Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 59   София, 08.06.2010 г.   В   И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А   Върховният касационен съд на Република България, Второ  гражданско   отделение,  в  съдебно  заседание  на първи февруари, две хиляди и десета  година в състав:                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА                                      ЧЛЕНОВЕ:  СВЕТЛАНА КАЛИНОВА                                                                                                                                               ЗДРАВКА  ПЪРВАНОВА   при секретаря Теодора Иванова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 36/2009г. Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. П. А., гр. Б., чрез пълномощника му а. Р, срещу въззивно решение от 14.07.2008г. по гр. дело № 930/2007г. на Благоевградския окръжен съд. С определение № 480 от 24.06.2009г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в хипотезата на чл.280,ал.1,т.3 ГПК по правни въпроси , които са от значение за точното приложение на закона и от това зависи основателността на предявения иск и конкретно изискващи тълкуване относно възникване правото на собственост на движими вещи, изработени от физически лица, включително и ако те са съдружници в СД при изработването на вещите от закупени от тях или от дружеството материали. В тази връзка е поставен и въпросът дали изработените вещи са част от имуществото на дружеството или не. В касационната жалба се излагат оплаквания за допуснати от въззивния съд нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.281,ал.1,т.3 ГПК. Ответникът по касация М. Я. К. , гр. Б., не изразява становище по жалбата. ВКС, състав на ІІ г.о. след проверка на заявените с жалбата касационни основания за отмяна на решението, приема следното: С обжалваното решение е оставено в сила решение № 97/11.07.2007г. по гр.д. № 345/2006г. на Районен съд-Сандански, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от М. П. А. срещу М. Я. К. , иск за допускане на делба при квоти ¾ ид.ч. за ищеца и ¼ ид.ч. за ответника на : 1.обрезвачка, състояща се от режещо тяло-диск Ф 800, монтирана върху два редуктора от сонда, със стойки и работна маса, състояща се от ел.двигател, електрически и въздушни пускатели, електрически прекъсвач, ел.предпазители; 2. полировачка с чупещо се рамо, монтирана на редуктор от сонда, със стойка и работна маса; 3.конзолно кранче ; 4.водна помпа, тип „В”. За да постанови решението си въззивният съд е приел, че не е установено кога са създадени процесните движими вещи, а оттук и как е възникнала съсобствеността между страните – физически лица, които са били и членове на учреденото от тях през 1990г. събирателно дружество с предмет на дейност обработка на мрамор, каквото е и предназначението на машините. Вещите са собственост на дружеството. Собствеността на машините при създаването им чрез преработване е възникнала направо за дружеството. При напускането му ищецът е посочил, че няма имуществени претенции. С последващ договор от 2001г. бившите съдружници само са разпределили ползването на движимите вещи. Договорът за дарение на ид.ч. от 2005г. от страна на единия съдружник в полза на ищеца,пък е нищожен. Той е само индиция, че вещите са на дружеството. Освен това вещите са прикрепени трайно към земята, поради което не могат да бъдат допуснати до делба като движими, а във втората фаза не може да се извърши реалното им поделяне посредством предвидените в ГПК способи. Ищецът М. А. е твърдял, че собствеността на процесните вещи е придобита през 1989г. -1990г. чрез изработването им от желязо от излезли от употреба машини, детайли и връзки. Ищецът е изработил машините и притежава ¾ ид.ч. от тях, а ответникът – ¼, тъй като предоставил част от материалите. С ответника М започнали съвместна дейност със създадените машини. По делото е било установено, че с учредителен договор от 10.10.1990г. двамата са образували КФ «Миховци», в състава на която са били съдружници с И. Н. , В. М. Предметът на дейност на КФ е изработка, покупка и продажба на мраморни плочи, шлосерски, тенекеджийски услуги и др. Ищецът А. е подал молба за излизане от състава на съдружниците на 03.01.1992г. като е заявил, че няма имуществени претенции към фирмата. Обстоятелството е вписано в търговския регистър на 08.04.1992г. Дяловото участие на съдружниците след вписване на промяната е ½ ид.ч. за М. К. и по ¼ ид.ч. за И. Н. и В. М. С оглед рамките на производството по чл.290,ал.2 ГПК и рамките на касационната жалба, във връзка с релевантите за изхода на спора правни въпроси, поставени в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК, по които е допуснато и касационното обжалване с определение по чл.288,ал.1 ГПК, настоящият състав приема следното : При изработка от физически лица на движими вещи от материали и отделни елементи – тяхна собственост, правото на собственост върху вещите възниква за този, който ги е изработил, независимо дали същевременно той е бил съдружник в СД, при липса на установени други договорни отношения във връзка с изработката или внасяне на вещите като вноски на съответния съдружник в СД. Само фактът на изработване на вещите от съдружник в СД не ги прави част от имуществото на последното. По основателността на касационната жалба. По делото е било установено от писмените и гласни доказателства, че ищецът през 1989г.-1990г. е изработил процесните машини като за целта ползвал желязо и излезли от употреба машини, детайли и възли от бивше мраморнообработващо предприятие, в чийто цех работил като механик /показания на свидетелите Д,Марчев, Ч. /. Машините изработвал след работно време като в работата се включвал и ответникът К. , който бил на работа в „Т”. С договор от 10.10.1990г. страните по делото са учредили КФ”М” с предмет на дейност изработка, покупка и продажба на мраморни плочи, шлосерски, тенекеджийски услуги и др. С молба от 03.01.1992г. ищецът е заявил, че излиза от състава на съдружниците и няма имуществени претенции към фирмата. Обстоятелството е вписано в търговския регистър на 08.04.1992г. По делото са приети множество фактури за закупуване на различни материали на името на страните по делото като закупените материали, детайли и елементи не съдържат индивидуализация. В представената извадка от книгата за основните средства на СД процесните машини са вписани като основни средства. С договор от 30.01.2001г., сключен между М, М. К. и В. М. , страните по него са констатирали, че ½ ид.ч. от процесните машини са притежание на М. А. , а другата ½ ид.ч. – на М. К. от една страна и В. Л. М. и М. А. от друга страна.говорен е режим на ползване и работа с машините от страните по договора. С договор от 25.07.2005г. е сключен договор за дарение на недвижими вещи, по силата на който В. М. е дарил на М. А. 1/8 ид.ч. от процесните движими вещи. При тези данни е незаконосъобразен изводът на въззивния съд, че не е доказана съсобствеността между страните по отношение на процесните машини. Договорът от 2001г. е частен диспозитивен документ, подписан от ответника по иска и неоспорен от страните. В него се съдържа изявление от последния, с което се признава правото на собственост на ищеца върху машините в посочения обем. Съобразно предвидената в чл.144 ГПК /отм., сега чл.180 ГПК/ доказателствената сила на документа и правилото scrptum pro scribente nihil probat set contra scribentum, следва извод за установеност твърденията на ищеца, че е съсобственик на процесните вещи, създадени от него и ответника чрез преработване по смисъла на чл.94 ЗС. Вписването на машините в инвентарната книга на СД, както и представените по делото калкулации, на които се е позовал въззивният съд, не променят горния извод, тъй като е налице изрично взаимно признание на страните на правата им на собственост върху създадените от тях движими вещи в един по-късен момент и то не в качеството им на съдружници в СД. Оттук следва, че изводът на въззивния съд за недоказаност на съсобствеността е изграден при допуснати съществени нарушение на съдопроизводствените правила и е необоснован. Това налага касиране на решението. С оглед данните по договора от 2001г. и липсата на изискуемата по силата на чл.225,ал.2 ЗЗД нотариална заверка на подписите на договора за дарение от 2005г., следва да се приеме, че квоти в съсобствеността на процесните вещи имат освен страните по делото и В. М. , който не е участвал в производството. С оглед разпоредбата на чл.75,ал.2 ЗН, за да е действителна делбата в производството трябва да участват всички съсобственици. Изложеното налага връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който следва да разгледа спора след конституиране и на другия съсобственик – В. М. По изложените съображения и на основание чл.293 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И :   ОТМЕНЯ въззивно решение от въззивно решение от 14.07.2008г. по гр. дело № 930/2007г. на Благоевградския окръжен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: