О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 206 Гр. София, 17.05.2022 г. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на осемнадесети април две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА СОНЯ НАЙДЕНОВА като разгледа докладваното от съдия Гергана Никова гр. дело № 5111 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх.№ СД-05-01-3233 от 11.11.2021 г., подадена от С. Д. Ц., чрез адвокат С. Р., срещу въззивно Решение № 165 от 07.10.2021 г. по в.гр.д.№ 390/2021 г. на Окръжен съд – Сливен, І-ви възз. гр. състав, с което е потвърдено Решение № 260366 от 15.06.2021 г. по гр.д.№ 6792/2019 г. на Районен съд – Сливен по извършване на съдебна делба. В изложение към касационната жалба се поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Твърди се, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в Решение № 60100 от 13.10.2021 г. по гр.д.№ 498/2021 г. на ВКС, І г.о. и Решение № 229 от 07.04.2010 г. по гр.д.№ 14/2009 г. на ВКС, І г.о. Ответницата по касация Н. Д. С. е депозирала отговор чрез адвокат Е. П. и поддържа становище, че липсват основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ГПК, както и че касационната жалба е неоснователна. Претендира разноски. Не е постъпил отговор от съделителя С. Д. Г.. По наличието на основания за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Второ г.о., намира следното: С решение № 476 от 03.06.2020 г. по гр.д.№ 6792/2019 г. на Районен съд - Сливен е допуснато извършването на съдебна делба между Н. Д. С., С. Д. Ц. и С. Д. Г., по отношение на недвижим имот с идентификатор № ***, представляващ имот с планоснимачен номер * в местността „Б. п.” в землището на [населено място], при съседи имоти с идентификатори №№ ***, № ***, № ***, ведно с построените в него сгради, както следва: с идентификатор № ****, със застроена площ 35 кв.м., с предназначение друг вид сграда за обитаване; с идентификатор № ****, със застроена площ 10 кв.м., с предназначение друг вид сграда за обитаване; с идентификатор № ****, със застроена площ 38 кв.м. и предназначение селскостопанска сграда; с идентификатор № ****, със застроена площ 32 кв.м. и предназначение селскостопанска сграда; с идентификатор № ****, със застроена площ 4 кв.м. и предназначение селскостопанска сграда; с идентификатор № ****, със застроена площ 7 кв.м. и предназначение селскостопанска сграда, при квоти по 1/3 идеална част за всяка от съделителките. В първото заседание след влизане в сила на решението за допускане на делбата ищцата Н. С. е направила искане за възлагане на имота на основание чл. 349, ал. 2 ГПК. Във втората фаза на производството за делба е установено, че поземленият имот е неподеляем. Макар и нанесени с отделни идентификатори, сградите №№ **** и № **** са обединени в един обект - вилна сграда. Сграда с идентификатор № **** е започната като двуетажна сграда, но е изпълнен само полуподземен етаж вкопан под нивото на прилежащия терен средно 1 метър; върху нейната стоманобетоновата плоча, с достъп от стълбището за втори етаж на сгради № 1 и № 2, е импровизирана кухня към втори етаж на вилната сграда (с мивка, шкафчета, електро и ВиК инсталация). Не е възможно обособяването на повече от един самостоятелен обект; вилната сграда е неподеляема. Западната част на сградата с идентификатор № **** се състои от баня тоалетна и складово помещение; използва се по предназначение. Източната част е за отглеждане на животни и към момента е неизползваема. Сградите с идентификатори №№ **** и **** не съществуват към момента. Съгласно заключението на СТЕ справедливата пазарна стойност на допуснатия до делба недвижим имот, включително съществуващия сграден фонд, подобрения и трайни насаждения, е в размер на 21 650 лева. От показанията на свидетелите Д. Д. и М. М. е установено, че съделителката Н. Д. С. живее в процесния имот от 2006 г., заедно с майката и общ наследодател на страните. Останалите съделителки не са живеели в имота и си имат свои жилища. Въззивният съд е обсъдил оплакването във въззивната жалба относно способа за извършване на делбата, което се основава на твърдение, че процесният имот не представлява жилище по смисъла на чл. 349, ал. 2 ГПК вр. с чл. 40 ЗУТ, поради което не следа да се поставя в дял, а да бъде изнесен на публична продан. Прието е, че при постановяване на решението по извършването на делбата, съдът е обвързан от силата на присъдено нещо, формирана с решението по допускане на делбата, по отношение на обектите на делбата, тяхната индивидуализация по площ, вид, местонахождение, етажност и др. характеризиращи и индивидуализиращи белези. Преценката за това дали обектите отговарят на изискванията за жилище, въведени със ЗУТ, и обособяването на дялове, включващи жилищни обекти, следва да се извърши от съда при постановяването на решението по извършването на делбата. Законът с разпоредбата на чл. 40 ЗУТ установява какви следва да бъдат характеристиките на един обект, за да бъде жилище. В случая, видно от изготвената по делото СТЕ, сградите са функционално свързани, в добро технико-експлоатационно състояние за предназначението си вилна сграда. Има обособени кухня и баня-тоалетна. Въпреки, че първият етаж е с щети от пожар, то те не са повлияли на конструкцията и могат да бъдат отстранени. Налице са характеристиките по чл. 40 ЗУТ, съобразени и с изискванията на § 5, т. 30 от ДР на ЗУТ, според който „жилище” е съвкупност от помещения, покрити и/или открити пространства, обединени функционално и пространствено в едно цяло за задоволяване на жилищни нужди. В случая, видно от заключението на СТЕ, процесният имот, ведно с жилищна сграда, построена в него, е неподеляем при определените от съда квоти по 1/3 идeална част за всяка от съделителките. Искането по чл. 349, ал. 2 ГПК е заявено своевременно, като от събраните по делото доказателства, са установени по безспорен начин предпоставките на чл. 349, ал. 2 ГПК за възлагане в дял на ищцата на делбения имот, а именно: в съсобственият делбен имот е построена жилищна сграда, която е неподеляема; съсобствеността е възникнала от наследяване; ищцата е живеела трайно в имота, включително е живяла там и към момента на откриване на наследството; не притежава друго жилище. Останалите съделители не са заявили претенции по чл. 349, ал. 2 ГПК. Прието е, че законосъобразно недвижимият имот е поставен в неин дял. В изложението към касационната жалба се поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, но не е формулиран конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Непосочването на ясно и точно формулиран правен въпрос с характеристиките по чл. 280, ал. 1 ГПК има за последица недопускане на въззивното решение до касационно обжалване, като при това не следва да се обсъжда дали съществува някой от допълнителните селективни критерии по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, в който смисъл са задължителните указания в т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК. В случая във втората фаза на делбата въззивният съд е достигнал до извод, че допуснатият до делба имот, предмет на направената възлагателна претенция, отговаря на строителните правила и норми за самостоятелно жилище и се ползва като такова, въз основа на заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза. Понятието „жилище” има легално определение в чл. 40 ЗУТ и § 5, т. 30 от ДР на ЗУТ, а преценката дали конкретния обект отговаря на въведените с тези норми критерии се извършва по всеки отделен спор, на база на представените по делото доказателства. Съдържащото се в изложението оплакване за постановяване на въззивното решение при допуснато нарушение на материалния закон представлява касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК, което касае правилността на решението, но не представлява основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационното обжалване. Изложеното мотивира извод, че не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване. С оглед настоящото произнасяне касаторката дължи на ответницата по касация Н. Д. С. разноските, направени за защитата й пред ВКС, а именно адвокатски хонорар в размер на 1 000 лв., който е заплатен в брой (л. 11). По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И : НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно Решение № 165 от 07.10.2021 г. по в.гр.д.№ 390/2021 г. на Окръжен съд – Сливен, І-ви възз. гр. състав. ОСЪЖДА С. Д. Ц. ДА ЗАПЛАТИ на Н. Д. С. сумата 1 000 (хиляда) лева – разноски за защита пред ВКС. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: