1 Р Е Ш Е Н И Е № 280 гр. София, 13 юли 2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на десети юни две хиляди и петнадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Костова ЧЛЕНОВЕ: Блага Иванова Мина Топузова при участието на секретаря Марияна Петрова и на прокурора Тома Комов, изслуша докладваното от съдия Капка Костова касационно дело № 623 / 2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 423, ал. 1 от НПК. Образувано е по искане на осъдения М. Р. М., чрез защитника му адвокат П. М. от АК – [населено място], за отмяна по реда на възобновяването на наказателните дела на влязлата в сила присъда № 53 от 08 февруари 2012 година на Разградския районен съд, постановена по нохд № 22 / 2012 година по описа на този съд и изменена в наказателно-осъдителната й част с решение № 32 от 21 май 2012 година на Разградския окръжен съд, по внохд № 100/2012 година. С искането си осъденият М. претендира възобновяване на наказателното дело, тъй като не е знаел за образуваното срещу него наказателно производство и затова не е участвал в провеждането му, а това го е лишило от възможност да реализира защитата си. В съдебното заседание пред ВКС осъденият М. участва лично и със защитника си адв. М., който поддържа направеното искане за възобновяване на делото. Идентично становище изразява и осъденият в рамките на упражненото от него право на лична защита. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на искането и възобновяване на производството по делото поради неучастие на осъдения и в двете фази на процеса. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка по делото, установи следното: С влязлата в сила присъда, чиято отмяна се иска, е ангажирана наказателната отговорност на осъдения М. Р. М. за това, че за времето от 29. 01. 2006 година до 30. 01. 2006 година, в [населено място], [област] и [населено място], [област], като съизвършител и след предварителен сговор с неизвестно лице, с цел да набави за себе си и за неизвестно лице имотна облага, е възбудил и поддържал заблуждение у Б. И. И. и с това му е причинил имотна вреда в размер на 1500 лева, поради което и на основание чл. 201, ал. 1, т. 2 във вр. чл. 209, ал. 1 от НК, е осъден на четири години лишаване от свобода. При условията на чл. 25, ал. 1 от НК, на М. е определено общо наказание от четири години лишаване от свобода за това престъпление и за престъплението, за което е осъден с влязла в сила присъда по нохд № 216 / 2006 година на Районен съд – гр. Разград, като е определен първоначален „строг” режим на изтърпяване в затворническо общежитие от закрит тип. Приспаднато е времето, през което осъденият е търпял наказание „пробация”, определено по нохд № 216/2006 година. На основание чл. 68, ал. 1 от НК, е приведено в изпълнение наложеното на М. наказание от три месеца лишаване от свобода с влязла в сила присъда по нохд № 13432 / 2003 година на СРС, като е определен първоначален „строг” режим на изтърпяването му в затворническо общежитие от закрит тип. М. е осъден да заплати на Б. И. сумата от 1500 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, заедно със законните последици. Извършено е надлежно разпореждане с веществените доказателства и са присъдени направените по делото разноски, като са възложени в тежест на осъдения М.. По реда на чл. 414, ал. 1, т. 1 от НПК е извършено тълкуване на присъдата относно цифровото обозначаване на текста от НК, по който е осъден М., като същият следва да се тълкува като „...чл. 210, ал. 1, т. 2 във вр. чл. 209, ал. 1 от НК”. В производство, инициирано по жалба на защитника на осъдения М., е извършена въззивна проверка и е постановено решение, с което присъдата е изменена, като деянието е преквалифицирано по чл. 209, ал. 1 от НК, наказанието е намалено на една година лишаване от свобода, М. е оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение по чл. 210, ал. 1, т. 2 от НК и общото наказание е определено в размер на една година лишаване от свобода. Присъдата е потвърдена в останалата й част. Влязла е в сила в деня на постановяване на решението – 21. 05. 2012 година. Искането на осъдения М. за възобновяване на делото е процесуално допустимо – направено е от лице, което има качеството на задочно осъден и е постъпило в срока по чл. 423, ал. 1 от НПК, доколкото по делото няма данни за друг момент на узнаване от осъдения за влязлата в сила присъда от този на задържането му на 20. 02. 2015 година на територията на Република Германия и предаването му на българските власти на 09. 03. 2015 година. Разгледано по същество, искането е основателно. Наказателното преследване срещу осъдения М. е проведено изцяло в негово отсъствие в досъдебната и в съдебната фази на процеса. Досъдебното производство е започнало на 21. 04. 2006 година (постановление на прокурор в РП – [населено място], л. 2 от ДП). Единственото процесуално-следствено действие, извършено присъствено за осъдения М., е разпознаване от 21. 04. 2006 година (протокол на л. 18 от ДП). Всички останали процесуално-следствени действия за събиране на гласни и писмени доказателства, назначаване и извършване на експертиза, определяне и назначаване на служебен защитник на осъдения, привличането му в качеството на обвиняем с постановление от 09. 12. 2011 година (л. 73 от ДП) и предявяване на разследването (л. 88 от ДП), са извършени в негово отсъствие, при условията на чл. 269, ал. 3, т. 3 във вр. чл. 206 от НПК и при участието на служебния защитник адвокат К. М. от АК – [населено място]. Обвинителният акт срещу М. е внесен в съда на 12. 01. 2012 година и на 13. 01. с. г. е постановено разпореждането по чл. 248, ал. 2 от НПК, с което съдията-докладчик е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 08. 02. 2012 година, разпоредил е връчване на М. на препис от обвинителния акт, заедно с уведомяването му за възможността делото да бъде разгледано в негово отсъствие при условията на чл. 269 от НПК, призоваването му, както и това на пострадалия по делото с указания за процесуалните му права. Като основание за неприсъственото провеждане на съдебното разглеждане на делото по общия ред са послужили официалните данни за постоянен и настоящ адрес на осъдения, където той не е намерен, справката за напускане на страната от М. на 23. 04. 2010 година, обявяването му за общодържавно издирване още в хода на досъдебното производство, с телеграма № 28902 от 22. 10. 2010 година, като местоживеенето му в страната не е установено. Делото е разгледано в открито съдебно заседание на 08. 02. 2012 година, при условията на чл. 269, ал. 3, т. 2 и т. 4 от НПК, в отсъствие на М. и при участие на служебния му защитник адвокат М.. След проведено съдебно следствие и изслушани съдебни прения в същото съдебно заседание, съдът е постановил описаната по-горе присъда. Въззивното разглеждане на делото е проведено също неприсъствено за М., при данни, че се намира в чужбина и не може да бъде призован, с участието на служебния му защитник адвокат М.. При така установените факти, основателността на искането следва да се преценява с оглед предпоставките, визирани в нормата на чл. 423, ал. 1 от НПК (редакция ДВ, бр. 93 / 2011 година), според която задочно осъденият може да претендира възобновяване на наказателното дело, когато не е участвал в наказателното производство и това искане се уважава, освен ако осъденият се е укрил след предявяване на обвинението в досъдебното производство, поради което процедурата по чл. 254, ал. 4 от НПК не може да бъде изпълнена или след като бъде изпълнена, той не се е явил в съдебно заседание без уважителна причина. В случая, посочените в законовия текст предпоставки за отхвърляне на искането за възобновяване на делото не са налице. Цялото наказателно производство е протекло в отсъствие на осъдения М., без да му е било предявявано лично обвинението и при отсъствие на данни за негово последващо укриване. Поради това, искането следва да бъде преценено като основателно. Атакуваното въззивно съдебно решение и присъдата следва да бъдат отменени, а делото върнато за ново разглеждане от стадия на досъдебното производство, когато е започнало задочното разследване по делото (чл. 425, ал. 2 от НПК). Посочената хипотеза изисква произнасяне по мярката за неотклонение на осъдения М., с оглед разпоредбата на чл. 423, ал. 4 от НПК. От данните по делото е видно, че осъденият е задържан от германските власти в изпълнение на издадена ЕЗА от 26. 03. 2014 година и е предаден на българските власти на 09. 03. 2015 година за изпълнение на наказанието, наложено му с подлежащата на отмяна присъда. По отношение на осъдения в хода на наказателното производство не е вземана мярка за неотклонение. ВКС намира, че по отношение на осъдения следва да бъде взета мярка за неотклонение „задържане под стража”, поради наличие на реален риск от укриване и извършване на престъпление. М. е осъждан, деянието, предмет на обвинението по настоящето производство е осъществено в изпитателен срок на друго осъждане (по нохд № 13432/2003 година на СРС), осъденият не е бил намерен на посочените от него адреси в [населено място] и [населено място], [община]. Тази мярка за неотклонение ще обезпечи явяването му пред съответните разследващи органи, като при промяна на обстоятелствата, обусловили определянето й, задържаният разполага с възможност да сезира съда с такова искане. Предвид изложеното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 423, ал. 1 и ал. 4 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ по реда на възобновяването на наказателните дела решение № 32 от 21 май 2012 година на Разградския окръжен съд, по внохд № 100/2012 година и изменената с него присъда № 53 от 08 февруари 2012 година на Разградския районен съд, постановена по нохд № 22 / 2012 година по описа на този съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от стадия на досъдебното производство. ВЗЕМА по отношение на М. Р. М. мярка за неотклонение „задържане под стража”. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.