Р Е Ш Е Н И Е № 350 гр.София, 07 декември 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на деветнадесети септември две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЖАНИНА НАЧЕВА със секретар Надя Цекова при участието на прокурора ИСКРА ЧОБАНОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА наказателно дело под № 1770/2011 година, за да се произнесе, взе предвид: Касационното производство е образувано: по протест от прокурор от Благоевградската окръжна прокуратура против присъда № 110/25.03.2011 год. по въззивно нохд № 365/2010 год. на Благоевградския окръжен съд. Поддържа се, че е постановена в нарушение на закона и се прави искане за осъждане на подсъдимия по предявеното му обвинение по чл.216, ал.1, пр.2 НК; жалба на защитника на подсъдимия Й. И. С., че новата присъда в гражданско-осъдителната й част е постановена в нарушение на закона, поради което неправилно е осъден да заплати държавна такса и разноски. Оспорва основателността на протеста. В жалбата на частния обвинител и граждански ищец Р. И. Ц. се поддържат доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при оценката на доказателствения материал, довели до неправилно приложение на закона с оправдаването на подсъдимия. Поддържа се искане за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане в наказателната част и за оставяне в сила в потвърдителната част за гражданския иск. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа протеста по изложените в него съображения, с които обосновава искането си за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане. Оспорва основателността на жалбата на подсъдимия и подкрепя като основателна жалбата на частния обвинител и граждански ищец. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите и с оглед правомощията по чл.347 НПК намира: Благоевградският районен съд с присъда № 4338/11.06.2010 год. признал подсъдимия С. за виновен в това, че на 12.11.2008 год. в гр. Благоевград противозаконно повредил чужда движима вещ – лек автомобил, собственост на св.Ц. като нанесъл имуществени вреди на стойност 569,80 лева. На основание чл.216, ал.1, пр.2 вр.чл.55, ал.1, т.2, б.Б НК му наложил наказание пробация и определил пробационни мерки по чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 за срок от по 6 месеца като го оправдал за сумата до 651 лева. Предявеният граждански иск за имуществени вреди, претърпени от престъплението, уважил в размер на 569,80 лева със законните последици и отхвърлил за разликата до 651 лева като неоснователен. Осъдил подсъдимия да заплати направените по делото разноски и държавна такса. Благоевградският окръжен съд с присъда № 110/25.03.2011 год. по въззивно нохд № 365/2010 год. отменил присъдата в наказателно-осъдителната й част и в частта относно размера на разноските, признал подсъдимия за невиновен да е извършил престъпление по чл.216, ал.1, пр.2 НК и го оправдал. Изменил в частта относно размера на гражданския иск, който намалил с 3 лева и потвърдил в отхвърлителната му част, а по отношение на разноските изменил като намалил дължимите на частния обвинител и граждански ищец от 300 лева на 261 лева съобразно уважената част на иска. Потвърдил по отношение на размера на държавната такса и осъдил подсъдимия да заплати 5 лева за издаване на изпълнителен лист. Въззивното производство е образувано по жалбата на защитника на подсъдимия с доводи за нарушение на закона с осъждането по предявеното обвинение, както и в частта за размера на гражданския иск. Мотивира искането си за отмяна и оправдаване поради липса на елементи от състава на престъплението с последица отхвърляне на гражданския иск или преквалифициране по чл.216, ал.4 и ал.6 НК. Въззивният съд изпълнил процесуалните си задължения да извърши цялостна проверка на обжалваната присъда. За да отговори на поддържаните доводи за допуснати нарушения е приел, че е необходимо да бъде допусната нова техническа експертиза, за да отстрани противоречия във връзка с поддържаните възражения за невиновност. Приел заключението на вещото лице, както и допълнителните разяснения в съдебното заседание. Направил нов анализ на доказателствения материал и приел за верни фактическите изводи, които се съдържат и в обжалвания съдебен акт, че на посочената дата подсъдимият с ритници и метални предмети е причинил хлътвания и одрасквания по различни части на автомобила, собственост на св.Ц.. Разликата за нанесените вреди в размер на 3 лева определил съгласно заключението на вещото лице. Съдът е изложил мотиви съответстващи на изискванията по чл.339, ал.3 вр.чл.305, ал.3 НПК, с които е изразил съгласие с приетата за установена фактическа обстановка, защото е изведена от съдържащите се в събрания по предвидения процесуален ред доказателствен материал. Използвал е правилния подход за фактическите си изводи да се позове след подробен и задълбочен анализ на писмените и гласни доказателствени средства, на заключението на вещото лице, за приемането на което подробно се е мотивирал съобразно изискванията на НПК и след отстраняване на констатираните противоречия за относими към предмета на доказване обстоятелства. Направил е различен правен извод, за който е изложил подробни съображения, които настоящият състав изцяло споделя и не намира за необходимо да ги излага повторно. Те се подкрепят от данните за установеното обективирано поведение на подсъдимия и обосноваващи извода, че е автор на причинените вреди по автомобила, както и от тези за характера и вида им и отражението им само върху външния вид на автомобила с понижаване на естетическите му качества. За разлика от първоинстанционния съд е приел, че не е налице повреда по смисъла на чл.216, ал.1, пр.2 НК. Този извод не е произволен, а е основан на установеното за значението им и въздействието, което имат за използване на вещта-лекия автомобил, по предназначението му. В съответствие с данните по делото въззивният съд като е съобразил критериите за техническа неизправност на автомобила, водеща до невъзможност да бъде използван по предназначението съгласно изричното и изчерпателно изброяване в чл.10 ЗЗДПвП, е направил верен извод, че не са налице обективните признаци на престъплението. Мотивирал е несъгласието си с правните изводи на първоинстанционния съд и подробно решението си да оправдае подсъдимия. Законосъобразно е приел, че макар и да е засегната материалната субстанция на вещта при упражненото фактическо въздействие не е отнета възможността предмета да бъде използван по предназначението му. В този смисъл са и съображенията, основани на установеното, че автомобилът е използван за личните нужди на членове от семейството, придвижван е до различни места, без да е имало прояви на техническа неизправност по смисъла на закона. Цитираната в особеното мнение на член от състава на въззивния съд съдебна практика е в противоречие с верните правни изводи и във всички случаи решението на съдебните състави по конкретните казуси за извършено престъпление е предвид установените различни увреждания по вид, съответстващи на определените в закона като технически неизправности. По тези съображения протеста и жалбата на частния обвинител, съдържащи съображения за нарушение на закона с оправдаване на подсъдимия по обвинението по чл.216 НК се явяват неоснователни. В жалбата на защитника на подсъдимия се прави възражение за неправилно уважаване на гражданския иск. От приетите за установени фактически положения, които не подлежат на касационен контрол, е направен несъмнен извод, че подсъдимият е удрял с ръка, ритал с крака и драскал с остър предмет автомобила на гражданския ищец, от което са последвали установените механични увреждания – хлътвания, нарушаване целостта на боята. Както правилно е приел въззивният съд решението за гражданската отговорност е съобразена с разпоредбата на чл.45 ЗЗД. Доказана е причинната връзка между поведението на подсъдимия и реално настъпилата и точно определена вреда с имуществен характер. Това, че подсъдимият е оправдан по обвинението за умишлено престъпление, не го освобождава от отговорността за причинената от него вреда. Той е причинил увреждането, когато е предприел осъществяване на свое право, но не по установения ред и затова следва да отговаря с оглед на общото правило да не се вреди другиму. Доколкото е било възможно изменение, то е в частта относно размера предвид заключението на вещото лице като размерът правилно е намален с 3 лева. Неоснователно е искането на частния обвинител и граждански ищец да бъде изменено решението в частта относно разноските, които въззивният съд е намалил от 300 лева на 261 лева по съображения за пропорционалност с уважената част на гражданския иск. От данните по делото е видно,че по предвидения процесуален ред пострадалият е конституиран като частен обвинител и като граждански ищец. Производството във въззивното производство е образувано по жалба на подсъдимия, оспорил както наказателната, така и гражданската отговорност, което е повода за участие и на Ц.. Въззивният съд е признал за невиновен и е оправдал подсъдимия по единственото обвинение, за което е внесен обвинителен акт. Съгласно чл.190 НПК подсъдимият не може да бъде осъден да заплати разноските по дела от общ характер във връзка с предявеното обвинение за наказателната отговорност и направените остават за сметка на държавата, а тези от частния обвинител, подържал обвинението наред с прокурора, остават за негова сметка. Поради липса на изрично предвидена в НПК възможност да се разграничат по размер разноските в случаите, когато пострадалият е конституиран в двете процесуални качества-на частен обвинител и на граждански ищец, какъвто е настоящият, въззивният съд законосъобразно е намалил размера на направените разноски в съответствие с уважената част от предявения граждански иск. Затова жалбата и в тази й част е неоснователна. Предвид изложеното, че не са налице касационни основания от поддържаните в протеста и жалбите новата присъда следва да бъде оставена в сила и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 110/25.03.2011 год. по въззивно нохд № 365/2010год. на Благоевградския окръжен съд. решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/