О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 219 [населено място], 20.05.2022 Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА като разгледа докладваното от съдия Цолова ч.т.д.№768/22г.,за да се произнесе,взе предвид следното: Производството е по чл.274 ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Н. П. Ч., чрез адв. К. М., срещу определение №662/27.10.2021г. по т.д.№1023/21г. по описа на Софийски апелативен съд, в частта му, с която е отхвърлена подадената от него частна жалба вх.№15853/08.09.2021г. срещу определение №401/30.07.2021г. по т.д.№1188/21г. по описа на СГС, с което, по реда на чл.248 ГПК, съдът е отказал да измени решението си,като му присъди направените в производството пред него разноски. В частната касационна жалба е наведено оплакване за неправилност и немотивираност на атакувания съдебен акт по съображения, че съдът е тълкувал превратно нормата на чл.25 ал.6 ЗТРРЮЛНЦ. Прави се искане за отмяна на въззивното определение и за допълване на решението. Претендират се разноски за настоящото производство. Искането си за допускане на обжалвания съдебен акт до контрол по същество в касационното производство частният касатор е обосновал с приложението на предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Твърди,че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в определение №60454/07.12.21г. по ч.т.д.№2445/21г. на II т.о. на ВКС и определение №60435/01.12.21г. по ч.т.д.№1915/21г. на I т.о. на ВКС. Цитирайки редица определения на апелативни съдилища в страната, с които се присъждат разноски за производството по обжалване на откази за вписване на Агенцията по вписвания, частният касатор счита, че следва да се изясни въпросът “кое кара съдиите във ВКС да тълкуват превратно нормата на чл.25 ал.6 ЗТРРЮЛНЦ, като не се съобразяват със закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел и волята на законодателя“, както и „следва ли, в случай,че не са присъдени разноски по реда на чл.25 ал.6 ЗТРРЮЛНЦ, те да се търсят съгласно посоченото в определение №12/31.01.2018г. по дело №71/2017г. на смесен състав на ВАС и ВКС?“. Прави се искане, в случай,че настоящият състав счете за необходимо, да спре производството по делото и да пристъпи към образуване на тълкувателно дело за постановяване на задължителна практика по въпросите „Сторените разноски при оспорване на отказ на ДЛР следва ли да се присъдят по реда на чл.25 ал.6 ЗТРРЮЛНЦ във връзка с чл.78 ГПК?“ и „Сторените разноски при оспорване на отказ на ДЛР следва ли да се предявят по реда на ЗОДОВ?“ Частната касационна жалба е подадена в законоустановения срок срещу подлежащ на обжалване по посочения ред съдебен акт от легитимирана да обжалва въззивното определение страна, което я прави допустима. За да потвърди определението на Софийски градски съд, съставът на въззивния съд е приел,че с оглед охранителния характер на производството по отмяна на отказ на длъжностното лице по регистрацията при Агенция по вписванията, към него са приложими правилата на част IV Охранителни производства и Глава 49 Общи правила на ГПК, според които отговорност за разноски се носи за исковите, обезпечителните и изпълнителните производства, които са с двустранен характер,а по отношение на охранителните такива не е предвидена такава възможност /чл.541 ГПК/. Посочено е,че изменението на чл.25 ЗТРРЮЛНЦ не води до промяна в характера на производството по обжалване, което продължава да е едностранно охранително и следва от характера на защитимото субективно материално право на жалбоподателя, чийто правен интерес е засегнат от отказа на длъжностното лице. Липсата на промяна на разпоредбата на чл.28 ал.2 ЗТРРЮЛНЦ, постановяваща,че отговорността на Агенция по вписванията за вредите от незаконосъобразните ѝ актове се реализира по реда на ЗОДОВ, според състава, е още един аргумент, че отговорността за направените от жалбоподателя разноски за производството не подлежат на присъждане с крайния акт на съда, сезиран с жалбата срещу отказа. Настоящият състав на Второ търговско отделение на Върховен касационен съд намира,че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на така постановеното определение на състава на Софийски апелативен съд. Формулираните от частния касатор два въпроса не отговарят на общия критерий за допустимост, съгласно т.1 от ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, тъй като не са били включени в предмета на спора и не обуславят крайния му изход. Не е налице и допълнителният критерий, сочен от касатора в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Цитираните от него определения на ВКС не съдържат разрешения, които да са в противоречие с решаващи изводи на въззивния състав. Освен това към момента е налице формирана постоянна практика на ВКС по въпроса за присъждането на разноски в производството по отмяна на откази за вписвания в ТРРЮЛНЦ, с която се приема,че регистърното производство е с характер на охранително такова, което се провежда по общите правила на Част 49 ГПК; Агенцията по вписванията няма качеството на страна в производството, а новата ал. 6 на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, според която в производствата съдът присъжда разноски на страните по реда на Гражданския процесуален кодекс, не е съобразена с едностранния характер на производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и с принципа,че отговорността за разноски възниква само при спорните съдебни производства и, доколкото едностранният характер на производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ е несъвместим с отговорността за разноски, разпоредбата на чл. 25 ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ подлежи на корективно прилагане във връзка с общото за всички охранителни производства правило на чл. 541 ГПК, че разноските са за сметка на единствената страна в производството - молителя. Тези разрешения са обективирани в редица определения на ВКС, като определение №60340/ 08.10.2021 г. по ч.т.д.№1250/21 г. на I т.о., определение №60341/ 08.10.2021 г. по ч.т.д.№1603/21 г. на I т. о., определение №60344/08.10.2021г. по ч.т.д. №1292/21г. на I т.о., определение №60380/27.10.2021г. по ч.т.д.№ 1267/21 г. на II т.о., определение №60398/05.11.2021г. по ч.т.д.№1384/21 г. на II т.о., определение №31/01.02.2022г. по ч.т.д.№2436/21г. на I т.о., определение №60848/21.12.2021г. по ч.т.д.№2112/21 г. на II т.о., определение № 60407/ 19.11.2021 г по ч.т.д.№2250/21 г. на I т.о., определение № 6048/20.12.2021 г. по ч.т.д.№2562/21 г. на II т. о., определение №139/30.03.2022 г. по ч.т.д. №2742/2021 г. на II т. о. и определение №157/11.04.2022 г. по ч.т.д.№ 585/2022 г. на II т. о. Настоящият състав напълно споделя тази практика , а наличието ѝ е основание за неприложимост на допълнителния критарий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Посочената единна и непротиворечива практика на Върховния касационен съд е пречка да бъде формиран извод за необходимост от отправяне на предложение по чл.292 ГПК. Поради изложеното, следва да бъде постановено определение, с което да бъде отказан достъп до касационен контрол на атакуваното определение на Софийски апелативен съд. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Второ Търговско отделение О П Р Е Д Е Л И : НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №662/27.10.2021г. по т.д.№1023/21г. по описа на Софийски апелативен съд, в частта му, с която е отхвърлена подадената от него частна жалба вх.№15853/08.09.2021г. срещу определение №401/30.07.2021г. по т.д.№1188/21г. по описа на СГС, постановено по реда на чл.248 ГПК . Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.