7 Върховен касационен съд на Република България НК, ІІІ н.о. дело № 465/2013 год. Р Е Ш Е Н И Е № 188 гр.София, 17 април 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и шести март две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ДАНИЕЛА АТАНАСОВА със секретар Иванка Илиева при участието на прокурора ИСКРА ЧОБАНОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) САША РАДАНОВА наказателно дело под № 465/2013 година Касационното производство е по жалба от частните обвинители П. П. П.,Л. П. П. и В. П. П. против решение № 15 от 28.І.2013 год. по внохд № 334/2012 год. на Великотърновския апелативен съд.Основно в жалбата и допълнението към нея се набляга на отказът на въззивния съд да уважи искането на жалбоподателите за назначаване на повторна петорна медицинска експертиза при наличието на две такива експертизи със съществено противоречие между дадените по тях заключения.Освен това нарушение,отразило се върху процесуалните права на частните обвинители и съставляващо касационно основание по чл. 348,ал.3,т.1 НПК,към същото основание е причислено и необсъждането показанията на един от разпитаните свидетели,д-р В. К..Иска се отмяна на обжалваното решение и връщане делото на апелативния съд за ново разглеждане. В съдебно заседание жалбата се поддържа от повереник и лично от П. П.П.. Заключението на прокурора е за оставяне на въззивното решение в сила. Подсъдимият П. К. С. не се явява,не се представлява и няма писмено изразено становище по жалбата. ВКС установи: С присъда № 107 от 12.ХІ.2012 год. по нохд № 87/2012 год. на Габровския окръжен съд подсъдимият П. К. С. е признат за невиновен в това,на 27.ІХ.2010 год.,като дежурен лекар в спешното отделение при МБАЛ „Д-р Тота Венкова”АД-гр. Габрово,да е нарушил при прегледа на П. П. П. служебните си задължения,регламентирани в чл. 81,ал.2,т.1,т.2.3 и т.2.4 от Закона за здравето,както и т.1.7 от раздел ІІ,глава десета от Наредба № 45 от 28.VІ.2010 год.,които нарушения представляват немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност,източник на повишена опасност и са довели до причиняването по непредпазливост смъртта на П.П.П.,настъпила на следващия ден,28.ІХ.2010 год.,при което е оправдан по обвинението в престъпление по чл. 123,ал.1 НК. С обжалваното решение горната присъда е потвърдена. Жалбата следва да се остави без уважение. Неоснователно частните обвинители твърдят,че назначаването на трета медицинска експертиза в разширен /5-членен/ състав е било наложително поради такива различия между заключенията на първоначалната тройна и повторната тройна експертизи,които различия не позволяват кредитирането на една или друга от тях..Несъмнено такава арбитражна експертиза би била необходима при застъпени в двете експертизи противоположни становища за връзката между извършените/неизвършените действия на подсъдимия при прегледа на пострадалия на 27.ІХ.2010 год. и смъртта на последния на следващия ден.Такова противопоставяне между изразените становища обаче няма и това особено проличава от разясненията,дадени в с.з. от експертите Лисаев,Т. и С.,както и от отговорите на тримата по задаваните им от страните и от съда въпроси /л.41-43 от първ.д./.Макар в писменото си заключение,при обсъждането и отговора на втория от зададените им въпроси,тримата да се приели,че данните от ЕКГ в съчетание с оплакванията на пострадалия,са давали основание подсъдимият да „допусне диагнозата „нестабилна ангина”,което състояние е „спешно и налага консултация с кардиолог”/л. 46 от досъд. разсл./,при защитата пред съда на това заключение експертите вдействителност са се отрекли от него.Казаното от д-р Сн.Т.,единствен кардиолог в първия експертен екип,че „кардиограмата,която е прицел на делото,не доказва остър коронарен инцидент” /на л.41,гърба,от първ.д./,напълно опровергава горецитираното допускане на „нестабилна ангина”,при наличието на която състоянието на пациента действително е спешно,налага консултация с кардиолог и предприемане от последния на съответните,животоспасяващи за пациента,действия.Тези именно изявления на д-р Т.-останалите двама членове на експертизата,д-р П.Л.,съдебен медик и деонтолог и д-р П.С.,началник на СП при УМБАЛ,не са изразили становища,ясно сочещи позицията им относно причинната връзка между действията/бездействията на подсъдимия и впоследствие настъпилата смърт на П.П.- са дали основание на първоинстанционния съд да назначи повторна експертиза. Писменото заключение на повторната експертиза,както и разясненията на експертите в с. на 12.ХІ.2012 год. относно наличието или отсъствието на причинно следствена връзка между състоянието на П.