О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 297 гр. София, 11.05.2020 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на седемнадесети март, две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ ГАЛИНА ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№1704 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. К. А. срещу решение №626 от 14.03.2019 г. по в.гр.д.№2526/2018 г. на САС. С обжалваното решение е потвърдено решение №89 от 07.03.2018 г. по гр.д.№388/2017 г. на ОС София, с което са отхвърлени предявените от Д. К. А. срещу М. Г.: иск по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за връщане на сумата от 14 000 евро, предявена частично от обща дължима сума в размер на 130 000 евро, като получена от ответника при първоначална липса основание и иск по чл.55, ал.1, пр.2 от ЗЗД за връщане на сумата от 14 000 евро, предявена частично от обща дължима сума в размер на 130 000евро, престирана от ищеца с оглед неосъществено основание. В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси, за които се поддържа, че са решени в противоречие с практиката на ВКС: 1. При изрично съгласие на кредитор, третото лице да замести длъжник, нужно ли е изрично писмено съгласие и на третото лице, което не е страна по договора между длъжник и кредитор. 2. За правилата за разпределение на доказателствената тежест по иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД /с оглед фактическото прехвърляне от съда на доказателствената тежест върху ищеца, приемайки, че искът е неоснователен, въпреки, че ответникът не е доказал твърденията си за наличие на основания за получаване или задържането на процесната сума, както и с оглед приетото от съда, че основанието за плащане е договорът от 29.03.2016 г./. 3. Следва ли показанията на заинтересован от изхода на спора свидетел, сочещ изгодни за него и съответната страна обстоятелства, да се кредитират от съда съобразно разпоредбата на чл.172 от ГПК, въпреки, че не се подкрепят от други данни по делото. Ответникът по касация – М. Г. заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата, като претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в предвидения в закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че по иска за връщане на даденото в тежест на ищеца е да докаже единствено даването, а в тежест на ответника е да докаже на какво основание го е получил. Посочил е, че първата хипотеза на чл.55 от ЗЗД /първоначална липса на основание/ е налице, както когато ищецът докаже даването, а ответникът не докаже претендираното от него основание, така и когато ответникът докаже основанието, на което е получил даденото, но ищецът докаже, че това основание е нищожно, а втората и третата хипотеза на чл.55 от ЗЗД са налице, когато ищецът докаже даването, ответникът докаже основанието, на което е получил даденото, но ищецът докаже, че това основание не се е осъществило /напр. при двустранните договори, ако задължението на едната страна се погаси поради невъзможност за изпълнение; при сделки под отлагателно условие, когато то не се сбъдне и т.н./ или е отпаднало /напр. при унищожаване на договорите поради пороци на волята, при разваляне на договорите поради неизпълнение, при настъпване на прекратително условие, когато сделката е сключена при такова условие, и в други подобни случаи, съгласно неизчерпателното посочване в ППВС № 1/79г./. Анализирал е подробно и задълбочено всички събрани по делото доказателства – писмени и гласни, като по отношение инвестиционните намерения на ищеца е кредитирал показанията на свидетеля Уалид Г. – брат на ответника. След като с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК, е осъществил преценка със засилена критичност, въззивният съд е приел, че показанията на посочения свидетел са в унисон със събраните по делото доказателства, установяващи, че ищецът е участвал в процеса на преговори за закупуване от „Джакомада” ЕООД на дружествени дялове, принадлежащи на братя Г., за което свидетелства както изпратената от него електронна кореспонденция, така и сключването на договор за заем от 21.03.2016 г., с който ищецът е предоставил на „Джакомада” ЕООД безлихвен заем с цел придобиване от дружеството на всички дялове на „Джи Ар Чипинг” ООД. Извършвайки съвкупна преценка на всички доказателства е достигнал до извод, че ищецът е бил овластен да плати от страна на „Джакомада” ЕООД, като ищецът е приел делегацията за плащане, установимо от самото плащане в контекста на отношенията, разкрити по делото, по повод прехвърляне на дружествени дялове, за което „Джакомада” ЕООД е уведомил един от съдружниците в „Джи Ар Екуипмънт” ООД. Изложил е съображения, че при положение, че имущественото разместване не се оправдава от отношението на покритие „делегант – делегат“, необходимото изравняване трябва да се търси от делегата /ищец/ с иск срещу делеганта /„Джакомада” ЕООД/, чието съдържание се определя от отношението с него. Тълкувайки отделните уговорки в процесния договор от 29.03.2016 г., по критериите, указани в чл.20 от ЗЗД, включително връзката им една с друга, въззивният съд е изразил становище, че страните по него са преуредили отношението, възникнало от договора от 21.03.2016 г., като са изменили сроковете за заплащане на продажната цена на дяловете, предмет на договора от 21.03.2016 г., и са включили и нарочна клауза – обещание за плащане от трето лице – ищецът, който не е страна по договора. Ето защо не е възприел доводите, че договорът е нищожен, поради липса на съгласие от страна на ищеца за сключването на договора, които не почиват на установеното по делото, че той не е страна по договора, така че да е релевантно съгласието му с цел настъпване на правните последици на договора. Посочил е, че доколкото договорът има относително действие - поначало действа само между страните /чл. 21 от ЗЗД/, уговорени неустойки в тежест на страна по договора – купувачът по него нямат действие по отношение на ищеца, за когото не възниква никакво задължение с източник обсъжданият договор от 29.03.3016 г. В този смисъл е заключил, че ищецът е платил по нареждане на „Джакомада” ЕООД, без да е възникнало в негова тежест задължение за това, възложено с договора от 29.03.2016 г., като плащайки, ищецът е приел нареждането, без да става длъжник на ответника, а плащането е за сметка на купувача, към който евентуално може да има претенция за връщане на платеното, вкл. и ако същото е в изпълнение на обещанието за заем, какъвто извод може да се направи, доколкото нарочни доказателства за предаване на заета сума не са представени - по същество правната сфера на ищеца не е засегната със сключването на договора от 29.03.2016 г., той не поражда задължение за него, ето защо и тъй като не е установил правен интерес от предявяване на нищожност на този договор, доводите му, с които обосновава нищожността, съответно частична нищожност, не могат да имат за резултат уважаване на предявения иск. С оглед изложеното и установеното, че сумата, чието връщане е поискано с частичния иск, е платена поради осъществена делегация за плащане, въззивният съд е достигнал до извод, че тя не подлежи на връщане, нито като дадена без основание, нито с оглед неосъществено или отпаднало основание. Настоящият състав намира, че касационно обжалване не може да бъде допуснато. С първия от поставените от касатора въпроси се предпоставя становище на въззивния съд, каквото обаче не е изразявано – както бе посочено, в решението е прието изрично, че ищецът е бил овластен да плати от страна на „Джакомада” ЕООД и плащайки е приел делегацията за плащане, без да става длъжник на ответника, а плащането е за сметка на купувача, като извод за наличие на заместване в дълг, респективно за наличие на съгласие от страна на третото лице и формата на съгласие при заместване в дълг, не са правени. В този смисъл въпросът не е обусловил правната воля на съда, а при липса на общата предпоставка по чл.280, ал.1 от ГПК касационно обжалване не следва да бъде допуснато. От друга страна втори и трети въпроси се основават на поддържаните от ищеца тези /за липса на доказване на твърденията на ответника за основание за получаване или задържане на процесната сума, за приемане от съда, че основанието за плащане е договорът от 29.03.2016 г. и за липса на доказателства, подкрепящи показанията на свидетеля Г. – брат на ответника/, които също не са възприети от въззивния съд, респективно с посочените въпроси отново се предпоставя становище, каквото не е изразявано от съда. Дори и обаче втори и трети въпроси да се приемат за обусловили правната воля на съда /в решението са разгледани предпоставките за уважаване на исковете по чл.55, ал.1 от ЗЗД и тези за кредитиране на показанията на свидетел в хипотезата на чл.172 от ГПК/, спрямо тях не се установява поддържаното от касатора селективно основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК - при произнасянето си въззивният съд се е съобразил изцяло с константната практика на ВКС /вкл. с тази, на която се позовава касатора, обективирана в решение №189 от 04.02.2014 г. по т.д.№141/2012 г. на ВКС, ТК, Първо отделение и в решение №131 от 04.05.2012 г. по гр.д.№755/2011 г. на ВКС, ГК, Четвърто отделение/, както по отношение разпределението на доказателствената тежест при иск по чл.55, ал.1 от ЗЗД, така и по приложение на нормата на чл.172 от ГПК. Съобразно визираните разрешения, по иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД разпределението на доказателствената тежест се определя от въведените в процеса твърдения и възражения, които са обуславящи за съществуването или за отричането на претендираните права на страните, като при фактическия състав по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за връщане на нещо, получено без основание - ищецът следва да въведе като твърдение и докаже факта на предаването на вещ, респективно на плащането на парична сума, а ответникът - основание за получаването или за задържане на полученото. Към показанията на свидетелите по чл.172 от ГПК съдът трябва да подходи със засилена критичност, като не съществува забрана въз основа на техни показания да бъдат установени факти, които ползват страната, за която свидетелят се явява заинтересован или такива, които вредят на противната страна, но преценката следва да бъде обоснована с оглед на другите събрани по делото доказателства и да стъпва на извод, че данните по делото изключват възможността заинтересоваността на свидетеля да е повлияла на достоверността на показанията му. С оглед изхода на спора, касаторът дължи на ответника по касация направени пред ВКС разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 680 лв. Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, ОПРЕДЕЛИ: НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №626 от 14.03.2019 г. по в.гр.д.№2526/2018 г. на САС. ОСЪЖДА Д. К. А. [ЕГН] да заплати на М. Г. [ЕГН] сумата от 1 680 лв., разноски пред ВКС. Определението не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.