Р Е Ш Е Н И Е № 165 София, 03 април 2013 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в съдебно заседание на четиринадесети март две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Саша Раданова ЧЛЕНОВЕ: Красимир Харалампиев Фиданка Пенева при секретар Л. Гаврилова и с участието на прокурор от ВКП – Антони Лаков изслуша докладваното от съдията Ф. Пенева наказателно дело № 281/2013 г. Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия С. Т., изготвена от неговия служебен защитник – адвокат В. А. от САК, срещу въззивно решение № 366/5.11.2012 година постановено от Софийски апелативен съд по в н о х д № 819/2012 година. В жалбата са въведени всички касационни основания по чл. 348 ал. 1, т. 1-3 от НПК. В жалбата и допълнението към нея се твърди, че не е доказано по безспорен начин авторството на деянието, както и това, че при постановяване на въззивното решение е допуснато нарушение на принципа за изграждане на вътрешното убеждение по чл. 14 ал. 1 от НПК, както и това, че е нарушен чл. 107 ал. 3 от НПК-съдът е обсъждал предимно доказателства в подкрепа на обвинителната теза. По основанието за явна несправедливост на наказанието е направено искане за намаляване размера на наказанието, в рамките на приложения от предходната инстанция чл. 55 ал. 1, т. 1 от НК. Въззивното решение се обжалва и в гражданско-осъдителната му част, с искане за отхвърляне на предявената от пострадалото лице претенция за обезщетение на причинени неимуществени вреди. Пред касационната инстанция подсъдимият не се явява, нередовно призован. Делото е разгледано в хипотезата на чл. 353 ал. 3 от НПК – подсъдимият не е намерен на адреса посочен по делото за призоваването му. Представлява го служебният му защитник адвокат А., който поддържа жалбата и доводите в допълнението към нея. Прави искане за намаляване на наказанието или алтернативно за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане. Гражданският ищец Н. В., редовно призован, не се явява. Представлява го повереникът му адвокат Л. Г. от САК, който пледира решението на въззивния съд да се остави в сила. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на въззивното решение в сила. Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното: Жалбата е неоснователна. Процесуалната история на делото е следната: За първи път обвинителен акт по делото е внесен в СГС на 24.09.2007 година и е образувано н о х д № 3031/2007 година по описа на този съд, по което е постановена присъда, с която на подсъдимия Т. е наложено наказание лишаване от свобода в размер на седем години, при строг първоначален режим за изтърпяване и е уважен гражданския иск за 10 000 лева. Тази присъда е отменена по жалба на подсъдимия от САС и делото е върнато за ново разглеждане, при което по н о х д № 1534/2008 година, по описа на СГС е постановена присъда, с която на подсъдимия е наложено наказание пет години лишаване от свобода, при общ първоначален режим за изтърпяване и е уважен гражданския иск за сумата от 8 000 лева. Срещу тази присъда е постъпила жалба само от подсъдимия и при новото разглеждане на делото по в н о х д № 175/2011 година с решение № 140/2.05.2011 година на САС, цитираната присъда е отменена изцяло и делото върнато за ново разглеждане. При това развитие на процеса, в последното първоинстанционно производство пред СГС, съставът е бил ограничен от принципа за влошаване положението на подсъдимия. С присъда от 22.11.2011 година на Софийски градски съд, постановена по н о х д № 2617/2011 г. подсъдимият С. Т. е бил признат за виновен в това, че на 18.03.2007 година в гр. София е направил опит умишлено да умъртви Н. В. – прест. по чл. 115 вр. с чл. 18 ал. 1 от НК. Наказанието е определено на основание чл. 55 ал. 1, т. 1 от НК и на подсъдимия е наложено наказание пет години лишаване от свобода, при строг първоначален режим, което да изтърпи в затвор. Приспаднато е времето през което подсъдимият е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража”. Уважен е бил гражданския иск, като подсъдимият е осъден да заплати на пострадалия от престъплението обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 8 000 лева. С атакуваното въззивно решение тази присъда е потвърдена изцяло. Законосъобразността на въззивното решение се оспорва от гледна точка на това, че са налице правни пороци при формиране на вътрешното убеждение на съда. При проверката по делото се установи, че изводът на въззивния състав за доказаност на обвинението и липса на основания за преквалификацията му като по-леко наказуемо престъпление по чл. 118 от НК, е направен в съответствие с изискванията на чл. 14 ал. 1 от НПК за обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Въззивните доводи на служебния защитник на подсъдимия са се свеждали до необоснованост на фактическите положения приети от първата инстанция и допуснати от нея съществени нарушения на процесуалните правила при оценяването на доказателствените материали. На всеки от тях е даден убедителен отговор с мотивите на обжалваното решение. Освен това, въззивната инстанция правилно е приела за вярно установена фактическата обстановка, относно факти и обстоятелства свързани с предмета на доказване – факта на извършване на деянието, неговия механизъм, вината на подсъдимия, данните свързани с личността му и причината за деянието. И двете предходни инстанции обстойно и задълбочено са изследвали всички обстоятелства по делото, като са посочили кои са безспорно установени и въз основа на какви доказателства. Така безспорно е установено, че на инкриминираната дата двамата участници в инцидента са се срещнали след като са били употребили алкохол, по инициатива на подсъдимия се скарали и сбили, при което подсъдимият с пуловера на пострадали закрил главата му и при липса на видимост от негова страна извадил сгъваем нож, с който нанесъл два последователни силни удари в областта на гърдите на пострадалия. Бързата намеса на свидетелите, до които допълзял пострадалия и след адекватното поведение на св. П. Б. /по професия полицай/ пострадалият бил откаран в болнично заведение, където му била направена животоспасяваща операция. Съдилищата правилно са съсредоточили вниманието си върху възраженията на подсъдимия и защитата му за наличие на афект или неизбежна отбора, като са дали убедителен отговор за липса на такива данни, след подробен анализ на доказателствата. Поради изложеното настоящият касационен състав намира за правилен решаващият извод на САС, че деянието е извършено именно от подсъдимия Т. и че решението е взето при спазване на процесуалните изисквания за формиране на вътрешното съдийско убеждение. По искането за намаляване наказанието и отмяна на решението в гражданската му част: Въззивният съд изрично е отбелязал, че въпреки установените минали осъждания на подсъдимия и наличието на превес на отегчаващите отговорността обстоятелства, той е бил обвързан от принципа за забрана за влошаване положението на обжалвалата страна, поради което е определил наказанието лишаване от свобода под предвидения минимум за престъплението по чл. 115 от НК от 10 години, въпреки липсата на многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства. Изрично е обсъдено и обстоятелството за липса на условия за съобразяване с изискването за „разумен срок”, тъй като след първата отмяна на присъдата, подсъдимият и неговият защитник са ставали причина за многократно отлагане на делото. ВКС намира, че същият принцип за reformatio in pejus следва да се приложи и по отношение на тежестта на режима за изтърпяване на наказанието наложено на подсъдимия. Тъй като видно от посоченото по-горе, с първата отменена по негова жалба присъда е определен общ режим за изтърпяване, макар и неправилно определен, той не би следвало да се утежнява при новото разглеждане на делото. Поради това последното въззивно решение, предмет на настоящата проверка следва да се измени като се коригира вида на първоначалния режим за изтърпяване на наказанието от „строг” на „общ” и респ. се измени и вида на затворническото общежитие от закрит в открит тип. Настоящият състав споделя съображенията на въззивния съд, относно определения размер на обезщетението и намира, че искането за отхвърлянето на гражданската претенция е неоснователно. В тази посока не са изложени доводи от защитата на подсъдимия пред третата инстанция. Затова няма правно основание за касационна отмяна на въззивното решение, с което е потвърдена осъдителната присъда, постановена при условията на чл. 303 ал. 2 от НПК, но има основание за изменението й. Водим от горното и на основание чл. 354 ал. 1, т. 1 и 3 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯВА въззивно решение № 366/5.11.2012 година постановено от Софийски апелативен съд по в н о х д № 819/2012 година, като определя първоначалния режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в размер на пет години като „общ”, а затворническото общежитие като такова от открит тип. ОСТАВЯ В СИЛА същото въззивно решение в останала му част. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: