1 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 183 София, 28.04.2021 година Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на седми април две хиляди двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова гражданско дело № 541/2021 г. по описа на Първо гражданско отделение на ВКС, за да се произнесе, съобрази: Производството е по чл. 288 ГПК. П. Й. Н. чрез адв. Д.С. е обжалвал с касационна жалба вх.№ 270141 от 23.11.2020г. въззивното решение на Пловдивския окръжен съд, гражданско въззивно отделение, девети състав № 260257 от 20.10.2020г. по въззивно гражданско дело № 1731/2020г. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и поради необоснованост. Във връзка с тези доводи са и поставените правни въпроси по допускане на касационното обжалване, инкорпорирани в жалбата. Допълнението на жалбата с вх.№ 1638 от 25.02.2021г. не следва да се разглежда, защото е подадено след едномесечния срок по чл. 283 ГПК за касационно обжалване , изтекъл на 23.11.2020г. Ответницата Н. Б. К. изразява становище, че въззивното решение е правилно и не са налице основанията на чл. 280 ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК и не е налице изключението на чл. 280 ал.3 ГПК предвид предмета на делото – иск за собственост, поради което е процесуално допустима. Предявен е иск с правно основание чл.108 ЗС от Н. Б. К. против Й. Г. Н. за предаване владението на 1/2 идеална част от поземлен имот, представляващ УПИ ... кв.... с площ от 1129 кв.м., ведно с построените в този имот сгради и други подобрения. С обжалваното решение Пловдивският окръжен съд е потвърдил решението на Асеновградския районен съд, ІV граждански състав, № 145 постановено на 10.04.2020г. по гражданско дело № 2437/2017г. в установителната част, с която е признато за установено по отношение на П. Й. Н., че Н. Б. К. е собственик на основание давностно владение, на 1/2 идеална част от УПИ ... кв. ... по ПУП на [населено място] и всички подобрения в имота както и в частта, с която е отхвърлен иска по отношение на останалата 1/2 ид. ч. от имота. Отхвърлителното решение в осъдителната му част за 1/2 от имота и вместо него П. Й. Н. е осъден да предаде владението на тази част от имота на Н. Б. К.. Въззивният съд е приел, че съвкупната преценка на събраните по делото доказателства налага за безспорен изводът, че Н. К. и съпругът й Д. К. са придобили процесните имоти поради изтекла придобивна давност повече от десет години по време на брака им, считано от 23.02.1998г., когато платили покупната цена на имотите на тогавашния собственик Р. Я. и владението им е било предадено от последния, което необезпокоявано продължило до 24.02.2008г., както и до 15.03.2013г., когато съпругът Д. К. е починал, а след това и до 2017г. за ищцата Н. Б. К., когато същата е била отстранена от имота при прехвърлянето му на Й. Г. Н.. Още към 24.02.2008г. Н. К. е станала собственик на 1/2 ид. част от процесните недвижими имоти на основание изтекла в нейна полза придобивна давност, по време на съществуване на СИО – по време на брака й със съпруга й Д. К.. С тези мотиви въззивният съд е приел за правилен изводът на районния съд за основателност на ревандикационния иск в установителната му част. В отхвърлителната част първоинстанционното решение е отменено и искът е уважен от въззивния съд за 1/2 ид.ч. с мотиви, че към момента на приключване на съдебното дирене във въззивното производство, собственик на процесните имоти е ответникът, независимо от обстоятелството кое лице обитава, държи имота, в т.ч. и това лице да е предходният собственик, а ищцата се явява невладеещ собственик тъй като е отстранена от имота през 2017г. За ищцата е налице интерес от провеждане докрай на защитата на предявения от нея ревандикационен иск по чл. 108 от ЗС . При тези мотиви на въззивния съд поставеният от касатора правен въпрос: винаги ли установена фактическа власт върху чужд имот следва да се квалифицира като владение и може ли разписка за платена продажна цена да обуслови предаване на владение? е от значение за делото, след като съдът е приел за начало на давностното владение на ищцата Н. Б. К. именно заплащане на цената на имота, установена с представената разписка, в която е уговорено прехвърляне на собствеността в един по-късен момент. По този въпрос няма произнасяне в посоченото от касатора решение на ВКС, поради което настоящият състав преквалифицира искането за допускане на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И : Допуска касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския окръжен съд, гражданско въззивно отделение, девети състав № 260257 от 20.10.2020г. по въззивно гражданско дело № 1731/2020г. Указва на касатора Й. Г. Н., че на основание чл. 18 ал.2 т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, следва да внесе държавна такса в размер на 50 лв. по сметка на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението и да представи вносния документ по делото, в противен случай касационната жалба ще бъде върната. След изтичане на срока за внасяне на държавната такса делото да се докладва за насрочване или прекратяване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: