Р Е Ш Е Н И Е № 100 гр. София, 20.06.2019 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в открито заседание на 05 юни , две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА и при участието на секретаря Силвиана Шишкова като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №2384/18 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 290 от ГПК. Допуснато е касационно обжалване по касационна жалба от страна на пълномощника на А. В. Д. ЕГН:[ЕИК] срещу решение №1675 от 02.07.2018 г. на Софийски апелативен съд , 12 с-в по в.гр.д. №1871/2018 г., с което е потвърдено първоинстанционното решение № 12 от 02.01.2018 г. по гр.д. № 3803/2016г. на СГС, в частта, с която е отхвърлен искът на същата срещу ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД-София, съответно за присъждане на застрахователно обезщетение в хипотезата на чл.226 от КЗ/отм./ за разликата между уважената част от 10 000 лева до предявения размер от 80 000 лева,за претърпени болки и страдания от телесни увреждания в следствие на настъпило на 25.07.2011 г. пътно-транспортно произшествие /ПТП /. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение. Ответникът по касационната жалба ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД-София в писмен отговор счита същата за неоснователна. С определение №224 от 11.04.2019 г., постановено по настоящото дело, въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280 ал.1, т.1 ГПК по обуславящия изхода на делото правен въпрос: за критериите при определяне на конкретния размер на обезщетение по чл.52 от ЗЗД. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , след преценка на данните по делото и съобразно правомощията си по чл.290 и сл. от ГПК констатира следното: Постановеното първоинстанционно решение е влязло в сила в осъдителната част и се ползва със СПН относно механизма на ПТП,виновното противоправно деяние на водача на МПС и причинната връзка с телесните увреждания на ищцата . Съдът е приел, че на ищцата са причинени следните травматични увреждания: счупване на срамната кост вляво, което е причинило на последната трайно затруднение на ляв долен крайник да период от 2-3 месеца и разкъсно-контузна рана на главата, което е установено в приетото заключение на СМЕ, неоспорено от страните по спора. С оглед изложените обстоятелства са приети неимуществени вреди, болки и страдания претърпени от ищеца ,чието обезщетяване е определено в размер на 10 000 лева , с оглед което и искът е счетен за неоснователен над този размер. По отговора на правния въпрос и основателността на касационната жалба : Касационната жалба е частично основателна. Основателно е оплакването в касационната жалба за неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон- разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Съгласно т.11 от ППВС 4/68 при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, както и значението им за размера на вредите. В случая , въззивният съд, не е отчел в достатъчна степен тежестта и интензитета на болките и страданията, които са понесени от ищцата: счупване на срамната кост вляво с с трайно затруднение на левия долен крайник за период от два-три месеца и разкъсно-контузна рана на главата , както и значението на сравнително младата възраст на пострадалата към датата на ПТП-19 години. При това положение настоящият състав на ВКС счита,че общият размер на обезщетението за конкретните неимуществени вреди на ищцата възлиза на 50 000 лева, поради което и решението в обжалваната част следва да се отмени като неправилно до този размер и съответно искът да се уважи като се присъдят още 40 000 лева. Съдът намира, че това е размер на обезщетението, съобразен с действителните болки и страдания на ищцата от така установените от вещото лице, изготвило приетото по делото заключение по СМЕ, болки и страдания, доколкото по делото е ставало въпрос и за други такива, като евентуално следствие от друг предходен инцидент.Върху обезщетението се дължи и законната лихва от датата на увреждането, съгласно чл.84 ал.3 от ЗЗД, доколкото делинквентът е в забава спрямо увредения от датата на самото увреждане, а отговорността на застрахователя срещу риска „ГО” е във функционална зависимост от отговорността на делинквента. С оглед изложеното , съдът намира, че обжалваното въззивно решение следва частично да се отмени в обжалваната част, съгласно чл. 293 ал.2 ГПК и тъй като не се налага събиране на нови доказателства , ВКС е длъжен да се произнесе по същество на спора. По отношение на разноските : Ответникът по касация следва да заплати дължимата държавна такса върху уважената от ВКС част от иска, в размер на 800 лева, както и 1268,75 лева- възнаграждение за процесуална защита в касационната инстанция на адвокат Л. Г. от АК-Перник, както и по 1268,75 лева за всяка от предходните инстанции, определено на основание чл.38 ал.1,т.2 ЗАдв и НМРАВ, съобразно уважената част от претенцията. Водим от горното ВКС, състав на второ търговско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение №1675 от 02.07.2018 г. на Софийски апелативен съд , 12 с-в по в.гр.д. №1871/2018 г., с което е потвърдено първоинстанционното решение № 12 от 02.01.2018 г. по гр.д. № 3803/2016г. на СГС, в частта, с която е отхвърлен искът на А. В. Д. ЕГН:[ЕИК] срещу ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД-София, съответно за присъждане на застрахователно обезщетение в хипотезата на чл.226 от КЗ/отм./ за разликата между уважената част от 10 000 лева до 50 000 лева,за претърпени болки и страдания от телесни увреждания в следствие на настъпило на 25.07.2011 г. пътно-транспортно произшествие /ПТП / и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА, ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД-София да заплати на А. В. Д. ЕГН:[ЕИК] сумата от още 40 000 лева за претърпени болки и страдания от телесни увреждания в следствие на настъпило на 25.07.2011 г. пътно-транспортно произшествие /ПТП /,ведно със законната лихва от тази дата до окончателното плащане. ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата обжалвана част. ОСЪЖДА ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД -София да заплати на основание чл.38 ал.1,т.2 ЗАдв на адвокат Л. Г. от АК-Перник сумата от 3 806,25 лева-общо за осъществена процесуална защита на А. В. Д.. ОСЪЖДА ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД -София да заплати по сметка на ВКС държавна такса върху уважената част от иска в размер на 800 лева. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.