3 Решение по гр. д. № 505/10 г. на ВКС, І ГО, стр. Р Е Ш Е Н И Е № 43 гр. С., 02.02.2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Р. Б., първо гражданско отделение, в съдебно заседание проведено на двадесет и шести януари през две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА при секретаря Даниела Никова след като разгледа докладваното от съдия Л. РИКЕВСКА гр. д. № 505 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взема предвид следното: Производство по чл. 290 и сл. ГПК. С решение от 09.12.2009 г. по гр. д. № 160/08 г. С. градски съд е оставил в сила решение от 27.09.2007 г. по гр. д. № 11402/07 г. на С. районен съд, с което установителния иск на С. В. С. срещу ОСЗ “Нови И.”[населено място] и С. община - район “Нови И.”, че наследниците на П. Т. Г. имат право да им бъде възстановена собствеността на нива с площ 2 дка м. “Р.” и на нива с площ 2.7 дка м. “Сред ниви” в землището на[населено място], е отхвърлен. Срещу решението на въззивния съд е подадена жалба от С. С.. Касаторът счита че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Ответниците по касация ОСЗ “Нови И.”[населено място] и С. община - район “Нови И.” не вземат становище. С определение № 1041 от 19.11.2010 г. ВКС е допуснал на основание чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК касационно обжалване на въззивното решение по формулирания въпрос за доказателствената стойност на записа в емлячния регистър в производството по чл. 11 ал. 2 ЗСПЗЗ. ВКС, след като взема предвид становищата на страните, обсъди доводите им съобразно чл. 290 ал. 2 ГПК, както и събраните по делото доказателства, прие за установено следното: По формулирания въпрос настоящият състав приема следното: Според чл. 11 ал. 2 ЗСПЗЗ в редакцията с ДВ бр. 13 от 09.02.2007 г., лицата пропуснали да подадат заявления в срока посочен в ал. 1, могат да установят с иск срещу съответната ОСЗ правото да възстановят собствеността си върху земеделски земи, но само с писмени доказателства. Съгласно чл. 12 ал. 2 ЗСПЗЗ, правото на собственост се доказва с нотариални актове, делбени протоколи, протоколи на ТКЗС, емлячни регистри, молби-декларации за членство в ТКЗС, счетоводни книги за заплащане на рента, протоколи и решения за оземляване, в това число по ЗТПС от 1946 г. и ППЗТПС, както и с други писмени доказателства. Правото на собственост може да се установи и с други писмени документи които съдържат данни за имота на собственика, включително и с декларации, подавани от лицата преди и във връзка с обобществяването на земята. Като доказателствено средство са изключени само декларациите които са съставени с оглед производството по възстановяване на собствеността, както и свидетелските показания при липса на писмени документи. Извлеченията от емлячните регистри са изрично посочени в чл. 12 ал. 2 ЗСПЗЗ като годни доказателствена за установяване правото на собственост. Когато искът по чл. 11 ал. 2 ЗСПЗЗ е предявен от наследници по закон на лице, на чието име имотът е бил записан в емлячен регистър, и липсват други доказателства които да опровергават установената с него принадлежност на правото на собственост, доказателството е достатъчно за да се приеме, че наследодателят, респективно наследниците му, са притежавали правото на собственост към момента на внасяне на имота описан в него в ТКЗС. С оглед на изложеното настоящият състав счита, практиката в цитираното решение № 971 от 27.10.2008 г. по гр. д. № 3343/07 г. на ВКС I ГО, за правилна. В този смисъл са и постановени по реда на чл. 290 ГПК решения № 498 от 11.06.2010 г. по гр. д. № 840//09 г. на ВКС І ГО и № 695 от 21.10.2010 г. по гр. д. № 1920/09 г. на ВКС І ГО. По основателността на касационната жалба: За да приеме че искът е неоснователен въззивният съд е приел, че не е доказано наследодателят на ищцата да е бил собственик на имотите към момента на образуване на ТКЗС. От представения емлячен регистър не можело да се направи извод за правото на собственост, тъй като имало доказателства че земите на наследодателя били внесени в ТКЗС от неговия син и били заявени за възстановяване от неговите наследници. Не били заявени само процесните две ниви, което било индиция че не са били обработвани от домакинството на сина към момента на образуване на ТКЗС. Съдът приел също така, че към този момент наследодателят бил на 70 г. и не можело да се приеме че има отделно домакинство от сина си и да обработва сам земите. В касационната жалба се твърди, че съдът не е преценил събраните по делото доказателства. Бил представен емлячен регистър от 1929 г. с което се установявало предположението, че земеделските земи били собственост на този, на името на когото са записани. Процесните две ниви не били вписани в заявлението на сина на наследодателя, което не изключвало факта че са останали собственост на бащата. С оглед отговора на формулирания съществен въпрос настоящият състав счита, че предявеният иск по чл. 11 ал. 2 ЗСПЗЗ е основателен. Ищцата е доказала с писмени доказателства че е наследник на П. Т. Г., починал през 1968 г. Съгласно препис-извлечение от емлячен регистър на[населено място] от 1929 г., на негово име били записани нива от 2 дка в м. „Р.” и нива от 2.7 дка в м. Ср. ниви”. Общият наследодател е бил собственик на двете ниви към момента на обобществяване на земята, независимо че други негови имоти са били внесени в ТКЗС от неговия син, тъй като установеното с емлячния регистър право на собственост не е опровергано от други доказателства. Възрастта на собственика не е основание да се приеме, че имотите не са били негова собственост. Като е приел че записа в емлячния регистър не е достатъчно доказателство за установяване право на собственост, въззивният съд е направил незаконосъобразен извод. Доказан е и факта, че наследниците са пропуснали да подадат заявление пред ОСЗ за възстановяване правата си върху имотите. Съгласно удостоверение на ОСЗ „Нови И.”, през 1992 г. било подадено заявление за възстановяване собствеността на наследниците на Г. П. Т. /син на общия наследодател/ съгласно протокол за внесена в ТКЗС земя през 1957 г. С решение на ОСЗ е била възстановена собствеността на имоти включително и в м. „Р.” с площ 2.3 дка, 2.7 дка, 6 дка и 1 дка. Това решение не е пречка за възстановяване на процесните имоти, тъй като в настоящото производство не се решават въпроси за идентичността на имотите. Ако между наследниците възникне спор за материално право, същият следва да се реши в отделно производство по реда на чл. 14 ал. 4 ЗСПЗЗ. Предвид на изложените съображения настоящият състав на ВКС приема, че въззивният съд е приложил неправилно материалния закон, което е основание за касиране на решението. Доколкото не се налага извършването на нови съдопроизводствени действия, съобразно правомощията на касационната инстанция по чл. 293 ал. 2 ГПК спорът следва да се реши по същество, като искът бъде уважен. Водим от горното и на основание чл. 293 ГПК ВКС Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение от 09.12.2009 г. по гр. д. № 160/08 г. на С. градски съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА на основание чл. 11 ал. 2 ЗСПЗЗ по отношение на ОСЗ “Нови И.”[населено място] и С. община - район “Нови И.”, че наследникът на П. Т. Г., починал през 1968 г., С. В. С., има право да бъде възстановена собствеността върху нива с площ 2 дка м. “Р.” и нива с площ 2.7 дка м. “Сред ниви”, двете в землището на[населено място]. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: