Върховен касационен съд на Република България НК ІІІ н.о.дело № 1222/2014 год. Р Е Ш Е Н И Е № 347 гр.София, 24 октомври 2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето наказателно отделение в съдебно заседание на тридесети септември две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: САША РАДАНОВА АНТОАНЕТА ДАНОВА със секретар Иванка Илиева при участието на прокурора ТОМА КОМОВ изслуша докладваното от председателя (съдията) САША РАДАНОВА наказателно дело под № 1222/2014 година Касационното производство е образувано по жалба от подсъдимия И. В. Й. срещу въззивна присъда № 25 от 19.V.2014 год. по внохд № 308/2014 год. на Софийския апелативен съд.В жалбата се прави позоваване на всички касационни основания като се набляга върху недоказаността субективната страна на деянието, за което Й. е обвинен и осъден, във връзка с което се оспорва и правилността на извършения от въззивния съд доказателствен анализ.Възражението срещу справедливостта на наложеното на Й. наказание е маркирано без доводи в негова подкрепа.Иска се или Й. да бъде оправдан, или делото да се върне за ново разглеждане, или въззивната присъда да се измени. В съдебно заседание подсъдимият и защитникът му поддържат жалбата. Заключението на прокурора е, че присъдата е правилна, не са налице основания за нейното изменение или отмяна и следва да се остави в сила. ВКС установи: С присъда от 15.ХІ.2013 год. по нохд № 6112/2012 год. на Софийския градски съд И. В. Й. е признат за невиновен в това, на 13.ІV.2012 год. в Затвора-София, в длъжностното си качество на полицай в този затвор, да е държал с цел разпространение 180 таблетки от лекарственото средство ривотрил, съдържащо рисковото наркотично вещество клоназепам, с общо тегло на таблетките 30.535 гр и стойност 36 лв., при което е оправдан по обвинението в престъпление по чл. 354а,ал.2,изр. второ,т.3 НК. С обжалваната въззивна присъда първоинстанционната е отменена, Й. е признат за виновен съобразно повдигнатото и поддържано срещу му обвинение, и е наказан с 1 година и 6 месеца лишаване от свобода, отложени от изтърпяване за срок от 3 години и 6 месеца. Жалбата е основателна. Въззивната присъда е постановена при съществено процесуално нарушен. Анализирайки доказателствения материал, апелативният съд е направил изводи, за които или липсват доказателства, или са последица от превратното им тълкуване.За да счете, че Й. следва да отговаря наказателно за държането с цел разпространение на рисковото наркотично вещество, съдържащо се в лекарственото средство ривотрил, въззивният съд е приел за доказано първо, че Й. е получил таблетките от свидетелката К. П.Д..Тази фактическа констатация е направена при липсата на каквито и да било подкрепящи я доказателства. К.Д. е била разпитана в проведеното пред първата инстанция на 21.ІІІ.2013 год. съдебно заседание, когато е бил разпитан и съпругът й И. С.Н., изтърпяващ към датата на инкриминираното деяние наказание лишаване от свобода в Софийския затвор.Д. действително е потвърдила осъществяването на 3 контакта с подсъдимия, като два от тях са били след разговор с мъжа й и по негова инициатива,а един-по инициатива на подсъдимия.При тези контакти Д. е предала на Й. общо 4 мобилни телефона, зарядно устройство, празен диск и 250 лв.И макар при разпита й свидетелката няколкократно да е потвърдила тези си показания, а и никой от останалите, ползвани от съда, доказателствени източници да не е внесъл съмнение в истинността на казаното от нея, въззивният съд е обвинил Д. в умишлено лъжествителстване: свидетелката била укрила „само факта на предаването на таблетките” и това бил „логически извод, наложен от системата от други доказателства”, каквито, още по-малко пък „система” от такива, както вече се каза, няма.Същата характеристика, на фактическа констатация без доказателства, има, второ, и приетото от въззивния съд, че всички предмети, които подсъдимият е предал преди да бъде обискиран, ги бил получил от „жена,за да ги занесе на лишен от свобода... с прякор „Графа” и това се доказвало от свидетеля В. С.С..В показанията на С., обаче, отразени на л.71-74 от първ.д., такива твърдения няма.Няма ги и в показанията на свидетеля от досъдебното разследване /л.38-39/, които са четени, но не изцяло,а единствено във връзка с констатираното от първоинстанционния съд противоречие „по отношение на твърдението, кое лице е извършило обиска на подсъдимия”.Въззивният съд не е имал процесуалното право да коментира друга част от показанията на свидетеля при досъдебното разследване -а точно това е направил - след като тези показания не са включени по съответния ред в годния за обсъждане доказателствен материал.