Ключови фрази
Частна касационна жалба * преклузивен срок * адвокатско възнаграждение * прекомерно адвокатско възнаграждение


4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№167
Гр.София, 05.03.2012г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на втори март през две хиляди и дванадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева

при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, ч.т.д.№ 119 по описа за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Г. Я. Е., [населено място] срещу определение № 1646/29.11.2011г., постановено по в.гр.д.№ 1252/11г. от Пловдивския апелативен съд, с което е отменено определение № 777/05.10.2011г. по гр.д.№ 183/08г. на Кърджалийския окръжен съд за оставяне без уважение на молбата на А. Б. И. – [фирма] с характер на искане по чл.248 ГПК против определение от 14.06.2011г.и същият е осъден да заплати на частния жалбоподател сумата от 3000 лв. адвокатско възнаграждение, като е определил размера му на сумата от 432 лв.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът оспорва частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отд. констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК, и е спазен преклузивният срок по чл.275, ал.1 ГПК.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че се претендира адвокатско възнаграждение от ответника по иска, по който производството по делото е прекратено. С договора за правна защита и съдействие е уговорен размер от 3000 лв., който е счетен за прекомерен с оглед на извършената от адвоката работа.
Частният жалбоподател поставя въпроса за приложението на нормата на чл.78, ал.5 ГПК, като твърди, че е налице противоречива съдебна практика относно момента, до който следва да се направи искане за намаляване на заплатеното адвокатско възнаграждение. Представени са влезли в сила определения.
Въпросите са основани на данните по делото, а именно: С молба от 16.05.2011г. ищецът по иска И. е заявил оттегляне на исковата молба. На проведеното съдебно заседание на 14.06.2011г., когато производството по делото е прекратено, се е явила адв.П. и е заявила искане за присъждане на разноските на ответника, представила е списък по чл.80 ГПК и договор за правна защита от 13.06.2011г. Искане за намаляване на адвокатското възнаграждение не е направено при представяне на списъка в откритото съдебно заседание.
Видно от определение № 51/24.03.2011г. по т.д.№ 271/10г. на І т.о. на ВКС е прието, че искането по чл.78, ал.5 ГПК за намаляване на размера на адвокатското възнаграждение, заявено с молбата по чл.248 ГПК, е преклудирано, след като за страната е съществувала процесуалната възможност да го направи в откритото съдебно заседание, когато е бил представен списъка по чл.80 ГПК. В определение № 117/24.01.2011г. по ч.гр.д.№ 640/11г. на СГС и определение № 331/16.09.2008г. по в.ч.гр.д.№ 215/08г. на Кърджалийския окръжен съд е прието, че искането за намаляване на адвокатското възнаграждение може да се заяви при обжалване за издадена заповед за изпълнение в частта за разноските.
Настоящият състав на ВКС, ТК, І отд. счита, че следва да се допусне касационното обжалване съгласно чл.280, ал.1, т.3 ГПК, доколкото определението от 24.03.11г. не представлява задължителна за съдилищата практика на ВКС, тъй като не е постановено по реда на чл.274, ал.3 ГПК, а определенията на окръжните съдилища касаят заповедното производство.
По поставения въпрос ВКС намира следното:
Съгласно чл.78, ал.5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер по чл.36 от Закона за адвокатурата.
С разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК бе изоставена възможността съдът по своя инициатива да намалява заплатеното от страната адвокатско възнаграждение, както това бе уредено от нормата на чл.64, ал.4 ГПК /отм./. Следователно, преценката за прекомерност с оглед на действителната фактическа и правна сложност на делото, осъществявана от съда по чл.78, ал.5 ГПК, се предшества от искане на насрещната страна. Молбата за намаление предполага запознаване с претенцията за разноски, която следва да обективирана в списък по чл.80 ГПК. Предназначението на списъка е, не само да се улесни съдът при изчисляването на разноските, но и да се внесе яснота за насрещната страна относно вида и размера на претендираните разноски. Принципът на равенство на страните в процеса по чл.9 ГПК задължава съда да им предостави равна възможност да упражняват предоставените им права. Законодателят е ограничил срока за представяне на списъка до приключване на последното заседание в съответната инстанция. За съда не съществува задължение да указва на противната страна за наличието на правото по чл.78, ал.5 ГПК. Искането може да бъде заявено и устно в открито съдебно заседание, като крайният срок следва да се определи съобразно със срока за депозиране на списъка. В този смисъл, упражняването на правото да се иска намаление на адвокатското възнаграждение следва да се счита за ограничено до приключване на устните състезания в съответната инстанция.
С изменението на нормата на чл.80 ГПК с ДВ бр.100/2010г. непредставянето на списък преклудира правото на страната да иска изменение на решението в частта за разноските. Производството по чл.248 ГПК има за цел поправяне на допуснати от съда грешки при определяне на отговорността за разноските - чл.253 ГПК. Грешките могат да се изразяват, както в неточно изчисляване, така и в неправилно отхвърляне на някои от претенциите, но с въведеното изискване изменението на решението в частта за разноските да може да се разгледа само при представен списък, ограничава проверката на съда до исканията, заявени в списъка. След като страната не може да представи списъка едновременно с молбата по чл.248 ГПК, то насрещната страна не разполага с правото да иска намаление на адвокатското възнаграждение едва с искането за изменение на решението в частта за разноските. Молбата по чл.248 ГПК би била основателна, ако са налице предпоставките по чл.78, ал.5 ГПК и ако съдът е присъдил възнаграждение без да е представен списък или страната – молител е била лишена от възможността да се запознае със списъка, или до приключване на последното заседание е направено искане за намаляване на адвокатското възнаграждение по представения списък.
По тези съображения на поставения въпрос следва да се отговори в смисъл, че искането по чл.78, ал.5 ГПК за намаляване на размера на адвокатското възнаграждение, заявено с молбата по чл.248 ГПК, е преклудирано, ако за страната е съществувала процесуалната възможност да го заяви в откритото съдебно заседание, когато е бил представен списъка по чл.80 ГПК.

По същество на частната жалба.
В случая, искането на страната за намаление на адвокатското възнаграждение, не е било заявено при разглеждане на делото. В откритото съдебно заседание на 14.06.2011г. ответникът по иска е направил искане за присъждане на разноските и е депозирал списък по чл.80 ГПК. Списъкът съдържа описание на претендираното от страната адвокатско възнаграждение, като е представен и документ за заплащането му. Ищецът по иска - настоящ ответник по частната жалба не е изпратил представил за заседанието. Правото му да иска намаление е преклудирано до края на откритото съдебно заседание. Молбата по чл.248 ГПК е основана на прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, което не би могло да бъде намалявано след като искането по чл.78, ал.5 ГПК не е своевременно заявено.
С оглед на изложеното определение № 777/05.10.2011г. по гр.д.№ 183/08г. на Кърджалийския окръжен съд за оставяне без уважение на молбата по чл.248 ГПК на А. Б. И. – [фирма] за изменение на определение от 14.06.2011г. за осъждането му да заплати на Г. Я. Е. сумата от 3000 лв. адвокатски хонорар е законосъобразно. Обжалваното въззивно определение е неправилно. Апелативният съд е отменил определението от 05.10.2011г. в частта за присъдения адвокатски хонорар от 3000 лв., като е определил размера на възнаграждение от 432 лв. Определението следва да се отмени изцяло, като се остави без уважение молбата по чл.248 ГПК.
Разноски за настоящото производство не се присъждат, тъй като частният жалбоподател не е представил списък по чл.80 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд


О П Р Е Д Е Л И :


ОТМЕНЯ определение № 1646/29.11.2011г., постановено по в.гр.д.№ 1252/11г. от Пловдивския апелативен съд, като ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл.248 ГПК на А. Б. И. – [фирма], [населено място], общ К., [улица], за изменение на определение от 14.06.2011г. по гр.д.№ 183/08г. на Кърджалийския окръжен съд в частта за разноските - за осъждането му да заплати на Г. Я. Е., [населено място], [улица], к-с “П.”, вх.Д ,офис 10, сумата от 3000 лв. адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.