Р Е Ш Е Н И Е № 50146 гр. София, 14.07.2023г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и шести октомври две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАДА ПАУНОВА ЧЛЕНОВЕ: БИСЕР ТРОЯНОВ НАДЕЖДА ТРИФОНОВА при участието на секретаря Галина Иванова и в присъствието на прокурора от ВКП МОМЧИЛ БЕНЧЕВ като изслуша докладваното от съдия ПАУНОВА наказателно дело №593/2022г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по касационна жалба от защитника на подсъдимия Р. Т. Р. – адв. Т. Д., и допълнение към нея срещу нова въззивна присъда № 8 от 11.03.2022г. по внохд № 1176/2021г. по описа на Окръжен съд – Бургас. С присъда № 260011 от 20.01.2021г., постановена по нохд № 2416/2019г. по описа на Районен съд – Бургас, подс. Р. Т. Р. е бил признат за невиновен и е бил оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК. Срещу първоинстанционната присъда е бил подаден протест от заместник районния прокурор при Районна прокуратура – Бургас и с присъда № 8 от 11.03.2022г. по внохд № 1176/2021г. по описа на Окръжен съд – Бургас присъда № 260011 от 20.01.2021г., постановена по нохд № 2416/2019г. по описа на Районен съд – Бургас, е била е отменена и подсъдимият Р. Т. Р. е бил признат за виновен в това, че на 11.01.2019г. в [населено място], [улица], в отделение „Медицинска онкология“ на УМБАЛ „Д. М.“, се заканил с убийство на М. А. М. – лекар, началник-отделение „Медицинска онкология“ на УМБАЛ „Д. М.“, изричайки „Аз лекарства може и да не взема, но ти жива няма да си тръгнеш“, и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му поради което и на основание чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК и чл. 54 от НК му е било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 4 месеца, чието изпълнение е било отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за изпитателен срок от 3 години. Съдът се е произнесъл и по разноските по делото. С касационната жалба са заявени всички основания за проверка по чл. 348, ал. 1 от НПК. Иска се отмяна на постановената осъдителна присъда и оправдаване на подсъдимия. В допълнение към касационна жалба са изложени съображения в подкрепа на релевираните касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 - 3 от НПК. Оплакването за допуснати процесуални нарушения се състои в това, че съдът неправилно и в нарушение на чл. 14 от НПК е интерпретирал противоречиви доказателства, за да направи изводи за съществени за казуса факти. Според касатора, съдържащите се в гласните доказателствени средства фактически данни са диаметрално противоположни и не е безспорно установено какво точно е казал подсъдимият, на кого и при какви обстоятелства. Възразява се, че представеният по делото видеозапис не подкрепя, а напротив, оспорва тезата на държавното обвинение, очертана в обвинителния акт. По отношение на нарушението на закона се твърди несъставомерност на извършеното, тъй като съдът е хиперболизирал значението на изречените от подсъдимия думи, които безспорно са имали за цел да въздействат в посока пострадалата да промени отказа си за предписване на обезболяващи препарати, но не и да доведат до това тя да се страхува за живота си. Оспорва се и изводът на съда за това, че думите на подсъдимия Р. са предизвикали основателен страх. Според защитника, неоснователно въззивният съд се е доверил на твърденията на пострадалата за протичащите в психиката ѝ процеси на смущение и страх, не е оценил казуса от гледна точка на обичайната житейска логика, подходил е твърде индивидуално предвид конкретната душевност на д-р М., като не е оценил обективно основателността на душевните ѝ терзания, и тази основателност не е била преценена в контекста на личността на подсъдимия Р.. Оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание се състои в твърдението, че размерът му не съответства на установените от Окръжен съд – Бургас многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. По реда на чл. 351, ал. 4 от НПК е депозирано второ допълнение към касационната жалба, с което доразвиват доводите на защитата, като се изтъква, че фактическата обстановка е противоречива и неустановена по категоричен начин що се отнася до причините за възникване и ескалиране на конфликта и вербалните послания на подсъдимия спрямо свидетелката М.. Твърди се, че не са събрани доказателства подсъдимият да е извършил физически действия, допълващи негативното му емоционално състояние. Възразява се, че никой от незаинтересованите свидетели не е възприел поведението на Р. като опасно и застрашаващо, а като емоционално, превъзбудено, нахално. Оспорва се крайната оценка на въззивния съд дали действията на подсъдимия са могли да възбудят основателен страх за осъществяване на посегателства срещу личността на свид. М.. Твърди се, че деянието е несъставомерно с оглед това, че е нямало индиции за реална опасност от осъществяване на заканите, предвид емоционалното и здравословното състояние на подсъдимия. Сочи се, че реакцията на пострадалата спрямо Р. при излизането ѝ от кабинета е предизвикателна и провокативна и не може да бъде доказателство за изпитан основателен страх. В съдебното заседание пред касационната инстанция упълномощеният защитник на подсъдимия Р. Р. – адв. Т. Д., поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения, като пледира за обективна и субективна несъставомерност на извършеното, с оглед приетото в ТР № 53 от 1989г. на Върховния съд. Моли атакуваната присъда да бъде отменена и делото да бъде върнато за ново разглеждане. Представителят на ВКП изразява подробно аргументирано становище за липса на заявените с касационната жалба основания по чл. 348, ал. 1 от НПК и пледира за оставяне в сила на въззивната присъда. Подсъдимият Р. Р. не взима участие в заседанието пред ВКС. В резултат на извършената проверка за наличието на релевираните в касационната жалба и допълненията към нея основания и подкрепящи ги доводи и след като съобрази становището на страните в съдебно заседание, ВКС намери жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА. На първо място, Върховният касационен съд следва да даде отговор на отправеното оплакване за съществено нарушение на процесуалните правила при формиране вътрешното убеждение на съда вследствие на порочен доказателствен анализ. Дължимата от ВКС проверка с оглед на сезиращото касационно основание и подкрепящите го доводи, е дали от контролирания съд са спазени правилата за формиране на вътрешното му убеждение върху годни доказателствени източници, дали въз основа на оценката им поотделно и в съвкупност не е допуснато превратното или едностранчивото им възприемане, както и дали са направени изводи при неспазване на правилата на формалната логика. Оспорването от касатора на оценката на доказателствата не може да бъде възприето, понеже е суверенна преценка на решаващия съд кои доказателствени източници да приеме за достоверни и кои не, стига да изложи аргументи в тази насока. Касационната инстанция не може да подменя убеждението на въззивния съд, а единствено разполага с правомощието да прецени дали при осъществяването на дейността по проверка и оценка на доказателствената съвкупност и формиране на вътрешното си убеждение контролираният съд е спазил относимите процесуалните правила. При внимателния прочит на постановената осъдителна присъда не се констатират твърдените от защитника на подсъдимия допуснати процесуални нарушения, които са относими към касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК и които засягат съдебните изводи. Въззивната инстанция е извършила обстоен анализ на доказателствените източници, като не се констатират допуснати от окръжният съд нарушения на процесуалните изисквания на чл.13, чл.14 и чл.107, ал.5 от НПК. Доказателствената дейност на контролирания съд не търпи критики, тъй като не е допуснато недооценяване, подценяване или превратно тълкуване на което и да било от наличните по делото доказателства и доказателствени средства. Изяснени са всички въпроси, включени в предмета на доказване. С допуснатите от въззивната инстанция разпити на свид. М. М. и свид. Н. В., доказателствената съвкупност е допълнена с още относими към главния факт данни. Верен е изводът на окръжния съд, че обективната и задълбочена преценка на показанията на свидетелите М., Д. и Г. (К.) сочи, че същите са обективни, логични, последователни, взаимнодопълващи се и подкрепени от наличната доказателствена съвкупност. Тяхното съдържание позволява да се проследи поведението на подсъдимия на инкриминираната дата и място – преди, по време на и след изричане на инкриминираната фраза. В тази връзка е ценен и приложения по делото видеозапис. Настоящата инстанция се солидаризира с извода на Окръжен съд – Бургас, че по основните обстоятелства, включени в предмета на доказване по делото и визирани в чл.102 от НПК, в преобладаващата си част доказателствена съвкупност е еднопосочна и непротиворечива. Правилно е прието, че противоречията между показанията на свидетелите, макар и съществуващи, са пренебрежими, касаят отделни детайли на процесните събития, които при един правдив и съответен на изискванията на процесуалния закон и формалната логика доказателствен анализ, е лесно да бъдат преодолени и именно това е сторено от възивния съд. Според едно от възраженията на касатора, незаинтересованите свидетели били възприели поведението на подсъдимия Р. по-скоро като нахално, отколкото като заплашително, което е в противоречие с показанията на свидетелките М., Д. и Г. (К.). То не може да бъде възприето като основателно, защото в мотивите на присъдата правилно са оценени показанията на свидетелите К., К. и К. – пациенти в клиниката, по отношение на възприетите от тях действия на подсъдимия и именно преценката на тези действия, а не субективните възприятия на свидетелите, е дала основание за изводи за агресивното поведение на Р.. Решаващият съд правилно е посочил, че макар тези незаинтересовани свидетели да не са възприели конкретните думи, които подсъдимият е изрекъл по отношение на свид. М., значението на техните показания е косвено и съдържанието им е в подкрепа на обстоятелството, че поведението на Р. не е било подходящо в конкретната обстановка, било е агресивно и превъзбудено. Колкото до възражението, че приетата фактическа обстановка е противоречива и неустановена по категоричен начин що се отнася до причините за възникване и ескалиране на конфликта, същото е несъстоятелно. Фактическата обстановка по делото е установена след направен от въззивния съд законосъобразен анализ на доказателствените материали по делото по отношение на обстоятелствата, включени в предмета на доказване. Причините за възникване и ескалиране на конфликта не са спорни и те са свързани с главния факт по делото – отправената закана с убийство, нейното съдържание, лицето, което я е отправило и възможността тя да предизвика основателен страх. По отношение на оплакването, че не са събрани доказателства подсъдимият да е извършил физически действия, следва да се обърне внимание, че за съставомерност на деянието от обективна страна не се изисква кумулативна наличност на думи и действия, насочени срещу личността на пострадалия. Извършените от подсъдимия действия не са ценени като проява на закана с убийство, но те са от значение за оценяване на основателността на вербалната закана. В коментираното и от касатора Тълкувателно решение № 53 от 18.IX.1989г. по н. д. № 47/89г. на ОСНК е прието, че за осъществяване на това престъпление от обективната страна се изисква обективиране чрез думи или действия на закана с убийство спрямо определено лице, която да е възприета от него и би могла да възбуди основателен страх за осъществяването й. Що се отнася до твърдението на защитата за това, че не е било безспорно установено какво точно е казал подсъдимият, на кого и при какви обстоятелства, същото следва да се приеме за неоснователно. Обстоятелството, че свидетелите М., Д. и Г. (К.) възпроизвеждат израза, използван от подсъдимия по различен начин, не води до неустановеност на отправената закана, тъй като разликата между фразите, които трите използват, е чисто стилистична, но смисълът на посланието е един и същ. В тази насока настоящата инстанция се съгласява с извода на въззивния съд, че свид. М. е възприела отправената от подсъдимия закана за живота й, изразяваща се в репликата: „Аз лекарства може и да не взема, но ти жива няма да си тръгнеш“, като тези думи са били възприети и от свидетелите Д. и Г. (К.), независимо, че са ги пресъздали в разпитите си по по-различен начин – свид. Д. - „… Ще ми дадеш лекарствата…Ти няма да излезеш жива от тук“ (приобщени показания, л. 22 от досъдебното производство); свид. Г. (К.) - „аз няма да взема лекарства, но ти няма да излезеш жива от болницата“ (приобщени показания, л. 25 от досъдебното производство). ВКС се солидаризира и с възприетото от проверяваната инстанция, че липсата на ясен и категоричен спомен за точните думи и словосъчетания при свидетелките Д. и Г. (К.) е обяснима предвид изминалото време от датата на деянието до разпита им пред първоинстанционния съд и преживения стрес, и на това следва да бъдат отдадени несъществените различия между заявеното от всяка от тях на досъдебното производство и в съдебната фаза на процеса. Изложените съображения сочат, че контролираният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуални правила по смисъла на чл. 348, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2 от НПК, поради което не може да бъде удовлетворена претенцията на касатора за отмяна на атакувания акт и връщане на делото за ново разглеждане. По отношение на направеното оплакване за нарушение на материалния закон и възражението за несъставомерност на извършеното, е необходимо да се обърне внимание на следното: Доводът на касатора, че съдът е хиперболизирал значението на изречените от подсъдимия думи, които са имали за цел да въздействат в посока пострадалата да промени отказа си за предписване на обезболяващи препарати, но не и да доведат до това тя да се страхува за живота си, е несъстоятелен, тъй като, както е посочено и в коментираното по-горе Тълкувателно решение, с нормата на чл. 144, ал. 3 от НК не се защитава живота на гражданите, а личната им свобода. В конкретния случай отправената от подсъдимия закана с убийство спрямо свид. М. е от естество да окаже въздействие върху поведението на заплашваната и създава опасност да бъде засегнато свободното проявление на нейната дейност. За съставомерността на извършеното от обективна страна не е необходимо и да е имало индиции за реална опасност от осъществяване на заканите, доколкото ако са били налице действия, насочени към реализиране на заканата, съставомерността на тези действия би могла да се търси на плоскостта на други състави от Наказателния кодекс. По възражението на касатора срещу извода на съда, че думите на подс. Р. са предизвикали основателен страх, доколкото е направено във връзка със съставомерността на деянието, следва да се отбележи, че за да е съставомерно извършеното не е необходимо лицето действително да се е изплашило, а само да съществува основание, че заканата би могла да се осъществи. Този извод е валиден и по отношение на довода на защитата, че реакцията на пострадалата спрямо Р. при излизането ѝ от кабинета е предизвикателна и провокативна и не може да бъде доказателство за изпитан основателен страх, понеже обективираното поведение на подсъдимото лице правилно е оценено като годно да възбуди основателен страх. Оплакванията в жалбата относно: кредитирането на твърденията на пострадалата за протичащите в психиката ѝ процеси на смущение и страх; неоценяване на казуса от гледна точка на обичайната житейска логика; твърде индивидуалният подход, предвид конкретната душевност на д-р М. и оценката на основателността на душевните ѝ терзания, са неотносими към съставомерността на извършеното престъпно деяние. Това е така, поради посоченото вече, че за съставомерността на деянието не е необходимо адресатът на заканата действително да се е изплашил, а е достатъчно заканването обективно да е такова, че да може да възбуди основателен страх от осъществяването му. Възражението срещу извода на съда дали действията на подсъдимия са могли да възбудят основателен страх за осъществяване на посегателства срещу личността на свид. М., също е неоснователно. Безспорно конкретната реплика, изречена от подсъдимия и възприета от пострадалата, ведно с предхождащото и съпътстващото я превъзбудено, нападателно и агресивно поведение на подс. Р., покрива критериите за съставомерност по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК. Извършеното деяние е съставомерно и от субективна страна – осъществено е с пряк умисъл, като интелектуалните и психичните характеристики на подсъдимия са позволявали в съзнанието му да се формират ясни представи за противоправния и общественоопасния характер на деянието, като е съзнавал, че заканата може да предизвика основателен страх, каквото е и целял. В този смисъл контролираната инстанция правилно е приложила материалния закон и не е налице основанието по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Не може да бъде удовлетворена претенцията на касатора за оправдаването му в рамките на установените факти, тъй като това може да бъде сторено само в случая по чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК Заявеното оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание е аргументирано с несъответствие на неговия размер с установените от Окръжен съд – Бургас многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Необходимо е да се отбележи, че въззивният съд не е констатирал наличие на многобройни смекчаващи вината обстоятелства, а множество такива, като е индивидуализирал наказанието с приложение на чл. 54, ал. 1 от НК, при превес на смекчаващите обстоятелства, в размер близък до установения законов минимум, а именно 4 месеца лишаване от свобода. Настоящата инстанция се солидаризира с този правен извод, като намира, че контролираният съд правилно е преценил, че липсват отегчаващи отговорността обстоятелства, вярно е установил смекчаващите вината обстоятелства – механизмът на извършване на деянието, емоционалното състояние на подсъдимия, предхождащо пристигането му и съпътстващо престоя му в медицинското заведение, личността на дееца, еднократността на заканата, обстоятелството, че е изречена е словесно и не е била придружена с физическо посегателство, чистото съдебно минало на подсъдимия и липсата на данни за други негови противоправни прояви, добрите му характеристични данни, инцидентня характер на деянието в неговото битие, обстоятелството, че причината за всички действия на подсъдимия се корени в желанието му да помогне на своя близък роднина и недоброто здравословно състояние на подс. Р., като не е подценил значението на нито едно от тях. Тези обстоятелства правилно са били съобразени от решаващия съд на и плоскостта на чл. 55, ал. 1 от НК, като е защитен извод, че в конкретния случай не би могла да се обоснове преценка за значително по-ниска степен на обществена опасност от типичната за този вид престъпления. Отмерената наказателна санкция съотвества на обществената опасност на деянието и дееца и е съобразена с целите на наказанието, предвидени в чл. 36, ал. 1 от НК. Законосъобразно съдът е отложил изпълнението на наказанието лишаване от свобода на основание чл. 66, ал. 1 от НК, като е преценил, че ефективното изтърпяване на наказанието не е необходимо за постигане целите на наказанието и поправянето на осъдения, и е определил минималния изпитателен срок. С оглед на изложеното, не се констатира наличието и на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 8 от 11.03.2022г.,постановена по по внохд № 1176/2021г. по описа на Окръжен съд – Бургас. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.