О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 386
гр.София, 14.05.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на тринадесети май две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов
ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев Геновева Николаева
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 445 по описа за 2021 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Енерго – Про Продажби“ АД срещу решение № 515 от 26.11.2020 г. по в. гр. дело № 338 по описа за 2020 г. на Великотърновския окръжен съд, с което е потвърдено решение №246 от 21.2.2020 г. по гр. дело № 3099 по описа за 2019 г. на Великотърновския районен съд, с което е прието за установено по отношение на касатора, че Г. Й. И. не дължи на дружеството сумата от 9 713,04 лв., представляваща стойност на електроенергия за периода от 13.02.2018 г. до 12.02.2019 г.
Касаторът твърди, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване сочи чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по два въпроса:
1. При установено софтуерно въздействие върху средството за измерване, в резултат на което с него е измерена цялата доставена и потребена от абоната електрическа енергия, но е отчетена само част от нея поради записването и в неизведен на дисплея на електромера регистър, следва ли да се ангажира отговорността на купувача на електрическа енергия по реда на чл.183 от ЗЗД? От правно значение ли са в този случай причините, довели до измерване на част от потребената от абоната електрическа енергия в скрит регистър на електромера, както и периодът на това измерване, след като записът на показания в този регистър е безспорно установен? Според касатора въпросът е разрешен от въззивния съд в противоречие с решения № 150 от 26.06.2019 г. по гр. д. № 4160/2018 г. на IІІ ГО на ВКС и № 21 от 1.03.2017 г. по гр. д. № 50417/2016 г. на I ГО на ВКС.
2. При наличие на доказателства за съществуването на правопораждащите факти на спорното материално право съдът може ли да отхвърли иска като неоснователен по съображения, че няма достатъчно данни за неговия размер? Длъжен ли е в този случай съдът съгласно разпоредбата на чл.162 от ГПК да определи размера по своя преценка или да вземе заключението на вещо лице? По този въпрос въззивното решение противоречи на решения № 91 от 1.6.2015 г по гр. д. № 5023/2014 г. , № 133 от 18.06.2014 г. по гр. д. № 5247/2013 г. и № 454 от 11.06.2010 г. по гр. д. № 342/2009 г. на III ГО на ВКС.
Г. Й. И. счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Великотърновския окръжен съд, като оспорва жалбата и по същество.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Г. Й. И. е изложил в исковата си молба, че след извършена на 12.02.2019 г. проверка на електромера, отчитащ потребяваната от него електроенергия, служители на ответното дружество са съставили констативен протокол, демонтирали са стария и са монтирали нов електромер. След метрологична експертиза дружеството е начислило сума от 9 713, 04 лв. за изразходваната, но неотчетена електроенергия. Позовавайки се на допуснати нарушения при съставянето на констативния протокол и на обстоятелството, че само служители на дружеството имат достъп до електромера и го отчитат, ищецът е поискал от съда да установи недължимостта на сумата.
„Енерго-Про Продажби“ АД е оспорило предявения иск. Заявило е, че проверката е била правомерно извършена. Установено е било, че енергията, за чиято стойност претендира дружеството, е била отчитана в скрит регистър, който не се визуализира на дисплея. Този извод е потвърден от метрологична експертиза, извършена от Българския институт по метрология. Общото количество на неотчетената електроенергия е на стойност 9 713,04 лв., поради което дружеството е издало фактура за тази сума, приемайки, че се дължи за периода от една година преди проверката-13.02.2018 г. до 12.02.2019 г.
Приетата по делото съдебно-техническа експертиза е констатирала, че в скрития регистър действително е отчетено като изразходвано количеството електроенергия, за чието заплащане претендира дружеството, но не е възможно да се определи кога и по какъв начин са възникнали показанията в скрития регистър. Великотърновският районен съд е приел, че поради отмяната на разпоредбите на ПИКЕЕ с решение на Върховния административен съд не е имало норми, позволяващи на ответното дружество да установи и коригира количеството на потребена електроенергия, поради което е уважил предявения иск.
Въззивният съд е счел, че ако се касае за неотчитане на част от реално потребената електрическа енергия поради скриване от инкасатора на данните за измереното и количество, то подобен случай не попада в хипотезите на нормите на ПИКЕЕ. Тези правила освен това към датата на проверката вече са били извън обективния нормативен правопорядък поради окончателната им отмяна с решение на ВАС, считано от 23.11.2018 г. Следващите разсъждения на съда са, че правно основание да се търси плащане в подобни случаи би бил доказаният факт на реално потребление за определен период от време. Проблем обаче възниква за точното остойностяване, още повече, че към разглеждания момент вече не е съществувал нито един от онези самостоятелни способи, установени с нормите на чл.48 от ПИКЕЕ/отм./ за определяне обема на задължението на купувача- потребител. Мотивите на съда продължават с извода, че за конкретния времеви период не може да се установи реално потребление на количеството енергия, за чието заплащане дружеството претендира. Изброени са шест логически предпоставки, от които съдът е достигнал до този извод. На първо място не е ясно дали показанията в скрития регистър са съществували отпреди, без да е посочено в кой момент според съда са въведени тези показатели-фабрично или при монтажа на електромера. Второ, не може да се установи откога е въведен този запис и през кои часови зони е натрупването. Трето, не е доказано кога е извършена неправомерната манипулация. Четвърто, Българският институт по метрология не е извършил изследване дали отразената в скрития регистър електроенергия реално е преминала през измервателното устройство. Пето, извън спорния запис не може да се опреди реално консумираното количество електрическа енергия през различните отчетни периоди. Шесто, не е установена конкретната причина за натрупването на данни в електромера и не може да се каже дали те отразяват реално потребление.
От тези мотиви е видно, че отмяната на специалните правила/нормите на ПИКЕЕ/ са счетени от въззивния съд за пречка да се ангажира отговорността на купувача на електроенергия за заплащане на потребеното от него, но неотчетено количество електроенергия. Този извод противоречи на разрешението на първия въпрос, формулирано в цитираната от касатора практика на ВКС. Другите аргументи за отхвърляне на иска почиват върху така наречените от въззивния съд „логически положения“. По своята същност те представляват предположения на съда, които не произтичат от твърденията на страните, от техните възражения и доводи и от събраните по делото доказателства. За такива логически изводи са били необходими специални знания, каквито съдът не притежава, поради което е било нужно назначаването на вещо лице. Тогава съдът би могъл в съответствие с чл.162 от ГПК да определи размера на иска, без да е необходимо да се ползват нормите на ПИКЕЕ/отм./ Следователно разрешението на въззивния съд и по втория въпрос противоречи на практиката на ВКС.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК следва да се допусне касационно обжалване на решението на Великотърновския окръжен съд.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 515 от 26.11.2020 г. по в. гр. дело № 338 по описа за 2020 г. на Великотърновския окръжен съд
Дава на касатора едноседмичен срок, считано от съобщението, да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 194,26 лв. и да представи вносния документ. В случай на неизпълнение касационната жалба ще бъде върната, а производството-прекратено.
След изтичане на срока делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочване за разглеждане в открито съдебно заседание или на докладчика-за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |