Р Е Ш Е Н И Е № 189 Гр. София, 23 април 2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на единадесети април през две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САВКА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: 1. ЖАНИНА НАЧЕВА 2. БИСЕР ТРОЯНОВ при участието на секретаря Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Красимира Колова разгледа докладваното от съдия Троянов наказателно дело № 584 по описа за 2012 г. Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимата Д. М. В., чрез служебният й защитник адвокат Ж. М., против Решение № 7 от 15.02.2012 г. по в.н.о.х.д. № 952/ 2011 г. на Софийски апелативен съд, Наказателно отделение, 8 състав. Касаторът навежда основанията по чл. 348, ал. 1, т. 2 и 3 от НПК и искане за отмяна на съдебния акт с оправдаване на подсъдимата. Развива твърдения, че въззивният съд не е обсъдил всички доказателства по делото, направил е погрешни изводи и наложеното наказание е явно несправедливо. С писмено възражение частният обвинител и граждански ищец Д. К. В. оспорва доводите в жалбата и предлага да бъде отхвърлена като неоснователна. В съдебно заседание защитникът адв. М. поддържа жалбата и направеното с нея искане. Подновява довода си за неучастие на подсъдимата В. в извършеното престъпление и възразява срещу приобщеното веществено доказателство – дискета, като експертните изследвания върху нея счита за негодни. Частният обвинител и граждански ищец предлага да бъде потвърдено атакуваното решение. Представителят на Върховна касационна прокуратура счита жалбата за неоснователна. Изразява становище за липса на процесуални нарушения, които да са допуснати от съда при проверката и анализа на доказателствата, а наложеното към минимума наказание с постановено условно осъждане счита за справедливи. В последна дума подсъдимата Д. М. В. настоява да бъде оправдана. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на жалбата, изложените от страните съображения в открито съдебно заседание и извърши касационната проверка в законоустановените предели, намери следното: С присъда № 247 от 30.08.2011 г. по н.о.х.д. № 2593/ 2011 г., Софийският градски съд, Наказателно отделение, 12 състав, признал подсъдимата Д. М. В. за виновна, в това че на 20.02.2010г., за времето от 09.00 ч. до 09.30 ч. в гр. С., от банкомат на [фирма], находящ се на [улица], № 21, използвала платежен инструмент - дебитна карта, издадена от [фирма] на Д. К. В. и без съгласие на титуляра изтеглила сумата от 370 лева, като основание чл. 249, ал. 1 от НК подсъдимата била осъдена на две години и четири месеца лишаване от свобода и глоба от 740 лева, представляваща двойния размер на получената сума. Изпълнението на наказанието лишаване от свобода съдът отложил по реда на чл. 66 от НК за изпитателен срок от четири години. Подсъдимата била осъдена да заплати на гражданския ищец Д. К. В. обезщетение за претърпените имуществени вреди в размер на 370 лева, заплатеното от нея адвокатско възнаграждение от 730 лева и направените в хода на наказателното производство разноски в размер на 212,38 лева. С решение № 7 от 15.02.2012 г. по в.н.о.х.д. № 952/ 2011 г. на Софийски апелативен съд, Наказателно отделение, 8 състав присъдата била потвърдена. Подсъдимата В. била осъдена да заплати допълнителни разноски в размер на 57,38 лева, както и сумата от 14,80 лева, представляваща 4 процента държавна такса върху уважената част от гражданския иск. Въззивният съд е обсъдил всички доказателствени източници, събрани и проверени в хода на наказателното производство. Правилно е извел значимите по делото факти, изграждащи вярна картина на инкриминираните събития. Констатирал е незначително изменение във фактическата обстановка, приета за установена и от първоинстанционния съд, което не е дало отражение върху направените от тази инстанция доказателствени и правни изводи. Въззивният съд отново е анализирал информацията, предоставена от банката-издател на платежния инструмент, разкриваща датата и часа на извършената транзакция и изтеглената парична сума от дебитната карта на Д. К. В.. Внимателно е обсъдил и предоставените на магнитен носител данни от видео запис от банкомат на [фирма], намиращ се във фоайето на УМБАЛСМ „Пирогов”, където подсъдимата и пострадалата заедно работели като санитарки в едно отделение. Информацията съдържала дата и час на проверка на салдо, на транзакция на парична сума от 370 лева, както и 27 фотографски изображения на подсъдимата, която извършила банкиране с чужда карта. Експертни заключения подпомогнали изводите на съдилищата за сходството в лицевите черти на подсъдимата и заснетото от камерата на банкомата изображение. Изводите на вещите лица за отсъствие на вмешателство и монтаж на данните от дискетата затвърдили убедеността за коректно поднесената информация, разкриваща извършеното престъпление и участието на подсъдимата Д. В. в него. Показанията на свидетелката Д В. потвърдили съжденията за възможен достъп на подсъдимата до дамската й чанта, където пострадалата държала дебитната си карта и лист с кода за достъп, както и за констатираната липса на платежния инструмент малко след деянието и то в присъствието на подсъдимата. Достоверността на доказателствените средства е преценена въз основа на вътрешната им логичност, взаимна обвързаност и съпоставка, без да е допуснато съществено процесуално нарушение. Фактическите констатации са били надлежно съпоставени, а изводът породен от тях еднозначно посочвал подсъдимата Д. В. за автор на извършеното престъпление по чл. 249, ал. 1 от НК. Основателно съдилищата са отхвърлили онази част от обясненията на подсъдимата, които не кореспондирали на останалия приет с доверие доказателствен материал. В мотивите на въззивното решение и на първоинстанционната присъда се съдържа убедителен отговор за произхода на магнитния носител, надлежното му приобщаване като веществено доказателствено средство към делото и експертните изследвания на информацията, съдържаща се в него. Последните отхвърлят възможните съмнения за коректността на данните, изпратени от банковото учреждение. Част от сравнителния материал за изследване – фотографски изображения на подсъдимата, са поместени в приложенията към две от техническите експертизи на л. 23-30 от д.п. № ЗМ 15212/ 2010 г. на 06 РУП-СДВР и на л. 70-75 от н.о.х.д. № 2593/ 2011 г. на Софийски градски съд. Възраженията на касатора за допуснати съществени процесуални нарушения са неоснователни. Наложеното на подсъдимата Д. М. В. наказание от две години и четири месеца лишаване от свобода задълбочено е било обсъдено от въззивната инстанция. В решението са наведени всички индивидуализиращи предпоставки, които определят неговия размер към специалния минимум, предвиден в закона. Законосъобразно е приведен института по чл. 66 от НК, като е направена вярна преценка за възможното постигане на целите на наказанието без ефективното му изтърпяване. Наложено е и кумулативно наказание глоба в двоен размер на отнетата чужда сума, представлявала месечната заплата на пострадалата. Санкцията е справедливо отмерена, съобразена с личността на дееца, с тежестта на извършеното престъпление, с превеса на смекчаващите обстоятелства и с целите по чл. 36 от НК, като не нарушава изискването по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Наложеното на подсъдимата В. наказание по размер не е явно несправедливо, поради което не са налице и основанията за неговото изменение. С атакуваното решение въззивният съд е направил опит да отстрани пропуска на първата инстанция да присъди държавна такса върху обезщетението за имуществени вреди. Софийският апелативен съд е осъдил подсъдимата Д. В. да заплати тази такса в размер на четири на сто, но е пренебрегнал изискването на чл. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс (ГПК), приета с ПМС № 38/ 27.02.2008 г. Съгласно този текст за граждански иск по наказателно дело се събира такса 4 на сто върху уважения иск, но не по-малко от 50 лева. Така въззивният съд само частично е присъдил полагаемата се държавна такса, осъждайки подсъдимата да заплати сумата от 14,80 лева, вместо пълния размер. Нарушението на закона може да бъде отстранено, като подсъдимата Д. М. В. бъде осъдена да заплати допълнителна част от държавната такса за разликата до законовия минимум от 50 лева. Касационната жалба на подсъдимата Д. М. В. е неоснователна. Атакуваният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 7 от 15.02.2012 г. по в.н.о.х.д. № 952/ 2011 г. на Софийски апелативен съд, Наказателно отделение, 8 състав. ОСЪЖДА подсъдимата Д. М. В. да заплати в полза на държавата допълнителна държавна такса върху уважения граждански иск в размер на 35,20 лева (тридесет и пет лева и 20 стотинки). Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.