П. при осъществения от подсъдимия преглед и смъртта на П. на следващия ден е идентично с писменото заключение на първата експертиза и то е,че такава връзка няма.Потвърдено е становището на кардиолога д-р Т.,че кардиограмата,направена на П.П.,е вариант на нормална кардиограма,без отклонения,указващи наличието на остър коронарен инцидент.Действията на подсъдимия са счетени за съобразени с данните от ЕКГ и със субективните оплаквания на пациента,поставената диагноза и предписаното лечение са преценени като правилни.Повторната експертиза е анализирала отново резултатите от аутопсията на П.П. и е предположила връзка между констатираните при П. анатомични особености,мускулен мост след значително,до 70 %, стеснение от атеросклеротична плака на низходящия клон на лявата коронарна артерия-наличния мускулен мост не е коментиран от първоначалната експертиза-и внезапната му смърт.Подчертано е,че тези особености не са и не биха могли да бъдат известни на подсъдимия,нито би могло да се проявят на кардиограма,а се констатират единствено при специално изследване /ангиография/ или при хирургическа интервенция,на каквито изследвания и интервенции П.П. не е бил подлаган.Между първоначалната и повторна експертизи няма противоречие и относно причината за смъртта на П.П..Прието е,че П.П. е починал от „внезапна смърт”,резултат най-често на спазъм на сърдечните кръвоносни съдове и аритмия /л. 47 от досъд. разсл. в отговор на въпрос № 5 и л. 100 от първ.д. в отговор на въпрос № 6/.За настъпването на такова състояние липсват „явни и непосредствено застрашаващи живота прояви” /на цитирания л. 47 от досъд. разсл./ и „нито хоспитализация,нито стандартно лечение за остър коронарен синдром би могло да предотврати настъпването” му /на цитирания л. 100 от първ.д./.Между двете експертизи няма противоречие и относно отсъствието на данни за инфаркт на миокарда,което пък прави безпредметно обсъждането,колко и кои от симптомите на това състояние са били налице при пострадалия,както и обсъждането,колко и кои други заболявания се съпътстват от същите симптоми.Обобщено,и двете експертни заключения,с дадените пред първоинстанционния съд разяснения от изготвилите ги специалисти,изключват вероятността смъртта на П. П.П.,настъпила на 28.ІХ.2010 год.,да се дължи на-съобразно обвинението-неточно разчитане на електрокардиограма, непотърсенаконсултация,неизвършени изследвания, поставена диагноза, която не отговаря на клиничната картина и не е обективирана със съответните изследвания и консултации,които действия и бездействия да са в нарушение на нормативните изисквания,избраени в обвинителния акт. Не е основателно и твърдяното в касационната жалба,че въззивният съд не бил обсъдил показанията на свидетеля В. Г.К..Твърдението е преди всичко невярно,защото показанията на този свидетел,кардиолог в спешното отделение,са коментирани както самостоятелно,така и с показанията на свидетелката П.П.,съпруга на пострадалия.Установено е от показанията на двамата и така предходните две инстанции са приели,че помолен от П.П.,д-р В.К. е видял кардиограмата на П.П. и след като не констатирал в нея нещо обезпокоително, я върнал на съпругата му.Всъщност в показанията на В.К. не е и имало кой знае какво да се коментира,тъй като свидетелят е бил максимално предпазлив в разбираемия си стремеж,да не бъде той /и той/ упрекнат в професионална небрежност,при което стриктно се е придържал към факта-безспорно установен-че официално консултация не му е била искана и официално такава не е давал,както и че по времето,когато пострадалият е бил обслужван от подсъдимия,той,К.,е консултирал други две пациентки,приети по същото време в спешното отделение. И,накрая,няколко думи по твърдяното в касационната жалба,че мнението на двама патоанатоми и двама кардиолози /общо по двете изслушани експертизи/ за липса на данни,кардиограмата и наличните при прегледа на П.П. симптоми да се сочели на „остър коронарен синдром”,влизало в противоречие с това на „водещи специалисти в кардиологията”.Основано на писмени източници извън доказателствения материал по делото,такова твърдение изобщо не може да се обсъжда по повод на касационна жалба или касационен протест.Тъй като обаче неговото значение за правилното решаване на делото е несъмнено съществено,установяването посредством разследване на истинността му би позволило възобновяване на наказателното дело на основание чл. 422,ал.1,т.3 НПК. С оглед на дотук изложеното и на основание чл. 354,ал.1,т.1 ВПК,ВКС Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 15 от 28.І.2013 год. по внохд № 334/2012 год. на Великотърновския апелативен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/