Превратно тълкуване на установените факти е направено от въззивния съд по повод, трето, на заявеното от подсъдимия във връзка с процесните хапчета.Този съд е приел за установено, подсъдимият да е заявил пред присъствалите в помещението за обиск, че „тези хапчета... са за трениране” /л.25 от въззивната присъда,абз. пети/ , след което /на л. 27,гърба,абз. трети/ е изложил напълно неприемливи съображения в подкрепа на знанието на подсъдимия както за названието на таблетките, така и за техния химически състав и, по-специално, за наличието в част от тях на рисковото наркотично вещество клоназепам : -подсъдимият бил показал „съзнание за забраненост...на веществата,които внася”, и това „съзнание за забраненост” следвало не от друго, а защото, наред с останалите вещи, и за тях не бил „признал, че ги държи”-логически извод, чиято правилност не би могла да се сподели; -показал, „че знае, че са му дадени от близък на лишен от свобода, с цел да му ги предаде” – прието, както по-горе се каза, без всякакви доказателства”; -знаел, ”че са за спорт”, от което следвало, че „му е...съобщено естеството на таблетките”- вменяване без доказателства на знание за компонентите именно на ривотрил-а, след като част от пренасяните от Й. таблетки, 298 бр., представляващи синтетичен анаболен стероид, действително имат такова приложение; -от обстоятелството, че таблетките ривотрил били „фабрични”, следвало подсъдимият да е „съзнавал, че тези таблетки съдържат забранена субстанция, макар точния й вид да не може да бъде изказан с категоричност”- коментарът върху който довод е повече от излишен, както е излишен коментарът и върху следващите два довода: -било „ноторно известно”, че някои от т.нар. „таблетки за спорт...съдържат опасни субстанции и са вредни за здравето” и -„видът, в който таблетките...били предложени-насипно в пликчета”, не само показвал, че са „извън официалния, регламентиран режим на ползване”, но още доказвал - в този им насипен и в пликчета вид - че „се касае за забранено вещество” и всичко това се обхващало от знанието на подсъдимия. Коментираната дейност на въззивния съд и вида на допуснатото нарушение, довело до неправилния съдебен акт, при всички случаи предпоставят неговата отмяна, без обаче да се налага връщане на делото за ново разглеждане.Приетите от въззивния съд положения, довели до отмяна на първоинстанционната оправдателна присъда и осъждането на подсъдимия, не се опират нито на установените в първата инстанция факти, нито пък въззивният съд е установявал различни такива.Дейността на въззивния съд с процесуално незаконосъобразната интепретация на доказателствата -било защото такива няма,било поради превратното им тълкуване- е довела до това, Й. да е осъден за деяние, което не съставлява престъпление.Безспорно е установено, което и двете предходни инстанции са приели, че Й. е държал без надлежно разрешително- каквото в случая би представлява попълнената с всички реквизити задължителна рецептурна бланка по утвърден образец в зелен цвят- 180 таблетки от лекарствения препарат ривотрил, съдържащ рисковото наркотично вещество клоназепам.Безспорно е установено и това, че държането на този препарат е било с цел да бъде предадено на друг /или други/ срещу заплащане.В същото време липсват изобщо доказателства -преки и/или косвени- Й. да е знаел названието на въпросния лекарствен препарат, неговото приложение и, най-вече, наличието в препарата на наркотично вещество, определено като рисково и включено в списък към Наредбата по чл. 3,ал.2 ЗКНВП.Престъплението,за което Й. е обвинен и осъден, е умишлено престъпление и наказателната отговорност за такова престъпление може да бъде ангажирана само ако деецът знае, че държи с цел разпространение високорискови, рискови или аналогични на тях наркотични вещества.При липсата на такова знание отпада виновността като субективна страна на деянието, а без нея то престава да бъде престъпление и подсъдимият следва да бъде оправдан.Ето защо и на основание чл. 354,ал.1,т.2 във вр. с чл. 24,ал.1,т.1 НПК, ВКС Р Е Ш И: ОТМЕНЯ ПРИСЪДА № 25 ОТ 19.V.2014 год. по внохд № 308/2014 год. НА СОФИЙСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД И ОПРАВДАВА И. В. Й. по обвинението в престъпление по чл. 354а,ал.2,изр. второ,т.3,предл. четвърто във вр. с ал.1,изр. първо,предл. трето и четвърто НК, извършено в Затвора-София на 13.ІV.2012 год., с предмет 180 таблетки на стойност 36 лв. от лекарственото средство ривотрил. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: