Р Е Ш Е Н И Е № 193 София, 27.07.2010 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и десета година, в състав: Председател: Добрила Василева Членове: Маргарита Соколова Г. Г. при секретаря Е. П., като разгледа докладваното от съдия Г. гр.д.№ 240 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. К. Н. и Н. Г. Н. от гр.Варна срещу решение №620 от 12.06.08г. по гр.д.№2531/07г. на Варненския окръжен съд. В жалбата се поддържат оплаквания, че поради допуснати съществени процесуални нарушения, въззивният съд неправилно отхвърлил предявения иск по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ. Ответниците в производството – общинска служба „Земеделие” А. и община А. не вземат становище по жалбата. С определение №441 от 25.05.09г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по въпроса за допустимите и достатъчни доказателства за установяване правото на собственост в производството по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ. За да се произнесе по този въпрос и по съществото на жалбата, настоящият състав взе предвид следното: Предмет на делото е лозе от 1 декар в землището на с.Осеново, местността „Ш.”, за което се твърди, че е било собственост на Х. С. Г. към момента на образуване на ТКЗС. Твърди се, че той е завещал този имот на съпругата си С. Л. А., която пък от своя страна го прехвърлила на ищците с неформално дарение и те го владеят от 1965г. до сега. Ищцата Д. Н. е внучка на С. А.. Тъй като са пропуснали срока по чл.11, ал.1 от ЗСПЗЗ да поискат възстановяване на собствеността, ищците са подали молба до съда да признае правото им на възстановяване по съдебен ред. За да отхвърли този иск, въззивният съд изцяло е споделил изводите на първата инстанция, че след изменението на чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ /ДВ бр.13/2007г./, правото на собственост към момента на образуване на ТКЗС не може да се установява с писмени декларации, както и със свидетелски показания. Прието е, че представената по делото декларация на Х. С. Г. за притежавани непокрити недвижими имоти не е годно доказателство за неговата собственост, а нотариалният акт от 1927г. на негово име е за друг имот, за който не е доказано да е идентичен с процесния. Не са допуснати свидетелски показания за установяване на тази идентичност. Изложени са и мотиви, че ищците не са могли да придобият собствеността върху спорния имот по давност, тъй като след 1958г. той е бил обект на кооперативно земеползване. По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, междувременно са постановени множество решения на тричленни състави на ВКС по чл.290 от ГПК, които са задължителни, съгласно т.2 на ТР №1/19.02.2010г. по гр.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС. В тях е прието, че писмените декларации, подавани преди и по повод обобществяването на земеделските земи във връзка с изпълнение на задължение за декларирането им по Наредбата-закон за поземления данък от 1935г., на Указ №573/01.06.1949г. за задължителното пререгистриране на непокритите земеделски имоти и др., представляват годни писмени доказателства, които могат да установят правото на собственост в производство по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ. В този смисъл са решения №487 от 01.10.2009г. по гр.д.№37/09г. на ІІ ГО; №71 от 26.04.2010г. по грр.д.№699/09г. на І ГО; №223/10.05.2010г. по гр.д.№205/09г. на ІІ ГО; №330 от 26.04.2010г. по гр.д.№952/09г. на І ГО и др. Изменението на чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ от 2007г. изключва като доказателства само тези декларации, които заявителите подават при възстановяване на собствеността, но не и посочените по-горе в решението декларации, които бившите собственици са подавали преди обобществяването на земите. По съществото на правния спор: Въззивният съд неправилно е приел, че част от представените по делото доказателства са недопустими в производството по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ. Необсъждането им представлява основание за отмяна на това решение и връщане на делото за ново разглеждане от същия съд. По-същественото обаче е това, че съдът се е произнесъл по нередовна искова молба. От една страна в нея се сочат обстоятелства, обосноваващи иск по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ, с който да се признае на наследниците на С. А. правото на възстановяване на собствеността върху процесното лозе, от друга страна ищците Д. Н. и Н. Н., първата от които е внучка на С. А., а вторият – неин съпруг, са поискали това право да се признае само на тях, основавайки претенцията си на давностно владение след 1965 г., което не може да служи като основание на предявения иск. Като не е отстранил това противоречие, въззивният съд се е произнесъл по нередовна искова молба и това е основание за обезсилване на постановеното решение и връщане на делото за ново произнасяне след отстраняване недостатъците на исковата молба. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА решение №620 от 12.06.08г. по гр.д.№2531/07г. на Варненския окръжен съд. ВРЪЩА делото на същия съд за постановяване на решение след отстраняване на нередовността на исковата молба. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: