Р Е Ш Е Н И Е № 184 гр. София, .06 юли 2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, първо наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на втори април, две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Величкова ЧЛЕНОВЕ: Капка Костова Красимир Шекерджиев при участието на секретаря Аврора Караджова и прокурора Антони Лаков, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №543 по описа за 2012 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е било образувано въз основа на касационна жалба от повереника на частния тъжител Д. К. Д. срещу присъда №1 от 23.01.2012 г., постановена по ВНЧХД №671/2011 г. по описа на Окръжен съд- гр. Сливен, с която изцяло е била отменена присъда №102 от 09.03.2011 г., постановена по НЧХД №157/2010 г., по описа на Районен съд- гр. Нова Загора, с която подсъдимият е бил признат за виновен в това, че на 18.12.2008 г. е приписал на Д. престъпление по чл.146 НК, че като кмет и длъжностно лице, при изпълнение на службата си, го обиждал, ругал и се разправял с него и не зачитал законите- престъпление по чл.148, ал.2, във вр. с ал.1, т.3, във вр. с чл.147, ал.1 НК и на основание чл.78а НК е бил освободен от наказателна отговорност, като му е било наложено административно наказание „глоба” в размер на 500 лева. С първостепенната присъда подсъдимият К. е бил осъден да заплати на частния тъжител Д. сумата от 1 000 лева- обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 18.12.2008 г. до окончателното изпълнение на задължението. Приетият за съвместно разглеждане граждански иск е бил отхвърлен до пълния му размер от 10 000 лева като неоснователен. С новата присъда подсъдимият Й. Г. К. е бил признат за невиновен в това, че в заявление до кмета на Община [населено място] е приписал на Д. Д. престъпление, като на основание чл.304 НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение по чл.148, ал.2, във вр. с ал.1, т.2 и т.3, във вр. с чл.147 НК. С присъдата първостепенният съдебен акт е бил отменен и гражданско- правната му част, като е бил отхвърлен като неоснователен предявения от частния тъжител Д. срещу, подсъдимия К. граждански иск за сумата от 10 000 лева, представляващи неимуществени вреди, претърпени в резултат на осъщественото престъпление, ведно със законната лихва, считано от 18.12.2008 г. до окончателното изпълнение на задължението. С присъдата първоинстанционният съдебен акт е бил отменен в частта, досежно направените в хода на воденото наказателно производство разноски в размер на 203 лева (дължими на частния тъжител Д.) и 50 лева- държавна такса върху уважената част от гражданския иск. С въззивния съдебен акт е била потвърдена присъдата на Районен съд- гр. Нова Загора в оправдателната й част по обвинението за това, че подсъдимият К. е разпространил чрез печатно произведение позорни обстоятелства за частния тъжител Д.. В касационната жалба се твърди наличието на касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 НК, като се поддържа, че с постановяването на изцяло оправдателна присъда съдът е нарушил материалния закон. Моли се атакуваната присъда да бъде отменена, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В хода на касационното производство не се явява касационния жалбоподател и неговия процесуален представител. Представителят на държавното обвинение поддържа, че касационната жалба е неоснователна и предлага да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: Касационната жалба е неоснователна. В основата на обвинението, за което е постановена осъдителна присъда от първостепенния съд и която е било отменена от въззивната инстанция е твърдението, че с изготвянето на заявление, адресирано до кмета на Община [населено място] подсъдимият К. е преписал на частния тъжител Д. престъпление по чл.146 НК, като е сторил това по повод изпълнение на функцията му на кмет на [населено място]. При преглед на приложеното по делото заявление може да бъде установено, че същото действително е подадено от подсъдимия, като това действие е било предприето с цел да бъде уведомен кмета на Община [населено място] за инцидент, случил се в момент, когато той е изпълнявал задълженията си на пазач в охраняван от него обект. Адресатът на този писмен документ се явява и работодател на подсъдимия, респективно подаването на заявлението с цел той да бъде информиран за случилото се не може да бъде възприето като приписване на престъпление по смисъла на чл.147 НК. Действително в текста на документа подсъдимият е посочил, че е бил обиждан и руган от частния тъжител, но доколкото не е отразил кои са точните изрази, употребени от Д., за съдебните състави не съществува възможност да проверят дали отразеното в заявлението отговаря на истината. От всички събрани в хода на производството доказателства се установява, че между страните в производството на инкриминираната дата е имало словесен конфликт продължил значително време, в хода на който тъжителят е търсил сметка на подсъдимия защо се намира на охранявания от него обект. В хода на този конфликт без съмнение са били отправени реплики и от двамата, като обективно е възможно част от тях да бъдат възприети от подсъдимия (изготвил заявлението) като обидни. Дори да се приеме, че престъплението е било осъществено от обективна страна от подсъдимия Д. и той е вписал обективно позорни и неверни обстоятелства в заявлението без съмнение същият не е осъществил състава на престъплението от субективна страна. Не съществува спор, че престъплението по чл.147 НК може да бъде осъществено единствено и само при форма на вината „умисъл”, като извършителят му трябва да съзнава неистиността на разгласените обстоятелства, това, че те са позорни и да цели или допуска узнаването им. По делото липсват доказателства със съставянето на заявлението Д. да е целял или допускал да увреди доброто име и обществената оценка на подсъдимия, като той единствено е изразил в писмена форма до работодателя си личните си възприятия за случилия се конфликт. Подобно действие не може да бъде основание да се прецени, че той е осъществил престъплението по чл.148, ал.2, във вр. с ал.1, т.2 и т.3, във вр. с чл.147 НК от виновно, респективно, че съставът му е осъществен от субективна страна. Действително, след като е получил документа неговият адресат (кмета на Община [населено място]) го е разпространил на свой ред, като го е предоставил на журналисти и го е препратил на Прокуратурата, като с тези свои действия действително е разпространил получената информация, но дори това да бъде прието за съставомерно по смисъла на чл.148, ал.2 НК във вр. с чл.147 НК за тези действия не може да бъде търсена наказателна отговорност от подсъдимия Д.. Предвид всичко изложено, касационната съдебна инстанция прецени, че в хода на воденото наказателно производство не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила и атакувания въззивен съдебен акт не е постановен в нарушение на материалния закон и на тези основания той трябва да бъде оставен в сила. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда №1 от 23.01.2012 г., постановена по ВНЧХД №671/2011 г. по описа на Окръжен съд- гр. Сливен. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.