Р Е Ш Е Н И Е № 34 София, 24.08.2015 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА КОСТАДИНКА НЕДКОВА при секретаря Милена Миланова при участието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 3042 по описа за 2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 – чл.293 ГПК по касационна жалба на З. „Н. земя” срещу решение № 25/12.03.2013 г. на Бургаски апелативен съд /БАС/ по т.д. № 30/2013 г., с което е потвърдено решение № 394/07.12.2012 г. по т.д. № 289/2011 г. на Бургаски окръжен съд /БОС/, уважаващо иск на [фирма] срещу З. „Н. земя” за сумата 33466 лв. – обезщетение за неизпълнени договорни задължения по договор от 17.03.2008 г., представляващо пропуснати ползи за 2010 г., част от общия размер 57120 лв., ведно със законната лихва от датата на иска 04.07.2011 г. до окончателното изплащане и разноски. В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, оспорва правилността на изводите на БАС относно характера на сключеният между страните договор, неговото изпълнение и неизпълнение, дължимостта и размера на пропуснатите от ищеца ползи, причинната връзка между непредаване на част от черешовата градина и твърдените пропуснати ползи, намеренията и възможността на ищеца да реализира печалба. Неправилно, според касатора, БАС е приел, че на ищеца се следва приход, за получаване на който той не е направил никакви разходи и същите приходи са изцяло за сметка на кооперацията. Касаторът иска отмяна на въззивното решение по подробно изложени в жалбата съображения и отхвърляне на предявените искове на [фирма]. Ответникът по касационната жалба – [фирма] моли да се остави в сила решението на БАС по подробно изложени съображения в писмена защита. Твърди, че сключеният между страните договор е специфичен договор за наем, аналогичен на аренден такъв, но без изискуемите се писмена форма и нотариална заверка на подписи. Твърди, че предмет на договора е черешова градина, сигурно е, че черешовите дървета ще дадат плод и в този смисъл е налице сигурност и реалност за настъпване увеличение на имуществото на използващия наетата вещ. В този смисъл приетото в решението на БАС за пропуснати ползи от [фирма] от необработване на черешовата градина не е в противоречие с цитираното решение № 156/29.11.2010 г. на ВКС, тъй като печалбата в случая е сигурна и реално не зависи от волята на страните по договора. С определение № 272/08.04.2014 г. ВКС, ТК, първо отделение е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на БАС на основание чл.280 ал.1 т. 1 ГПК по обуславящия изхода на спора въпрос: „Определяне размера на пропуснатите ползи като вреди, подлежащи на обезщетяване по чл.82 ЗЗД при договорно неизпълнение.” ВКС, ТК, първо отделение като съобрази доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, намира следното: Пред Бургаски окръжен съд е предявен частичен иск от [фирма] срещу З. „Н. земя” за сумата 33466 лв. – обезщетение за неизпълнени задължения по договор от 17.03.2008 г., представляващо пропуснати ползи за 2010 г., част от общ размер от 57120 лв. Искът е уважен от БОС, чието решение е потвърдено то БАС. БАС е приел, че предмет на сключения между страните договор от 17.03.2008 г. е възмездно ползване от [фирма] на 400 дка черешова градина, предоставена от З. „Н. земя” за срок от пет години. Според БАС договорът от 17.03.2008 г. е за наем, а оплакването от [фирма] за нищожност на същия, поради липса на съгласие на управителния съвет /УС/ на кооперацията е неоснователно, тъй като е представен протокол от общо събрание /ОС/ на кооперацията от 15.03.2008 г. /стр.222 и стр.223 от делото/, на което е взето решение в този смисъл. БАС е приел още, че двете страни по договора са търговци и при доводи за липса на представителна власт е приложима и разпоредбата на чл.301 ТЗ. Прието е, че предметът на договора включва 400 дка черешова градина, която се състои от два масива – от 217 дка и от 182 дка. Ищецът е обработвал 182 дка, а останалите са обработвани от кооперацията „в това число с вложени агропрепарати, доходи за механизация разходи за труд и осигуровки”. От останалите 217 дка е реализирана продукция от кооперацията на стойност 110189.75 лв., а печалбата е в размер на 21592.01 лв. за стопанската 2009-2010 г. Именно в непредоставянето на земеделския масив над 182 дка до 400 дка /чл.1 от договора/ според БАС се състои неизпълнението на договора от страна на кооперацията. Обсъждайки взаимоотношенията между страните във връзка с процесните черешови масиви – от 217 дка и от 182 дка, БАС е приел, че между страните има трайно установени търговски отношения, като приходите от обработваните масиви са договорени да се разпределят в съотношение 60:40 в полза на [фирма], тъй като то е изпълнявало агротехническите и агрохимическите мероприятия – чл.2 от договора. В този смисъл БАС е приел, че това не е предполагаема печалба, а реализирана продукция, която за стопанската 2009-2010 г. е в размер на 110189.75 лв. – заключение на тройна съдебно-счетоводна експертиза. Като се приложи договореното съотношение 60:40, пропуснатата печалба за ищеца [фирма] възлиза на сумата 66113.75 лв., но липсва увеличение на претенцията, поради което същата е уважена за 33466 лв., съгласно уточнението от 20.07.2011 г. По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, настоящият състав на ВКС намира следното: Пропуснатите ползи, като вреди, подлежащи на обезщетяване по чл.82 ЗЗД при договорно неизпълнение, за които се претендира обезщетение, трябва да имат качество на реалност и сигурност и подлежат на доказване от кредитора, който твърди, че е пропуснал да ги реализира. В този смисъл е и приетото от ВКС по този въпрос в решение № 156/29.11.2010 г. на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК, което настоящият състав на ВКС възприема и в какъвто смисъл е непротиворечивата съдебна практика на ВКС. С оглед на така изложеното по обуславящият изхода на спора въпрос, касационната жалба на З. „Н. земя” е основателна. В настоящия случай приетото от БАС е в противоречие с гореизложеното по обуславящият изхода на спора въпрос и не съответства на събраните по делото доказателства. БАС е уважил предявения иск за пропусната полза, мотивирайки се със заключението на тройна съдебно-счетоводна експертиза относно реализирана продукция за стопанската 2009 – 2010 г., но тя е реализирана от З. „Н. земя”, а не от [фирма], като механично е отразено разпределението й 60:40, както е в сключения между страните договор. В делото не са ангажирани доказателства и не е доказано, че [фирма] е имал намерение да обработва спорния черешов масив от 217 дка и реално да разполага с техника и разходи за обработката му, че е имал възможност да вложи съответните агропрепарати и разполага с механизация и разходи за труд, както и реализиране на продукцията от черешовия масив или да е обективирал действия за извличане печалба от този масив. Реализирана печалба предполага не само наличие на плодове от черешовия масив, но и тяхното прибиране и реализиране чрез продажба. Представени са доказателства, че [фирма] е ползвал и обработвал само 182 дка /както сам посочва в писмо от 19.08.2009 г./, за които е направил съответните разходи и реализирал съответна печалба, различни от разходите и печалбата на З. „Н. земя” за другия масив от 217 дка – заключение на тройна съдебно-счетоводна експертиза. При тези доказателства няма основание да се приеме, че претендираните пропуснати ползи от [фирма] в посочените размери биха настъпили реално и със сигурност. Като е приел обратното, мотивирайки се с реализираната печалба от друг масив от З. „Н. земя”, БАС е постановил неправилно решение по смисъла на чл.281 т.3 ГПК, което следва да се отмени /чл.293 ал.2 предл.1-во ГПК/ и се постанови друго решение, отхвърлящо предявения иск. На основание чл.78 ал.1 ГПК ответникът по касационната жалба следва да заплати на касатора направените и поискани разноски за трите инстанции в размер общо на 4313.64 лв. /списък за разноски по чл.80 ГПК пред БОС и поисканите пред БАС и ВКС разноски, изразяващи се в платени държавни такси/. Мотивиран от горното и на основание чл.293 ал.2 предл.1-во ГПК, съдът: Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 25/12.03.2013 г. на Бургаски апелативен съд по т.д. № 30/2013 г., с което е потвърдено решение № 394/07.12.2012 г. по т.д. № 289/2011 г. на Бургаски окръжен съд, уважаващо иск на [фирма] срещу З. „Н. земя” за сумата 33466 лв. – обезщетение за неизпълнени договорни задължения по договор от 17.03.2008 г., представляващо пропуснати ползи за 2010 г., част от общия размер 57120 лв. със законните последици и вместо това ПОСТАНОВИ: ОТХВЪРЛЯ иск на [фирма] с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица] срещу З. „Н. земя” с ЕИК[ЕИК] и адрес [населено място], [община] за сумата 33466 лв. – обезщетение за неизпълнени договорни задължения по договор от 17.03.2008 г., представляващо пропуснати ползи за 2010 г., част от общия размер 57120 лв., ведно със законната лихва от датата на иска 04.07.2011 г. ОСЪЖДА [фирма] да заплати на З. „Н. земя” сумата от 4313.64 лв. /четири хиляди триста и тринадесет лева и 64 ст./ направени и поискани разноски за трите инстанции. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.