РЕШЕНИЕ     № 200     София, 14.04.2010 година     В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на шестнадесети март две хиляди и десета година в състав:                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ                                                  ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА                                                                        МИМИ ФУРНАДЖИЕВА   при секретаря БОРИСЛАВА ЛАЗАРОВА и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ гр.дело № 25/2009 година.     Производството е по чл.290 ГПК.   С определение №22/22.01.2009 г. по настоящото дело е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК касационно обжалване на въззивно решение №242/01.7.2008 г. по гр.д. №110/2008 г. по описа на Софийския градски съд, бр.к., І-ви въззивен състав. С решението на въззивната инстанция е оставено в сила решение №294/14.12.2007 г. по гр.д. №2749/2007 г. по описа на Софийския районен съд, 83 състав, с което е отхвърлен предявения от А. Д. К. Л. , действуващ чрез неговите законни представители и родители К. М. Л. и Г. Д. С. – Л. , с правна квалификация чл.19, ал.1 ЗГР – за промяна на имената му от А. Д. К. Л. на А. Д. Л. , като неоснователна. Във въззивното решение е прието, че като “важни” могат да се приемат единствено такива обстоятелства, при наличието на които изискването за стабилитет на правната индивидуализация на физическите лица следва да отстъпи пред интереса на отделния член на обществото, като съществено обаче е, че задължително преценката на съда следва да бъде съобразена и е ограничена от нормите на Закона за гражданската регистрация относно образуването името на лицето. Съдът е приел също така, че относно образуването и съдържанието на бащиното име посоченият закон е въвел стриктни правила – аргумент от чл.13 ЗГР. Досежно изтъкнатите религиозни съображения въззивната инстанция е стигнала до извод, че те противоречат на императива на посочената правна норма, а законът не е предвидил възможност за премахване бащиното име на лицето, което сочи на произход от този баща. Прието е също така, че религиозните съображения и убеждение на родителя не съставляват основание за прекъсване на законовата връзка по произход чрез изключване на бащиното име на детето, каквото се цели. Относно доводите за нарушение на чл.чл.8 и 10 КЗПЧОС Градският съд намира, че същите са неоснователни, тъй като не се нарушават правата на детето за зачитане на неговия личен и семеен живот. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о, намира, че по въпроса за точното приложение на закона – чл.19, ал.1 ЗГР, следва да се има предвид следното: Съгласно чл.9, ал.1 ЗГР “Името на български гражданин, роден на територията на Република България, се състои от собствено, бащино и фамилно име. Трите части на името се вписват в акта за раждане”. Съгласно разпоредбата на чл.13 ЗГР “Бащиното име на всяко лице се образува от собственото име на бащата и се вписва с наставка – ов или – ев и окончание съобразно пола на детето, освен когато собственото име на бащата не позволява поставянето на тези окончания или те противоречат на семейните, етническите или религиозните традиции на родителите”. Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗГР “Промяната на собствено, бащино или фамилно име се допуска от съда ..............., когато то е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, както и случаите, когато важни обстоятелства налагат това”. Горепосочените правни норми по категоричен начин уреждат структурирането на бащиното име на всяко лице, както и предпоставките за неговата промяна. Същественият материалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд в разглеждания случай е: “Допустимо ли е чрез промяна на името по реда на чл. 19 ЗГР български гражданин, роден в България, да бъде записан с име в отклонение на императивната разпоредба на чл.9 от същия закон ?”. Този е същественият правен въпрос, разгледан в обжалваното решение, а не относно наличието на важни обстоятелства по смисъла на чл. 19 ЗГР и различните именни и религиозни системи, както и съобразно гражданството на родителите, като важна причина, налагаща допускане на промяна в бащиното име на детето по реда на чл. 19 ЗГР. Това е така защото исканата промяна цели отпадане на бащиното име т. е. формиране на името в противоречие на чл. 9 ЗГР, а не промяна на името, вкл. бащиното, по реда на чл. 19 от същия закон, поради важно обстоятелство. Промяната на име се допуска по изключение и не зависи от субективното отношение на заявителя, а от наличието на обективни предпоставки, които законът е уредил изчерпателно. “Промяната на име” представлява “смяна, замяна” на името/ в случая бащиното/, изменяне на образуваното по силата на закона име на лицето, съобразно предвидения за това начин на неговото образуване. Поради това искането за отпадане на бащиното име на молителя не представлява искане промяна на името по смисъла на чл.19, ал.1 ЗГР, респективно не представлява “важно обстоятелство” по смисъла на визираната разпоредба. В касационната жалба против въззивното решение на Софийския градски съд се твърди, че неправилно СГС е приел, че “важни обстоятелства” допускат промяна на името само в рамките на очертаната структура по чл.9 ЗГР като не било възможно премахване изобщо на бащиното име. Оспорват се изводите на съда за липса на доказателства за наличието на важни обстоятелства за промяната на името. Навеждат се доводи за нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Моли се за отмяна на обжалваното решение и уважаване на молбата за промяна на бащиното име на детето. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от касационните жалбоподатели, посредством процесуалният им представител – адв. Г. Претендират се разноски. Депозирана е писмена защита. Ответникът по касация – С. община, не заявява становище в настоящото производство. Контролиращата страна – В. к. п., не заявява становище в настоящото производство. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба, взе предвид становището на контролиращата страна и на основание чл.290 ГПК, намира за установено следното: Касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Промяната на имената се допуска по изключение и не зависи от субективното отношение на заявителя, а от наличието на обективни предпоставки, които законът е уредил изчерпателно. Законосъобразно и обосновано Софийският градски съд е приел, че искането е неоснователно. Решението е съобразено изцяло с разпоредбите на чл.чл.9, 13 и 19 ЗГР. Наличието на важни обстоятелства по смисъла на чл.19, ал.1 ЗГР може да се обсъжда само и единствено, ако става въпрос за промяна на име по смисъла на посочената правна норма. В случая касационните жалбоподатели са поискали по реда на визираната разпоредба отпадане на бащиното име на детето от името му. Нормата на чл.9, ал.1 ЗГР е императивна и тя рефлектира върху останалите норми на закона. Действията на съда в производство по глава ХV ГПК са изцяло обвързани от нея. Това означава, че съдът не може да допусне промяна в името на едно лице contra legem,.т.е. съдът не може да се отклони при постановяване на решението си от императива на посочената правна норма. Следователно искането, свързано с разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗГР следва да бъде в рамките на фактическия състав на чл.9, ал.1 от същия закон. Тъй като в процесния случай искането не съответства на императива на тази разпоредба, то правилно въззивната инстанция не го е уважила, отказвайки извършването на промяна на бащиното име на детето посредством неговото отпадане. Поради това изцяло неоснователни са наведените в касационната жалба оплаквания. Без значение е обстоятелството, че лицето е с двойно гражданство, тъй като българският закон не предвижда специална процедура относно именуването на такива лица. Без значение е обстоятелството относно етническия произход на лицето по бащина линия и наличието на поверия от религиозен характер. Република България е светска и правова държава. Тя се управлява според Конституцията и законите на страната, и всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние. Не са налице и релевираните в касационната жалба нарушения на ЕКЗПЧОС. Не е налице нарушение на чл.8 от Конвенцията, тъй като не са създадени пречки при избора на име. Лицето носи лично име, така както е заявено от родителите му. Останалите части от името на всяко лице се подчиняват на правила, установени за страната, които не противоречат на посочената международна правна норма. Не е налице и нарушение на чл.9 относно религиозната свобода. Последната не е безгранична и не е може да противоречи на законодателството на страна, чието държавно устройство има светски и демократичен характер и е член на Европейския съюз. В сравнителноправен аспект следва да се отбележи, че всяка една суверенна държава със закон урежда начинът, по който се структурира името на всяко едно лице, неин гражданин. По същите съображения неоснователни се явяват и оплакванията за нарушение на чл.чл.10 и 14 ЕКЗПЧОС. Касационната жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение – в сила. С оглед изхода по делото разноски на касационните жалбоподатели не се дължат. Водим от изложените съображения и на основание 293, ал.1, предложение първо ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.     Р Е Ш И:     ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение №242/01.7.2008 г. по гр.д. №110/2008 г. по описа на Софийския градски съд, бр.отд., І-ви въззивен състав. Решението е окончателно.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: