Р Е Ш Е Н И Е № 158 гр. София, 02 юни 2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на осми април, две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ при участието на секретаря Илияна Петкова и на прокурор от ВКП Антони Лаков, изслуша докладваното от съдията ВЕРОНИКА ИМОВА наказателно дело № 378/2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по КАСАЦИОННА ЖАЛБА на подсъдимия Р. Т. К. и неговия защитник адвокат П. М. срещу въззивно решение № 180/21.01.2014 год. по ВНОХД № 164/2014 год. на Бургаски апелативен съд. С присъда от 14.06.2013 год. по НОХД № 882/12 год. на Бургаския окръжен съд подсъдимият Р. Т. К., ЕГН [ЕГН] е признат за ВИНОВЕН в това, че през периода от 01.01.2007 г. До 31.12.2009 г. В [населено място] като физическо лице, без съответно разрешение, е извършвал дейност по занятие - банкови сделки, по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Закона за кредитните институции /ЗКИ/, за които се изисква такова разрешение, предоставял парични кредити срещу договорена лихва, както следва: 1/. През 2008 г. в [населено място], в качеството му на заемодател дал в заем сумата от 5 000 лева / пет хиляди лв./ на лицето Е. М. Е., ЕГН [ЕГН], заемополучател, с лихва в размер на 2000 лв./ две хиляди лв./ месечно - 40 % върху сумата по главницата, като до връщане на кредита, общата сума на платените лихви е в размер на 2 000 /две хиляди/ лева; 2/. През 2008 г. в [населено място], в качеството му на заемодател дал в заем сумата от 15 000 лв. / петнадесет хиляди лв./ на лицето М. Х. Т.-М.,ЕГН [ЕГН], заемополучател, с лихва в размер на 8% месечно, като до връщане на кредита общата сума на платените лихви е в размерна 1 200 / хиляда и двеста / лева; 3/. През 2008 г. в [населено място], в качеството му на заемодател, дал в заем сумата от 5 000 щ. долара /пет хиляди/ с равностойност 6 937.00 лв./шест хиляди деветстотин тридесет и седем лв./ по фиксинга на БНБ, на М. Х. Т.–М., ЕГН [ЕГН], с лихва в размер на 5 % месечно върху сумата на главницата, като до връщане на кредита общата сума на платените лихви е в размер на 4 856 /четири хиляди и осемстотин петдесет и шест лв./, представляващи левовата равностойност на 3 500 щатски долара; 4/. През 2008 г. в [населено място], в качеството му на заемодател дал в заем сумата от 15 000 лева /петнадесет хиляди лв./ на Д. Н. С., ЕГН [ЕГН], с лихва в размер на 10 % месечно върху сумата на главницата, като до връщане на кредита, общата сума на платените лихви е в размер на 9 600 лв./девет хиляди и шестотин лева/ като за разликата над 9 600 лв. /девет хиляди и шестотин лева / до 11 000 лв./ единадесет хиляди лева/ по първоночалното обвинение подсъдимият е оправдан ; 5/. През 2008 -2009 год. в [населено място], като заемодател, е дал в заем сумата от 5 000 щ. долара /пет хиляди щ. долара/ - равностойността на 6 820.00 /шест хиляди осемстотин и двадесет / лв., определени по фиксинга на БНБ, на М. И. М., ЕГН [ЕГН], с лихва в размер на5 % месечно върху сумата на главницата, като до връщане на кредита, общата сума на платената лихва е в размер на 341.00 / триста четиридесет и един / лева; 6/. През 2008 г. в [населено място], като заемодател, е дал в заем сумата от 2 000 лева / две хиляди лева/ на И. С. М., ЕГН [ЕГН], с лихва в размер на 30 % месечно върху сумата на главницата, като до връщане на кредита,общата сума на платените лихви е в размер на 600.00 /шестстотин / лева; 7./ През 2008 г. в [населено място], в качеството му на заемодател, е дал в заем сумата от 20 000 лева / двадесет хиляди лева/ на Я. И. Д., ЕГН [ЕГН], с лихва в размер на 30 % месечно върху сумата на главницата, като до връщане на кредита, общата сума на платената лихва е в размер на 24 000 / двадесет и четири хиляди / лева; 8/. През 2007 г. в [населено място], в качеството му на заемодател дал в заем сумата от 2 500 лева / две хиляди и петстотин лева/ на К. К. Т., ЕГН [ЕГН], с лихва в размер на 10 % месечно върху сумата на главницата, като до връщане на кредита, общата сума на платената лихва е в размер на 250.00 /двеста и петдесет / лева; 9/. През 2007 г. в [населено място], в качеството му на заемодател дал в заем сумата от 2 000 лева / две хиляди лева/ на М. В. К., ЕГН [ЕГН], с лихва в размер на 15 % месечно върху сумата на главницата, като до връщане на кредита, общата сума на платената лихва е в размер на 300 / триста / лв., като от тази престъпна дейност е получил значителни неправомерни доходи - лихви от раздадени заеми в размер общо на 43 147 ЛВ. /четиридесет и три хиляди сто четиридесет и седем лева/, поради което и на основание чл. 252 ал.2, вр. ал.1 от НК, вр. чл.2 ал.1 от Закона за кредитните институции и вр. чл. 54 от НК, Е ОСЪДЕН на лишаване от свобода за срок от пет години и глоба в размер на 5 000 лв. /пет хиляди лева/, като е оправдан да е получил неправомерни доходи - лихви от раздадени заеми за разликата над сумата от 43 147 лв., до сумата по първоначалното обвинение от 104 561 лв. Със същата присъда подсъдимият Р. Т. К. е ПРИЗНАТ ЗА НЕВИНОВЕН ЗА ТОВА: 1/. На 18.05.2009г. , в [населено място], в качеството му на заемодател да е дал в заем сумата от 68 000 лева / шестдесет и осем хиляди лв./ на С. Й. З., ЕГН [ЕГН], с лихва в размер на 4 % месечно върху сумата на главницата, обезпечен чрез запис на заповед за сумата от 68 000 лв., подписан от С. Й. З. в полза на Р. Т. К., като до връщане на кредита, общата сума на платените лихви е в размер на 18 740 /единадесет хиляди и двеста лева/ лева; 2/. На 26.08.2008 год. в [населено място], в качеството му на заемодател да е дал в заем сумата от 40 000 лева / четиридесет хиляди лв./ на С. Я. С., ЕГН [ЕГН], с лихва в размер на 0,2 % дневно върху сумата на главницата, обезпечен чрез запис на заповед за сумата от 40 000 лв. / четиридесет хиляди лв./, подписан от С. Я. С. в полза на Р. Т. К., като до връщане на кредита, общата сума на платените лихви е в размер на 2 800 /две хиляди и осемстотин/ лева; 3/. На 30.01.2009 год. в [населено място], в качеството му на заемодател да е дал в заем сумата от 10 000 английски паунда / десет хиляди / на С. Я. С., ЕГН [ЕГН], с местожителство в [населено място], заемополучател, с лихва в размер на 4 % месечно върху сумата на главницата, обезпечен чрез запис на заповед за сумата от 10 000 английски паунда /десет хиляди паунда/ - равностойността на 21 784.00 /двадесет и една хиляди седемстотин осемдесет и четири/ лв., определени по фиксинга на БНБ, подписан от С. Я. С. в полза на Р. Т. К., като до връщане на кредита, общата сума на платените лихви е в размер на 4 544 /четири хиляди петстотин и четиридесет и четири/ лева; 4/. За периода 2007 г. - м. октомври 2008 г. в [населено място], в качеството му на заемодател, на два пъти да е дал в заем сумата от общо 70 000 лева / седемдесет хиляди лв./ на Г. Т. Е., ЕГН [ЕГН], обезпечен чрез запис на заповед, подписан от Г. Т. Е., в полза на Р. Т. К., като до връщане на кредитите, общата сума на платените лихви е в размер на 7 000 /седем хиляди / лв. (за периода 2007 г./2008 г. в [населено място], в качеството му на заемодател да е дал в заем сумата от 20 000 лева / двадесет хиляди лв.) с лихва в размер на 5 % месечно върху главницата, обезпечен чрез "Запис на заповед" за сумата от 20 000 лв., подписан от Е. в полза на Р. Т. К., като до връщане на кредита, общата сума на платените лихви е в размер на 2 000 /две хиляди лева/ и заем от 50 000 лева с лихва в размер на 5 % месечно върху сумата на главницата, обезпечен чрез запис на заповед за същата сума, подписан от Г. Т. Е. в полза на Р. Т. К., като до връщане на кредита, общата сума на платените лихви е в размер на 5 000 /пет хиляди / лева; 5/. През 2008 г. в [населено място], в качеството му на заемодател да е дал в заем сумата от 3 800 лева / три хиляди и осемстотин лв./ на Е. М. Е., ЕГН [ЕГН], с лихва в размер на 1.26 % месечно, върху сумата на главницата, обезпечен чрез Запис на заповед за сумите от 3 800 лв. / три хиляди лв./, подписан от Е. М. Е. в полза на Р. Т. К., като до връщане на кредита, общата сума на платените лихви е в размер на 48 / четиридесет и осем/ лева; 6/. За периода до 2009 г. в [населено място], в качеството му на заемодател да е дал в заем сумата от 6 000 лева / шест хиляди лв./ на Н. А. Г., ЕГН [ЕГН], с лихва в размер на 3 % месечно върху сумата на главницата, обезпечен чрез Запис на заповед за сумата от 6 000 лв. / шест хиляди лв./, подписан от Н. А. Г. в полза на Р. Т. К., като до връщане на кредита, общата сума на платените лихви е в размер на 180 /сто и осемдесет/ лева; 7/. За периода 2007 г. - 2008 г. в [населено място], в качеството му на заемодател да е дал в заем сумата от 7 000 лева / седем хиляди лв./ на Х. Н. Д., ЕГН [ЕГН], с лихва в размер на 7 % месечно върху сумата на главницата, обезпечен чрез запис на заповед за сумата от 7 000 лв. / седем хиляди лв./, подписан от Х. Н. Д. в полза на Р. Т. К., като до връщане на кредита, общата сума на платените лихви е в размер на 8 800 /осем хиляди и осемстотин/ лева; 8/. През 2008 г. в [населено място], в качеството му на заемодател да е дал в заем сумата от 2 000 лева / две хиляди лева/ на Т. П. И., ЕГН [ЕГН], с лихви в размер на 15 % месечно върху сумата на главницата, като до връщане на кредита, общата сума на платените лихви е в размер на 300.00 / триста / лева; 9/. През 2007 - 2008 г. в [населено място], в качеството му на заемодател да е дал в заем сумата от 25 000 евро / двадесет и пет хиляди евро/ - равностойността на 48 896.00 / четиридесет и осем хиляди осемстотин деветдесет и шест / лв., определени по фиксинга на БНБ, на Б. Г. П., ЕГН [ЕГН], с местожителство в [населено място], с лихви в размер на 18% месечно върху сумата на главницата, обезпечена чрез запис на заповед за сумата по главницата, подписан от Б. Г. П. в полза на Р. Т. К., като до връщане на кредита, общата сума на платените лихви да е в размер на 17 602.00 / седемнадесет хиляди шестстотин и два лв./,и от тази дейност да е получил значителни неправомерни доходи в размер на 60 014 лв./шестдесет хиляди и четиринадесет лева/, ПОРАДИ КОЕТО Е ОПРАВДАН по тези ОБВИНЕНИЯ за престъпление по чл. 252 ал. 2, вр. ал.1 от НК, вр. чл. 2 ал.1 от Закона за кредитните институции. Със същата присъда съдът е признал подсъдимия Р. Т. К. за ВИНОВЕН и в това, че: 1/. В [населено място] в качеството му на управител и собственик на капитала на фирма [фирма], Булстат[ЕИК], [населено място], в подадена годишна данъчна декларация по чл. 51, ал. 1 от ЗКПО /Закон за корпоративното подоходно облагане/ пред ТД на НАП - [населено място], с вх. № 6098/05.04.2005 г. за финансовата 2004г. - времето от 01.01.2004 г. до 31.12.2004 г., е потвърдил неистина относно размера на дължимия корпоративен данък за отчетната 2004 год., като вместо реалната данъчна основа в размер на 314 472.00 /триста и шестнадесет хиляди триста двадесет и пет/ лв. е декларирал годишен корпоративен данък в размер на 3 966.17 лв., с което избегнал плащането на данъчни задължения в особено големи размери - 61 322 лв./шестдесет и една хиляди триста двадесет и два лева/лева и на основание чл.257, ал.1 /отм. ДВ бр.75 от 2006г./ , вр. чл.255, ал.1, вр.чл. 2, ал. 2, вр.чл. 54 от НК е осъден на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 2 години /две години / и ГЛОБА в размер на 5 000 лв./пет хиляди лева/. 2/. В [населено място], пред органите на ТД на НАП - Бургас, в качеството му на данъчно - задължено лице в подадена годишна данъчна декларация по чл. 41 от ЗОДФЛ/отм./ пред ТД НАП - [населено място], с вх. № 020В6997/14.04.2006 г. за данъчен период 01.01.2005 год. - 31.12.2005 год., е потвърдил неистина относно размера на дължимия данък за отчетната 2005 год., като вместо реалната данъчна основа в размер на 102 661.75 лв./сто и две хиляди шестстотин шестдесет и един лева и седемдесет и пет стотинки/, е декларирал доходи като физическо лице в размер на 1 629.90 лв./хиляда шестстотин двадесет и девет лв. и деветдесет ст./,представляващи облагаема данъчна основа по чл. 10,т.18 от ЗОДФЛ /отм/, с което избегнал плащането на данъчни задължения в особено големи размери - 24 098.80 лв./двадесет и четири хиляди и деветдесет и осем лева и осемдесет ст./, съгласно чл. 93, т. 14 от НК, и на основание чл. 257, ал. 1 /отм. ДВ бр.75 от 2006г/, вр. чл. 255, ал. 1 от НК, вр. чл. 2, ал. 2, вр. чл. 54 от НК Е ОСЪДЕН на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 2 г. /две години/ и ГЛОБА в размер на 5 000 лв./пет хиляди лева/. 3/. В [населено място], пред органите на ТД на НАП- Бургас, в качеството му на данъчно - задължено лице, в подадена годишна данъчна декларация по чл. 41 от ЗОДФЛ /отм./ пред ТД НАП - [населено място], с вх. № 020В9024/ от 14.04.2007 г. за данъчен период 01.01.2006 год. - 31.12.2006 год., е потвърдил неистина относно размера на дължимия данък за отчетната 2006 год., като вместо реалната данъчна основа в размер на 25 450.52 лв. /двадесет и пет хиляди четиристотин и петдесет лв. и 52 ст./, е декларирал доходи като физическо лице в размер на 6 029.59 лева /шест хиляди двадесет и девет лв. и петдесет и девет ст./, представляващи облагаема данъчна основа по смисъла на чл. 10, т. 18 от ЗОДФЛ /отм./, с което избегнал плащането на данъчни задължения в големи размери - 5 472.10 лв., съгл. чл. 93, т. 14 от НК, и на основание чл.257, ал.1 /отм. ДВ бр.75 от 2006г./ , вр. чл. 255, ал.1, т.2 от НК, вр. чл. 2, ал. 2, вр.чл. 54 от НК е осъден на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 1 година /ЕДНА ГОДИНА/. На основание чл. 23 от НК съдът е определил на подсъдимия Р. Т. К. ОБЩО НАЙ-ТЕЖКО НАКАЗАНИЕ от наложените, в размер на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 5 години /ПЕТ ГОДИНИ/. Съгласно чл. 61 от ЗИНЗС съдът е определил наказанието „лишаване от свобода" да бъде изтърпяно при първоначален „СТРОГ" РЕЖИМ В ЗАТВОР. На основание чл. 23, ал.3 от НК присъединил изцяло към така определеното общо наказание „лишаване от свобода" за срок от 5 години и наказанието ГЛОБА в размер на 5000 лв./пет хиляди лева/. На основание чл. 68 от НК съдът е постановил подсъдимият Р. Т. К. ДА ИЗТЪРПИ И ОТЛОЖЕНОТО НАКАЗАНИЕ В РАЗМЕР НА 6 /ШЕСТ / МЕСЕЦА„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА", НАЛОЖЕНО С ОПРЕДЕЛЕНИЕ от 28.06.2002г. по одобрено споразумение по НОХД №280/2002 г. по описа на Окръжен съд - София , като определил на основание чл. 61 от ЗИНЗС същото да се изтърпи при първоначален „строг" режим в Затвор. На основание чл. 53, ал.2, б."б" от НК съдът Е ОТНЕЛ В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА придобитото чрез престъплението по чл. 252, ал.2, вр.ал.1 от НК, като Е ОСЪДИЛ подс. Р. Т. К. ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА СУМАТА от 43 147 лв./ четиридесет и три хиляди сто четиридесет и седем лева/, представляваща равностойността на придобитото от него чрез престъплението по чл. 252, ал. 2, вр.ал. 1 от НК. На основание чл.. 59 от НК СЪДЪТ ПРИСПАДНАЛ ВРЕМЕТО, през което подсъдимият К. бил задържан от органите на МВР и с мярка за неотклонение „задържане под стража", считано от 29.03.2010г. до 22.07.2010г. Съдът се е разпоредил с веществените доказателства и е възложил в тежест на подсъдимия направените по делото разноски в размер на 4 505.55 лв./четири хиляди петстотин и пет лева и петдесет и пет стотинки/. С ВЪЗЗИВНО РЕШЕНИЕ № 180/21.01.2014 год., по ВНОХД № 164/2014 год. НА БУРГАСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД ПРИСЪДАТА Е ИЗМЕНЕНА САМО в частта й за определения режим за изтърпяване на наказанието от шест месеца „лишаване от свобода", приведено в изпълнение на осн. чл. 68, ал. 1 от НК , като изменил режима от „строг" на „общ". В ОСТАНАТА Й ЧАСТ ПРИСЪДАТА Е ПОТВЪРДЕНА. В КАСАЦИОННАТА ЖАЛБА се съдържат оплаквания за нарушение на закона, съществени процесуални нарушения - касационни основания и явна несправедливост на наказанието – касационни основание по чл. 348, ал. 1, т.т.1,2 и 3 НПК. В жалбата и в представените писмени бележки са изтъкнати данните, които подкрепят наведените касационни основания, както следва: Фактическата обстановка не е изяснена; нарушен е принципът за обективност, всестранност и пълнота; обвинителният акт е изготвен неправилно; в досъдебното производство са извършвани действия извън установените срокове по чл. 234, ал.1-3 от НПК и реда за тяхното удължаване; въззивният съд не се е запознал и не е обсъдил доказателствените източници; липсват мотиви,тъй като са пресъздадени мотивите на първоинстанционния съд; съдът не е отговорил на изложените в жалбата до него оплаквания; съдът е кредитирал показанията на непознати на подсъдимия лица - свидетелите Т., К. ,М., С., М., М., Д., дали противоречиви показания; противоречията в гласните доказателствени средства не са отстранени; свидетелите П., М. и С. са дали неверни показания; нарушен е чл. 305, ал. 3 от НПК; осъдителните изводи в присъдата и решението се основават на предположения и на приобщени в съдебното следствие гласни доказателствени средства по реда на чл. 281 НПК; съдът не е изложил съображения защо дава вяра на тези изолирани показания, а събраните пряко на съдебното следствие игнорира; съдебно-счетоводните експертизи са изготвени от предубедени, некомпетентни и заинтересовани от изхода на делото експерти А. и Д.; тези експертизи не се подкрепят от приложените ДРА; справките-декларации не са подписани от подсъдимия; данъчните органи не са констатирали никакви нарушения, което е в противоречие със заключенията на приетите експертизи; вещите лица са дали невярна пазарна оценка на имотите за съответния данъчен период на инкриминираната декларация, без да има по делото каквито и да са писмени доказателства; игнорирани са изводите на съдебно-графологични експертизи, че подсъдимият не е попълвал данъчните декларации; не е съобразен фактът, че подсъдимият не е упълномощавал свид.Б. да го представлява пред данъчните служби; подсъдимият не е полагал нито един свой подпис в инкриминираните годишни данъчни декларации; недопустимо е данъчни задължения да се установяват от вещи лица в наказателното производство вместо от съответните държавни служители в НАП; недопустимо е вещите лица да ревизират ревизиите на данъчните органи и да установяват задължения, неустановени от органите по приходите. За нарушения на материалния закон се поддържа че доказателствата не сочат на субективната и обективна страна на престъпленията по обвиненията по чл. 252 от НК и по чл. 257/ отм./ вр. чл. 255/ отм./ от НК; подсъдимият е давал заеми, които са напълно законни, според регламентацията по чл. 240 ЗЗД и не е извършвал банкова дейност без разрешение; не е доказано по категоричен и несъмнен начин подсъдимият да е давал заеми на парични суми на посочените лица, срещу договорени и получени лихви от тях. Изложени са твърдения, без конкретни данни в тяхна подкрепа, че наложеното наказание в размер на пет години лишаване от свобода е явно несправедливо. Иска се отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане или оправдаване на подсъдимия по обвинението. В съдебно заседание подсъдимият Р. Т. К. се явява лично и с адв. П. М.. Явява се М. Х. К. - съпруга на подсъдимия и негов защитник на осн.чл.91, ал.2 НПК. Заявява, че съдебното следствие в Бургаския окръжен съд било „един фарс”. Адв. М. поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Заявява, че по отношение деянията за времето 2004, 2005 и 2007 год. наказателната отговорност е погасена поради изтекла давност. Иска отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане, алтернативно иска изменение на присъдата по отношение на ефективното наказание. Прилага писмени бележки. В писмените бележки се иска оправдаване на подсъдимия. Подсъдимият поддържа доводите на защитниците си. Заявява, че няма вина по обвиненията и че не е нарушил закона. Данъчните ревизии са „поръчкови”. Моли жалбата да бъде уважена. Представителят на Върховна касационна прокуратура намира жалбите за неоснователни. Счита, че решението на въззивния съд е правилно и законосъобразно. Не са допуснати посочените в жалбата на подсъдимия касационни основания. В последната си дума подсъдимият Р. К. моли да бъде оправдан или делото да бъде върнато за ново разглеждане. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ТРЕТО НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, В ПРЕДЕЛИТЕ НА КАСАЦИОННА ПРОВЕРКА СЪГЛАСНО ПРАВОМОЩИЯТА СИ, ИЗВЪРШИ ПРОВЕРКА НА ВЪЗЗИВНОТО РЕШЕНИЕ, СЪОБРАЗИ ОПЛАКВАНИЯТА В ЖАЛБАТА, СТАНОВИЩАТА И ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ, И ПРИЕ СЛЕДНОТО: Жалбата е неоснователна. При проверката съставът на ВКС не откри нарушения на процесуалните правила при събирането, проверката и оценката на доказателствените източници. Обвинителният акт е изготвен в съответствие със закона, тъй като съдържа всички необходими реквизити по чл. 246 от НПК. Вътрешното убеждение на въззивния съд, постановил обжалваното решение, е формирано при спазване на основните начала по чл. 13, чл. 14 и чл. 107 НПК. Неоснователно се твърди, че в досъдебното производство са извършвани действия извън установените срокове по чл. 234, ал.1-3 от НПК и реда за тяхното удължаване. Проверката показа, че не са извършвани действия по разследване и движение на делото извън процесуалните срокове за разследване, респ. преди да е поискано и получено разрешение за удължаването им, по реда на чл. 234, ал. 3 - ал. 6 от НПК. В тази връзка съображенията на защитата са твърде общи и неконкретни - защитата не сочи кои точно процесуални действия на разследващия орган са извършени в нарушение на процесуалните срокове и на коя дата, респ. на коя предходна дата е изтекъл срокът. Невярно се твърди, че не е отговорено на доводите във въззивната жалба срещу присъдата на БОС. Аргументите на съда по реда на чл. 339, ал.2 от НПК са отразени в съдържанието на л.л. 8,9,13 в мотивите на въззивното решение както и на л.л. 30, 31, 62, 63,64 и на други места в мотивите. Аргументирано е отхвърлил като неоснователни доводите по оспорване правилността на процесуалните действия на първата инстанция по събирането, проверката и оценката на доказателствата и по приложението на материалния закон. Съдилищата са положили усилия да разкрият обективната истина. Фактическата обстановка е изяснена всестранно и пълно. Приели са за установени само тези обстоятелства на обвинението, които са доказани по категоричен и несъмнен начин; по недоказаните обвинения подсъдимият е оправдан и в тази й част присъдата е влязла в сила. В мотивите на въззивното решение фактическата обстановка е описана от стр. 14 до стр.22, ведно с аргументи защо се приема за установена и доказана, след фактически анализ, подчинен на правилата по чл. 107от НПК, както и на правилата на формалната и правна логика. Макар и не пространен, този анализ е достатъчен, предвид възприетите от въззивната инстанция фактическите констатации, установени от първата инстанция. Не отговаря на истината твърдението, че въззивният съд не се е запознал и не е обсъдил материалите по делото. Вярно е обратното: съдът обстойно е изследвал доводите и на обвинението, и на защитата; изложил ги е пространно в мотивите си; положил е значителни усилия да отговори аргументирано и задълбочено поотделно на всеки един от тях; в мотивите има конкретни доводи, свързани конкретно с разглежданите възражения срещу достоверността и пълнотата на доказателствата. Това, несъмнено, без познаване на материалите по делото не може да бъде направено. В мотивите на решението присъстват собствени за съда анализи, разсъждения, аргументи и отговори. Там, където съставът на БАС изразява съгласие с мотивите на окръжния съд, действително има преповтаряне, но то не е автоматично, а в съдържателен план са изложени и аргументи защо въззивната инстанция споделя фактическите констатации и правни изводи на първостепенния съд. Нови, различни по съдържание мотиви се излагат когато е налице попълване на делото от въззивната инстанция с нови доказателствени средства с различно съдържание от събраните от първата инстанция доказателствени източници, или при нова оценка на вече събраните от нея, при която са приети фактически констатации, различни от установените от първата инстанция, но не и при съгласие с установените от първостепенният съд фактически данни от предмета на доказване. Съдът аргументирано е кредитирал като достоверни показанията на „непознати на подсъдимия лица” - свидетелите Т., К. ,М., С., М., М., Д., с което не е нарушил правилата по чл. 107 от НПК. Невярно се твърди, че тези свидетели са дали противоречиви показания. Осъдителните изводи в присъдата и решението не се основават единствено на приобщени в съдебното следствие гласни доказателствени средства по реда на чл. 281 НПК, а и на събраните пряко и непосредствено с участието на страните гласни доказателствени средства в хода на съдебното следствие, с които са потвърдени депозираните в досъдебната фаза свидетелски показания. Приобщените свидетелски показания от досъдебната фаза имат преимуществото да са максимално близко по време до събитията, които свидетелите са възприели и възпроизвеждат, поради което основателно част от приобщените гласни доказателствени средства са кредитирани изцяло от решаващите инстанции, но това е сторено и след проверката им за достоверност и обективност. Поначало няма пречка съдът да кредитира показанията на непознати на подсъдимия лица, както няма пречка и да се приемат за достоверни показанията на непознати за страните свидетели. В случая тезата на подсъдимия, че тези свидетели са непознати нему е опровергана от анализа на доказателствените източници, направен от инстанциите по фактите, които са ценили обясненията му като средство за защита, а не като източник на достоверни доказателствени факти. Съдът е обсъдил и противоречивите показания на свидетелите, пояснил е в кои случаи и защо дава вяра на едни и не дава вяра на други като е спазил предписанието по чл. 339, ал. 2, вр. чл. 305, ал.3 от НПК. Няма теоретична забрана да бъдат ценени като годни и достоверни преимуществено или само гласните доказателствени средства от досъдебната фаза, приобщени в съдебната фаза чрез прочитането им по чл. 281 НПК, при положение, че съдът се обоснове в мотивите (на присъдата / решението), защо им дава вяра пред тези, събрани в съдебната фаза. Въпреки теоретичната възможност да основе изводите си само от приобщените доказателствените източници, вътрешното убеждение на съда за инкриминираните деяния и авторството му от подсъдимия К. не е изградено само на събраните по реда на чл. 281 от НПК гласни доказателствени средства. Невярно се твърди и, че показанията на свидетелите, подкрепящи тезата на обвинението, преимуществено са били прочетени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК, при игнориране гаранцията на чл. 281, ал.8 от НПК. По този начин се претендира нарушаване на правото на защита на подсъдимия по чл. 6, т.3, б.”д” от ЕКЗПЧОС. Проверката показа, че е оплакването не почива на данните по делото. В хода на съдебното следствие подсъдимият и защитата му са участвали непосредствено и пряко в разпита на свидетелите, чиито показания са приобщени от досъдебната фаза. Имали са възможност да изискват и да участват при разпита на свидетелите на обвинението. Вън от това, приобщените показания са съпоставени и ценени наред с всички останали събрани доказателствени източници в хода на съдебното следствие. Така, например, свидетелят Е. е разкрил и в досъдебното производство, и в съдебната фаза, че подсъдимият му е предоставил кредит от 5 000 лева с точно описание на мястото, времето и начина на постигане уговорката по заема; посочил е и уговорената лихва в размер на 2000 лева. В съдебното заседание съдът е констатирал противоречие с казаното от свидетеля на досъдебното производство относно факта - уговаряна ли е лихва по кредита, тъй като в съдебно заседание той е посочил, че е дал сумата от 2 000 лева на подсъдимия „от благодарност”, че му е дал паричен кредит от 5 000 лева, а в приобщените от досъдебното производство показания е заявил, че сумата е платена на подсъдимия като уговорена предварително с К. лихва. В процедурата по чл.281, ал.5, вр.ал.1, т.1 от НПК/ спр. т.21 от ДП, протоколи за разпит на свидетел от 31.03.10г.; 14.05.12 год./, пред съдебния състав на БОС, свидетелят категорично е потвърдил верността на показанията си ,дадени в досъдебното производство. По същия начин и първата и въззивна инстанции аргументирано са отговорили в мотивите на присъдата и решението защо са кредитирали показания на свидетелите М. и К., след приобщаването им по цитирания по-горе ред. В мотивите са изложени пространни доводи защо съдебните инстанции са дали вяра на показанията на свид.Е., както и на свид.Т./ приобщени от ДП по чл. 281, ал. 4,вр. ал.1,т.2 от НПК/. Съдебните инстанции са кредитирали показанията на свид.Т. мотивирайки се не само с тяхното подробно и логично съдържание, но и защото в детайли са разкрити отношенията с подс.К.; описал е подробно мястото на срещата с К. и съдържанието на уговореното по заема от 2 500 лева ; посочил е, че подсъдимият го накарал да подпише запис на заповед в някаква тетрадка, в която отбелязал отпуснатия кредит и уговорената лихва; заявил, че е уговорена лихва в размер на 10% . Тези показания са проверени от съдебните инстанции и с показанията на свидетелите П. и М.; с протоколите за претърсване и изземване; с писмените доказателства за уговорена и платена лихва. Ето защо, не е нарушена предвиденото в закона гаранция по чл. 281, ал. 8 от НПК осъдителната присъда да не се основава само на показания, събрани по реда на ал. 4 на същата разпоредба. На същия анализ и оценка при установяването на фактите от предмета на доказване са подложени и показанията на свидетелите Т., С., М., М. и Д., които непротиворечиво са заявили ,че са влезли в отношения на кредитополучатели на различни парични суми с подсъдимия в качеството му на кредитодател с уговорени и заплатени от тях лихви върху заеманите суми. Заявеното от тези свидетели е проверено от съдебните инстанции с данните от писмените доказателства - разписки, записи на заповеди, договори за заеми, от заключенията на съдебно - графологичните експертизи, установяващи авторството на подписите им и тези на подсъдимия в документите, удостоверяващи кредитирането. На стр. 14- 22 от мотивите на решението съставът на БОС подробно е обсъждал защо е приел за достоверни показанията на свидетелите Е., Т., С., М., М., Д., Т., К. Всички те са установили суми поучени в заем от подсъдимия К. срещу уговорени и платени на същия лихви върху тези суми. Относно оспорването в жалбата на доказателствената стойност на съдебно-счетоводните експертизи е наложително да се изтъкне следното: същите са изготвени от лица със съответната специалност, образование и подготовка, поради което не са некомпетентни; правило, а не изключение е, едни и същи вещи лица да бъдат ползвани и на досъдебното производство, и в съдебната фаза на процеса. Този факт не ги прави „предубедени и некомпетентни”, поради което не е необходимо назначаването на нови повторни експертизи от други вещи лица; няма изискване заключенията им да повтарят или да се различават от заключенията на други органи, например – от данъчно ревизионните органи; това зависи от представените счетоводни данни, инструментариума, методите, капацитета и ресурса на лицата и органа, осъществяващи изследването. Възможно е да има както съвпадение, така и пълно разминаване в крайните резултати на един ДРА и заключението на една ССчЕ ; такова ще е налице винаги, когато от органа по приходите са укрити необходимите данни. Извършването на данъчна ревизия и издаването на ревизионен акт, респ. влизането му в сила, не е необходима предпоставка за определяне на данъчното задължение по чл. 255 от НК /чл. 255 - 257 от НК, ред. на ДВ, бр. 62/1997 година/ и за ангажиране на наказателната отговорност по тези норми на закона, както и няма ограничение в НПК данъчни задължения да се установяват и с ДРА/ данъчно ревизионен акт/, наред с останалите доказателствени средства, събрани чрез способите на наказателния процес. Материалите в ДРА са писмени доказателства, които се приобщават и обсъждат наред с всички останали доказателствени източници в наказателния процес/ спр. ТР№1/2009 год. на ОСНК на ВКС/ и не се конкурират по доказателствена сила с останалите доказателствени средства, събрани чрез предвидените в НПК способи. Заключенията на административните органи не са задължителни за наказателните, обратното – актовете на съда и прокуратурата са задължителни за данъчните органи и т.н. Поради което и в тази част възраженията на защитата се явяват несъстоятелни. Не са игнорирани изводите на съдебно-графологическите експертизи, че подсъдимият не е попълвал данъчните декларации и не е упълномощавал свид.Б. да го представлява пред данъчните служби. Отговорено е пространно на доводите на защитата защо съдилищата са приели, че подсъдимият е автор на престъпленията укриване на данъчни задължения по пункт втори на обвинението, макар и да не е попълвал и подписвал инкриминираните годишни данъчни декларации. Допустимо е данъчните задължения да бъдат установени от вещите лица в наказателното производство в рамките на назначените от съда данъчно-счетоводни експертизи, макар и такива да не са били установени от органите по приходите, тъй като са били укрити от тези органи. Присъдата не почива на предположения относно инкриминираните от обвинението деяния по чл. 257/отм./, вр. чл. 255/ отм./ от НК. Те са доказани, както и авторството им от подсъдимия К.. Заключенията на вещите лица за пазарната оценка на имотите за съответния данъчен период на инкриминираната декларация са приети по правилата на закона, съдът от първата и въззивна инстанции са се аргументирали защо ги приемат, въпреки констатациите за липса на каквито и да са писмени доказателства, както по делото, така и в други институции. Не е допуснато касационно основание – нарушение на материалния закон, тъй като законът е приложен правилно. Следва да бъде споделена правилността на правните изводи на инстанционните съдилища за съставомерност на установената съгласно обвинението инкриминирана дейност на подсъдимия под признаците на чл. 252 ал.2, вр. ал.1 от НК, вр. чл.2 ал.1 от Закона за кредитните институции и по чл. чл.257, ал.1 /отм. ДВ бр.75 от 2006г./ , вр. чл.255, ал.1, вр.чл. 2, ал. 2 от НК. Престъплението „лихварство”представлява умишлено и противоправно посегателство върху нормалното функциониране на кредитирането. От морален аспект то е изключително нехуманно и нецивилизовано. Подсъдимият не е давал заеми, които да отговарят на съдържанието на облигационното правоотношение по чл. 240 ЗЗД, а като физическо е извършвал банкова дейност без разрешение – лихварство. На стр. 30-31 съдът е изложил аргументи, които потвърждават обвинителната теза. Посочил е разликата между договора за заем по чл. 240 от ЗЗД и „лихварството” по чл. 252 от НК. Споделят се правните съображения на въззивната инстанция за разликата между заема и лихварството. Според правилото на чл. 2, ал.1 от Закона за кредитните институции /Обн., ДВ, бр. 59 от 21.07.2006 г., в сила от 1.01.2007 г./ публичното привличане на влогове или други възстановими средства и предоставянето на кредити или друго финансиране за своя сметка и на собствен риск, се извършва само от банка /кредитна институция/, която е юридическо лице, след издаване на лиценз. Законът за кредитните институции изчерпателно изброява субектите, които могат да извършват банкови операции в посочени категории кредитни институции и финансови институции и не регламентира възможността физическо лице да извършва банкови сделки. В случая К. е извършвал по занятие като физическо лице предоставянето на кредити срещу уговорена лихва. На практика е действал като кредитна институция, което е недопустимо според императивната забрана на чл. 2, ал.1 от Закона за кредитните институции физически лица да се занимават с банкиране. При установените факти от предмета на доказване, че: подс.К. не е имал разрешение да извършва по занятие банкови сделки нито в качеството му на физическо лице, нито като едноличен собственик на капитала на фирма [фирма], [населено място]; възползвал от затруднението на лицата- заемоискатели, за да им наложи непосилни за тях и изгодни за него условия на кредита, за лесна и бърза печалба от лихви, високи и разорителни за длъжниците, правните изводи за осъществяване състава по чл. 252, ал.2 от НК са правилни . Договорът за заем, уреден като правен институт в чл. 240 от ЗЗД, е възмездна или безвъзмездна сделка, при която заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. При този договор е допустимо уговарянето на лихва, когато е писмено, но когато това не се отнася до предоставянето на парични средства на широк кръг лица, срещу насрещна материална облага – лихва за ползването на заетата сума с основната цел – заемодателят да реализира доходи по занятие от реално предоставени средства на други лица. Последното покрива признаците на дейност на банково кредитиране , поставена под разрешителен, лицензионен режим, съгласно Закона за кредитните институции. При договора за заем помощта за получателя поначало е в рамките на неговите възможности да се издължи. При лихварството се извършват системно, не по-малко от три последователни търговски сделки с непосилно задължаване, често водещо до фалит на изпадналият в затруднение получател, за сметка на висока, лесна, нетрудова и бърза печалба чрез начисляване на лихва за кредитодателя, който извършва това по занятие като основен източник на доходи и средства за препитание. Неподкрепено от материалите по делото е твърдението на защитата, че не е доказано по категоричен и несъмнен начин подсъдимият да е давал заеми на посочените лица и да е получавал лихви от тях; свидетелските показания в тази насока не са противоречиви и непоследователни и доказват точно обратното – че в инкриминираните девет случая са били уговаряни и плащани лихви срещу дадените в заем парични суми като лихвите от раздадените заеми за времето 2007-2009 год. са в размер на 43 147 лева. Както и по-горе беше отбелязано, съдилищата са направили пълен анализ на всички доказателства, вкл. и на противоречивите и колебливи свидетелски показания. /Подробно и изчерпателно в тази връзка е изложението на съда в мотивите „Правни изводи относно обвинението по пункт първи”, стр. 22-31./, които се споделят напълно от настоящият състав на ВКС. Правилни са изводите за съставомерност на деянията по обвинението за укриване на данъчни задължения под признаците на чл.257, ал.1 /отм. ДВ бр.75 от 2006г./ , вр. чл. 255, ал.1, т.2 от НК, вр. чл. 2, ал. 2 от НК. Всяко инкриминирано деяние се отнася до отделен данъчен период ; то е довършено с настъпването на престъпните последици - избягването на установяването и плащането на данъците, а това е обвързано с тяхната изискуемост, т.е с настъпването на срока, посочен в конкретния данъчен материален закон. Наказателното преследване не е изключено по давност, тъй като за всяко едно от деянията към съответния момент законът е предвиждал наказание лишаване от свобода повече от три години. Давността в тези случай е 10 години, абсолютната – 15 години и не е изтекла, считано от довършване на престъпленията за всеки един от трите данъчни периода. Съставът на ВКС споделя правилността на изводите на въззивната инстанция, че неподписването лично от подсъдимият на справките-декларации, не го прави негоден субект на процесното данъчно престъпление, защото той е данъчно задълженото лице по смисъла на чл. 6. , ал.1 от Закона за корпоративното подоходно облагане /отм. 01.01.2007 г./, както и по чл.5 от Закона за облагане доходите на физическите лица /отм. 01.01.2007 г. и субект на инкриминираните деяния. Данъчно задължени лица са тези, които следва в предвидените от закона срокове да изготвят и подадат годишните данъчни декларации/ГДД/ с вярно съдържание, като без правно значение е кой физически е попълнил ГДД. Неоснователно се твърди в жалбата, че подсъдимият не следва да носи отговорност по това обвинение, тъй като според заключениета на съдебно-графологичните експертизи подсъдимият не бил съставил и подписал трите инкриминирани годишни данъчни декларации за 2004, 2005 и 2006 год. Макар и да не са подписани от подсъдимия К., съответно – да са съставени от счетоводителя свид. С. Д., обслужвал счетоводно фирмата на подсъдимия, отговорността за вярното документиране в декларациите за придобитите доходи от подсъдимия през инкриминираните данъчни периоди изцяло тежи върху подсъдимият, тъй като той е данъчно задълженото лице. Установено е от показанията на свид. С. Д., че декларациите са съставени от него, но въз основа на представените му лично от подсъдимият К. данни за реализираните от него доходи. Несъстоятелни са и доводите, че след като за данъчен период 2004г. не е установено по какъв начин и от кого е подадена ГДД в ТД-НАП-Бургас, подсъдимият не бил отговорен за инкриминираното деяние. Приетата от съда съдебно-счетоводна експертиза е заключила, че в НАП-Бургас няма информация кой е подал декларацията за 2004 год., но правилно е изведено о съставът на БАС, че отговорен за подаването й е подсъдимият. Съгласно установената практика, подаването на ГДД следва да е лично от задълженото лице, или чрез негов пълномощник. Установено е от фактическа страна от свид.К. - служителка на НАП-Бургас, обработила декларацията, че ГДД се подава само срещу легитимация на данъчно задълженото лице или от негов пълномощник. Относно данъчен период 2005г. е установено, че попълнената от свид. Ст.Д. ГДД е подадена в НАП-гр.Бургас от свид. В. Б., упълномощен изрично за това действие от подсъдимият; за ГДД за 2006 год. е установено, че е подадена по пощата, попълнена от свид.Д. с данни, посочени от подсъдимия. При тези факти, съдът правилно е извел, че подсъдимият е съзнавал неистинността на данните в декларациите като по този начин съзнателно и умишлено е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения. Не е допуснато касационно основание по чл. 348, ал. 1т. 3 от НПК. В жалбата се декларира несъгласие с вида и размера на наложените на подсъдимия наказания за извършените престъпления, без посочване на конкретни доводи. Законосъобразно е намерил приложение чл. 54 от НК при индивидуализацията на наказанията на подсъдимия като изчерпателно са установени и анализирани определящите отговорността обстоятелства и тяхното съотношение. Правилно е преценена високата степен на обществена опасност и на двете престъпни посегателства с оглед механизма и продължителния период на извършване на деянията; броя на сключените сделки; размера на придобитите неправомерни доходи; обремененото съдебно минало на дееца. Високата степен на обществена опасност на деянията и дееца е отчетена правилно и предвид броя на отделните данъчни престъпления - избягване на плащането на данъчни задължения с потвърждаването на неистина в данъчни декларации за три поредни данъчни периода. Осмислена е и трайността на престъпния умисъл при извършване на престъпленията в съвкупността, и високата им разпространеност в обществото. Определените наказания „лишаване от свобода" и „глоба” са в размерите на специалния минимум на санкциите за съответните престъпления и са справедливи. Съобразени с превеса на смекчаващите вината на К. обстоятелства са напреднала възраст, недобро здравословно състояние, добри характеристични данни. Наложените наказания са в съответствие с целите по чл. 36 от НК. Определеното общо най-тежко наказание от пет години лишаване от свобода и присъединеното към него наказание глоба от 5 000 лева са стриктно съобразени с нормата на чл. 23 от НК. Правилно е приложен императивът на чл. 68, ал.1 от НК за отделно изтърпяване от подсъдимия и на наказанието от шест месеца „лишаване от свобода", отложено по реда на чл. 66, ал.1 от НК с тригодишен изпитателен срок, с влязло в сила на 28.06.2002 год. определение за решаване със споразумение на нохд №280/2002г. на Софийския окръжен съд. Съставът на ВКС не споделя правилността на изводите на въззивната инстанция по приложението на чл. 59 ал.1 и чл. 61 от ЗИНЗС, наложили изменението на присъдата в частта относно режима на изпълнение на активираното наказание от шест месеца лишаване от свобода, определено по предходното осъждане на подс.К., от „строг” на „общ” режим, в затворническо общежитие от „открит тип”. Въззивният съд е допуснал нарушение на чл. 59 ал.1 и чл. 61 от ЗИНЗС, което не може да бъде отстранено от касационната инстанция, предвид забраната за влошаване положението на подсъдимия, когато производството е образувано само по негова жалба / правилото non bis in idem/. Следва да се изтъкне, че при активиране по реда на чл. 68, ал.1 от НК изпълнението на предходно осъждане на подсъдимото лице на „лишаване от свобода”, отложено за изпълнение по чл. 66, ал.1 от НК, когато в изпитателния срок лицето е извършило друго умишлено престъпление от общ характер, за което е осъдено на „лишаване от свобода”, то не може да се счита „за осъждано за първи път на наказание „лишаване от свобода", по см. на чл. 59, ал.1, предл. първо от ЗИНЗС, независимо дали предходното му осъждане е било за умишлено или за непредпазливо деяние. Това е така, защото типът на мястото за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода” и свързаният с него режим на изтърпяване, се определят към момента, в който се привежда в изпълнение наказанието, чието изпълнение е било отложено по чл. 66, ал.1 от НК, а не към момента на постановяване условното наказание. Ето защо, правилното приложение на материалния закон е изисквало да се съобрази чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 ЗИНЗС с определяне на първоначален "строг" режим на изтърпяване на активираното наказание лишаване от свобода, „в затвор”, какъвто правилен извод е направен от първостепенният съд. Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намери, че не са допуснати касационни основания в атакуваното въззивно решение, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното и на основание чл. 354, ал. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение №180/21.01.2014 год., постановено по внохд № 164/2014 год. на Бургаски апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: