Р Е Ш Е Н И Е № 133 гр.София, 23.03.2011 г. Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на втори март две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев при секретаря Райна Пенкова и прокурора като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 1700/ 2010 г. за да постанови решението, взе предвид следното: Производството е по чл.290 от ГПК. С определение № 1215/ 22.11.2010 г. на ВКС, ІV г.о. по гр.д.№ 1700/ 2010 г. по жалба на Б. З. Т. е допуснато до касационно обжалване въззивно решение на Б. окръжен съд № 72 от 06.04.2010 г. по гр.д.№ 969/ 2009 г, с което частично е обезсилено решение на Б. районен съд по гр.д.№ 1948/ 2007 г. (в частта, в която е отхвърлен предявения от жалбоподателката против Г. Р. Т. иск по чл.28 ал.3 от СК от 1985 г. (отм.) за определяне на по-голям дял от съпружеската имуществена общност между двамата след прекратяването й), а първоинстанционното решение е потвърдено в частта, в която е отхвърлен предявения от Б. З. Т. против Г. Р. Т. иск по чл.26 ал.2 от СК от 1985 г. (отм.) за прекратяване на съпружеската имуществена общност (СИО) между тях по време на брака поради важни причини. Обжалването е допуснато за да се отговори на материалноправните въпроси: изчерпателно ли е изброяването на важните причини за прекратяване на СИО по време на брака в ППВС № 5 от 1972 г.; застрашаването на интересите на другия съпруг представлява ли такава важна причина, когато от брака няма ненавършили пълнолетие деца; застрашават ли интересите на единия съпруг действията на другия съпруг за превръщане на СИО в еднолична собственост; това достатъчно ли е да се приеме, че са налице важни причини за прекратяване на общността. Отговор следва да получи и процесуалноправният въпрос могат ли да се предявяват с една искова молба искът за прекратяване на СИО по време на брака по важни причини и искът за определяне на по-голям дял от общото имущество в полза на единия съпруг поради преобладаващ принос. За да се даде отговор на поставените въпроси следва да се имат предвид разпоредбите на действащия СК. Въззивният съд е квалифицирал спорните материални права по отменения СК от 1985 г., без да вземе предвид, че съгласно § 4 ал.1 от ПЗР на СК от 2009 г., правилата на новия кодекс относно имуществените отношения между съпрузите се прилагат и за имуществата, придобити от съпрузите по заварени бракове. Няма данни бракът между ищцата и ответника да е бил прекратен към момента на постановяване на въззивното решение, а предявените искове касаят спор за имуществени отношения между съпрузите. За правата им във връзка с общото имущество приложение следва да намери действащия, а не отменения СК. По материалноправните въпроси съдът следва да даде отговор, като съобрази съществуващата задължителна съдебна практика. Касае се за Постановление на Пленума на Върховния съд № 5 от 1972 г., което, макар да е издадено при действието на СК от 1968 г. (отм.), запазва значението си и при действието на СК от 1985 г. (отм.) и при действащия СК, тъй като принципно в уредбата на прекратяването на СИО по време на брака няма изменения в трите нормативни акта. Според задължителното тълкуване, важни причини за прекратяването на съпружеската имуществена общност през време на брака могат да бъдат поведението на единия съпруг, което създава сериозна опасност за увреждане интересите на другия съпруг и децата от брака, изпадането на единия съпруг в недееспособност, необходимостта да се конфискува част от имот на единия съпруг и т.н. В мотивите на постановлението изрично е посочено, че изброяването на важните причини е примерно – т.