Р Е Ш Е Н И Е № 200 София, 19 март 2019 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на тридесети октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА ЧЛЕНОВЕ: МАЯ ЦОНЕВА КРАСИМИРА МЕДАРОВА при секретаря Невена Пелова и в присъствието на прокурора Стелияна Атанасова като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 749/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производството е образувано по жалба на адв.И. А., защитник на подсъдимата Р. П. срещу въззивно решение № 225 от 07.06.2018г., постановено по в.н.о.х.д. № 154/18г. по описа на Софийски апелативен съд. В жалбата сe релевират трите касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК, като се правят искания в условията на алтернативност: за отмяна на въззивното решение и оправдаване на подсъдимата; за връщане на делото за ново разглеждане или за изменение на решението, с намаляване размера на наложеното наказание лишаване от свобода. В съдебното заседание пред касационната инстанция адв. А., защитник на подсъдимата П. поддържа, направените с жалбата искания, като в пледоарията си акцентира на оплакванията за допуснати съществени процесуални нарушения, довели до неправилно приложение на материалния закон. Поддържа и доводите си за явна несправедливост на наложените на подсъдимата наказания. Представя писмени бележки. Адвокат С., пледира за постановяване на решение, с което да бъде уважена касационната жалба по изложените в нея съображения. Изцяло споделя релевираните доводи за допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон. Намира за незаконосъобразна постановената по отношение на подзащитната му осъдителна присъда. В писмени бележки аргументира тезите си. Адвокат Д., който също е защитник на подсъдимата П. поддържа касационната жалба, като се присъединява към изразеното от останалите двама защитници становище и моли касационната инстанция да се произнесе със съдебен акт, с който да признае подзащитната му за невиновна и да я оправдае по повдигнатите й обвинения. Алтернативно пледира за връщане на делото за ново разглеждане за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения. Подробни аргументи в подкрепа на исканията си излага в писмена защита. Представителят на прокуратурата намира жалбата за частично основателна. По отношение престъплението по чл.234 от НК изразява становище за неговата доказаност от обективна и субективна страна. Относно обвинението по чл.304а от НК, счита за основателни възраженията на защитата за допуснати съществени процесуални нарушения, поради което пледира за отмяна на въззивното решение в частта досежно това престъпление, като делото се върне за ново разглеждане в отменената му част. Подсъдимата Р. П. моли да бъде оправдана. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: С присъда № 44 от 20.12.2017г., постановена по н.о.х.д. №50/2017г., Софийски окръжен съд е признал подсъдимата Р. Г. П. за виновна в това, че на 28.08.2014г. в [населено място], е предложила подкуп – сумата общо от 1500лева, на полицейски органи – Н. Г., заемащ длъжност - “разузнавач четвърта степен” в група “Противодействие на престъпления във финансово- кредитната система” на сектор “Противодействие на икономическата престъпност” при отдел “Криминална полиция” на ОД на МВР - [населено място] и В. Т., заемаща длъжност - “разузнавач пета степен” в група “Противодействие на престъпления във финансово - кредитната система” на сектор “Противодействие на икономическата престъпност” при отдел “Криминална полиция” на ОД на МВР - [населено място], за да не извършат действия по служба - да не сигнализират прекия си началник сектор при ОД на МВР за установено нарушение на Закона за акцизите и данъчните складове, във връзка с държане на акцизни стоки без бандерол, съответно – да не съставят акт за установяване на административно нарушение и/или да не започват досъдебно производство за престъпление по чл.234 от НК, поради което и на основание чл.304а, вр. чл.304, ал.1 от НК и чл.54 от НК й е наложил наказание лишаване от свобода за срок от две години и глоба в размер на 1000лева, като я е оправдал по повдигнатото обвинение да е извършила престъплението при условията на чл.26, ал.1 от НК. Със същата присъда подсъдимата е призната за виновна в това, че на 28.08.2014г. в [населено място], в л.а.“марка”, рег. № и на втория етаж от къща, находяща се в [населено място], [улица], е държала акцизни стоки без бандерол, когато такъв се изисква по закон – общо 244броя кутии от различни марки цигари, на обща стойност 1830лева и с обща стойност на дължимия акциз 913,78лв., като случая е немаловажен, поради което и на основание чл.234, ал.1, пр.2 от НК и чл.54 от НК е осъдена на една година лишаване от свобода и глоба в размер на 1830лв., като е призната за невиновна да е извършила престъплението при условията на чл.26, ал.1 от НК. На основание чл.23 от НК на подсъдимата е определено едно общо и най-тежко наказание, а именно лишаване от свобода за срок от две години и глоба в размер на 1830лв. На основание чл.57 от ЗИНС е определен първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. На основание чл.68, ал.1 от НК е приведено в изпълнение наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, наложено с влязла в сила присъда по нохд № 4604/11г. по описа на Софийски районен съд. Постановено е същото да бъде изтърпяно при първоначален общ режим. Съдът се е произнесъл по предмета на престъплението по чл.234 от НК, веществените доказателства и разноските. С въззивно решение № 225 от 07.06.2018г., постановено по внохд № 154/18г., Софийски апелативен съд, Наказателно отделение, 7 състав, е потвърдил атакуваната пред него първоинстанционна присъда. Жалбата е допустима и основателна. На първо място следва да бъдат обсъдени твърденията на подсъдимата и защитниците й за допуснати съществени процесуални нарушения. Това е водещо, тъй като евентуалното констатиране на основания по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, обуславящи необходимост от отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане, от своя страна ще дерогират необходимостта от разглеждане на доводите, касаещи касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.3 от НПК. След систематизиране и обобщение на възраженията за допуснати съществени процесуални нарушения/ведно с подкрепящата ги аргументация/, наведени в жалбата, пледоариите на защитниците и писмените им бележки/доколкото са налице повтарящи се, еднопосочни оплаквания и аргументи/, настоящата инстанция констатира, че същите са в следните насоки: недопустимо доказателствен източник, който не е бил присъединен към доказателствения материал по предвидения процесуален ред, е бил предмет на оценка и съпоставяне с други доказателства; незаконен съдебен състав, поради неспазване изискването за случаен избор на съдебните заседатели; оспорване неотложността на извършените действия по претърсване и изземване; едностранчив, избирателен и схематичен анализ на доказателствата и в частност на установените с гласни доказателствени източници; липсата на анализ и отговори на възраженията на защитата. Неоснователно е оплакването на защитата/адв.С./ за допуснато съществено процесуално нарушение/разглеждане на делото от незаконен състав/, довело до нарушение правото на подсъдимата на справедлив и публичен процес, от независим и безпристрастен съд. Защитата аргументира тези си твърдения с нарушения на принципа за случаен избор на съдебните заседатели, участвали в състава, постановил първоинстанционната присъда. Действително в кориците на делото липсват документи, които да дават възможност за проследяване начина по които е извършено определянето на двамата съдебни заседатели, членове на първоинстанционния съдебен състав, но това не означава априори наличие на абсолютно нарушение на процесуалните правила, което да налага отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане. Безспорно съгласно разпоредбата на чл.9, ал.1 от Закона за съдебната власт, разпределението на делата в органите на съдебната власт се извършва на принципа на случайния подбор чрез електронно разпределение съобразно поредността на постъпването им. Липсата на данни за това би било съществено процесуално нарушение по смисъла на НПК само ако по отношение на съдебния състав са били налице основанията за отвод, визирани в разпоредите на НПК и те не са се отвели. За да се приеме, че присъдата е постановена от незаконен състав е необходимо да са налице обстоятелства, които да сочат на тяхна зависимост, пристрастност или предубеденост. Не може да се обоснове незаконност на съдебния състав, когато липсват обективни данни, сочещи на предварително формиране на мнение или заинтересованост от изхода на делото, с определяне на членовете на съдебния състав. Основателно обаче е оплакването на защитата за допуснато съществено процесуално нарушение в дейността на въззивната инстанция по оценка на доказателствен източник, който не е присъединен към доказателствената съвкупност по установения процесуален ред. В принципен аспект следва да се посочи, че оценката на доказателствата е суверенна дейност на съда, като касационната инстанция се произнася в рамките на установените от инстанциите по същество фактически положения, не може да установява нови такива, както и не може да се намесва или да замества вътрешното убеждение на решаващите съдилища. Поради това, на проверка подлежи само правилността на процеса на формиране на вътрешното убеждение у решаващите съдебни състави и спазване на задължението за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, както и дали са предприети всички мерки за разкриване на обективната истина. В съдебните си актове, решаващите съдилища следва да посочат фактическите обстоятелства, които приемат за установени и въз основа на кои доказателствени материали, като последните е необходимо да са надлежно събрани в хода на проведено съдебно следствие. Настоящата инстанция констатира, че решаващите съдилища не са изпълнили задължението си да съберат и подложат на проверка възможния доказателствен обем, а въззивният съд в аналитичната си дейност се е позовавал и оценявал доказателствен източник, който не е надлежно събран. На досъдебното производство подсъдимата Р. П. е депозирала обяснения в качеството на обвиняемо лице в разпит, проведен на 16.05.2015г./том ІV, л.6-7 от досъдебното производство/. В хода на първоинстанционното съдебно производство, подсъдимата се е ползвала от правото си да не дава обяснения в нито един момент от съдебното следствие. Съдът е изпълнил задълженията си по чл.277 от НПК, но не е прочел обясненията на подсъдимата от досъдебното производство при наличие на предпоставките по чл.279, ал.2, вр. ал.1, т.4 от НПК. Въззивната инстанция не е допуснала разпит на подсъдимата и също не е приобщила тези обяснения към доказателствената съвкупност. Апелативният съд за разлика от първата инстанция в решението си и по-точно в дейността си по оценка на доказателствата и доказателствените източници е анализирал обясненията на подсъдимата, оценявайки ги самостоятелно като гласно доказателствено средство, и в съпоставка с останалите доказателства и най-вече с тези установени с другите гласни доказателствени средства – лист 44 от въззивното производство - „... В този смисъл не е налице същинско противоречие между обясненията и показанията на св.Г.....”; л. 45 - „...В тази насока, обясненията на подсъдимата П. следва да се разглеждат преимуществено в качеството им на защитно средство....”; л. 50 - 51 „...СОС аргументирано е приел, че следва да кредитира свидетелските показания на двамата полицейски служители, за сметка на обясненията на подсъдимата, които имат изолиран характер, не се подкрепят от останалите доказателства по делото и целят предимствено защита на поддържаната от подсъдимия и защитника и оправдателна теза.Тези обяснения не притежават такава степен на убедителност, която успешно да опровергае последователните и пълни показания на св.Т. и св.Г....”. Тези констатации сочат, че контролираната инстанция е формирала фактическите си изводи въз основа на доказателствени материали, които не са били събрани по надлежния, визиран в НПК ред. Това е в нарушение на установения в чл.18 от НПК принцип на непосредственост, съгласно който решенията на съда следва да се основават върху доказателствените материали, които те са събрали и проверили лично. Допуснатото нарушение на процесуалните правила е от категорията на съществените и е отстранимо от въззивната инстанция, която освен контролна притежава и правомощията да разгледа и се произнесе по същество на казуса. В обобщение, горепосоченото съществено процесуално нарушение изисква отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане. Настоящият състав намира, че не следва да се произнася по останалите възражения за допуснати съществени процесуални нарушения в дейността на въззивния съд по оценка на доказателствената съвкупност, попречили за разкриване на обективната истина. Това е необходимо, за да бъде гарантирана в максимална степен възможността на следващия състав на САС да вземе решението си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като се ръководи от закона. Предвид всичко гореизложено, този състав на касационната инстанция намира, че въззивното решение следва да бъде отменено, а делото върнато на Софийски апелативен съд, който като инстанция по същество на делото е длъжен да отстрани допуснатото съществено процесуално нарушение, свързано със събирането на доказателствата, да оцени доказателствената съвкупност, съгласно правилата на НПК, след което да приложи правилно материалния закон. Водим от горното, ВКС, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА въззивно решение № 225 от 07.06.2018г., постановено по в.н.о.х.д. № 154/18г. по описа на Софийски апелативен съд, Наказателно отделение, 7 въззивен състав. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски апелативен съд, от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: