Р Е Ш Е Н И Е № 233 София, 26.07.2011 година Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на шести юни две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА ОЛГА КЕРЕЛСКА при участието на секретаря Аксения Григорова разгледа докладваното от съдията ДЕКОВА гр.дело №566 по описа за 2011 год. Производството е по чл.303 и сл. от ГПК. Образувано е по молба на И. С. С. и К. С. Х., двамата от [населено място], за отмяна на основание по чл.303, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК на влязло в сила решение, постановено на 28.09.2005г. по гр.д.№160/2005г. на Смолянски окръжен съд, с което е оставено в сила решението от 21.01.2005г. по гр.д.№153/2004г. на Златоградски районен съд за уважаване на предявения от Д. З. Б. от [населено място], иск с правно основание чл.322, ал.1 от ГПК/отм./. В молбата за отмяна се сочат отменителни основания по чл.303, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК. С молбата са представени две съдебни решения, които молителят счита, че са относими към посочените основания за отмяна. Ответникът по молбата за отмяна Д. З. Б. оспорва молбата за отмяна като неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Претендира разноски. По подадената молба за отмяна Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отд. намира следното: Молбата за отмяна е процесуално допустима, но е неоснователна. С влязло в сила решение, постановено на 28.09.2005г. по гр.д.№160/2005г. на Смолянски окръжен съд, е оставено в сила решението от 21.01.2005г. по гр.д.№153/2004г. на Златоградски районен съд за уважаване на предявения от Д. З. Б. срещу И. С. С. и К. С. Х. иск с правно основание чл.322, ал.1 от ГПК/отм./ за заплащане на причинените вследствие на обезпечението – спиране на строителството, вреди. Молителят се позовава на нови писмени доказателства – Решение №5121/20.04.2010г. по адм.д.№7703/2008г. на Върховния административен съд и потвърденото с него решение, постановено на 04.03.2008г. по адм.д.№236/2007г. на Смолянски административен съд, с което е отхвърлена жалба на Д. Б. и др. Срещу заповед №ДК-10-25/19.10.2007г. на началника на РДНСК [населено място], с която е отменен Акт за узаконяване №4/20.09.2007г. на гл.архитект на [община]. Отмяна по чл.303, ал.1, т.1 от ГПК може да се допусне, когато се открият нови обстоятелства или нови доказателства, които са от значение за решаването на спора, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. В случая обстоятелството – влизане в сила за заповедта за отмяна на акта за узаконяване – е настъпило след влизане в сила на съдебното решение, чието отмяна се иска, а доказателствата не са новооткрити, а новосъздадени - създадени след постановяване на съдебното решение, поради което те не се явяват нови обстоятелства и нови доказателства по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 от ГПК. Новите доказателства трябва да са съществували при разглеждане на делото. В случая това не е така, поради което неоснователно се иска отмяна на основание тези доказателства. Молбата за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.3 от ГПК не може да се уважи, тъй като разпоредбата има предвид индивидуални административни актове само когато на тях е основано решението, чиято отмяна се иска. В разглеждания случай в решението, чиято отмяна се иска, е прието, че законността на строежа, който е извършен, е без правно значение за спора с правно основание чл. 322, ал.1 от ГПК/отм./ за обезщетение за вредите от наложеното обезпечение, поради което ищецът не е могъл да да осъществи строежа и да извлича ползи от него. Доводите, че въпросът за законността на строителството е от правно значение за спора, касаят правилността на въззивното решение и не могат да бъдат разглеждани в производството за отмяна по чл.303 от ГПК, което е средство за извънреден, извънинстанционен контрол на влезли в сила решения на основанията, изрично посочени в закона. В това производство се преценява единствено дали е налице релевираното основание за отмяна на влязлото в сила съдебно решение, а в правилността на съдебното решение се проверява по реда на инстанционния контрол, който е изчерпан с влизане в сила на въззивното решение. Предвид изложеното молбата за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК е неоснователна и следва да се остави без уважение. С оглед изхода на спора на ответника по молбата за отмяна следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение за настоящото производство в размер на 600лв. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ без уважение молбата на И. С. С. и К. С. Х., за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК решение, постановено на 28.09.2005г. по гр.д.№160/2005г. на Смолянски окръжен съд. ОСЪЖДА И. С. С. и К. С. Х. да заплатят на Д. З. Б. сумата 600лв. – разноски по делото. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: