Р Е Ш Е Н И Е № 501 София, 27.07.2010 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми май две хиляди и десета година, в състав: Председател: Добрила Василева Членове: Маргарита Соколова Г. Г. при секретаря Е. П., като разгледа докладваното от съдия Г. гр.д.№ 160 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. Н. Г. и Б. Р. Г. от гр.Добрич срещу решение №379 от 07.10.2008г. по гр.д.№180/2008г. на Добричкия окръжен съд, в частта, с която е бил уважен предявеният от Н. В. П. срещу жалбоподателите положителен установителен иск за собственост до размер на ½ от 9365,14/14623,62 ид.части от апартамент в гр.Добрич, бул.”Добруджа” №11, вх.Д, ет.5, ап.14, в частта, с която е отменен за тази идеална част нотариален акт №114, т.ІV, д.№806/06г., както и в частта за разноските. В жалбата е изложено оплакване за недопустимост на въззивното решение, тъй като е постановено по установителен иск за собственост, от който ищецът няма правен интерес, доколкото не е във владение на имота и действителният му интерес е от иск по чл.108 от ЗС или от иск за делба. Поддържат се и евентуални оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в необсъждане на всички доказателства по делото, на възраженията и доводите на страните. Освен това – правото на защита на конституирания едва във въззивната инстанция ответник Б. Р. Г. било накърнено от това, че съдът не повторил извършените от първата инстанция в негово отсъствие процесуални действия. И на последно място – жалбоподателите считат, че въззивният съд е нарушил материалния закон с извода си, че те не са придобили по давност идеалната част на ищеца от спорния имот, въпреки упражняваното от тях владение в срока по чл.79, ал.1 от ГПК и извършването на действия за отблъскване на владението му. Ответникът в производството Н. В. П. оспорва жалбата. Подробни доводи излага в писмен отговор. С определение №613 от 06.07.2009г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК по въпроса допустим ли е установителен иск за собственост, при положение, че ищецът не владее имота и разполага с по-силната защита на ревандикационния иск. Допуснато е и касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по въпроса за разграничаване на действията по отблъскване на владението от действията на прекъсване на личните връзки между съсобствениците, в хипотезата на придобиване по давност на недвижим имот от съсобственик. За да се произнесе по тези въпроси и по касационната жалба, настоящият състав взе предвид следното: За да признае права на ищеца върху ½ от 9365,14/14623,62 ид.части от процесния апартамент, въззивният съд е приел, че той е придобит по време на брака му с Р. Д. П., при зачетена трансформация на лични средства на Р. П. в размер на 5258,48лв. След смъртта на съпругата, семейната имуществена общност е прекратена и по този начин ищецът е станал собственик на ½ ид.част от 9365,14/14623,62 ид.части от процесния апартамент. Другата ½ ид.част от прекратената съпружеска имуществена общност, както и частта, представляваща индивидуална собственост на Р. П., се наследява по равно от трите деца на страните – З., В. и Д., като преживелият съпруг Н. П. не получава наследствен дял от това имущество поради забраната на чл.3, б.”а” от ЗН. Отхвърлено е като неоснователно възражението на дъщерята В. Н. Г. и съпругът и Б. Р. Г. за придобиване на собствеността върху целия апартамент по давност, тъй като през периода на давностното владение – 1996г. - 2006г. ищецът е излежавал наказание лишаване от свобода за убийството на съпругата си и съдът е приел, че спрямо него промяната на държането във владение не е било явно. Преценено е с оглед конкретната ситуация, че той е възприел недопускането му в апартамента по време на отпуските от затвора и след излежаването на присъдата като израз на отрицателното отношение на децата му, предвид това, което е извършил, а не като владение на целия апартамент с намерение за своене. По въпросите, по които е допуснато касационно обжалване, настоящият състав приема следното: В съдебната практика има колебания по въпроса допустим ли е установителен иск за собственост, при положение че ищецът разполага с осъдителен или конститутивен иск. С обжалваното решение въззивният съд е дал положителен отговор на този въпрос, като е разгледал установителен иск, въпреки че ищецът не владее спорния апартамент и може да предяви за него иск по чл.108 от ЗС или иск за делба. Има и практика на ВКС в същия смисъл. В други съдебни решения се приема, че липсва правен интерес от установителен иск, когато ищецът разполага с осъдителен иск или иск за делба, съответно – че в този случай установителният иск е недопустим – решение №1019 от 10.05.1996г. по гр.д.№519/95г. на ІV ГО, решение №1109 от 09.07.2003г. по гр.д.№1890/2002г. на V ГО на ВКС и др. Настоящият състав приема, че на ищеца не следва да се отрече възможността да предяви установителен иск, макар да разполага с по-силната защита, каквато дава ревандикационният иск. Това особено важи в отношенията между съсобственици, когато общата вещ не може да бъде използвана едновременно от всички тях. Тогава съществува опасност тези, които упражняват фактическата власт, да променят държането във владение и да придобият собствеността върху цялата вещ по давност. С предявяването на установителен иск невладеещият съсобственик цели да установи правата си и да прекъсне по този начин придобивната давност, която е започнала да тече в полза на владеещия съсобственик. От друга страна съдът не може да налага на ищеца да води иск за делба, когато той не желае да стори това. По втория въпрос съставът приема следното: В съдебната практика е утвърдено разбирането, че когато само част от съсобствениците упражняват фактическа власт върху общата вещ, те са само държатели на частите на останалите съсобственици, които не владеят. В определени случаи те могат да трансформират държането във владение за себе си и след изтичане на срока по чл.79, ал.1 от ЗС да придобият частта на невладеещите собственици по давност. За да настъпи този резултат обаче, те следва недвусмислено да демонстрират промяната на държането във владение, като най-общо казано отблъснат владението на съсобствениците, които не упражняват фактическа власт върху вещта. Конкретните действия, чрез които се извършва така нареченото отблъскване на владението са различни във всеки конкретен случай. Когато обаче между съсобствениците са установени лични отношения от такова естество, че те да изключват всякаква търпимост и възможността за осъществяване на нормални контакти между тях, действията по отблъскване на владението следва да са достатъчно ясни, за да не оставят съмнение в характера си. В противен случай невладеещият собственик може да реши, че не е допускан в общия имот заради лошите отношения, а не поради намерението на другите съсобственици да владеят вещта само за себе си. Такова съмнение изключва възможността да се приеме, че държането е променено във владение и че вещта може да бъде придобита по давност. По съществото на правния спор: С оглед приетото по процесуалноправния въпрос за допустимостта на установителния иск, неоснователно се явява оплакването в касационната жалба, че въззивното решение е недопустимо. Неоснователно е и общото оплакване за допуснато от въззивния съд нарушение по чл.188, ал.1 от ГПК /отм./. Жалбоподателите не са посочили кои техни възражения и доводи не са били обсъдени, както и кои доказателства са останали непреценени от съда. Обжалваното решение е постановено след задълбочена преценка на доказателствения материал, във връзка със защитните позиции на страните, при обоснованост на изводите на съда относно фактите по делото. На следващо място - обстоятелството, че вторият ответник е бил конституиран едва във въззивното производство, не е довело до накърняване на правото му на защита. Производството се е развило по глава Х. от отменения ГПК и той е могъл да поиска във въззивната инстанция извършването на всякакви процесуални действия, включително и тези, които са били извършени в негово отсъствие от първоинстанционния съд. Въззивният съд не е бил длъжен служебно да повтори всички процесуални действия на първата инстанция. Обоснован и законосъобразен е и изводът на съда, че ответниците не са придобили по давност идеалната част на ищеца от процесния апартамент. Изследвани са данните по делото, които според ответниците сочат на проява на намерението им да владеят целия апартамент само за себе си, отричайки правата на ищеца, но съдът е преценил, че с оглед конкретните отношения между тях, които са били нетърпими, предвид обстоятелството, че ищецът е убил съпругата си – майка на ответницата В. Г., тези действия са били възприети като израз на пълното отричане на ищеца в личен план от неговите дъщери, а не като действия по отблъскване на владението му върху апартамента. Едва със снабдяването си с нотариален акт за собственост по давност през 2006г. те са демонстрирали по недвусмислен начин, че владеят имота само за себе си, отричайки правата на ищеца, но преди този момент такива несъмнени действия от тяхна страна няма изразени. От друга страна обстоятелството, че през периода 1996-2006г. ищецът не е декларирал своята идеалната част от апартамента и не е плащал данъци за нея е без значение за правилното решаване на правния спор, тъй като собствеността не се губи, освен ако друг не я придобие по давност. По изложените съображения обжалваното въззивно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение №379 от 07.10.2008г. по гр.д.№180/2008г. на Добричкия окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: