Р Е Ш Е Н И Е
№450
гр. София,22 февруари 2011 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на тринадесети октомври две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Саша Раданова
ЧЛЕНОВЕ: Вероника Имова
Севдалин Мавров
при участието на секретаря Иванка Илиева и
на прокурор от ВКП - Мария Михайлова
изслуша докладваното от съдията Вероника Имова
наказателно дело № 2110/2011г.
Производство пред ВКС е образувано по касационен протест от Й. Г. - прокурор при Апелативна прокуратура – Бургас против решение №83/02.06.2011г. по ВНОХД №15/2011г. на Апелативен съд Бургас, с което е потвърдена изцяло присъда №30/18.11.2010 год., постановена по НОХД №439/2010 г. по описа на Окръжен съд Сливен, с която подсъдимата М. К. Д. от гр.Сливен е призната за невиновна за престъпление по чл.253 ал.4, вр. с ал.2, предл.пето, вр. с ал.1 вр. с чл.26 ал.1 от НК, за това, в гр.Сливен, през периода 31.01.2008 г.- 09.10.2009 г., при продължавано престъпление да е преобразувала чрез покупка на поземлен имот в: гр.Сливен, м."Моллова кория", с идентификационен №67338.407.73 и с площ 665кв.м. ; поземлен имот в гр.Сливен, м."Моллова кория" с идентификационен №67338.407.74 и с площ 3 901кв.м., заедно с построените в този имот вилна еднофамилна сграда на два етажа със застроена площ от 71 кв.м. и друг вид сграда за обитаване на един етаж със застроена площ 12кв.м. ; поземлен имот в гр.Сливен м."Моллова кория" с идентификационен №67338.407.75 , с площ 1292кв.м., обединени в един поземлен имот с №67338.407.103, на обща стойност 62 405,70лв. /стойност на имотите по данъчна оценка/ и да е преобразувала чрез влагане в строеж, находящ се в гр.Сливен м."Моллова кория", представляващ „обслужващи помещения и бар към тенис-база", „ограда" и „открит тенискорт" сумата 398 688,83лв., предоставени й от нейния съпруг П. Д. С., за които суми да е предполагала, че са придобити от него през периода 17.06.2002 г.- 24.04.2003 г. в Кралство Белгия чрез тежки умишлени престъпления,отнесени към българския НК по чл. 321 ал.2 НК, чл. 159а ал. 2, т. 2 вр. с ал.1 НК и по чл. 155 ал. 3, вр. с ал.1 НК – при участие в организирана престъпна група, чрез използване на принуда и обещание за облага е набирал, транспортирал и превел през границата на страната лице с цел да бъде използвано за развратни действия, независимо от съгласието му и за склоняване към проституция .
В протеста се подържа, че решението е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила по чл. 348 ал. 3, т. 1 и т. 2 НПК. Въззивният съд е допуснал превратно тълкуване на приобщените доказателства и липса на обосновани изводи за тяхната достоверност, което е довело до ограничаване на правата на прокуратурата като страна в процеса, съгласно чл. 12 от НПК. В нарушение на чл. 107, ал. 5 НПК доказателствата по делото са обсъдени едностранчиво и избирателно. Връзката между придобития чрез престъпление финансов ресурс от съпруга на подсъдимата и „преобразуването” му от подсъдимата в недвижимо имущество се установява от назначената икономико-оценъчна експертиза. От заключението на СИОЕ е видно, че подсъдимата Д. не е имала друг възможен законен източник на доходи. Разходите й като физическо лице и като управител на ЕООД "П и М" значително превишават приходите й. По отношение на инкриминираната сума от над 17 000 евро въззивният съд в противоречие с доказателствата по делото съдът е приел необходимостта от доказване на тъждественост между имуществото получено в резултат на първоначалното престъпление, с това, използвано за финансова операция или сделка имущество по чл. 253 ал. 1 от НК . В решението на Апелативен съд гр.Бургас този факт е останал необсъден. От доказателствените източници е изяснено, че на подс.Д. е било известно осъждането на съпруга й за трафик на хора със сексуална експлоатация. Изводите в решението на въззивната инстанция за субективната страна на деянието са произволни и в противоречие с доказателствата по делото. При установените обективни данни е неправилен изводът, че подсъдимата Д. не била „предполагала" за произхода на средствата.
Искането в протеста е за отмяна решението на Апелативен съдгр.Бургас и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав.
В съдебно заседание подсъдимата не се явява, редовно призована. За нея се явява адвокат Х. Б. – упълномощен защитник.
Прокурорът от ВКП поддържа протеста. Счита, че са допуснати съществени процесуални нарушения.Неправилни са изводите за сулективната страна на деянието, тъй като подсъдимата постоянно е посещавала съпруга си в Холандия
Според защитата на подсъдимата няма никакви доказателства , че съпругът на подсъдимата е придобил парични средства от престъпна дейност. Адвокат Б. моли решението да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД провери данните по делото, съобрази становищата и доводите на страните и в пределите на касационна проверка, според дадената му от закона компетентност прие, че ПРОТЕСТЪТ Е ДОПУСТИМ И ОСНОВАТЕЛЕН.
С присъда № 30/18.11.2010 год. по нохд №439/10 год. на СЛИВЕНСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД подсъдимата М. К. Д. от гр.Сливен е призната за невиновна и е оправдана по обвинението за престъпление по чл.253 ал.4, вр. с ал.2, предл. пето, вр. с ал.1 вр. с чл.26 ал.1 от НК за това, в гр.Сливен, през периода 31.01.2008 г.- 09.10.2009 г., при продължавано престъпление, да е преобразувала -чрез покупка на поземлен имот в: гр.Сливен, м."Моллова кория", с идентификационен №67338.407.73 и с площ 665кв.м. ; поземлен имот в гр.Сливен, м."Моллова кория" с идентификационен №67338.407.74 и с площ 3 901кв.м., заедно с построените в този имот вилна еднофамилна сграда на два етажа със застроена площ от 71 кв.м. и друг вид сграда за обитаване на един етаж със застроена площ 12кв.м. ; поземлен имот в гр.Сливен м."Моллова кория" с идентификационен №67338.407.75 , с площ 1292кв.м., обединени в един поземлен имот с №67338.407.103 - общо сумата 62 405,70лв. /стойност на имотите по данъчна оценка/ и да е преобразувала - чрез влагане в строеж, находящ се в гр.Сливен м."Моллова кория", представляващ „обслужващи помещения и бар към тенис-база", „ограда" и „открит тенискорт" - сумата 398 688,83лв., предоставени й средства от нейният съпруг П. Д. С., за които средства да е предполагала, че са придобити от него през периода 17.06.2002 г.- 24.04.2003г. в Кралство Белгия чрез тежки умишлени престъпления, които отнесени към българския НК са престъпления по чл. 321 ал.2 НК, чл. 159а ал. 2, т. 2 вр. с ал.1 НК и по чл. 155 ал. 3, вр. с ал.1 НК .
По апелативен протест на прокурор от ОП гр.Сливен срещу горепосочената присъда е образувано внохд№15/2011 год. на Бургаския апелативен съд, по което с решение №83/02.06.2011год. присъдата е потвърдена.
По всяко наказателно производство органите на досъдебното производство и съда са длъжни да изградят и изследват всички обосновани, логични, възможни и реални версии, поддържани от обвинението и защитата. Проверката на всяка версия приключва с категоричното й доказване или с категоричното й опровергаване. Така, на практика се спазват и реализират принципите за разкриване на обективната истина и за провеждане на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото.
Проверката по делото показва, че съдилищата по фактите не са изследвали задълбочено доказателствените източници ,както и не са попълнили делото с нови доказателствени средства от проверката и оценката на които да се изясни предмета на доказване по делото. Събрани са многобройни доказателствени източници, които установяват , че подсъдимата е сключила сделки за ипотечни кредити, за получени заеми от роднини, за сключен аренден договор за ползването на земи на роднини. Получила е многобройни дарения от роднини, както и се е регистрирала като земеделски производител. Тези фактически данни не са оценени в тяхната цялост и с оглед действителното им съдържание, от която оценка е следвало да се направи единствено възможният извод, че част от действията и сделките са фиктивни и са целяли прикриване на действителния произход на паричните средства, с които са били придобити процесните имоти. Доказателствените източници в тази насока са напълно игнорирани от предходните съдебни инстанции. По делото е установено, че с влязла в сила присъда от 05.10.2005 год. по наказателно дело №05/5916 на Исправителния съд в гр.Брюксел, Кралство Белгия П. Д. С. - съпруг на подсъдимата Д., е признат за виновен и осъден на пет години лишаване от свобода за престъпления , извършени за времето от 17.06.2002 год. до 24.04.2003 год., съгласно Наказателния кодекс на Кралство Белгия, които са съответни на престъпленията по българския НК по чл.155, ал.3, вр. с ал.1 НК, чл.159а, ал.2,т.2, вр. с ал.1 НК и по чл.321, ал.2 НК.
При установените по делото данни за регистрирането на подсъдимата и на съпруга й като безработни граждани на РБ и при липсата на данни за други установени приходи от тяхна трудова дейност, разходите им, които в пъти надхвърлят приходите, както и честите пътувания в чужбина и на двамата съпрузи, е следвало да бъдат анализирани съобразно действителното им съдържание от инстанциите по фактите. Съдилищата не са положили необходимите доказателствени усилия за установяването на фактическите данни, чрез които да се изведе произходът на средствата, с които са придобити процесните имоти. Не са съпроводени с нужната критичност и с проверка доколко са достоверни доказателствените източници , сочещи на извършвана селскостопанска дейност – отглеждане на животни и друга продукция от подсъдимата. При какви условия са получавани кредити и как са погасявани /тъй като кредитът е върнат с кредит/. Не е проверено по делото дали заемите и даренията са реални и откъде заемодателите и дарителите – също роднини – имат тези парични средства. Напр. родителите на подсъдимата в състояние ли са реално да изплащат вноските по лизинговия договор за автомобила?
Недопустимо е съдилищата по фактите да не проверят достоверността на всички доказателствени източници, въз основа на които са приели за установено, че подсъдимата е придобила процесното имущество, при положение, че същата за периода от 2000 год. до 2008 год. не е имала трудови доходи от трудова дейност, което е установено и за съпруга й. Съдилищата, съгласно чл.13 и чл.14 НПК са били длъжни да изяснят дали придобитите средства не са именно от престъпната дейност на съпруга на подсъдимата. Както апелативният, така и окръжният съд са направили едностранчив анализ на доказателствата, самоцелно обслужващ постановената оправдателна присъда, поради което са нарушили основен принцип при събирането и оценката на доказателствените източници, установен в чл. 107, ал. 2 и ал. 3 НПК. Апелативният съд е приел заключението на съдебно - икономическата експертиза, която установява, че с подадената по чл. 50 от ЗДДФЛ годишна данъчна декларация за 2007 год. подс.Д. е декларирала доходи от продажба на произведена и непреработена растителна и животинска продукция - общо в размер на 36 320 лв. , но за тези доходи по делото е установено, че няма документална обоснованост.
Съдът не е отговорил на въпроса, дали тази декларация е с вярно съдържание и ако не е – защо е използван този документ от подсъдимата. Представлява ли данъчната декларация документ с вярно съдържание ? Ако тя е документ с невярно съдържание, съставен ли е с цел да прикрие действителния произход на декларирания доход ? По подобен начин изцяло са игнорирани всички фактически данни, които биха дали информация за произхода на придобитото от подсъдимата имущество според фактическите предели на обвинението.
Едностранчиво са оценени и гласните доказателствени средства – показанията на свидетелите, които са единствено роднини и близки на подсъдимата. Това са свид.В. Д. – свекърва на подсъдимата, свид.М. Д. Б. – сестра на съпруга на подсъдимата, свидетелите К. – родители на подсъдимата. Техните показания не са съпоставени с други доказателствени източници като не е изследвана възможната версия за наличие на предварително изградена, заучена и измислена фактическа обстановка с цел да се демонстрира законен източник на средства за придобиване на процесното имущество.
По делото не са събрани доказателствени източници, чрез които да бъде проверено основанието за придобиване на предоставените от роднините на подсъдимата средства, които те твърдят като свидетели, че са й дарили или са й дали под наем и дали въобще тези сделки са обективно и реално извършени или са симулативни. Не са проверени обясненията на подсъдимата и показанията на посочените свидетели – роднини на подсъдимата за източниците на доходите и средствата, с които подсъдимата е разполагала. Не са категорично проверени всички възможни други източници на средства, за да остане, по метода на изключване /метод на косвено доказване, при който няма да е необходимо да се доказват по положителен начин предаването на парите/ единствено възможния начин на придобиване на процесните средства. Липсват доказателствени източници за размера на сумите, които са придобити чрез престъпната дейност –трафик на хора, за която съпругът на подсъдимата е осъден и др.
Някои от изводите на съдилищата са напълно произволни: напр. изводът, че подсъдимата не е знаела и не е можела да предполага за евентуално престъпния произход на парите на съпруга й. Честите пътувания зад граница на подсъдимата и срещите й със съпруга са основание за извод за знание, а не за незнание относно дейността на Д.. Необяснимо е защо съдилищата са направили обратния извод, в нарушение на правилата за логично мислене „теза - аргумент – демонстрация”.
Съдилищата са приели напълно безкритично твърденията на свидетелите, при това именно по отношение на онези факти, които са в основата на версията за прикриване действителния произход на парите. Така напр., в мотивите четем: „И двамата родители на подсъдимата твърдят, че са имали финансова възможност и винаги са помагали със средства на семейството на дъщеря си, включително като са изплащали вноските по лизинга. Свидетелят К. е заявил, че той е обработвал със собствена техника декларираните от подсъдимата като земеделски производител земи, но приходите от земеделската продукция и от отглежданите от него животни предоставял на дъщеря си”.
Точно тези гласни доказателства, които следва да бъдат проверени за тяхната достоверност, са приети напълно безкритично като обосновани и верни, в разрез със заключението на икономическата експертиза и с приетите за установени фактически данни, че подс.Д. поначало не е упражнявала трудова дейност нито преди, нито по време на инкриминирания период.
Вярно е, че съдът няма правомощие да указва на прокурора какво обвинение като фактически и правни рамки и срещу кого да бъде повдигнато и поддържано. Прокурорът, чрез обвинителния акт, очертава предмета на делото и неговите рамки на доказване, но именно в тези рамки съдът може и е длъжен да прояви активност.
Съдилищата по фактите не са използвали всички допустими и необходими доказателствени източници за установяване и разкриване на произхода на средствата на подсъдимата Д., включително и като назначат комплексна, разширена икономическо-счетоводна и данъчно-финансова експертиза, от изводите на която биха могли да изяснят съществени обстоятелства от предмета на делото и да проверят достоверността на останалите гласни и писмени доказателствени средства.
Неразкриването на обективната истина е довело и до неправилно приложение на закона. В случая съдилищата следва да се съобразят с постоянната съдебна практика в решенията на ВКС и с правната теория относно тълкуването и прилагането на елементите от обективните и субективни признаци на състава на престъплението „пране на пари”. Изпирането на пари е възможно само с активни действия на дееца, които по естеството си затрудняват органите на власт да установят незаконния произход на собствеността, респективно на действителните права на лицата върху инкриминираното имущество. Осуетяването на възможността за установяване на незаконния произход на имуществото е елемент от обективната страна на деянието. От субективна страна деецът трябва да съзнава, че имуществото е придобито чрез престъпление и то към момента на получаването му, тъй като придобиването, получаването, държането, използването на такива средства, по нищо не се отличават от нормалната стопанска дейност. Субективната страна на деянието се изчерпва с наличието на умисъл, който включва знанието на факта, че предметът е икономическата изгода от извършено престъпление.
ВКС, въз основа на тези мотиви и съгласно чл. 354, ал.3,т. 2 и т. 3 НПК
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивно решение № 83/02.06.2011 г., постановено по ВНОХД № 15/2011г. на Апелативен съд Бургас И ВРЪЩА ДЕЛОТО ЗА НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ ОТ СЪЩИЯ СЪД, В ДРУГ СЪСТАВ, от стадия на заседанието по чл. 327 НПК.
РЕШЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:
|