Р Е Ш Е Н И Е № 654 София, 28 март 2012 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. петнадесети декември …........... 2011 год. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Вероника Имова ................................. ЧЛЕНОВЕ: .. Цветинка Пашкунова ........................ .. Севдалин Мавров .............................. при секретар .. Иванка Илиева ....................................... и в присъствието на прокурора от ВКП .. Руско Карагогов ..............., като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров .......................... КНОХД № .. 2321 .. / .. 11 .. год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалби от страна на подсъдимите Д. Д. и Х. Х.. Атакува се решение № 115 от 20.07.11 год., постановено по ВНОХД № 160/11 год. по описа на Варненския апелативен съд, с което е потвърдена присъда № 8 от 14.03.11 год. по НОХД № 461/10 год. на Шуменския окръжен съд. Сочат се всички касационни основания. Правят се идентични алтернативни искания: да се оправдаят, поради недоказаност на авторството; да се отмени решението и делото да се върне за ново разглеждане; да се измени същото, като се преквалифицира престъплението от такова по чл. 199, ал. 2, т. 1 НК в такова по чл. 124 НК или по чл. 199, ал. 1 НК; да се намалят наказанията. Подсъдимите не се явяват в съдебно заседание, редовно призовани. Жалбите се поддържат от техните защитници. Прокурорът намира жалбите за неоснователни. Пледира за оставяне в сила на решението. Върховният касационен съд, като взе предвид постъпилите жалби, сочените с тях основания и доводи, направените искания и становището на страните, намира следното: С цитираната присъда двамата подсъдими са признати за виновни в това, че за времето 21-23.11.08 год. в [населено място], Шуменска област, в съучастие като съизвършители, отнели 10 лв. от владението на М. Д. – на 72 години, с намерение противозаконно да ги присвоят, като грабежът е придружен със средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затрудняване движението на снагата, от което е последвала смъртта на пострадалия, поради което и на осн. чл. 199, ал. 2, т. 1, пр. 2, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 и чл. 54 НК са осъдени – Х. Х. на СЕДЕМНАДЕСЕТ, а Д. Д. на ПЕТНАДЕСЕТ години лишаване от свобода. Съдът се е произнесъл по първоначалния режим на изтърпяване на наказанията, типа затворническо заведение, направените по делото разноски и е отнел в полза на държавата л.а.м. „Н. 100 NХ”, рег. [рег.номер на МПС] . С атакуваното решение присъдата е потвърдена. Всички доводи, развити пред настоящата инстанция, са поставени и пред апелативния съд. В изпълнение на задължението си по чл. 339, ал. 2 НПК ВАС законосъобразно и изчерпателно е посочил основанията, поради които не ги приема. Срещу фактическите и правни съображения на контролираната инстанция не се противопоставят от защитата оборващи ги такива, а само се преповтарят доводите и пред ВКС, т.е. защитата не е съгласна с дадения отговор от апелативния съд по спорните въпроси, но същевременно, не сочи контра аргументи за това. В тази насока, апелативният съд е взел отношение: защо деянието, извършено от Х. не се доказва само на базата на „оговор”; защо законосъобразно са ценени свидетелските показания на К.. М., дадени пред съдия, приобщени по реда на 281, ал. 1, т. 2 НПК; защо свидетелските показания на оперативните работници М. Д. и Й. А., участвали в оперативните мероприятия по разкриване на извършителите, без да се имали друго процесуално качество и без да са им възлагани действия по разследването в рамките на досъдебното производство, са годни доказателствени средства. На л. 44-45 от решението съдът е развил юридическите си съображения защо извършеното от подсъдимия Х. не се явява „ексцес” по отношение на умисъла на Д.. На следващо място /л. 46/, законосъобразно и съобразено с целта за насилствено отнемане на пари от пострадалия е развита от съда тезата - защо извършеното деяние не може да бъде квалифицирано по чл. 124 НК, съответно по чл. 199, ал. 1 НК. Отговорил е, съобразно закона и съдебната практика, защо наказанието на подсъдимия Д. не може да бъде определено при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК. Посочените съображения по фактите и правото не следва да се преповтарят, независимо дали се възприемат от защитата и са приемливи за нея. В тази насока, при разглеждане на делото от двете предходни инстанции не е нарушен процесуалния закон, а постановените съдебни актове са законосъобразни. Не е реализирано и третото основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК – явна несправедливост на наложените на двамата подсъдими наказания. Същите са съобразени с високата степен на обществената опасност на извършеното престъпление, интензитета на този вид посегателства над самотни, възрастни хора и целите на генералната и специалната превенция. Отчетени са индивидуалните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства и участието на всеки един от двамата подсъдими в изпълнителното деяние. При тези съображения жалбите от страна на Х. и Д. са неоснователни и въззивното решение следва да се остави в сила. Водим от горното и на осн. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 115 от 20.07.11 год., постановено по ВНОХД № 160/11 год. по описа на Варненския апелативен съд, с което е потвърдена присъда № 8 от 14.03.11 год. по НОХД № 461/10 год. на Шуменския окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: