Р Е Ш Е Н И Е № 271 гр. София, 02 юли 2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 16 юни, две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Юрий Кръстев ЧЛЕНОВЕ: Биляна Чочева Теодора Стамболова при участието на секретаря Кр. Павлова и в присъствието на прокурора М. Михайлова изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 805/2014 година. Производството по чл. 419 и следващите от НПК, е образувано по искане на осъдения М. С. К. от гр. С., чрез неговия защитник – адвокат А. Н., за възобновяване на наказателното производство по нохд № 14902/2011 г., на Районен съд гр. София. Твърди се, че съдебният акт е постановен в нарушение на закона и при допуснати съществени процесуални нарушения, че наложеното наказание е явно несправедливо, че е необоснован и че е налице непълнота на доказателствата Направено е искане за възобновяване на производството, отмяна на съдебния акт и оправдаване на подсъдимия или връщане на делото за ново разглеждане. Представителят на Върховната касационна прокуратура е изразил становище, че искането е неоснователно, поради което не следва да бъде уважавано. Върховният касационен съд, в пределите на проверката по реда на чл. 426 НПК, за да се произнесе съобрази следното: С влязлата в сила присъда от 11.02.2013 г., Софийският районен съд, 23-ри наказателен състав, е осъдил подс. М. С. К., за извършено престъпление на 21.04.2005 г., в гр. С., по чл. по чл. 211, вр. чл. 209, ал. 1, пр. 1 НК и при условията на чл. 54 НК, му е наложил наказание от три години лишаване от свобода, условно за изпитателен срок от три години, на основание чл. 66, ал. 1 НК и се е произнесъл по направените разноски. С решение от 19.12.2013 г., постановено по внохд № 3270/2013 г., Софийският градски съд, 5-ти въззивен състав е изменил посочената присъда, като е преквалифицирал извършеното деяние в такова по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1 НК и го е оправдал по първоначалното обвинение по чл. 211, ал. 1 НК. Увеличил е отлагателния срок по чл. 66 НК от три на пет години. Потвърдил е присъдата в останалата й част. По релевираните доводи за възобновяване: необоснованост и непълнота на доказателствата: Въпросите за необосноваността на съдебния акт и непълнотата на доказателствата не могат да бъдат предмет на проверка в настоящото производство, тъй като не са включени в разпоредбите на чл. 348, ал. 1 НПК, към които препраща чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. Поради това няма никакво законно основание за обсъждане твърденията на осъдения в тази насока. По довода за допуснато нарушение на закона: Посоченото основание за възобновяване - по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Възраженията в тази връзка, лаконично по същество се свеждат до твърдения за необосновани изводи, относно приетата фактическа обстановка, поради неправилна преценка на събраните доказателства и от там за виновността на подсъдимия в извършване на инкриминираното деяние по чл. 210, ал. 1, т. 5 НК. По своята същност е налице, оспорване обосноваността на съдебните актове. Достоверността на доказателствените материали обаче, не подлежи на преобсъждане и в това производство, с оглед на препращащите норми на чл. 426 НПК, към нормите на чл. 348 НПК. Затова, процесуалния закон не предвижда необосноваността, като основание за възобновяване. В случая същественото е, че в хода на събиране, проверка и оценка на данните от доказателствените средства, е спазен регламентирания процесуален ред. При това инстанциите, при установяване на правно релевантните факти, не са възприели превратно доказателствата, в разрез с правилата на формалната логика. Изводите за виновността на подс. К., са изцяло подкрепени от показанията на свидетелите С., З. и С., на които законосъобразно е дадена пълна вяра, от приложените писмени доказателства, включително решение № 728 ИП на КФН за отнемане разрешението за инвестиционен посредник, извлечение от индивидуална сметка на св. С. във финансова къща Фикс – плюс, справки от централния депозитар и банкови извлечения по сметки на финансовата къща, сочещи подсъдимия като автор на извършеното престъпление и установяващи по несъмнен начин, че осъдения е въвел в заблуждение пострадалия свидетел, че финансовата къща на която е управител е в състояние да закупи за негова сметка компесаторни записи, въпреки че разрешението му е било вече отнето към момента на сключване на договора със С.. В продължение на близо две години осъдения К. е положил значителни усилия да създава неверни представи в св. С. относно действителното финансово състояние на управляваното от него дружество, закупуваните компесаторни записи, като му е представял неистински официални документи и е укривал факта, че не разполага с лиценз за инвестиционна дейност. Съдилищата са дали подробен и убедителен отговор на поддържаните и пред него, в рамките на инстанционният контрол, също такива възражения. Същите, след самостоятелна проверка и преценка на целия събран доказателствен материал, са аргументирали убедително извода си, че подс. К. е извършителя на това престъпление, със направената корекция относно квалификацията от въззивния съд. Следователно, вътрешното им убеждение не се основава на произволно възприети фактически положения, а на сериозен и задълбочен анализ на доказателствата. Поради това, законосъобразно осъденият е бил признат за виновен в извършване на инкриминираното деяние, точно квалифицирано като престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1 НК от второинстанционният съд. Тези изводи се основават на пълна и точна преценка, на посочените свидетелски показания, на писмените доказателства. Приложен е бил закона, който е следвало да бъде приложен. Установените данни от доказателствените източници, правилно оценени от двете съдебни инстанция, при спазване на процесуалното изискване по чл. 303, ал. 2 НПК, за доказаност на обвинението по несъмнен начин, законосъобразно са ги мотивирали да приемат, че са осъществени от обективна и субективна страна признаците на това престъпление. След като са били спазени всички процесуални гаранции за правото на защита, на осъдения, няма никакво основание за контролиране по този ред, на вътрешното убеждение при вземане на решения от съществото на делото. Събрани са били достатъчно преки и косвени доказателства, подробно посочени по-горе, които преценени поотделно и в съвкупност, установяват по несъмнен начин участието му в извършване на инкриминираното деяние. Фактите по делото недвусмислено сочат, че подс. К., в качеството си на управител на ТД „Ф. пл.”- Ф. къща АД, цел да набави за себе си имотна облага, е възбудил у В. С. заблуждение, че ще закупи за негова сметка компесаторни записи и с това му причинил имотна вреда в големи размери – 135 136 лв., като измамата е в големи размери. Ето защо, отразените в искането възражения по този довод, като неоснователни следва да бъдат отхвърлени. Настоящата инстанция, по реда на посоченото производство, споделя изцяло изводите на предходните съдилища, относно постановяване на осъдителната присъда със посоченото изменение в правната квалификация на деянието. Счита, че мотивите им в нейна подкрепа, представляват подробен и изчерпателен анализ, на всички събрани доказателства и същевременно излагащи ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти. Законосъобразни са направените изводи, че е налице обективната и субективна съставомерност на престъплението, по посоченят текст от НК, поради което правилно е била ангажирана наказателната отговорност на осъдения. С оглед на приетите данни по делото, подкрепени изцяло от разбора на посочените по – горе доказателства, същите са напълно законосъобразни. По довода за допуснати съществени процесуални нарушения: Настоящата инстанция счита и тези възражения за неоснователни. Атакуваните съдебни актове не страдат от пороците визирани в разпоредбите на чл. 348, ал. 3 НПК, към които препраща чл. 426 НПК и наличието на които са само основания за възобновяване на производството и връщане на делото за ново разглеждане. В случая същественото е, че при събиране, проверка и оценка на доказателствения материал, не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Съдилищата са изпълнили в пълен обем процесуалните си задължения за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, относими към главния факт от предмета на доказване в процеса. При установяване на решаващите факти свързани с въпроса, извършено ли е или не престъпление от подс. М. К., е анализирана подробно доказателствената съвкупност, в която с решаващо значение са данните от гласните доказателствени средства и приложените писмени доказателства, чрез които е установено точно, поведението и действията му през инкриминирания период. След като е установено по несъмнен начин, че подсъдимият е осъществил състава на инкриминираното с обвинението престъпление, правилно е бил осъден за това. Възприемайки констатациите и правните изводи /с направената корекция/ на решаващия съд, въззивната инстанция не е допуснала нарушение на процесуалния закон. При извършената проверка, не бяха констатирани нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили процесуалните права на подсъдимия. Проверена е била изцяло правилността на присъдата по реда на чл. 313 и 314 НПК, видно от изложените мотиви. Обезпечена е била процесуална равнопоставеност на страните и осигурена възможност за устни възражения и изложение по направените доводи. Изводите и заключенията относно правно-релевантните факти, са основани на цялостен анализ, на събрания доказателствен материал. Изложени са подробни съображения във връзка с направените правни изводи. По повод на подадена жалба пред нея, в изпълнение на процесуалните си задължения по чл. 107, ал. 5 и чл. 339, ал. 2 НПК, въззивната инстанция, след като е обсъдила направените доводи, мотивирано е обосновала отказа си да приеме, че състава на престъплението не е осъществен от обективна и субективна страна и че са допуснати съществени процесуални нарушения.. За това възраженията, че не са били обсъдени всички събрани доказателства и направени възражения, е неоснователно. Видно от изложените мотиви подробно, поотделно и съвкупност, са били преценени всички събрани, гласни и писмени доказателства и точно е посочено, кои се кредитират и на кои се изграждат изводите за виновността на подсъдимия. Обезпечена е била процесуална равнопоставеност на страните, участие на негов защитник, възможност за устно изложение по направените доводи. По никакъв начин не са били ограничени процесуалните му права. Неоснователно е оплакването, че неправилно не е било дадена вяра на част от показанията на свидетеля З.. Видно от мотивите на въззивния съдебен акт – л. 4, същите са били обсъдени подробно и е бил направен законосъобразен извод, за неправдоподобността им за сумата от 30 000 лв. С оглед на изложеното, не са налице основанията по чл. 348, ал. 1, т. 2 и ал. 3 НПК, които са единствените основания, за отмяна на съдебния акт по реда на посоченото производство. По довода за явна несправедливост на наложеното наказание: Лишени от основание са и възраженията направени по този довод. При определяне размера на наказанието, начина на изтърпяване и продължителността на изпитателния срок, коригиран от въззивната инстанция, са били подложени на задълбочен анализ всички ония обстоятелства, които по смисъла на закона се явяват смекчаващи или отегчаващи. Правилно е било прието, че не са налице нито изключителни нито многобройни смекчаващи такива – л. 5 от мотивите на второинстанционният съд, за да се направи извод, че и най – лекото предвидено в закона наказание, ще се окаже несъразмерно тежко с извършеното. И според настоящата съдебна инстанция определеното по размер наказание от три години лишаване от свобода, отложено за изпитателен срок от пет години, съответства на тежестта на конкретното посегателство, на данните за личността на дееца. По – нататъшно снизхождение няма да способства за постигане целите на наказателната репресия по чл. 36 НК. Ето защо, искането за възобновяване на производството по наказателното дело, се явява изцяло неоснователно, поради което следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 426, вр чл. 354, ал.1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, 2 наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения М. С. К. от гр. С., за възобновяване на наказателното производство по нохд № 14902/2011 г., на Софийския районен съд, 23-ри наказателен състав. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: