Р Е Ш Е Н И Е № 214 София, 20 декември 2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесети октомври две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: МАЯ ЦОНЕВА КРАСИМИРА МЕДАРОВА при участието на секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев н. дело № 819/2016 година. Производството е образувано по касационна жалба от служебния защитник на подсъдимия И. Ц. И. срещу решение № 196 от 18.05.2016 год. по ВНОХД № 238/2016 год. по описа на Софийски апелативен съд /САС/, с което е потвърдена присъда № 30 от 03.02.2016 год. по НОХД № 4189/2015 год. на Софийски градски съд /СГС/. В нея се излагат основанията за проверка по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 от НПК, като доводите в тяхна подкрепа са следните: Съдът не е изпълнил задължението си да провери и съпостави всички събрани по делото доказателства така, както изисква разпоредбата на чл. 107, ал. 3 от НПК. Не са събрани безспорни и категорични доказателства за авторството на касатора, като обвинителната теза е възприета за доказана само въз основа на показанията на пострадалия, на които съдът се е предоверил. За съществено процесуално нарушение, ограничило правото на защита на касатора е посочена липсата на пълен, всестранен и обективен анализ на доказателствената съвкупност. Като последица е заявен порок във формирането на вътрешното убеждение на решаващия съд за виновността на И. по предявеното му обвинение и неправилно приложение на закона, отразило се и при определянето на явно несправедливо наказание. Съобразно с изброените плакванията се правят алтернативни искания за отмяна на решението и оправдаване на подсъдимия или за връщане на делото за ново разглеждане от друг въззивен състав за отстраняване на допуснатите нарушения на процесуалния и материален закон. Основанието за изменяване на обжалвания съдебен акт по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК е посочено бланкетно, доколкото не е подкрепено с конкретни доводи. В съдебното заседание пред настоящата инстанция касаторът и защитата поддържат подадената жалба по изложените в нея и в представени писмени бележки съображения. Повереникът на частния обвинител и граждански ищец А. А. С. изразява становище, че не са налице релевираните от касатора основания за отмяна или изменяване на въззивното решение, поради което моли жалбата му да бъде оставена без уважение. Прокурорът даде заключение за неоснователност на касационната жалба при отсъствие на допуснати нарушения на материалния и процесуален закон, и справедливост на наложеното на подсъдимия наказание. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите в жалбата, становищата на страните и в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 от НПК за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 30 от 03.02.2016 год. по нохд № 4189/2015 год. Софийският градски съд е признал подсъдимият И. Ц. И. за виновен в това, че на 23.07.2014 год., около 14.00 ч., на адрес [населено място],[жк], пред [жилищен адрес] при условията на опасен рецидив направил опит умишлено да умъртви А. А. С., като опитът е останал недовършен поради независещи от дееца причини, поради което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 12, пр. 1 вр. чл. 115 вр. чл. 18, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б.“а“ и б. „б“ и чл. 54 от НК го е осъдил на шестнадесет години лишаване от свобода. На основание чл. 61, т. 2 вр. чл. 60, ал.1 от ЗИНЗС съдът е определил първоначален „строг” режим за изтърпяване на наказанието в затвор. На основание чл. 59, ал. 1 НК от определеното наказание е приспаднато времето, през което И. Ц. И. е бил задържан с мярка за неотклонение ,,задържане под стража”, както и времето, през което е бил задържан със заповед по ЗМВР и с постановление на СГП, считано от 03.11.2014 г. до влизане на присъдата в сила. С присъдата, на основание чл. 45 от ЗЗД подсъдимият И. Ц. И. е осъден да заплати на А. А. С., сумата от 25 000 /двадесет и пет хиляди/ лева, представляваща причинени от деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на деянието – 23.07.2014 год. до окончателното изплащане на всички дължими суми, като предявения граждански иск до пълния предявен размер от 100 000 лева е отхвърлен като неоснователен. По реда на чл. 301, ал. 1, т. 11 и 12 от НПК, съдът се е произнесъл по веществените доказателства; по дължимата на държавата такса върху размера на уважения иск; по направените разноски по делото, както и по разноските, направени от частния обвинител и граждански ищец, които присъдил в тежест на подсъдимия. С обжалваното решение първоинстанционната присъда е потвърдена. Подадената касационна жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. От направените с нея и с писмените бележки оплаквания, на първо място следва да бъдат разгледани онези, ангажиращи основанието по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, доколкото неправилното приложение на материалния закон е релевирано като резултат от допуснати от съдилищата съществени процесуални нарушения. Развитият от подсъдимия и защитата довод, че разследването е проведено от незаконен състав поради липса на приложен към делото протокол за случаен избор на разследващ орган по реда на чл. 13 от Закона за министерство на вътрешните работи, както и че съдебното производство е разгледано от незаконен състав поради липса на документ, удостоверяващ избора на съдебните заседатели, е несъстоятелен. Посочената норма от ЗМВР установява правила и ред за привличането на доброволни сътрудници, които съдействат на органите на МВР в оперативно - издирвателната им дейност, което няма каквото и да било отношение към процесуалните задължения на разследващите органи в наказателното производство. Обстоятелството, че по делото не е наличен протокол за избор чрез жребий на съдебни заседатели не сочи на допуснато нарушение на чл. 72, ал. 2 /изм./ от Закона за съдебната власт, ограничило правото на подсъдимия на справедлив процес по смисъла на чл. 6, § 1 от ЕКПЧ по две съображения. Първото от тях е, че изискването съгласно актуалната редакция на чл. 72, ал. 2 от ЗСВ за всяко дело да се определят основни и резервни съдебни заседатели на принципа на случайния подбор чрез електронно разпределение, е въведено с измененията на ЗСВ /ДВ, бр.62, в сила от 09.08.2016 год./, което е след датата на разглеждане и решаване на делото от първоинстанционния съд. Посочената разпоредба от вътрешното законодателство няма ретроактивно действие по отношение на вече образувани производства, което следва от процесуалния характер на нормата от цитирания устройствен закон. На второ място, липсата на документ, удостоверяващ избора на съдебните заседатели, би могла да бъде разглеждана в светлината на допуснато процесуално нарушение, опорочило провеждането на справедлив процес и налагащо отмяна на съдебния акт с връщане на делото за ново разглеждане, в хипотезата на предубеденост и заинтересованост на членовете от състава по смисъла на чл. 29, ал. 2 от НПК или на останалите ограничения по чл. 29, ал. 1 от НПК, каквито по делото не се установяват. Законодателят, обаче, не го е предвидил като самостоятелно абсолютно процесуално нарушение и основание за отмяна на актовете на съдебните органи по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 3 от НПК. Последната разпоредба регламентира като съществено процесуално нарушение постановяването на присъда или решение от незаконен състав – състав, в който участва съдия или съдебен заседател, за който съществува пречка по чл. 29, ал. 1 и 2 от НПК да се произнася при решаване на въпросите за вината и отговорността на подсъдимия. В разпоредбата на чл. 348, ал. 3, т. 3 от НПК не е предвидено като абсолютно процесуално нарушение участието на прокурор на досъдебното производство и в съдебната фаза на процеса, който не е избран на базата на принципа – случаен подбор съгласно чл. 9 от ЗСВ. Само на това основание е недопустимо да се отменят присъда или решение, като постановени при допуснато съществено процесуално нарушение. Останалите доводи за допуснати нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК в дейността на съда при анализа и оценката на събраните по делото доказателствени източници, както и по правната квалификация на инкриминираното деяние не се подкрепят от данните по делото. Въззивният съд, изпълнявайки задължението си да провери изцяло правилността на постановената присъда, е подложил на собствен внимателен анализ доказателствата и средствата за тяхното установяване, като е обективирал този анализ в решението си. Събраните в хода на първоинстанционното съдебно следствие доказателства – гласни, писмени и веществени, и експертните заключения са били обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Оценъчната дейност на апелативният съд е реализирана при спазване на правилата на формалната логика, като доказателствата са ценени съобразно действителното им съдържание, изложени са убедителни мотиви във връзка с кредитирането им. При извършване на тази собствена дейност по оценка и анализ на доказателствата, въззивният съд е възприел като правилно установена фактическата обстановка – такава, каквато е възприета в мотивите на първоинстанционната присъда. Обстоятелствата, подлежащи на установяване съобразно поставените от обвинението фактически рамки, са изведени въз основа на изпълнение на изискванията за обективност, всестранност и пълнота. На всички направени от подсъдимия и защитата възражения, идентични с развитите пред настоящата инстанция, въззивният съд е отговорил обстойно и мотивирано в съответствие с изискването по чл. 339, ал. 2 от НПК. Поставените от защитата на подсъдимия акценти върху обстоятелството, че не е намерено оръжието, с което е стреляно по пострадалия, както и във връзка с неустановения мотив за извършване на инкриминираното деяние, не обосновават априори извод за отсъствие на доказателствена основа и невъзможност за постановяване на осъдителен съдебен акт. Изложените на л. 7, 8, 15 и 16 от обжалваното решение мотиви съдържат отговор на посочените възражения, направени и пред настоящата инстанция, който не следва да бъде преповтарян в неговата цялост. При положение, че видът на пистолета е относително индивидуализиран като неустановен по модел и марка, но произвеждащ изстрели с патрони „марка” с калибър 7, 65 мм., и използването му по отношение на пострадалия е безспорно установено, фактът на физическото му неоткриване не поставя под съмнение изводите относно авторството на деянието. От друга страна, съдилищата правилно са установили липсата на инцидентен характер за извършване на деянието и личен мотив за подсъдимия. Към изложените в тази връзка на л. 12 от въззивното решение съображения следва да се добави и това, че мотивът за лишаване от живот не представлява задължителен признак от състава на чл.116, ал.1, т.12 НК, поради което неустановяването му не води до несъставомерност на извършеното престъпление от субективна страна. Последната изисква установяване умисъла на дееца, обективиран в извършените от него действия. В конкретния случай използването на оръжие ведно с обстоятелството, че произведените в гръб изстрели са четири и са били насочени към бягащ човек е израз на пълно незачитане на най-ценното човешко право - правото на живот, което не сочи на друга форма на виновно поведение, освен пряк умисъл. Обстоятелството, че в хода на досъдебното производство не е работено по друга версия за поръчителство и извършителство на инкриминираното деяние от други лица не може да бъде разглеждано на плоскостта на процесуалните нарушения, още повече като съществено такова, довело до ограничаване правото на защита на подсъдимия или правото му на справедлив процес. Наказателнопроцесуалните норми не предвиждат ред, по който преценката за образуване на досъдебно производство, свързана с наличието на достатъчно данни, т.е. с достатъчно доказателства за извършено престъпление; действията по разследване, свързани с работата по конкретна работна версия и събиране на подкрепящи я доказателства; привличането на едно или друго лице в качеството му на обвиняем; възможността за преминаване от едно т. нар. „работно обвинение” към друго и внасянето на обвинителен акт, да могат да бъдат ревизирани от съдилищата. Съгл. чл. 127, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от Конституцията на Република България прокуратурата следи за спазване на законността, като ръководи разследването и упражнява надзор за законосъобразното му провеждане; може да извършва разследване; привлича към отговорност лицата, които са извършили престъпления и поддържа обвинението по наказателни дела от общ характер. Вмешателство в посочените правомощия на прокуратурата е недопустимо. Поради това, оплакването за непризоваване в хода на досъдебното производство на посочения от подсъдимия свидетел М. С., не следва да получи отговор. Недопустимо е и направеното от И. пред касационната инстанция искане делото да бъде върнато на разследващите органи за разпит на посочения свидетел, както и за извършване на други следствени действия, подробно описани в представеното в съдебното заседание пред настоящия състав и приложено по делото „искане” с характер на писмени бележки. Правомощията на Върховния касационен съд при постановяване на решение, очертани в чл. 354 от НПК не предвиждат процесуална възможност за удовлетворяване искането на подсъдимия за връщане на производството в досъдебната му фаза. В хода както на проведеното съдебно следствие от първостепенния съд, така и пред въззивната инстанция, подсъдимият не е правил искане за призоваване и разпит на свидетеля С., независимо от предоставената му за това законова възможност с оглед правата му по чл. 55 от НПК. В съдебно заседание, проведено от СГС на 03.02.2016 г. И. е дал обяснения във връзка с личностната оценка на С. за пострадалия А. С., както и обстоятелства извън предмета на доказване по настоящото производство. Неоснователна е и критиката към доказателствената дейност на съдилищата във връзка с приобщаването и кредитирането на показанията на свидетелите А. М., Ж. К. и А. А. С., съдържащи доказателствена информация за идентификация личността на дееца по характерното и известно на свидетелите прозвище на И.. След проведен разпит на първия от тях в съдебно заседание на 09.12.2015 г. /л. 196-197 от НОХД № 4189/2015 год./, СГС е отстранил констатираните противоречия с показанията му от досъдебното производство по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал.1, т. 1 и т. 2 от НПК. Свидетелите К. и А. А. С. са дали показания в проведеното от СГС съдебно заседание на 11.01.2016 г. / /л. 309-312 от НОХД № 4189/2015 год./. Посочените гласни доказателствени източници са логични, непротиворечиви и последователни, поради което правилно им е дадена вяра, като изложените за това на л. 5 и л. 14 от въззивното решение мотиви са в достатъчен обем. Всеки един от тримата свидетели установява обстоятелството, че именно подсъдимия И. е известен с прякора „К.”, като Ж. К. и А. А. С. установяват и твърдението на пострадалия, настанен след инцидента в УМБАЛСМ „Пирогов”, убеждение, че „К.” го е прострелял. Изцяло лишено от основание e твърдението в касационната жалба, че осъждането на И. И. се основава единствено на показанията на пострадалия Станоeв. Фактическите положения, касаещи поведението на извършителя на опита за убийство непосредствено преди деянието, както и конкретните му действия, насочени срещу пострадалия, са установени при логичен и последователен анализ на преки доказателства, изводими от показанията на пострадалия и от тези на свидетелките Т. Г. и С. М., които взаимно се допълват и не си противоречат. Изложените в тази връзка съображения на л. 12 и 13 от въззивния съдебен акт съдържат отговор в пълнота на всички отправени упреци от защитата по отношение непосредствените възприятия на свидетелките от инцидента, външността на И., механизма на деянието, първоначалното местонахождение на И. - лице в лице с пострадалия преди произвеждането на изстрелите и съответната възможност на последния да разпознае нападателя си. Съвкупният анализ на посочените по-горе гласни доказателствени източници и съпоставката им с наличната по делото доказателствена маса, включваща експертни заключения, писмени и веществени доказателства, е обосновал законосъобразен извод относно авторството на деянието. При отсъствие на допуснати нарушения на процесуалните правила, материалният закон е приложен правилно. Оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание, поддържано от касатора и защитата с доводи за прекомерност и за влошено здравословно състояние на И. също е неоснователно. При индивидуализацията на наказанието по вид и размер са съобразени лошите характеристични данни и многобройните предходни осъждания, наложили обоснован извод за висока степен на обществена опасност на дееца. При положение, че с такава се отличава и извършеното деяние, наказанието лишаване от свобода в размер на шестнадесет години, с година над предвидения по съответния текст на обвинението санкционен минимум, е определено в съответствие с изискването за постигане целите на личната и генералната превенция. От друга страна, заболяванията на подсъдимия не налагат смекчаване на наказателната му отговорност, доколкото видно от наличната по делото медицинска документация, същите не са от естество, налагащо спешно оказване на медицинска помощ или неотложна хирургична намеса. Настоящият съдебен състав не намира основание за корекция и в частта по присъденото в тежест на подсъдимия на основание чл. 45 от ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди, причинени на пострадалия в резултат на извършеното деяние в размер на 25 000 /двадесет и пет хиляди/ лева. Претърпените от А. С. болки и страдания вследствие на двете огнестрелните наранявания, както и във връзка с последващото му лечение и възстановяване са обсъдени от съдилищата в тяхната цялост и оценени в справедлив размер. Воден от горните съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд на РБ, трето наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 196 от 18.05.2016 год., постановено по ВНОХД № 238/2016 год. по описа на Софийски апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.