7 Р Е Ш Е Н И Е № 112 София, 15.04.2025г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди и двадесет и четвърта година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА ЗОРНИЦА ХАЙДУКОВА при секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 87 по описа за 2023г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Застрахователно акционерно дружество „Армеец” АД, представлявано от адв. Р. Т., срещу решение № 1128 от 03.08.2022г. по в.гр.д. № 1611/2021г. на САС, 7 състав, с което е потвърдено решение № 5040 от 18.08.2020г. по гр.д.№ 15649/2016г. на СГС, ГО, I-14 състав в частта му по молбите по чл.250 ГПК и чл.248 ГПК. С потвърденото решение № 5040/18.08.2020г. са оставени без уважение молбата на касатора за допълване на решение № 1604 от 28.02.2020г. по гр.д. № 15649/2016г. на СГС, ГО, I-14 състав с отхвърлителен диспозитив за разликата от 357 074.3 лева до 530 078.11 лева и за изменение на решението в частта за разноските. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно. Оспорва като неправилен извода на въззивния съд, че не е необходимо постановяване на отхвърлителен диспозитив на решението поради това, че отговорността на застрахователните дружества е ограничена от застрахователния лимит по всеки договор за застраховка и не е заявена една искова претенция, която да е уважена частично. Сочи, че претендираният общ размер на обезщетението е 530 078,11 лева, а установеният по делото размер на вредите е 357 074,34 лева. Третите лица - помагачи „Гид-Г Консулт” ЕООД, представлявано от адв. Т. И., и „Строителна компания Загора” ЕАД, представлявано от адв. М. С., представят молби, с която се присъединяват към касационната жалба. Ответникът по касация [община], представляван от адв. Д. К., оспорва касационната жалба. Поддържа, че въззивното решение в частта му по искането по чл.250 ГПК е правилно, тъй като първоинстанционният съд правилно е уважил исковете до пълния им размер, доколкото дължимото обезщетение за претърпените вреди е в по-висок размер от застрахователната сума по всеки един от застрахователните договори. Намира, че тъй като всеки иск следва да се разглежда като самостоятелен, независимо че касаторът е застраховател на двама от делинквентите, няма основание нито за частично, нито за пълно отхвърляне на който и да е от исковете. „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД не представя отговор на касационната жалба. С определение № 352 от 15.02.2024г., постановено по настоящото дело, е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК касационно обжалване на въззивното решение в посочената част по процесуалноправния въпрос, отнасящ се до предпоставките на чл.250 ГПК за допълване на постановено решение. Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното: С предявените искове [община] е поискала ответникът „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД да бъде осъден да заплати обезщетение в размер на 80 078,11 лева, представляваща застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди от „Главпроект 1946“ ООД, а ответникът „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД да бъде осъден да заплати обезщетение в размер на 300 000 лева в качеството му на застраховател на отговорността на „Строителна компания Загора“ ЕАД по застрахователна полица № 14171000000450309 и обезщетение в размер на 150 000 лева в качеството му на застраховател на отговорността на „ГИД-Г Консулт“ ЕООД по застрахователна полица № [ЕГН]. Първоинстанционният съд е приел, че съгласно заключението на СТЕ стойността на разходите по отстраняване на аварията е общо 426 996,23 лева. Приел е, че тъй като противоправното деяние е извършено от тримата участници в строителството - проектант, строител и строителен надзор, е приложима нормата на чл.53 от ЗЗД, като същите отговарят солидарно спрямо увреденото лице. Изтъкнал е, че отговорността на застрахователите е функционално обусловена от тази на делинквента, поради което всеки от застрахователите на делинквента отговаря за целия размер на вредите, а отговорността на застрахователя е лимитирана единствено от застрахователната сума по договора за застраховка и плащането на който и да е от застрахователите погасява цялото вземане. Намерил е, че платената сума от ДЗИ в размер от 69 921,89 лева ползва и застрахователят ЗАД „Армеец” и поради това обезщетението е в размер на 357 074,34 лева, което е повече от застрахователните лимити по всеки договор. Посочил е, че ответникът „ДЗИ - Общо Застраховане” е заплатил част от вредите в размер на 69 921,89 лева от общо дължимото обезщетение съобразно уговорения лимит от 150 000 лева, поради което дължи обезщетение в размер до 80 078,11 лева. Приел е, че отговорността на ЗАД „Армеец” за настъпил покрит застрахователен риск за дейността на „Строителна компания Загора“ ЕАД е 300 000,00 лева или под установения размер на вредите, поради което отговорността следва да се реализира в пълен размер, както и че отговорността на същото дружество за настъпил застрахователен риск от дейността на „ГИД-Г Консулт“ ЕООД е в размер на 150 000,00 лева или под установения размер на вредите, поради което отговорността следва да се реализира в пълен размер. С оглед на така формираните изводи с решението си първоинстанционният съд е осъдил „ДЗИ – Общо Застраховане" ЕАД и Застрахователно акционерно дружество „Армеец” АД да заплатят на ОБЩИНА КАЗАНЛЪК на осн. чл.249, т.3 от КЗ/отм./, вр.чл. 171 от ЗУТ, вр. чл. 162 от ЗУТ, чл. 163, ал. 3 от ЗУТ и чл. 168, ал. 7 от ЗУТ застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на общо 357 074,34 лева вследствие застрахователно събитие, настъпило на 22.06.2015г. – авария на строеж при изграждане на нова сграда на Национален център по природоматематически науки към ПМГ „Н. О.” – [населено място], като отговорността на застрахователите е в рамките на застрахователната сума, както следва: 1. „ДЗИ – Общо Застраховане" ЕАД - до 80 078,11 лева, застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди от „Главпроект 1946“ ООД, ведно със законната лихва върху платената сума от датата на исковата молба - 15,12,2016год. до окончателното изплащане на вземането. 2. Застрахователно акционерно дружество „Армеец” АД - до 300 000,00 лева, застрахователно обезщетение за имуществени вреди причинени от „ГИД-Г Консулт“ ЕООД, ведно със законната лихва върху платената сума от датата на исковата молба – 15,12,2016год. до изплащане на вземането; 3. Застрахователно акционерно дружество „Армеец” АД - до 150 000,00 лева, представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди причинени от „ГИД-Г Консулт“ ЕООД, ведно със законната лихва върху платената сума от датата на исковата молба - 15,12,2016год. до окончателното изплащане на вземането, като платеното от всеки от застрахователите в рамките на застрахователната сума погасява общия размер на имуществените вреди от 357 074,34 лева. С постановено по подадена от Застрахователно акционерно дружество „Армеец” АД молба за допълване на решението и за изменението му в частта за разноските първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с три отделни искови претенции срещу застрахователите в резултат на настъпило застрахователно събитие по три застрахователни договора. Посочил е, че осъждането на ответниците е за вреди в размер на 357 074,34 лева, като отговорността е ограничена от застрахователния лимит по всеки договор за застраховка, което е пояснено и в диспозитива на съдебното решение. Изтъкнал е, че тъй като не е заявена една искова претенция, която да е уважена частично, няма необходимост от отхвърлителен диспозитив, постановяване на отхвърлителен диспозитив по отношение на молителя би редуцирало отговорността му по един от двата застрахователни договора. Поради това е намерил молбата по чл.250 ГПК за неоснователна, а с оглед нейната неоснователност – е приел за неоснователно и искането за изменение на решението по чл.248 от ГПК с присъждане на разноски по чл.78, ал.3 от ГПК на Застрахователно акционерно дружество „Армеец” АД. Въззивният съд е споделил извода на първоинстанционния съд и е приел, че не е необходим отхвърлителен диспозитив поради това, че отговорността е ограничена от застрахователния лимит по всеки договор за застраховка и не е заявена една искова претенция, която да е уважена частично. В тази връзка е намерил за неоснователно и искането на Застрахователно акционерно дружество „Армеец” АД по чл.248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските. По процесуалноправния въпрос: По въпроса е формирана постоянна практика на ВКС, обективирана в решение № 168 от 02.08.2013г. по гр.д. № 580/2012г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 118 от 30.07.2018г. по гр.д. № 3047/2017г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 55 от 18.03.2010г. по гр.д. № 214/2009г. на ВКС, ГК, III г.о. Според така формираната практика непълно съдебно решение е налице тогава, когато липсва формирана воля на съда по част от спорния предмет на делото. Допълнително решение се постановява, когато съдът не се е произнесъл по някой от предявените искове или по цялото искане, т.е. липсва изобщо формирана и изразена воля на съда както в мотивите на решението, така и в неговия диспозитив. Когато, видно от мотивите на съдебното решение, съдът е формирал воля по целия спорен предмет /по цялото спорно право, когато то е делимо, респ. – по целия размер на предявения паричен иск; по всички предявени по делото съединени искове и пр./, но е пропуснал да изрази част от така формираната воля в диспозитива на решението, е налице очевидна фактическа грешка, а не непълнота на съдебното решение. По основателността на касационната жалба: В настоящия случай правилно въззивният съд е приел, че не е налице непълнота на постановеното първоинстанционно решение. В решението си първоинстанционният съд е формирал воля, че дължимото се на ищеца обезщетение е в размер общо на 357 074,34 лева при претендирано с исковата молба обезщетение от тримата ответници в размер общо на 530 078,11 лева, като отговорността на застрахователите е в рамките на застрахователната сума по всеки застрахователен договор. С оглед на това, макар и да не е постановен изричен диспозитив за недължимост на останалата част от претендираното обезщетение, при формирана в мотивите воля в този смисъл, това несъответствие не обуславя извод за непълнота на първоинстанционното решение. Евентуалното несъответствие между формираната от съда и отразената в диспозитива воля представлява очевидна фактическа грешка, която подлежи на поправяне от съда по реда на чл.247 ГПК – по искане на страна или служебно от съда. Поради това обжалваното въззивно решение, с което е прието, че не е налице непълнота на първоинстанционното решение и поради това е потвърден отказът на първоинстанционния съд да постанови решение за допълването му, е правилно и следва да бъде потвърдено. Доколкото компетентен да се произнесе по евентуалното наличие на допусната в първоинстанционното решение очевидна фактическа грешка е постановилият го съд, делото следва да се върне на първоинстанционния съд за преценка дали е налице допусната очевидна фактическа грешка и поправянето й по реда на чл.247 ГПК с оглед изложените от молителя Застрахователно акционерно дружество „Армеец” АД – настоящ касатор, твърдения. По искането по чл.248 ГПК: С обжалваното решение въззивният съд е споделил извода на първоинстанционния съд за неоснователност и на искането на Застрахователно акционерно дружество „Армеец” АД за изменение на решението по чл.248 от ГПК с присъждане на разноски по чл.78, ал.3 от ГПК с оглед неоснователността на молбата по чл.250 ГПК. Изводът на въззивния съд е неправилен. С исковата си молба ищецът е претендирал осъждане на ответника Застрахователно акционерно дружество „Армеец” АД да заплати по сключени от него два договора за застраховка обезщетение в размер общо на 450 000 лева. С постановеното по делото решение този ответник е осъден да заплати по всеки от договорите за застраховка обезщетение до уговорения с тях размер на застрахователната сума, като общият размер на обезщетението възлиза 357 074,34 лева. С оглед на това при определяне на отговорността за разноски следва да бъде съобразен размерът, до който са уважени предявените против този ответник искове. Доколкото, при претендирана от ответника Застрахователно акционерно дружество „Армеец” АД сума в общ размер 450 000 лева, с постановеното решение отговорността му е ограничена до приетите за установени имуществени вреди в размер на 357 074,34 лева, и при съобразяване на разпоредбите на чл.78, ал.1, ал.2 и ал.3 ГПК, не е налице основание за присъждане на направените от ищеца разноски в пълен размер. Поради това ответникът Застрахователно акционерно дружество „Армеец” АД – настоящ касатор, следва да заплати на ищеца разноски за първоинстанционното производство в размер на 25 257,85 лева. Предвид изхода на делото и с оглед успешно осъществената от ответника Застрахователно акционерно дружество „Армеец” АД защита срещу предявените против него искове, обусловила ограничаване на отговорността му до 357 074,34 лева вместо претендираните от него 450 000 лева, следва да му бъдат присъдени част от направените в първоинстанционното производство разноски в размер на 1338,92 лева при съобразяване на общия размер на претендираното от него обезщетение и на размера на присъденото на ищеца обезщетение за имуществени вреди. Предвид изложените съображения и с оглед правомощията на касационната инстанция по чл.293, ал.2 ГПК въззивното решение следва да бъде оставено в сила в частта, в която е потвърдено решение № 5040 от 18.08.2020г. по гр.д.№ 15649/2016г. на СГС, ГО, I-14 състав в частта му по молбата по чл.250 ГПК, но да бъде отменено в частта, с която е потвърдено посоченото първоинстанционно решение в частта му, имаща характера на определение по чл.248 ГПК, и вместо това бъде допуснато изменение на решение № 1604 от 28.02.2020г. по гр.д. № 15649/2016г. на СГС, ГО, I-14 състав, като същото бъде отменено в частта, с която Застрахователно акционерно дружество „Армеец” АД е осъдено да заплати на [община] разноски за разликата над 25 257,85 лева до 31 837 лева и [община] бъде осъдена да заплати на Застрахователно акционерно дружество „Армеец” АД разноски за първата инстанция в размер на 1338,92 лева. При този изход на спора на ответника по касация [община] следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение за защита срещу касационната жалба на Застрахователно акционерно дружество „Армеец” АД срещу въззивното решение, с което е потвърдено първоинстанционното решение по молбата по чл.250 ГПК, в размер на 2 937,37 лева. Останалата част от заплатеното адвокатско възнаграждение касае защита срещу касационната жалба на Застрахователно акционерно дружество „Армеец” АД срещу въззивното решение в частта за потвърждаване на осъдителното първоинстанционно решение, и доколкото не е била присъдена с постановеното по настоящото дело определение № 352 от 15.02.2024г., с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в тази част, ответникът е следвало да поиска допълване на това определение в срока по чл.248 ГПК, от която възможност не се е възползвал. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл.293, ал.1 във връзка с ал.2 ГПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1128 от 03.08.2022г. по в.гр.д. № 1611/2021г. на САС, 7 състав, с което е потвърдено решение № 5040 от 18.08.2020г. по гр.д.№ 15649/2016г. на СГС, ГО, I-14 състав в частта му по молбата по чл.250 ГПК. ОТМЕНЯ решение № 1128 от 03.08.2022г. по в.гр.д. № 1611/2021г. на САС, 7 състав в частта, имаща характера на определение, с което е потвърдено решение № 5040 от 18.08.2020г. по гр.д.№ 15649/2016г. на СГС, ГО, I-14 състав в частта му по молбата по чл.248 ГПК, вместо което ПОСТАНОВЯВА: ИЗМЕНЯ решение № 1604 от 28.02.2020г. по гр.д.№ 15649/2016г. на СГС, ГО, I-14 състав в частта за разноските, като: ОТМЕНЯ решение № 1604 от 28.02.2020г. по гр.д.№ 15649/2016г. на СГС, ГО, I-14 състав в частта, с която Застрахователно акционерно дружество „Армеец” АД е осъдено да заплати на [община] разноски за първоинстанционното производство за разликата над 25 257,85 лева до 31 837 лева. ОСЪЖДА [община] да заплати на Застрахователно акционерно дружество „Армеец” АД сумата 1338,92 лева /хиляда триста тридесет и осем лева и деветдесет и две стотинки/ - разноски за първата инстанция. ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „Армеец” АД да заплати на [община] сумата 2 937,37 лева /две хиляди деветстотин тридесет и седем лева и тридесет и седем стотинки/ – разноски за касационната инстанция. ИЗПРАЩА делото на Софийски градски съд, ГО, I-14 състав за извършване на проверка относно наличието на допусната очевидна фактическа грешка в решение № 1604 от 28.02.2020г. по гр.д.№ 15649/2016г. на СГС, ГО, I-14 състав и поправянето й по реда на чл.247 ГПК. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: