7 Р Е Ш Е Н И Е № 15 С.,05.03.2015 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми януари две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА БОНКА ЙОНКОВА при секретаря И. В. изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 151/2014 г. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по съвместна касационна жалба на Т. П. В. и П. З. В., двете от [населено място] срещу решение № 106 от 07.10.2013 г. по в. т. д. № 223/2013 г. на Бургаски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено постановеното от Бургаски окръжен съд решение № 146 от 26.04.2013г. по т. д. № 267/2012 г. за отхвърляне на предявените от Т. П. В. и П. З. В. срещу [фирма], [населено място] субективно съединени искове с правно основание чл. 74, ал. 1 ТЗ за отмяна решенията на Общото събрание на съдружниците в същото дружество от 09.04.2012г. за изключването на ищците като съдружници; за изплащане на стойността на притежаваните от тях дружествени дялове в размер на 1 700 лв. и за преразпределение на дружествените им дялове между съдружниците Б. Г. и Мария Иванова. По отношение допуснатата до разглеждане част на въззивното решение в касационната жалба се поддържа твърдение за неправилност на всички предвидени в закона основания. Главното оплакване на касаторите е за допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в обсъждане на несъбрани по делото писмени доказателства и по-конкретно – на протокола от извънредното Общо събрание на съдружниците от 06.12.2010 г., което е довело и до необоснованост на направените изводи за това, че е спазена процедурата по изпращане на предупреждението за изключване; че предупреждението съответства на законовото изискване за точно посочване на неизпълнените от съдружниците задължения и че са налице основанията по чл. 126, ал. 3, т. 1 и т. 3 ТЗ за изключването им. Като неправилно в касационната жалба е определено и становището на решаващия състав, че не следва да бъдат обсъждани доводите на ищците относно това, дали дружеството действително е било във финансово затруднение и дали е следвало да се взема решение за допълнителни парични вноски, тъй като тези въпроси касаят целесъобразността, а не законосъобразността на посоченото решение. С определение № 593 от 21.10.2014 г. по настоящото дело, касационното обжалване е допуснато на основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса: Допустимо ли е въззивният съд при постановяване на решението си да разгледа, анализира и да изведе правните си изводи от доказателства, които не са допуснати и събрани от първоинстанционния съд и за които страните не са поискали събиране на основание чл. 266 ГПК. Ответникът по касация – [фирма], [населено място] – заявява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор от 06.01.2014 г. Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, с оглед заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното: За да потвърди първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени предявените от Т. П. В. и П. З. В. искове по чл. 74, ал. 1 ТЗ за отмяна решенията на Общото събрание на съдружниците [фирма], [населено място] от 09.04.2012 г., въззивният съд е приел, че са налице основанията по чл. 126, ал. 3, т. 1 и т. 3 ТЗ за изключване на двете ищци като съдружници в ответното дружество, изразяващи се в това, че същите не са предприели действия за изпълнение на задълженията, посочени конкретно в протокола от проведеното на 06.12.2010 г. (т. 7) извънредно Общо събрание на съдружниците, решението за които е прието от всички съдружници, в т. ч. и от съдружниците Виденови. С оглед факта, че предупреждението за изключване по чл. 126, ал. 3 ТЗ съдържа позоваване на неизпълнението на конкретни задължения, свързани с предмета на дейност на дружеството, които напълно кореспондират с тези по т. 7 от дневния ред на Общото събрание от 06.12.2010 г., т. е. няма вписани нови задължения и предвид обстоятелството, че считано от този момент двете съдружнички са имали достатъчно време да предприемат действия по реализиране на изброените задължения, за които те са изразили съгласие, като в определения им в предупреждението седемдневен срок евентуално да финализират тяхното изпълнение, решаващият състав е счел за доказано наличието на бездействие от страна на ищците и съответно – нарушение по смисъла на чл. 126, ал. 3, т. 1 и т. 3 ТЗ. Доколкото са относими към целесъобразността, а не към законосъобразността на решението за допълнителни парични вноски, като неподлежащи на обсъждане съдът е преценил доводите, свързани с финансовите затруднения на търговското дружество. По отношение на приетия за значим за изхода на конкретното дело процесуалноправен въпрос настоящият състав приема следното: Съгласно нормата на чл. 8 ГПК, установяваща състезателното начало като един от основните принципи на гражданския процес, страните посочват фактите, на които основават исканията си и представят доказателства за тях. Кореспондиращо на това тяхно задължение е задължението на съда да основе решението си на приетите от него за установени обстоятелства по делото (чл. 235, ал. 2 ГПК), т. е. да съобрази само фактите, които са установени от доказателствата, допуснати и събрани по надлежния процесуален ред и в предвидените от закона срокове. Неприобщените по съответните процесуалните правила доказателства не могат да бъдат основа за изводите на съда. Това се отнася както за първоинстанционния, така и за въззивиня съд. Когато несъбирането на поисканите от страната доказателства е резултат от допуснато процесуално нарушение от първата инстанция и при изрично заявено за това оплакване във въззивната жалба, съгласно разпоредбата на чл. 266, ал. 3 ГПК, същите могат да бъдат събрани в хода на въззивното производство. Във всички случаи, обаче, при липсата на изрично искане от заинтересованата страна служебното събиране на доказателства от въззивната инстанция е процесуално недопустимо. В този смисъл е и задължителната съдебна практика, обективирана в решение № 341 от 02.07.20010 г. по гр. д. № 177/2010 г. на ВКС, ІІ г. о. Същият извод следва и от мотивите по т. 3 от Тълкувателно решение на ОСГТК на ВКС № 1 от 09.12.2013г. Изложените съображения налагат следния отговор на въпроса, обусловил допускането на касационното обжалване: Не е допустимо при постановяване на решението си въззивният съд да разгледа, анализира и да изведе правните си изводи от доказателства, които не са допуснати и събрани от първоинстанционния съд и за които страните не са поискали да бъдат събрани във въззивното производство по реда на чл. 266 ГПК. По основателността на касационната жалба: При произнасянето по законосъобразността на решенията на процесното Общо събрание на съдружниците въззивният съд е съобразил доказателство, което не е събрано по предвидения в закона ред, а именно – протокола от Общото събрание на съдружниците, проведено на 06.12.2010 г. Този протокол (заедно с множество други документи) е представен от дружеството-ответник в съдебно заседание на 08.02.2013 г. и първоначално е приет като доказателство по делото, но впоследствие, с оглед направеното от ищците възражение в молба вх. № 2666/15.02.2013 г. за неспазен срок по чл. 370 ГПК, с определение от съдебно заседание на 29.03.2013 г. приемането му (както и на всички останали представени от ответника доказателства) е отменено. Доколкото във въззивната жалба не са релевирани оплаквания във връзка с неприемането на протокола от Общото събрание от 06.12.2010г., нито е заявено изрично искане от страните по реда на чл. 266, ал. 3 ГПК, същият не е приобщен към докзателствения материал и в хода на въззивното производство. Поради това, съобразяването му при решаването на спора по същество е недопустимо и представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Независимо от посоченото нарушение, обаче, постановеното от въззивния съд решение е правилно като краен правен резултат, доколкото изводът за законосъобразност на решението за изключване на ищците като съдружници се подкрепя от останалите доказателства по делото, събрани по надлежния процесуален ред. На първо място, от самото предупреждение по чл. 126, ал. 3 ТЗ се установява, че същото е редовно от формална страна и притежава необходимото съдържание, тъй като в него са изброени подробно всички онези задължения, за които на проведеното на 21.03.2012 г. Извънредно общо събрание на съдружниците в ответното дружество е прието, че не се изпълняват от двете ищци. Поради това, неоснователно е поддържаното от тях твърдение, че предупреждението за изключването им не съдържа никакви техни конкретни нарушения като съдружници. На второ място, не може да бъде споделено и становището за недоказаност на основанията по чл. 126, ал. 3, т. 1 и т. 3 ТЗ за изключването на касаторите като съдружници. Непредоставянето на необходимите средства за неотложно погасяване на задълженията на дружеството и непредприемането на другите конкретно посочени действия, пряко свързани с търговската му дейност, представлява неизпълнение на произтичащото както от закона (чл. 124 ТЗ), така и от Дружествения договор (чл. 14, б.”д”) задължение на съдружниците за оказване на съдействие на дружеството за осъществяване на неговата дейност и доколкото застрашава самото му съществуване като участник в търговския оборот представлява същевременно и действие против интересите на дружеството. Неоснователен в тази връзка е доводът на ищците, че изключването им като съдружници е резултат от отказа им да гласуват за извършването на допълнителни парични вноски. Видно от протокола от Извънредното общо събрание от 21.03.2012 г., този техен отказ е посочен не като основание, а като причина, пораждаща необходимостта от предприемането на други действия за преодоляване на тежкото финансово състояние на дружеството и за вменяването им на други конкретно изброени задължения, представляващи необходимо съдействие за осъществяване на дейността му. С оглед твърдението на самите ищци, съдържащо се в исковата молба, че „на всички общи събрания са участвали при обсъждане на проблемите и дори са правили предложения за излизане от лошото финансово състояние”, като неоснователно следва да се прецени поддържаното от тях впоследствие становище за недоказаност на факта, че дружеството действително е било във финансово затруднение. Що се отнася до довода за процесуална незаконосъобразност на решението за изключването на ищците поради това, че предоставеният им срок за изпълнение на посочените в предупреждението задължения е само формален и не е съобразен с характера и интензитета на изискваното от тях поведение, следва да се отбележи, че същият е релевиран несвоевременно – едва с писмената защита пред първата инстанция. Независимо от това, този довод е и неоснователен. Макар в предупреждението да е указано, че задълженията следва да бъдат изпълнени в 7-дневен срок, в действителност ищците са разполагали със значително по-дълъг срок за това – около 20 дни, считано от датата на връчване на предупреждението (21.03.2012 г.) до датата на Общото събрание, когато е взето решението за изключването им (09.04.2012 г.), като по делото липсват данни същите да са предприели каквито и да било действия за изпълнение дори само на част от вменените им задължения. Отделно от това, така предоставеният срок се явява само допълнителна възможност за изпълнение на тези задължения, доколкото те са им възложени с решение на предходно Общо събрание. Този извод следва от поведението на съдружничката Т. В., обективирано в протокола от Извънредното общо събрание на 21.03.2012 г., изразяващо се в това, че същата не е оспорила твърдението на управителя на дружеството, че тя и представляваната от нея съдружничка П. В., „до настоящия момент не са оказвали никакво съдействие за осъществяване дейността на дружеството” чрез изрично изброяване на всички онези задължения, посочени впоследствие и в предупреждението по чл. 126 ТЗ и че „продължават да бездействат въпреки многократните покани и взетото решение за оказване на съдействие в работата на дружеството”. Липсата на направени възражения срещу изложеното от управителя на дружеството сочи категорично на знание от страна на изключените съдружници, че изброените задължения за съдействие са им възложени преди провеждането на Извънредното общо събрание от 21.03.2012 г. С оглед на това, правилна се явява преценката на въззивния съд, че същите са разполагали с достатъчно време за изпълнението на тези задължения, което са могли да финализират в предоставения им с предупреждението 7-дневен срок. Поради всички изложени съображения, настоящият състав намира, че въззивното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на ищците не се дължи присъждане на разноски, а от страна на ответника липсва направено такова искане. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 293, ал. 1, пр. 1 ГПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 106 от 07.10.2013 г. по в. т. д. № 223/2013 г. на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено постановеното от Бургаски окръжен съд решение № 146 от 26.04.2013г. по т. д. № 267/2012 г. за отхвърляне на предявените от Т. П. В. и П. З. В., двете от [населено място], срещу [фирма], [населено място] искове с правно основание чл. 74, ал. 1 ТЗ за отмяна решенията на Общото събрание на съдружниците в същото дружество от 09.04.2012г. за изключването им като съдружници; за изплащане на стойността на притежаваните от тях дружествени дялове в размер на 1 700 лв. и за преразпределение на дружествените им дялове между съдружниците Б. Г. и Мария Иванова. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: