за извършването на пътувания в чужбина. Родителят, който не е лишен от родителски права може да защити интереса на детето личните им отношения да се осъществяват по обичайното местопребиваване на родителя, когато то се различава от това на детето. Когато интересът на детето налага, по искане всеки от родителите може да бъде променено и местоживеенето на детето напр. за да посещава определено учебно заведение.
Видно от изложеното въззивното решение е постановено в нарушение на закона, поради което следва да бъде отменено, а делото – решено от касационната инстанция съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК.
По делото е установено, че родителските права върху вече непълнолетното дете на страните А. са възложени за упражняване на бащата. Майката на детето живее със съпруга си в К. и поддържа контакт с детето, което желае да я посети.
Видно от изложеното в интерес на детето, което има обичайно местопребиваване в България, е да може да пътува в К., където е обичайното местопребиваване на майката, поради което следва да бъде разрешено издаването на задграничен паспорт само със съгласието на майката. При съществуващото разногласие между родителите по възможността личните отношения между детето и майката да се осъществяват по нейното обичайно местопребиваване, разрешението следва да бъде издадено за неограничен брой пътувания (в рамките на установения режим на лични отношения). Детето няма да бъде изложено на риск и ако пътува с майка си във или през други държави-членки на ЕС, но всякакви пътувания извън пределите на България не може да бъдат разрешени.
На касаторката Р. П. А. – Р. следва да бъде присъдена сумата 245,00 лева разноски по компенсация за всички инстанции.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 8393/12.12.2013 на Софийския градски съд по гр.д. № 8521/2013, с което е потвърдено решение № ІІІ-88-29/20.03.2013 на Софийския районен съд по гр.д. № 18227/2012 в частта, в която са отхвърлени исканията за заместване на съгласието на бащата за издаването на лични документи на детето за пътуване в чужбина, както и на разрешение за неограниченото извършване на пътувания в чужбина без съгласието на единия родител, както и в частта за разноските.
РАЗРЕШАВА да се издаде паспорт на непълнолетния А. Д. Е., Е. [ЕГН] само със съгласието на майката Р. П. А. – Р. и без съгласието на бащата Д. Е. Е..
РАЗРЕШАВА на непълнолетния А. Д. Е., Е. [ЕГН] да пътува с майка си Р. П. А. – Р. многократно извън пределите на Република България до К. и държавите-членки на Европейския съюз, без съгласието на баща му Д. Е. Е..
ОСЪЖДА Д. Е. Е. да заплати на Р. П. А. – Р. от А., К. сумата 245,00 лева разноски по делото.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.