е. то не е изчерпателно. С оглед особеностите на конкретния случай, като важна причина могат да бъдат квалифицирани и обстоятелства, извън кръга на изброените. В постановлението изрично е посочено, че поведението на съпруга, създаващо сериозна опасност за интересите на другия съпруг и децата от брака, може да се окачестви като важна причина за прекратяване на СИО. Ако от брака няма деца или има деца, но те са навършили пълнолетие, релевантно като причина за прекратяването на СИО е застрашаващото интересите на другия съпруг поведение. Не може да се приеме, че прекратяването на СИО по време на брака е допустимо само ако се застрашават интересите и на ненавършили пълнолетие деца от брака. Ако е така, то неминуемо следва извод, че съпрузите от бездетни бракове или тези с продължителен брак (в хода на който децата са навършили пълнолетие) няма да могат да претендират прекратяване на СИО по време на брака. Логическата неприемливост на този извод е очевидна, тъй като няма рационални основания да се счита, че законодателят е имал намерение да третира неравноправно съпрузите в областта на имуществените отношения между тях с оглед на това, дали от брака им има деца и навършили ли са те пълнолетие. Поради това следва да се приеме, че ако от брака няма ненавършили пълнолетие деца, поведението на единия съпруг, застрашаващо интересите на другия съпруг, се явява важна причина по смисъла на чл.26 ал.2 от СК от 1985 г. (отм.), за прекратяване на СИО по време на брака. В посочената хипотеза, когато единият от съпрузите предприеме несъобразени със закона действия, които целят чрез привидно правомерни актове превръщането на СИО в еднолична собственост, то това поведение застрашава интересите на другия съпруг. В светлината на цитираното по-горе задължително тълкуване, установяването на такова поведение се явява достатъчно, за да се направи извод за наличие на важни причини за прекратяване на СИО по време на брака по иск на застрашения съпруг. Що се касае до процесуалноправният въпрос, цитираното по-горе ППВС № 5 от 1972 г. следва да се счита за загубило значението си. То е издадено по приложението на чл.14 ал.4 от СК от 1968 г. (отм.), според който “В изключителни случаи, при прекратяване на общността поради развод, ако приносът на единия съпруг за придобиване на общите вещи явно и значително надхвърля приноса на другия съпруг, съдът може по искане на първия съпруг да му определи по-голям дял от общото имущество”. Същият институт в СК от 1985 г. (отм.) е уреден при коренно различни предпоставки – “При прекратяване на общността поради развод или по реда на чл.26 ал.2, съдът може да определи по-голям дял от общото имущество на единия съпруг, ако приносът му в придобиването значително надхвърля приноса на другия съпруг”. Следователно кодексът от 1985 г. изрично включва хипотезата на прекратяване на СИО по време на брака като възможна предпоставка за определяне на по-голям дял на единия от съпрузите, за разлика от СК от 1968 г. (отм.), който изрично допуска определяне на по-голям дял само в случаите на развод. Тази съществена разлика е отбелязана и в теорията, като в доктрината е даден положителен отговор на въпроса възможно ли е обективното съединяване на иска за прекратяване на СИО по време на брака с иска за определяне на по-голям дял поради преобладаващ принос. При липса на правно-логически съображения против възможността за предявяване на двата иска с една искова молба, при действието на СК от 1985 г. (отм.) тази възможност следва да се допусне. Правилото на чл.29 ал.3 от действащия СК от 2009 г. изцяло възпроизвежда текста на чл.28 ал.3 от СК от 1985 г. (отм.), следователно разрешението по действащото право трябва да е същото, каквото е било при действието на материалния закон от 1985 г. и различно в сравнение с това, което е дадено по СК от 1968 г. (отм.), въз основа на който е постановено ППВС № 5 от 1972 г. Съединяването с една искова молба на искове по чл.27 ал.2 от СК и чл.29 ал.3 от СК е допустимо. След така приетият отговор на въпросите, поради които е допуснато касационно обжалване, съдът намира жалбата срещу атакуваното въззивно решение за основателна. Това решение е постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на правилата на ГПК. За да отхвърли иска по чл.27 ал.2 от СК, въззивният съд е приел, че ако с действия на единия съпруг се накърняват интересите на другия съпруг, това не е основание за прекратяване на СИО по време на брака, тъй като под „важни причини” се разбира накърняване на интересите на семейство, в което има деца. Тълкуването е направено в нарушение на закона и в противоречие с ППВС № 5 от 1972 г., тъй като ако от брака няма ненавършили пълнолетие деца, то важна причина за прекратяване на СИО може да е и онова поведение на единия от съпрузите, което е насочено единствено против интересите на другия съпруг. В частта, в която е прекратил производството по иска по чл.29 ал.3 от СК, въззивният съд е допуснал съществено нарушение на правилата на ГПК. Решението в тази част е мотивирано с това, че е недопустимо искът за определяне на по-голям дял да бъде предявен преди прекратяване на общността между съпрузите, каквато забрана не се съдържа нито в ГПК (отм.), нито в СК от 1985 г. (отм.), нито в действащия СК. И ако прекратяването на производството по този иск може да се счете за оправдано в хипотеза, в която е отхвърлен иска за прекратяване на СИО по време на брака, то в случаите, когато този иск е основателен, няма причини да се счете за недопустимо разглеждането на иска за определяне на по-голям дял от общото имущество поради преобладаващ принос. С оглед изложеното в частта, в която решението на първата инстанция е обезсилено и производството е прекратено, въззивният съдебен акт е неправилен. В тази част същият следва да бъде отменен и делото да бъде върнато за произнасяне по същество по предявения иск. В частта, в която е отхвърлен иска, квалифициран по чл.26 ал.2 от СК от 1985 г. (отм.), въззивното решение също е незаконосъобразно и подлежи на отмяна. Доколкото обаче с него спорът е решен по същество, а няма необходимост от повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, по този иск решение по същество следва да бъде постановено направо от настоящата инстанция. От фактическа страна по делото е установено, че ищцата и ответника са сключили брак през 1983 г., който към настоящия момент няма данни да е прекратен. През 2006 г на името на ответника са придобили чрез покупко-продажба недвижими имоти, т.е. по силата на чл.19 ал.1 и 3 от СК от 1985 г. (отм.) същите се притежават от съпрузите при условията на СИО. Продавачите на тези имоти са роднини на съпруга. През 2007 г. срещу ответника Г. Т. е бил предявен иск за разваляне на договора, ищцата Б. Т. първоначално не е била конституирана като страна в този процес, макар да се явява задължителен необходим другар на съпруга си. Г. Т. е заявил, че признава исковете, т.е. налице са достатъчно данни процесът за разваляне на договора, с който се придобиват недвижими имоти от страните в СИО, да бъде определен като симулативен. Същият цели чрез привидно законен ред да бъде избегната формираната СИО, тъй като развалянето би имало обратна сила. Доколко това решение би обвързало Б. Т., е без значение. Достатъчно е, че с поведението си в процеса съпругът застрашава интересите на съпругата, тъй като създава предпоставки за лишаването й от участие в общата собственост. Това следва и от свидетелските показания по делото, които са дадени от сина на страните и които недвусмислено сочат, че след появилите се конфликти между съпрузите, ответникът е заявил по отношение на съпругата и децата си, че “... ще ни остави без нищо, ще вземе всичко, ще ни изгони на улицата ...”. Освен това по време на брака съпругът е придобил възмездно автомобил Мицубиши Паджеро, който по вече изложени съображения се притежава и от двамата съпрузи под режим на СИО. През 2007 г. Г. Т. е подал заявление пред органите на М. за прекратяване на регистрацията на това МПС с мотив, че същото е увредено при ПТП и е предадено за разкомплектоване, т.е. че същото е унищожено. Видно от заключението на приетата по делото техническа експертиза обаче, автомобилът не само не е разкомплектован, но не е и претърпял пътнотранспортно произшествие и е напълно годен за ползване по предназначение. С поведението си, довело до прекратяване на регистрацията на този автомобил, съпругът очевидно не само застрашава, но и накърнява интересите на съпругата, тъй като ползването на автомобила без регистрация от органите на М. е невъзможно. Така манифестираното поведение на ищеца е достатъчно, за да се определи като застрашаващо имуществените интереси на другия съпруг, а такова поведение е важна причина по смисъла на чл.27 ал.2 от СК за прекратяване на СИО по време на брака. Предявеният иск за постигане на този резултат е основателен и следва да се уважи. Задължителното тълкуване по ППВС № 5 от 1972 г. е в смисъл, че е допустимо съдът да прекрати съпружеската имуществена общност само по отношение на определена вещ или права върху вещ, върху част от вещи или по отношение на всички общи притежания на съпрузите. Ищцата е поискала да се прекрати общността върху недвижимите имоти и леките автомобили, придобити възмездно по време на брака, като е изложила доводи, че с тези активи се изчерпва общото имущество. В рамките на това искане следва да се произнесе съдът, като постанови прекратяване на общността. Тъй като делото следва да се върне на Б. окръжен съд за разглеждане по същество на предявения иск за определяне на по-голям дял от прекратената СИО, въпросът за разноските във всички инстанции в производството следва да се реши от въззивния съд при новото разглеждане на делото (чл.294 ал.2 от ГПК). По изложените съображения съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение на Б. окръжен съд № 72 от 06.04.2010 г. по гр.д.№ 969/ 2009 г. в частта, в която е отхвърлен предявения от Б. З. Т. против Г. Р. Т. иск за прекратяване на съпружеската имуществена общност между тях по време на брака поради важни причини и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ПРЕКРАТЯВА на основание чл.27 ал.2 от СК по време на брака между Б. З. Т., Е. [ЕГН],[населено място], [община] и Г. Р. Т., Е. [ЕГН],[населено място], [община], съпружеската имуществена общност между двамата по отношение на следните вещи: поземлен имот пл. № 356 (триста петдесет и шест) по плана на[населено място], [община], с площ от 346 кв.м. (триста четиридесет и шест квадратни метра), при граници и съседи: от север - улица, изток - общинско място, юг - река О. и запад - В. Б. Б.; масивна жилищна сграда, изградена до степен на завършеност “груб строеж” в поземлен имот № 356 (триста петдесет и шест) по плана на[населено място], [община], с площ от 346 кв.м. (триста четиридесет и шест квадратни метра), при граници и съседи: от север - улица, изток - общинско място, юг - река О. и запад - В. Б. Б.; поземлен имот пл. № 209 (двеста и девет) по плана на[населено място], [община], с площ от 660 кв.м. (шестстотин и шестдесет квадратни метра), при граници и съседи: улица, имот № 414, имот № 208, имот № 210 и имот № 211; двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 48 кв.м. (четиридесет и осем квадратни метра), представляваща два жилищни етажа и таван, построена в поземлен имот пл. № 209 (двеста и девет) по плана на[населено място], [община], с площ от 660 кв.м. (шестстотин и шестдесет квадратни метра), при граници и съседи: улица, имот № 414, имот № 208, имот № 210 и имот № 211; паянтова сграда с площ от 20 кв.м. (двадесет квадратни метра), построена в северната част на поземлен имот пл. № 209 (двеста и девет) по плана на[населено място], [община], с площ от 660 кв.м. (шестстотин и шестдесет квадратни метра), при граници и съседи: улица, имот № 414, имот № 208, имот № 210 и имот № 211; паянтова сграда с площ от 20 кв.м. (двадесет квадратни метра), построена в западната част на поземлен имот пл. № 209 (двеста и девет) по плана на[населено място], [община], с площ от 660 кв.м. (шестстотин и шестдесет квадратни метра), при граници и съседи: улица, имот № 414, имот № 208, имот № 210 и имот № 211; лек автомобил марка “МИЦУБИШИ ПАДЖЕРО ГЛС”, с ДК № Е 79 83 АМ, рама № JMBONV460SJ006238 и двигател № ВВ4099. ВРЪЩА делото на Б. окръжен съд за ново разглеждане от друг състав на иска с правно основание чл.29 ал.3 от СК, предявен от Б. З. Т., Е. [ЕГН],[населено място], [община] против Г. Р. Т., Е. [ЕГН],[населено място], [община], за определяне на дял от ¾ ид.ч. за съпругата и ¼ ид.ч. за съпруга от посочените по горе вещи, по отношение на които е прекратена съпружеската имуществена общност. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: