6 Р Е Ш Е Н И Е № 162 София, 23.06.2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на девети юни две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА ДАНИЕЛА СТОЯНОВА при участието на секретаря АЛБЕНА РИБАРСКА и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА гр. дело № 1704/2016 година Производството е по чл.303, ал.1, т.1, пр.2 и т.5, пр.1 ГПК. Образувано е по молба на М. Х. А. за отмяна на основание чл. 303, ал.1, т.1, пр.2 и т.5, пр.1 ГПК на влязлото в сила решение №4219/14.12.2015г. на Пловдивски районен съд, постановено по гр. дело №11794/2013г. С това решение е признато за установено по отношение на М. Х. А., че същият дължи на [фирма], ЕИК 115 016602 със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], сумата от 934,08 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода 01.11.2011г. – 30.04.2012г.; сумата от 119.73 лв. – обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 01.01.2012г. – 05.06.2012г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 06.06.2013г., до окончателното плащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч гр.д.№9385/2013 по описа на ПРС, и М. Х. А. е осъден да заплати на [фирма], сумата от 660 лв. разноски за производството. В молбата, като основания за отмяна, се сочат чл.303, ал.1, т.1, пр.2 и т.5, пр.1 ГПК. Във връзка с първото основание твърди, че е налице ново писмено доказателство от значение за изхода на делото. Като такова сочи Писмо № МЛО - 3692 от 24.11.1995г., изходящо от Т. П. С.. Посочва в молбата си, че е представил това писмо по делото за приемане като доказателство, но съдът е отказал да го приобщи към доказателствения материал. Във връзка с второто основание твърди, че като страна в процеса в следствие нарушаване на процесуалните правила е бил лишен от възможност да участва в делото и да се защити адекватно в процеса, защото въпреки наличието на болничен лист, удостоверяващ заболяването му, съдът в съдебно заседание на 22.06.2015г. е оставил без уважение искането му за отлагане на делото и е провел съдебното заседание в негово отсъствие. Поддържа също, че основанието по чл.303 т.5 пр.1 ГПК е налице и защото съдът е допуснал процесуални нарушения при събирането и анализа на доказателствата, необосновано не е уважил искането му за допускане на свидетел, обиждал и прекъсвал него и процесуалния му представител, а постановявайки решението си не се е съобразил с безспорно установени в процеса факти и обстоятелства , игнорирал е много от доказателствата по делото – описани в и приложени към молбата за отмяна, и не е приложил точно закона. Счита, че по този начин е нарушено правото му на защита и е била ограничена възможността му да изложи своите аргументи по спора и да защити интересите си. Ответникът по молбата за отмяна [фирма], в представен писмен отговор чрез юрисконсулт П., взема становище за неоснователност на молбата за отмяна. Претендира присъждането на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер 300лв. за настоящото производство. Настоящият състав на ВКС, Трето отделение, Гражданска колегия, като взе предвид доводите на страните, във вр. със соченото основание за отмяна, съобразно данните по делото, намира следното: Молбата за отмяна е неоснователна. Производството за отмяна е средство за извънреден, извънинстанционен контрол на влезли в сила решения само при наличие на изрично посочените в закона основания. В случая молителят се позовава на чл.303, ал.1, т.1, пр.2 и т.5, пр.1 ГПК. Според нормата на чл.303, ал.1, т.1, пр.2 ГПК заинтересованата страна може да иска отмяна, когато се открият нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на същата страна – тоест новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са били твърдени при разглеждането на делото, но заинтересованата страна да не е могла да ги докаже, поради липсата на тези документи. С други думи, това основание за отмяна е налице при такава непълнота на фактическия или доказателствен материал, която касае решаващите изводи на съда и се разкрива след като съдебният акт е влязъл в сила и която не се е дължала на процесуално нарушение на съда или пък на небрежност на страната при упражняване на процесуалните й права. Никое от така визираните условия за прилагането на чл. 303, ал. 1, т. 1 пр. второ ГПК в случая не е налице. На първо място самият молител не твърди, че е узнал или че по независещи от волята му причини се е снабдили с представеното с молбата за отмяна писмо след постановяване на решението по спора. Твърдението му е, че писмото е представил по делото с искане да бъде прието като доказателство, но съдът не е уважил това искане. Видно и от данните по делото в съдебно заседание, проведено на 16.02.2015г., съдът е оставил без уважение искането за приемане на Писмо № МЛО - 3692 от 24.11.1995г., изходящо от Т. П. С. като доказателство по делото като преклудирано.Изложеното обосновава извод, че приложеното с молбата за отмяна писмо няма характер на ново писмено доказателство по смисъла на чл.303 ал.1 т.1 пр.2 ГПК. Това доказателство не е нито новооткрито, нито новосъздадено по смисъла на закона, а не представянето му по делото се дължи единствено на процесуалното бездействие на молителя да го представи по делото в установените от процесуалния закон срокове и на не полагането от последния на дължимата грижа за добро водене на процеса. Молителят както сам твърди е разполагал с това доказателство, същото е адресирано до него, имал е процесуалната възможност да го представи своевременно в хода на инстанционното производство . На следващо място представеното от молителя писмо няма характеристиката на доказателство с пряко, при това съществено доказателствено значение за спора. Нормата на чл.303 ал.1 т.1 пр.2 ГПК предпоставя единствено въз основа на новото писмено доказателство, в установяване на релевантния за спора факт, да би се формирал противен на изведения от съда извод. В случая и това условие не е налице, доколкото констатациите, направени в хода на извършена от издателя на документа проверка по жалба на молителя, които се съдържат в представеното писмо, касаят период , който е значително далеч назад във времето преди исковия период, поради което и са неотносими към предмета на спора. Същевременно те създават само малка вероятност, но не и абсолютна достоверност в истинността на фактическите твърдения на молителя, но не са от естество да обосноват пряко извод за неоснователност на заявената претенция. По тези съображения се обосновава извод, че не е налице поддържаното от молителя основание за отмяна на решението по чл.303 т.1 пр.2 ГПК. Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК отмяна на влязло в сила решение може да се допусне, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. В конкретния случай молителят твърди, че е налице първата възможна хипотеза – поради нарушаване на процесуалните правила е бил лишен от възможността да участва в производството. Основанието за отмяна по чл.303 ал.1 т.5 пр.1 е налице, когато страната е била лишена от възможност да участва в делото поради нарушаване на съдопроизводствените правила, обезпечаващи участието на страните в производството – ако не са спазени изискванията за размяна на съдебни книжа, невръчен препис от искова молба, провеждане на съдебно заседание въпреки нередовна процедура по призоваването и др. В случая видно от молбата за отмяна като такова нарушение на правилата се сочи обстоятелството, че въпреки наличието на болничен лист, удостоверяващ заболяването на молителя, съдът в съдебно заседание на 22.06.2015г. е оставил без уважение искането му за отлагане на делото и е провел съдебното заседание в негово отсъствие. В процесния случай при извършената служебна проверка не се установява наличието на поддържаното от молителя основание по чл.303 т.5 пр.1 ГПК. Видно от данните по делото молителят в хода на инстанционното производство е бил представляван от адв.З.. В съдебно заседание на 22.06.2015г. адв. З. се е явил по делото и представил на съда изходяща от молителя молба за отлагане на делото, придружена със заверено копие от болничен лист, удостоверяващ, че за времето от 18.06.20015г. до 24.06.2015г. М. Х. А. е в отпуск по болест поради остър бронхит. Съдът е оставил без уважение искането за отлагане на делото с нарочно определение. За да обоснове изводът си за липса на предпоставки за отлагане на делото е посочил, че съгласно чл.142, ал.2 ГПК разглеждането на делото се отлага, ако страната и пълномощникът й не могат да се явят поради препятствие, което страната не може да отстрани; че в случая процесуалният представител се явява по делото и няма данни пълномощията му да са оттеглени; че в болничният лист на страната липсва отбелязване, че с оглед заболяването същият е в невъзможност да се яви пред съдебните власти. П. по този начин съдът е приложил точно процесуалния закон. Не са допуснати процесуални нарушения, които да са лишили страната от участие в производството. Процесуалният закон изисква наличието на кумулативни предпоставки за отлагане на делото – и страната и процесуалният представител да не могат да се явят и то поради препятствие, което страната не може да отстрани. В случая адвокат З. се е явил в производството, имал е надлежна представителна власт и е взел участие в процеса в защита интереса на страната – молител в настоящото производство. На следващо място обосновано съдът е приел, че не е установено надлежно и наличието на обективна пречка за личното участие на самата страна, доколкото не са налице и условията на чл.18 ал.2 от Наредбата за медицинската експертиза. Съгласно тази норма „при определен домашен амбулаторен или свободен режим осигуреният е длъжен, ако е необходимо, да се яви пред разследващите органи и пред органите на съдебната власт през периода на разрешения отпуск поради временна неработоспособност, освен ако представи "Медицинско удостоверение” по образец, утвърден от министъра на здравеопазването и министъра на правосъдието, в което е отбелязано, че заболяването на лицето не позволява явяването му пред разследващите органи и пред органите на съдебната власт”. Такова удостоверение не е представено. По тези съображения се обосновава извод, че не е налице и поддържаното от молителя основание за отмяна на решението по чл.303 т.5 пр.1 ГПК с оглед твърдението за допуснато в съдебно заседание на 22.06.2015г. нарушаване на съдопроизводствените правила. Като други нарушения на правилата, довели до лишаване от участие в производството, молителят сочи – допуснати процесуални нарушения при събирането и анализа на доказателствата, необосновано не уважаване на искането му за допускане на свидетел, обиждане и прекъсване на молителя и процесуалния му представител, както и несъобразяване на съда с безспорно установени в процеса факти и обстоятелства, игнориране на много от доказателствата по делото – описани в и приложени към молбата за отмяна, и неточно приложение на закона. По същество това са оплаквания, които са относими към основанията за въззивно и касационно обжалване на съдебния акт, а не отменителни по смисъла на чл. 303 и сл. ГПК. Извънинстанционният контрол по чл. 303 и сл. ГПК не е средство за проверка правилността на решението и доводите в тази насока не са отменителни основания по смисъла на посочените правни норми, поради което молбата за отмяна на влязлото в сила решение на основание чл. 303 т.5 ГПК се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение и във връзка с последните. Изложеното налага извода, че в случая липсва нарушаване на съдопроизводствени правила, които да обосноват приложимост на нормите на чл.303 т.5 пр.1 ГПК, не се установява и наличие на основание по чл.303 т.1 пр.2 ГПК и подадената молба за отмяна следва да се остави без уважение. Предвид изхода разноски на молителя не се следват, но същият следва да репарира сторените от ответника по молбата такива в размер 300лв. за юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на М. Х. А. за отмяна на основание чл. 303, ал.1, т.1, пр.2 и т.5, пр.1 ГПК на влязлото в сила решение №4219/14.12.2015г. на Пловдивски районен съд, постановено по гр. дело №11794/2013г. ОСЪЖДА М. Х. А. от [населено място], [улица], ап.24, с ЕГН [ЕГН], да заплати на [фирма], ЕИК 115 016602, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], деловодни разноски за настоящото производство в размер 300лв. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: