Р Е Ш Е Н И Е
№ 441
град София, 07 ноември 2011 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЛИДИЯ СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА
ЖАНИНА НАЧЕВА
при участието на секретаря КРИСТИНА ПАВЛОВА и на прокурора КРАСИМИРА КОЛОВА изслуша докладваното от съдия Т. Кънчева касационно дело № 2225 по описа за 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия С. Ж. Д. срещу присъда № 160/ 13.07.2011 г. по внохд № 1140/11 г. на Старозагорския окръжен съд с оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила, довели до неправилно приложение на закона- касационни основания по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК. По същество се иска въззивната присъда да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура мотивира становище, че жалбата е частично основателна. Счита, че подсъдимият е участвал в престъплението в качеството на помагач и присъдата следва да бъде изменена с преквалифициране на деянието в този смисъл.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт, установи следното:
Старозагорския окръжен съд отменил присъда № 68/ 24.03.2011 г. на Старозагорския районен съд, с която С. Д. е бил оправдан и вместо това го признал за виновен в това, че на 13/14 май 2010 г., при условията на продължавано престъпление и опасен рецидив, в съучастие като извършител с Я. П., чрез използване на техническо средство и разбиване на прегради, здраво направени за защита на имот отнел чужди движими вещи на обща стойност 740 лв. от владението на Д. П. и П. Р., без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл.196 ал.1 т.2 вр. чл.195 ал.1 т.3 и т.4 вр. чл.20 ал.2 вр. чл.26 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б. А и Б от НК го осъдил на лишаване от свобода за срок от три години. Определил наказанието да се изтърпи в затворническо общежитие от закрит тип, при първоначален “строг” режим.
Жалбата е основателна.
Оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения при формиране на вътрешното съдийско убеждение относно съставомерните факти и авторството на престъплението намира опора в данните по делото, поради което касационната инстанция го възприема за основателно.
Старозагорският окръжен съд не е изготвил съдебния си акт съгласно изискванията на процесуалния закон. След като е отменил оправдателната присъда и е признал подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение, съдът е бил длъжен да мотивира решението си по начина, предвиден в разпоредбата на чл.305 от НПК. Процесуалното изискване в мотивите на присъдата да се посочват установените обстоятелства, доказателствата, въз основа на които те са изяснени, да се обсъждат наличните противоречия в доказателствените материали и да се излагат съображения защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят, както и ясно да се формулират и мотивират правните изводи, които следват от приетите факти не е самоцелно. То има съществено значение за пълноценното осъществяване на инстанционната проверка на съдебния акт и рефлектира пряко върху правото на защита на осъденото лице, защото дава възможност на контролиращата инстанция да извърши проверка дали съдът е формирал вътрешното си убеждение при спазване на изискванията за обективно, всестранно и пълно изследване на всички доказателства, събрани по реда и със средствата, предвидени в НПК, а на подсъдимия- да разбере въз основа на кои доказателства е ангажирана наказателната му отговорност.
В случая, въззивната инстанция въобще не е описала каква фактическа обстановка приема за установена, а се е задоволила да посочи каква е обвинителната теза, която поначало е пределно ясна и е въплътена в обвинителния акт. Преписването на съдържанието му не внася обаче яснота по въпроса дали и съдът приема за установени всички отразени в него фактически обстоятелства, въз основа на които прокуратурата е формирала изводите си относно правната квалификация. Ако отговорът е положителен, то съдът е бил длъжен да мотивира доказателствените източници, подкрепящи всички факти по обвинението- за едновременното напускане на жилището на св. К. от двамата извършители, за постигната между тях уговорка св. П. да разбие мазетата на блока и да краде, а подсъдимият да пази пред входа, за описания в обвинителния акт начин, по който е ангажиран таксиметровия шофьор св. М. Д., за това, че двамата заедно са продали отнетите вещи в пункта за изкупуване на метал и т.н.
Старозагорският окръжен съд се е концентрирал единствено върху мотивиране на изводите си относно авторството, но не е извършил пълен анализ на събраните от първата инстанция и при въззивното следствие доказателства, коментирал е само част от гласните доказателствени средства, интерпретирал е съдържанието им превратно и едностранчиво и се е позовал на доказателства, които не са събрани при спазване на процесуалните изисквания. Такъв е подходът към показанията на св. П. /вече осъденият съпроцесник на касатора/, на когото съдът е приписал твърдения, които последният не е правил- за разпределяне на ролите между двамата, като касаторът е стоял пред блока, за да пази и охранява. Освен това е кредитирал обясненията му, дадени на досъдебното производство в качеството му на обвиняем, които не могат да бъдат ползвани, защото не са приобщени към доказателствата по делото чрез прочитането им по реда на чл. 281 ал.2 от НПК.
Въззивният съд не е подложил на внимателна проверка и не е съпоставил обясненията на подсъдимия с показанията на свидетелите К., Л., Т., Д. и Д., а декларативно ги е обявил за недостоверни и обслужващи версията на С. Д.. Внимателният анализ на фактите, които тези свидетели съобщават, съпоставени с разпечатката от мобилния телефон на К. и с показанията на полицейския служител св. Т. най-малкото не подкрепят изложеното в обвинителния акт за механизма на престъплението и степента на участие на подсъдимия в него.
Върховният касационен съд намира за вътрешно противоречиви и правните аргументи на въззивната инстанция. На няколко места в съдебния акт е акцентирано върху това, че кражбата е довършена едва след установяване на трайна фактическа власт върху вещите, която подсъдимият и св. П. реализирали след пренасянето им до общежитието и последващата продажба. Поначало, моментът на установяване на свое владение върху вещите от страна на извършителя на кражбата е фактически въпрос, който следва да се преценява при всеки конкретен случай, тъй като има значение за квалифициране на деянието като опит или довършено престъпление. В ППВС № 6/1971 г. е посочено обаче, че за квалифициране на една кражба като довършена не е необходимо да е установено дълготрайно владение, нито деецът да е успял да укрие вещта, да се е разпоредил с нея или да е обезпечил някаква полза от отнемането й. Затова тезата на съда, че в конкретния случай кражбата е довършена едва след пренасянето на вещите до общежитието и поради това подсъдимият е участвал като извършител в престъплението трудно може да бъде възприета. Невярно е и съждението, че е “без значение с оглед квалификацията кога С. Д. е бил извикан и дали е присъствал по време на разбиването на мазетата и изнасянето на вещите до входа на блока”. Напротив, тези обстоятелства имат съществено значение за установяване на умисъла на дееца, а оттам и за разграничаване на престъпленията по чл.194 от НК и чл.215 от НК.
Ето защо, Върховният касационен съд намери, че атакуваната присъда е постановена при допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в непълна и необективна оценка на доказателствата, неяснота относно приетите факти и неубедителност и вътрешна противоречивост на правните изводи. Това налага съдебният акт да бъде отменен, а делото върнато за ново разглеждане.
Предвид горното и на основание чл. 354 ал.1 т.4 от НПК
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ присъда № 160/ 13.07.2011 г. по внохд № 1140/2011 година на Старозагорския окръжен съд и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на съда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: |