О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   № 296   София, 09.04.2010 година       Върховният касационен съд на Република България, първо   търговско отделение, в закрито заседание на 31.03 . две хиляди и десета година, в състав:     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА                                                      ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА                                                                                                                         МАРИАНА КОСТОВА     при участието на секретаря и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева ч.т.дело №129/2010  година   Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК по повод подадена частна касационна жалба от „Т”АД с вх. №57704/ 29.10.2009 год. на Софийския градски съд срещу определение от 30.09.2009 год. по ч.гр.д. №3 429/2009 год. на Софийския градски съд, ГО, с което е оставена без уважение частната му жалба срещу разпореждане от 09.06.2008 год. по гр.д. №14134/2008 год. на Софийския районен съд, І ГК, 49 състав , с което е отхвърлено заявлението на настоящия частен жалбоподател за издаване на основание чл.410 ГПК във вр. с чл.154 ЗЕ заповед за изпълнение срещу Ф. М. С. за сумата 2 700.11 лв. незаплатена топлинна енергия и за сумата 660.82 лв. лихва за забава за периода от 02.05.2004 год. до 29.01.2008 год. С обжалваното определение Софийският градски съд е възприел изводите на районния съд, че подаденото от частния жалбоподател заявление за издаване на заповед за изпълнение е неоснователно, защото то е нередовно по смисъла на чл.127, ал.1,т.4 ГПК- не са изложени фактическите твърдения за произхода на отговорността на длъжника- т.е. не е посочено въз основа на кой договор се претендира заплащането на доставената топлинна енергия, както и не е уточнен кой е топлоснабденият недвижим имот. Частният жалбоподател „Т”АД твърди, че обжалваното определение е неправилно, постановено при наличие на всичките основания за касационно обжалване по смисъла на чл.281, т.3 ГПК. Подържа, че не са налице основанията, съдържащи се в чл.411, ал.2, т.1 във вр. с чл.410, ал.2 ГПК, при които съдът отказва издаването на исканата заповед за изпълнение. Навежда довода, че вземането срещу длъжника произтича от ползване доставената от жалбоподателя „Т” АД топлинна енергия, а по отношение на непосочването на топлоснабдения имот, съдът е бил длъжен да укаже да бъде отстранена нередовността на заявлението. Подържа основанието за селектиране на касационната жалба по чл.280, ал.1,т.2 ГПК, като твърди, че по въпроса дали е предвиден ред за отстраняване евентуалните нередовности на заявлението за издаване заповед за изпълнение съществува противоречива съдебна практика. Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу определение, подлежащо на касационно обжалване/, поради което е процесуално допустима. Частният жалбоподател „Т”АД е формулирал общото основание за достъп до касационно обжалване чрез поставения процесуалноправен въпрос за задължението на съда за даване указания за отстраняване евентуална нередовност на заявлението. Той е обусловил правните изводи на съда, по него съществува противоречива съдебна практика, включително и служебно известна на съда, поради което обжалваното въззивно определение ще следва да бъде допуснато до касационен контрол. Частната жалба е неоснователна. Правилно Софийският районен съд е отхвърлил подаденото от частния жалбоподател заявление за издаване заповед за изпълнение по чл.410 ГПК във вр. с чл.154 ЗЕ, защото не е съобразено с изискванията на чл.127, ал.1,т.4 ГПК . Абсолютна процесуална предпоставка за разглеждане на заявлението е неговата редовност. От аргумент за противното на нормата на чл.411, ал.2,т.1 ГПК следва, че съдът не разглежда заявлението, ако то не отговаря на изискванията на чл.410 ГПК, който текст в алинея втора препраща към необходимото съдържание на исковата молба, уредено в чл.127, ал.1 ГПК. В точка четвърта на посочената правна норма е регламентирано изискването за посочване на обстоятелствата, на които се основава искането, които в случая не са посочени в заявлението за издаване заповед за изпълнение. Неоснователни са доводите на частния жалбоподател, че съдът е бил длъжен да укаже на заявителя да отстрани нередовността на заявлението. Нормите за поправяне на нередовната искова молба не намират субсидиарно приложение към заповедното производство. С разпоредбата на чл.410, ал.2 ГПК законодателят препраща само към изискванията за редовност на исковата молба, а не и към нормата на чл.129 ГПК, регламентираща задължението на съда да указва на ищеца да отстрани нередовността й. И това не е случайно, а произтича от особения характер на заповедното производство, отличаващо се с бързина и целящо да се развие предимно пред една инстанция. Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд   О П Р Е Д Е Л И:   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „Т”АД срещу определение от 30.09.2009 год. по ч.гр.д. №3 429/2009 год. на Софийския градски съд, ГО. Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: