2 Върховен касационен съд на Р. Б. НК, І н.о. дело № 503/2010 год. Р Е Ш Е Н И Е № 492 гр.С., 30 март 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо наказателно отделение в съдебно заседание на трети ноември две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ със секретар Румяна Виденова при участието на прокурора ИСКРА ЧОБАНОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) ПЛАМЕН ТОМОВ наказателно дело под № 503/2010 година Осъденият Т. С. М. е отправил по реда за възобновяване на наказателните дела (глава тридесет и трета от НПК) искане за отмяна на въззивното решение на Варненския окръжен съд, изменящо присъдата срещу него на районния съд в същия град. Присъдата - № 736 от 14 декември 2009 год. по нохд № 5332/2009 год., е за престъплението по 343б, ал.1 НК, извършено на 2 май 2007 год. – за управляване на моторно превозно средство (лек автомобил) с концентрация на алкохол в кръвта на водача над 1,2 на хиляда (1,71 на хиляда), установено по надлежния ред (с техническо средство). Наложеното наказание е пробация и лишаване от право на управление на МПС за срок от 1 година. Въззивното решение - № 61 от 1 март 2010 год. по внохд № 37/2010 год., е постановено по жалба от подсъдимия и с него само е намален срокът на трите наложени пробационни мерки, на двете задължителни по закон – наполовина (на по 6 месеца), на поправителния труд – от 8 на 6 месеца, като освен това по отношение на последния е намален и процентът на удръжките от трудовото възнаграждение – от 25 на 10 процента. Въззивният съдебен акт не подлежи на касационен контрол и е оспорен сега за първи път от осъдения. Искането за възобновяване на делото съдържа позоваване на отменителното основание във връзка с чл.348, ал.1, т.2 НПК, защото доводите в него засягат процесуалната законосъобразност на осъждането: при отхвърлянето на доказателствени искания и при достигането до доказателствени изводи, при съобразяването на рамките по фактите на обвинението. В съдебното заседание на ВКС искането за възобновяване на делото е поддържано, включително чрез представяне на писменото становище на осъдения, което е допълнено с неговото изявление, необходимо с оглед на чл.24, ал.2 НПК (вероятно се има предвид последиците от изтекла давност). Прокурорът в тази инстанция е за отхвърляне на искането. Върховният касационен съд намери, че оспореното осъждане трябва да бъде оставено в сила. То действително страда от някои недостатъци, но те не налагат отмяната му. Подателят на искането е прав, когато недоволства например срещу такива мотиви за осъждането му, които нарушават чл.103, ал.2 и 3 НПК – нарушението не е пряко, защото не става въпрос за поведение на обвиняем, но не е в духа на разпоредбите подкрепа за обвинението, която се основава например на довода, че М. не е възразил още по време на проверката срещу него за употреба на алкохол, за това че не управлявал автомобила си. Подателят на искането за възобновяване продължава обаче неубедително да поддържа, че съдилищата са били длъжни да уважават искането му за проверка на неговите собствени твърдения, за обективната невъзможност свидетелите П. и Й. да са възприели управляването от него на лекия автомобил. Неубедителността на защитната теза би могла да се обсъжда и с оглед на процесуалния способ за извършване на претендираната проверка – настоява се за експертиза, въпреки разпоредбата на чл.166 НПК (срв. с чл.144, ал.1 НПК); неубедителността всъщност е по същество: достоверността на свидетелите е поставена от една страна в зависимост от изчисления на хипотетични в по-голямата им част величини, а от друга страна – в зависимост от останалата също така само хипотетична тяхна заинтересованост М. да бъде компрометиран. Несъобразено поначало с НПК е виждането на осъдения, че негови извънпроцесуални изявления не могат да придобият процесуална стойност (вж. по този въпрос по-подробно р.1/95-І, Сб., с.140; също – р.1114/05-ІІ, Б.. 8/05). Несъобразено с НПК в конкретния случай е твърдението на осъдения, че съдът се е произнесъл на практика по обвинение, което не му е повдигнато с обвинителния акт – цитираното от осъдения, че „П. се обърнал и гледал назад през задното стъкло, а Й. наблюдавал в огледалото за задно виждане” е наистина от въззивното решение, но то не се различава съществено от обвинителния акт, а просто е разширен вариант на употребения там израз за същото поведение на двамата свидетели: „Без да изпускат спрения автомобил от очи…” (на с.2, горе). Ръководен от изложеното и с оглед на останалите приложими разпоредби от глава тридесет и трета от НПК, ВКС-І н.о. Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА по реда за възобновяване на наказателните дела решение № 61 от 1 март 2010 год. по внохд № 37/2010 год. на Варненския окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: /СЛ